№ 1312
гр. София, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100512012 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 51876/2020 г., по описа на СРС,
ГО, 175 с-в, е отхвърлен предявеният от С. С. Ж. срещу „Т.С.“ ЕАД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не
дължи сумата от 2912, 23 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия аз
периода м. 03.2013г.до м.04.2015г., сумата от 328, 54 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 30.04.2013г. до 05.04.2016г. и сумата от 414, 82 лева, представляваща съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 27.06.2017г. по ч.гр.д. №
21157/2016г. по описа на СРС, 68 състав.
Със същото решение С. С. Ж. е осъдена да заплати на ответника на основание чл. 78,
ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 100,00 лв., представляваща съдебни разноски.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищцата С. С. Ж.,
чрез адв. К. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Посочва, че
съдът неправилно е приел, че не е изтекла предвидената в закона погасителна давност, като
поддържа, че вземането, установено с влязла в сила заповед за изпълнение се погасява с
изтичането на тригодишна давност. Сочи, че последното валидно извършено изпълнително
действие е от 22.08.2017г., поради което на 22.08.2019г. изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона, а последващите изпълнителни действия се явяват недопустими и като
такива не са произвели правно действие. Твърди. При условията на евентуалност посочва, че
вземането се е погасило в хода на процеса. Моли първоинстанционното решение да бъде
отменено, а предявеният иск – уважен. Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – „Т.С.“ ЕАД, представлявано от А.А., чрез процесуалния си
1
представител – юрк. М.П., в срока по чл. 263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с
която оспорва същата по подробно изложените съображения. Сочи, че по изпълнителното
дело са предприемани редица действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат
давността, като между всяко едно от тях не е изминал период от 2г., който да обоснове извод
за настъпила перемпция. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
постановеното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по
следните съображения:
По делото е безспорно установено, че срещу В.Г.М. в полза на „Т.С.“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист от 27.06.2017г. по ч. гр. д. №21157/2016г. по описа на СРС, 68 състав, въз
основа на който срещу него е образувано изп.д. № 20177860401943 по описа на ЧСИ
М.П.М., рег. № 786 на КЧСИ, с район на действие СГС. Както и че, видно от приетото по
изпълнителното дело удостоверение за наследници, В.Г.М. е починал на 25.12.2019г., като е
оставил за единствен наследник ищцата С. С. Ж., спрямо която се разпростират
субективните предели на издадения в полза на ответника изпълнителен лист съгласно
разпоредбата на чл. 429, ал. 2 ГПК.
Спорните по делото въпроси, по които е наведено оплакване с въззивната жалба, е по
отношение на срока на погасителната давност относно вземанията, признатите с влязла в
сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.06.2016 г., по ч.гр.д.№ 21157/2016 г. по
описа на СРС, както и по отношение на въпроса за погасяването на дължимите се суми
поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност в хода на изпълнителното
производство.
С оглед на наведеното във въззивната жалба оплакване за приложимост в конкретния
случай на специалната тригодишна давност следва да бъде посочено, че съгласно
разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск относно
вземането, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва
да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със
съдебно решение, е винаги пет години. Регламентираното в действащия ГПК заповедното
производство има за цел удовлетворяване на гражданскоправни вземания в широк смисъл
на думата. Същото е функционално свързано с изпълнителния процес, тъй като от една
страна, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение направо се пристъпва към
принудително изпълнение, а от друга, с оглед института на незабавното изпълнение, т.е. при
настоящата правна уредба, това е производство за създаване на съдебно изпълнително
производство – чл. 404, ал. 1 ГПК. Целта на заповедното производство не е да се установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същото е факултативно, т.е.
кредиторът не е длъжен да избере този ред и може направо да предяви вземането чрез иск по
общия исков ред. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително
основание, но при оспорването й от длъжника чрез възражение проверката дали вземането
съществува следва да се извърши в общия исков процес. С изтичането на срока за
възражение на длъжника издадената заповед за изпълнение влиза в сила. Действително,
2
липсва законов текст, който изрично да указва, че съществуването на вземането в този
случай е установено със сила на пресъдено нещо. С изтичане на срока за възражение,
съобразно разпоредбата на чл. 416 от ГПК, и на сроковете по чл. 424 ГПК (хипотези на
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства), се получава ефект, който е
аналогичен на силата на пресъдено нещо. Извод за това е и нормата на чл. 439 ГПК, която
допуска оспорване на започнало принудително изпълнение само ако то се основава на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание, т.е. законодателят не е провел разграничение дали
изпълнителният лист, издаден въз основа на съдебно решение или на влязла в сила заповед
за изпълнение в хипотеза на неподадено възражение по чл. 414 ГПК. Длъжникът не би
могъл да релевира възраженията си срещу съществуването на дълга по исков ред, тъй като
те са се преклудирали. Извън уредените в заповедното производство способи за защита,
длъжникът няма право на друг иск за защита. Едновременно с това, при влязла в сила
заповед за изпълнение, кредиторът също не може да инициира исково производство, тъй
като за него при наличието на изпълнителен титул, ще липсва правен интерес от
провеждането му.
Съгласно т. 14 от ТР №2/2013 на ОСГТК заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване
на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се счита прекъсната
със заявлението. Съобразно изложеното в тълкувателното решение, задължително за
правоприлагащите органи, давност не може да започне да тече в производство, в което
длъжникът не участва.
В производството по чл. 410 ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение,
срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в
предвидения срок, създава презумцията, че претендираното вземане е безспорно, поради
което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист
в полза на заявителя. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност,
който е петгодишен, съобразно гореизложеното. Подобно разрешение в максимална степен
съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство,
а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест
длъжника, които са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да
бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на заповедно производство, отколкото,
ако той направо би предявил осъдителен иск за вземането си по общия ред. Съответно, не би
следвало се приеме, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложима към влязло в сила
решение, но не и по отношение на влязла в сила заповед за изпълнение, доколкото това би
означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове, да
се придадат различни правни последици досежно течението на давността. Възприемането на
противното би довело до различни правни последици на съдебни актове, които са били
стабилизирани. /в подобен смисъл са определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. №
221/2010 г. на ВКС, IV ГО, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на
ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО,
определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО).
В конкретния случай не е спорно между страните, че със заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист от 27.07.2017г., издаден по ч.гр.д.
№ 21157/2016г. по описа на СРС, В.Г.М. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочените в
заповедта суми. Въз основа на изпълнителния лист, по молба на взискателя срещу длъжника
е образувано изп. дело № 20177860401943 по описа на ЧСИ М.М., като по същото
взискателят Т.С.“ ЕАД с молба вх. №18389 от 22.08.2017г. е направил възлагане по чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ, а с молба с вх.№ 9225/25.07.2019г. е поискал налагането на запор върху
3
трудовото възнаграждение/ пенсията на длъжника и насрочването на опис на движими вещи
негова собственост. В последствие след смъртта на длъжника, ищцата С. С. Ж. е била
конституирана в изпълнителното производство като длъжник в качеството й на единствено
правоприемник на В.Г.М.. Съгласно задължителните за органите на съдебната власт
указания дадени в т. 10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. С оглед на обстоятелството, че
последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е извършено на
25.07.2019г., то именно от този момент е започнала да тече и нова петгодишна погасителна
давност, която следва да изтече на 25.07.2024 г.
С оглед на предвиденото за съда задължение съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право, то следва да бъде посочено, че не са налице основания да бъде прието, че
в хода на въззивното производство са настъпили факти, които да обосноват основателност
на така предявения иск. Към момента на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция – 04.11.2022 г. пет годишната давност не е изтекла, поради което и
предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен, до какъвто извод е достигнал
и първоинстанционният съд.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори изпълнителното дело да е
било перемирано, необразуването на постъпили нови искания от взискателя в отделно дело
нямат значение и давността се прекъсва, ако взискателят е поискал или съдебният
изпълнител е извършил изпълнителни действия, които да са от категорията да я прекъснат.
Образуването на изпълнително дело е от категорията на административни такива
/канцеларско действие/, което следва предявяването на изпълнителния лист за изпълнение.
Когато обаче молбата за изпълнение съдържа искане за изпълнителни действия, които са от
категорията да прекъснат давността – те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването
им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря –
след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие
и така е осуетявал тяхното прилагане, без значение на това дали е настъпила перемция или
не по конкретното изпълнително дело. /в този смисъл е и споделяната от настоящия състав
практика на ВКС обективирана в РЕШЕНИЕ № 3724 от 24.02.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1747/2020 г.; РЕШЕНИЕ № 93 от 17.05.2021 г., постановено по гр.д. 2766/2020 г.;
Определение № 248 от 1.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3647/2020 г., IV г. о., ГК/.
Това тълкуване следва във връзка с отграничението на перемпцията от давността.
Съгласно приетото в съдебната практика перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение,
както за перемпцията, така и за давността. Налице са обаче различни правни институти с
различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не
може да я зачете), а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право.
4
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че резултатът, до който настоящата
инстанция достига, се съвпада с този на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло
потвърдено.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване –
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. №
51876/2020 г., по описа на СРС, ГО, 175 с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5