О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 18.09.2023г. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
осемнадесети септември 2023г.
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
Като разгледа докладваното
от съдия Дарина Драгнева административно дело №588 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 и сл. от АПК вр. с чл. 172 ал.6 от Закона за движение по
пътищата, образувано по жалбата на «ГАРАНТ-АВТО 2000» ЕИК ********* против
Заповед №РД-14-3187/07.09.2023г на Директора на РД «Автомобилна администрация»
град Стара Загора, с наложена на дружеството принудителна административна мярка
по чл.171 т.6 от ЗДвП – временно спиране на дейността на лицата, получили
разрешение по реда на чл.148 до отстраняване на нарушенията. На основание чл. 172
ал.1 т.6 от ЗДвП налагането на принудителната мярка се извършва, чрез отнемане
на индивидуалните печати за заверка на
документите, издавани при извършването на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства. Предварителното
изпълнение на принудителната мярка е допуснато по силата на закона – чл.172
ал.6 от ЗДвП, без да е предвидена забрана за съдебен контрол, поради което и на
основание чл.166 ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 от АПК, оспорилия заповедта за
прилагането й може при всяко положение на делото да иска спиране на
изпълнението до влизане в сила на съдебно решение по жалбата му.
В настоящия случай процесуалния
представител на жалбоподателя е заявил изрично искане за спиране на предварителното
изпълнение като се е позовал на процесуалната възможност, предвидена в чл.60
ал.5 от АПК, която е относима към частното съдебно производство за съдебен
контрол и проверка върху разпорежданията на органите, издали административния
акт, за допускане на предварителното му изпълнение, и което съдебно
производство е допустимо при обжалване на самите разпореждания по чл.60 ал.1 от АПК в съответния преклузивен три дневен срок. След влизане в сила на
разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК, както и в случаи като настоящия, с допуснато
по силата на закона предварително изпълнение, жалбоподателя разполага с
процесуалната възможност да иска спиране като обезпечителна мярка на
собствените му права и законни интереси, чието увреждане би било не съразмерно
по –тежко спрямо засягането на охранявания обществен интерес. В
обстоятелствената част на искането за спиране на предварителното изпълнение са
изложени доводи за незаконосъобразност на разпореждане по чл.60 ал.1 от АПК,
каквото издателя на оспорената заповед за прилагане на принудителна мярка не е
издал. Наред с неотносимите към случая доводи за незаконосъобразност на
липсващо волеизявление на административния орган и като аргумент за
основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед е посочено, че същото ще има за ефект преустановяване на
дейността на търговския обект с обективните последици за трудовите и търговски
правоотношения.
Предвид изричното искане само за
спиране на предварителното изпълнение и изложените в негова подкрепа доводи за
трудно поправими вреди в сферата на търговската дейност на дружеството, настоящия
състав намира, че правната квалификация на искането за спиране на допуснатото
по закон предварително изпълнение е по чл.166 ал.4 от АПК, независимо от
грешното посочване на правното основание – чл.60 ал.5 от АПК, поради очевидната
заблуда на обжалващия, че мярката е изпълнена предварително по волята на
административния орган. Мярката се прилага, чрез писмен акт – мотивирана
заповед, а налагането й ефективно се извършва, чрез отнемане на печатите.
Искането е допустимо, като заявено
ведно с извършеното в срок и от лице с правен интерес обжалване на акта, чието
изпълнение се цели да бъде преустановено. Разгледано по същество е основателно.
В настоящия случай
основанието за прилагане на принудителната мярка – липса на документ за
собственост, изискуем като условие за издаване на разрешение по чл.18 ал.1 т.8
от Наредба №Н-32/16.12.2011г за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, не сочи на съществуване
на охранявания от принудителните мерки обект, а именно гарантиране
законосъобразността на дейността, така че да се постигне сигурност във
верността на извършваната проверка за техническа изправност на пътните превозни
средства. Целта на принудителните мерки по ЗДвП е да се гарантира безопасност и
сигурност на обществените отношения, които възникват във връзка с движението на
превозни средства, пътници, пешеходци и товари по пътищата, отворени за
обществено ползване. Ето защо и законодателя е предвидил предварително изпълнение
на принудителните мерки, защото съгласно чл.171 ал.1 от ЗДвП те целят да
осигурят безопасността на движението по пътищата, чрез преустановяване на
административните нарушения – на онези правонарушения, които представляват не
спазване на правилата за безопасност. Документа по чл.18 ал.1 т.8 от Наредбата
– документ за собственост или за удостоверяване правото на ползване на
контролно-техническия пункт се изисква за доказване наличие на материално
условие, а именно стопанисване на обект – сграда и/или поземлен имот, в който
се извършва дейността. В мотивите към
самата заповед и посочено, че контролно техническия пункт се помещава в в имот
с идентификатор 27499.501.1237, по ККР
на село Енина, община Казанлък, който е собственост и на трето лице – госпожа Д.,
а това опровергава оборимата презумпция
на законодателя, че е налице обстоятелство, сочещо на неизвестност относно
лицето, което извършва контролираната дейност по технически прегледи в този
конкретен имот.
След като органът е констатирал,
че поземления имот, в който се извършва дейност по силата на Разрешение,
валидно до 2024г, е собственост не само на неговия титуляр /жалбоподателя/, но
и на трето лице, то следва извода, че липсва съществено засягане на охранявания
обществен интерес – сигурност относно стопанисване на контролно технически
пункт от конкретното лице, което извършва технически прегледи. Това е така,
защото няма неяснота, а е установено единствено, че поземления имот, в който се
намира контролно техническия пункт е собственост и на трето лице. Дали е
необходимо да се сключва договор за наем за онази част от имота, върху който се
твърди, че дружеството н яма права, е въпрос от главния предмет на делото,
поради което не следва да се обсъжда представеното към жалбата доказателство –
документ за собственост на поземления имот. Правно значение за преценка
основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение, което е
допуснато по силата на закона е дали в конкретния случай е налице на първо
място презумираната необходимост от незабавна защита на обществения интерес и
дали постигането на тази цел ще коства значителни и/или трудно поправими вреди
на адресата на мярката. Предвид установената от административния орган
съсобственост – « дружеството, притежава Разрешение №828, валидно до
28.11.2024г за извършване на периодични прегледи на техинечската изправност на
ППС и осъществява търговска дейност на територията на гореописания недвижим
имот, находящ се в село Енина без дружеството да има сключен договор за наем за
ползването на имота, който е собственост и на г-жа Д., което е нарушение на
чл.18 ал.1 т.8 от Наредбата», се налага
извод, че предварителното спиране на дейността на търговския обект обективно, а поради това общо известно и не
нуждаещо се от доказване, ще лиши адресата на мярката и неговите служители от
доходи. Тази вреда е значителна спрямо целта на предварителното изпълнение,
защото в конкретния случай то води до охрана интересите на третото лице –
съсобственик тоест друг частен интерес, но не засяга сигурността на
извършваните технически прегледи, тъй като право на собственост, според органа,
върху техническия пункт има и дружеството-жалбоподател.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 166 ал.4 вр. с ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И
СПИРА предварителното изпълнение на
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№РД-14-3187/07.09.2023г издадена от Директора на РД „Автомобилна администрация“
Стара Загора, до постановяване на окончателно съдебно решение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати
на страните за сведение и изпълнение, чрез връщане на индивидуалните печати за
заверка на документите, издавани при извършването на периодични прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: