№ 69
гр. Габрово , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Х. Косев
при участието на секретаря Ягода Л. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Х. Косев Гражданско дело №
20214210100623 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, вх. № 1391/05.04.2021 г. на С. Б. Г. с искане за издаване
на заповед за защита от домашно насилие срещу С. П. П. с твърдения за извършен на
30.03.2021 г., акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН.
Молителката поддържа, че с ответника са били във фактическо съпружеско
съжителство, от което е родено детето П.С. П.. Излага, че след раздялата им с
ответника водили преговори за сключване на споразумение, с което да уредят
отношенията си във връзка с упражняването на родителските права, местоживеенето
на детето, режима на личните отношения и издръжката на детето, но не постигнали
съгласие. Твърди, че на 30.03.2021 г. около 16,15 ч., ответникът й се обадил и й казал,
че родителите му са купили подаръци на детето и желае тя и детето да отидат до
автосервиз „Чапек". Тъй като времето било студено молителката му предложила той да
отиде до дома й и да се види с детето. След като пристигнал молителката излязла с
детето навън и му го подала да го държи. Излага, че докато стояла при тях ответникът
започнал да я упреква, че само обикаляла града с различни мъже, че заради нея се били
разделили и прочие. Малко след това баща й се показал навън пред къщата и й казал да
влезе и да си взема връхна дреха тъй като е студено. Молителката преценила, че и за
детето е студено и помолила ответника да й даде детето за да го прибера на топло.
Ответникът й отвърнал, че желае да останат още навън при което молителката отказала
и тръгнала заедно с детето да се прибира. В този момент ответникът се ядосал и й
казал, че е „много проста и затова ходи с различни мъже”. Тези думи силно я обидили
и разстроили. Моли съда да наложи мерки за защита по ЗЗДН.
1
В съдебно заседание молителката, чрез нейния процесуален представител
поддържа молбата, която счита за доказана.
Ответникът, С. П. П., признава, че е казал на молителката „много си проста”. По
същество моли молбата да бъде отхвърлена с довод, че изложеното в нея не съдържа
обективни данни за извършено домашно насилие. Излага, че след раздялата им
молителката ограничавала контактите му с детето и до въпросната дата не бил виждал
детето от 40 дни. На 30.03.2021 г. молителката му дала детето за 5 минути, след което
го грабнала обратно и тръгнала да се прибира, като не му позволила да го целуне за
довиждане и тогава изпуснал нервите си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че са били във фактическо съжителство.
В представена декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, молителката С. Б. Г. е изложила
описание на твърдения акт на домашно насилие, осъществен от ответника С. П. П. на
посочената в молбата за защита дата, която декларация, предвид предвидената
наказателна отговорност за неистинността й и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3
ЗЗДН, съдът цени като доказателство за осъщественото от ответника на 30.03.2021 г.
поведение, доколкото изложеното в декларацията не е опровергано от събраните в
производството доказателства.
Не се спори и видно от представеното удостоверение за раждане №
**********/02.12.2020 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при
Община Велико Търново, молителката С. Б. Г. и ответника С. П. П., са родители на
П.С. П., ЕГН **********, роден на 30.11.2020 г. в гр. Велико Търново.
Видно от представена по делото искова молба, вх. № 1405/05.04.2021 г. и след
служебно извършена справка от съда се установява, че между молителката С. Б. Г. и
ответника С. П. П. е налице неприключило съдебно производство по гр.д. № 626/2021
г. на ГРС, с правно основание чл. 127 СК, за решаване на въпросите относно
местоживеенето, упражняването на родителските права, личните контакти и издръжка
по отношение на малолетното дете.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Б.Н.Г., баща молителката, показанията на който съдът кредитира като
съответни на другите събрани в производството доказателства и основани на преките
му впечатления, от които се установява, че на въпросната дата ответникът отишъл да
занесе подарък на детето. Молителката излязла отвън с детето, но не била добре
облечена. Свидетелят й казал да си облече якето и когато молителката тръгнала да се
прибира вкъщи заедно с детето ответникът се ядосал и й казал „много си проста” и че
„била ходела с този и с онзи”.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани, като
останалите събрани доказателства, съдът не обсъжда, тъй като не установяват факти,
включени в предмета на доказване, очертан от предявените субективно съединени
молби за защита от домашно насилие.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът
намира следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
2
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Въз основа на гласните доказателствени средства, обективираното от ответника
признание в депозираното становище преди съдебно заседание и неопроверганата от
ответника декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, съдът приема, че автор на акта на домашно
насилие, осъществен на 30.03.2021 г., подробно описан от молителката С. Б. Г. в
молбата й за защита, е С. П. П.. Доказателствата, събрани в производството
безпротиворечиво установяват, че същият е предприел поведение, изразено в
упражняване на психическо и емоционално насилие по отношение на молителката, тъй
като оправил към нея обидното изявление „много си проста".
Под насилие законът има предвид всякаква форма на противоправно поведение,
което засяга неблагоприятно права и интереси на пострадалото лице. Няма никакво
съмнение, че ответникът разполага с правото да изразява свободно мнението си по
отношение на социалното поведение на молителката, включително да манифестира
неодобрение и да порицава свободното й общуването с други представители от мъжки
пол, но изразните средства не могат да съдържат обидни думи и изрази, а употребеният
израз „много си проста" дори да изразява крайно негативното му отношение и личната
му преценка за интелектуалните й възможности е обиден и съответно съставлява
правонарушение. Отправянето на обидни квалификации е забранено от установения
правен ред, тъй като нарушава неимуществените права на лицето, адресат на обидата.
В случая е неблагоприятно засегнато чувството й за лично достойнство и
самооценката, която същата има за себе си в обществото.
Няма никакво съмнение, че отношенията между бившите съжители са
конфликтни и помежду им е налице правен спор относно местоживеенето на общото
им дете, упражняването на родителските права и режимът на лични отношения с
детето на родителя, на който не е предоставено упражняването на родителските права,
който спор е предмет на гр. д. № 626/2021 г. на ГРС, т. е. между страните, в качеството
им на родители, е налице неприключил съдебен спор относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режимът на лични отношения. Този
спор сочи на влошени отношения, но това не означава, че бившият съжител при
общуването си с молителката не следва съобразява поведението си с установените
нормативни забрани, което означава, че дори да има отрицателно мнение за
поведението й, това мнение следва да бъде изразявано без употребата на изрази от
вида „много си проста". Дори това противоправно поведение на ответника да е
резултат от афект, причинен от поведението на С. Б. Г. да ограничава свободните
контакти на бащата с детето, това не игнорира факта на отправена обида, която винаги
неблагоприятно засяга неимуществените права на обидения. За това си поведение
ответникът ще следва да понесе предвидената в ЗЗДН отговорност.
Отправянето на упреци към молителката, че общува с различни мъже и това е
причината за прекратяване на отношенията й с ответника не покрива характеристиките
на акт на домашно насилие. Това е изявление за факти, който не са интерпретирани
обидно и с оглед установените морални стандарти не представляват клеветнически
твърдения. Тази фактическа констатация не засяга неблагоприятно права и интереси на
молителката.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на
молителя, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16,
3
ал. 1 ЗЗДН). С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника С. П. П., като
извършител на психическо и емоционално насилие по отношение на молителката, чрез
нанасена й с израза „много си проста" обида, следва да бъде приложена единствено
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде адекватна защита на
увреденото от обидата лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като
съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на лично
достойнство е психо-емеционална неприкосновеност, на другите физически лица.
В случая прилагането на други мерки не е необходимо, тъй като конфликтната
ситуация между страните е възникнала във връзка с осъществяването на лични
контакти на ответника с роденото от съвместното фактическото съжителство дете, към
момент, предхождащ решаването на спора относно родителските права по съдебен ред.
Не е необходимо да се налагат мерките, предвидени в разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН, тъй като чрез тях би се ограничило правото на придвижване на ответника, което
не е необходимо. Анализирайки в съвкупност данните по делото, съдът намира, че с
действията си ответникът е осъществил еднократен, инцидентен акт на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, провокиран от молителката, но не и в степен, която
да оправдава ограничаване правото му на свободно придвижване в пространството,
каквото ограничение несъмнено се съдържа в мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
Мерките по реда на ЗЗДН имат административен характер, поради което не следва да
се превръщат чрез съдействието на съда в репресивен механизъм, водещ до
злоупотреба с дадени от закона права. А подаването на молба за защита при
инцидентно нанесена обида и то без използване на нецензурни лексеми, сочи на
известна недобросъвестност от страна на молителката. Предвидените в закона
възможности не следва да бъдат използвани самоцелно за лишаване на ответника от
възможност да се придвижва в пространството. Такова ограничаване би било
оправдано, само при наличие на категорични и безспорни данни за сериозна опасност
за живота и здравето на молителката, какъвто настоящият случай съвсем не е.
Състоянието на спор, разногласия между родителите по повод местоживеенето на
детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката
му подлежат на решаване във висящото производство по чл. 127 СК. Несъмнено
последното е създало конфликтната ситуация между страните е влошило отношенията
между страните, като се е отразило на комуникацията между тях.
Съдът намира, че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от
конкретен акт (актове) на домашно насилие. В това производство съдът не следва да
разрешава спорове за родителски права и мерки на личните отношения на детето с
другия родител и не следва да бъдат преценявани родителски, възпитателски качества
и морален облик на съответния родител или да се събират доказателства по други дела.
Исканите мерки по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН са крайно неподходящи и не биха могли да
осигурят адекватна защита по смисъла на ЗЗДН. Отново съдът подчертава
обстоятелството, че молителката С. Б. Г. е обективирала поведение, което ограничава
свободните контакти на бащата с детето, без спорът между тях да е разрешен от
компетентния съд и същото поведение съдът счита за част от причината за нанасяне на
обидата. Докато спорът не бъде решен по предвидения от закона ред и двамата
родители упражнят родителските права в пълен обем. На още по-силно основание е
неприложима и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН. Отделно от горното съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН не се налага при
висящ съдебен спор между родителите по упражняването на родителските права, по
определяне местоживеенето на детето или режима на личните контакти.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен
4
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лева.
При определянето на размера на глобата съдът отчита тежестта на нарушението –
индидентно психическо и емоционално насилие чрез отправена обида, времето и
мястото на извършването му, както и обстоятелството, че между страните е налице
спор относно упражняването на родителските права, ето защо на ответника следва да
бъде наложен минималния размер на глобата – 200 лева, като съдът не би могъл да
определи глоба под този минимум.
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр. с чл. 16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, С. П. П.
следва да заплати по сметка на ГРС и държавна такса в размер на 25 лева, а на
молителката С. Б. Г., сумата 400 (четиристотин) лева – разноски за производството,
представляващи платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, сключен с адв. Н. на 02.04.2021 г..
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, срещу С. П. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 7, с която се:
ЗАДЪЛЖАВА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********”
№ 7, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„************” № 63.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********” № 7, че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал.
2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите
на прокуратурата.
НАЛАГА на С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” №
7, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, глоба в размер на 200 (двеста) лева, платима в полза
на държавния бюджет.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 7,
да заплати по сметка на РС Габрово държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. чл. 16 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата 5 (пет) лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 7,
да заплати на С. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „************” № 63,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 400 лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи на незабавно
изпълнение, съгласно чл. 20 ЗЗДН.
Препис от настоящото решение да се изпрати на полицейското управление по
адресите на страните.
5
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6