МОТИВИ ПО ПРИСЪДА №
67/11.07.2019 г. по НОХД № 25/2019 г.
Обвинението против подсъдимия Й.И.С. *** е за престъпление чл.194 ал.1от НК за това, че в края на 24.09.2019 г. в с.Д., общ.Тополовград, отнел
чужда движима вещ – 1 бр.кон на стойност 900 лв., от владението на собственика
му А.Г.Л. ***, без негово съгласие с
намерение противозаконно да го присвои, като С. е извършил деянието при условията на повторност, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и случая не е
маловажен.
В с.з.
представителят на РП-Ямбол, ТО-Тополовград поддържа обвинението срещу подсъдимия,
като пледира, че то е доказано по безспорен и несъмнен начин и се подкрепя от
събрания доказателствен материал. Поради това моли съда да постанови присъда, с
която да признае подсъдимия за виновен по обвинението и му наложи наказание „лишаване
от свобода” за срок от четири месеца, което да изтърпи ефективно в затвор, при
първоначален строг режим.
По делото бе приет за съвместно разглеждане и предявения
граждански иск от А.Г.Л. против подс.Й.И.С. за сумата от 900 лева/стойността на
кобилата/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат
на престъплението.
Подсъдимия С. се явява лично в с.з. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан по повдигнатото
обвинение.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Св.А.Л. притежавал кобила, която отглеждал в градина
в с.Доброселец, общ.Тополовград. На 24.09.2018 г., около 17:00 часа когато
минавал покрай градината, кобилата била в двора. Около 19:00 часа св.Л. получил
обаждане от мака си, че кобилата я няма, след което е започнал да я търси. От
показанията на свидетел А. е видно, че същият ден привечер подс.С. е отишъл в
градината на св.Л., извадил кола с въжето на което е била вързана кобилата,
след което повел коня с ръка към дома си, прибирайки го в стопанска постройка
/салма/. По-късно пред дома му спрял бус с двама мъже, неустановени по делото,
като последните заедно с подс.С. качили коня на буса, след което двамата тръгнали
с автомобила. В показанията си св.Д. посочва, че е видял подс.С. да влиза в
градината на св.Л. и че се въртял около коня.
От заключението на вещото лице е видно, че стойността на коня към момента на кражбата е 900 лв.
Видно от приложената по
делото справка за съдимост се установява, че подс.С. е осъждан за умишлени
престъпления от общ характер.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите, които
съдът кредитира, тъй като са обективни, безпротиворечиви и безпристрастни.
В подкрепа на така установената фактическа
обстановка са и писмените доказателства по делото, които съдът кредитира, тъй
като са документи, издадени в съответната форма и ред.
На основата на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно по делото се установи, че подс. Й.С. е извършил престъплението, в което е обвинен. От обективна страна се установи, че на 24.09.2019 г. в
с.Доброселец, общ.Тополовград, отнел чужда движима вещ – 1 бр.кон на стойност
900 лв., от владението на собственика му А.Г.Л. ***, без негово съгласие с намерение
противозаконно да го присвои.
От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк
умисъл – подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.
При определяне вида и
размера на наказанието съдът се съобрази със следното: видно от приложената
справка за съдимост подс. С. е няколкократно осъждан, като от последната
Присъда му е било наложено наказание „лишаване от свобода”, което го е изтърпял
на 30.04.2018 г. Съдът като взе предвид, че подсъдимия не съдейства за
разкриване на обективната истина по делото и не са налице многобройни и
смекчаващи вината обстоятелства за прилагане на чл.55, ал.1 от НК за
извършеното от подс.С. престъпление по чл.194 ал.1от НК, определи наказанието
по чл.54 от НК, а именно четири месеца „лишаване от свобода”, което е
предвидения в закона минимум. Съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно
ефективно, при първоначален строг режим, в затвор, тъй като подс.С. е осъждан и
не са налице основанията за прилагане на института на условното осъждане по
чл.66 от НК.
Съдът счита, че така наложеното наказание ще
съдейства за поправяне и превъзпитание на осъдения към спазване на законите и
добрите нрави и ще въздейства предупредително върху него и другите членове на
обществото.
По гражданският
иск – гражданският иск предявен от пострадалия А.Л. срещу подс.С. за причинени
имуществени вреди в резултат на престъплението за основателен и доказан по
размер. Подсъдимият с осъществяване на деянието си е причинил на пострадалия
имуществени вреди, като е осъществил непозволено увреждане, щетите от което
следва да се репарират в патримониума на пострадалия. На пострадалия са
нанесени имуществени вреди в размер на 900 лева – стойността на откраднатата
кобила. Настоящият състав на съда счита, че справедлив еквивалент за
обезщетяване на тези имуществени вреди е сумата от 900 лева, която следва да
бъде присъдена ведно със законната лихва от деня на деянието – 24.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото
съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Хасково
направените разноски от досъдебното производство в размер на 184 лева и по
сметка на ТгРС – бюджета на съдебната власт сумата от 30 лв. разноски от
съдебното производство за възнаграждение на вещото лице и 50 лева за държавна
такса върху уважената част от иска.
Ръководен от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
31.07.2019 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: