Р Е Ш Е Н И Е
№ 260132
гр. РУСЕ,....03.XII......... 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД...............................ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ
в публично
заседание на..........5 ноември 2020г.………………........ в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ :
при
СЕКРЕТАРЯ………....ТОДОРКА НЕДЕВА ................…и в присъствието на ПРОКУРОРА.................................................….......………….…..като разгледа
докладваното
от...............СЪДИЯТА ГАВРАИЛОВА…..……….....гр.д. N163 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното :
Ищцата В.В.Б.,
действаща лично и със съгласието на своята майка
и законен представител П.В. Русанова-Б., твърди, че на
07.03.2015г., около 19,10ч. е настъпило
ПТП, между водач на лек автомобил
Волво 850 с рег.№ Р0622АТ и
баба й Милка Иванова Русанова,
която вследствие на произшествието е починала. С влязла в сила присъда по НОХД № 660/2015г. по описа на ОС-Русе,
водачът на автомобила-Т.М.К., е признат за виновен за смъртта на пешеходката
Милка Русанова.Отговорността
на виновния водач се покривала от застраховка „Гражданска отговорност“ – полица
№02115000208547, със срок на валидност от 18.01.2015г.-18.01.2016г. Ищцата твърди, че е живяла заедно с баба
си, дядо си и леля си
и е имала много силна връзка със
своята баба Милка Русанова. Баба ѝ я учила на много неща
- да домакинства, да пее, да
танцува, правили са различни състезания
заедно, интересувала се е от уроците
й в училище и от нейната подготовка.
Поради силната емоционална връзка с баба си, ищцата много тежко понесла
смъртта й. В
продължителен период от време не искала да ходи на
училище, била много разстроена, не можела
да си представи
живота без баба й Милка.
Иска съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 26000лв., представляваща обезщетение за
неимуществените вреди, които е търпяла,
търпи и ще търпи за в бъдеще от смъртта на нейната баба, причинена при
процесното пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва, считано
от датата на произшествието–7.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата.Претендира
разноските по делото.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“-АД, ЕИК831830482, със седалище и
адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори
Стоян Проданов и Крум Крумов, изразява
становище, че предявените искове за заплащане на
обезщетение на неимуществени вреди и за законна лихва
са допустими, но неоснователни. На първо място възразява,
че ищцата не е от кръга
на лицата, които имат право
на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като в ТР
№4/61г. и №5/69г. на ВС на Република България е установен кръга от хора имащи
право на обезщетение за неимуществени вреди и това са родители, съпруг и лицата, чийто фактически отношения са като
на дете и родител или като
на съпрузи. Във връзка с разясненията в ТР
№1/2016г. на ВКС за това, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди са лица, които са
имали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт
продължителни болки, излага съображения,
че в конкретния случай тази хипотеза
не е налице и ищцата не попада в кръга
на лицата, които имат право
на подобно обезщетение. При условията на евентуалност,
ответникът прави
възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадала, по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че пострадалата при пътно-транспортното
произшествие пешеходка с действията си е допринесла за настъпването
на вредоносния резултат, което следва да се
съобрази от съда при определяне
на обезщетение в случай, че съдът
приеме, че искът е основателен. Ответникът оспорва иска за обезщетение и по размер, който
не е съобразен с §96,ал.1 от ПЗР към ЗИДКЗ, в сила от 7.12.2018г. Възразява и срещу претенцията за присъждане на
законна лихва, тъй като съгласно
чл.429, ал.3 от КЗ, лихвите
за забава за които застрахователя
отговаря се дължат от датата
на уведомяване от застрахования за настъпване на
застрахователното събитие. Ето защо не
може да се
претендира лихва от датата на
деликта /07.03.2015г./, а следва да
се съобрази датата на уведомяване
на застрахователя от който момент
би могло да се претендира
заплащане на законна лихва, върху процесното обезщетение. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
исковете, при законните последици.
Третото лице помагач на страната на ответника - Т.М.К.,***, не е изразил становище по делото в определения от съда
срок. В първото по делото съдебно заседание заявява, че е „шокиран“ от
предявените претенции и поддържа становището на застрахователя за
неоснователност на иска.Твърди, че на датата, на която е станало произшествието
– 7.03.15г., е имало проблем с поставената на мястото на инцидента светофарна
уредба-в двете посоки, по едно и също време, светофарът светел зелено и по тази причина той-като водач на МПС и
пострадалата-като пешеходец, реално имали зелен сигнал. Твърди още, че на 10.03.15г.
от общинската администрация извършили ремонт на светофара.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното :
От представените писмени доказателства и приложеното нохд №660/15г. по описа на РОС се установява, че с влязла в
сила присъда №9 от 25.01.2016г. на Русенския окръжен съд, постановена по нохд №660/15г. по описа на РОС, Т.М.К. , е признат за
виновен в това, че на 07.03.2015г. в
гр.Русе, на бул.“Хр.Ботев“, на пешеходен светофар посока центъра на града, при
управление на МПС – л.а. „Волво-850” с рег.№ Р 06 22 АТ нарушил правилата за
движение по пътищата, както следва: чл.20, ал.2 от ЗДвП – като водач на МПС и
след като бил длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразява с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, той не сторил
това и след като бил длъжен не намалил скоростта и в случай на необходимост не
спрял при възникналата опасност за движението – пресичаща пътното платно на
пешеходна пътека пешеходка Милка Иванова Русанова от гр.Русе, вследствие на
което по непредпазливост причинил смъртта на Милка Иванова Русанова ЕГН-**********,
б.ж. на гр.Русе, като деянието е извършено в пияно състояние – 1,94 промила
концентрация на алкохол в кръвта, деецът е избягал от местопроизшествието- на
пешеходна пътека и случаят е особено тежък – престъпление по чл.343, ал.3,
б.”б” НК.В настоящото производство не се спори и от писмените доказателства се установява,
че за управлявания от виновния водач Т.К. л.а. „Волво-850” с рег.№ Р 06
22 АТ към
момента на произшествието е налице валидно сключена застраховка
"Гражданска отговорност" с ответното дружество ЗК Бул Инс АД, обективирана в
застрахователна полица №02115000208547, за срок от
18.01.2015г. – 18.01.2016г.-вж.копие от полицата на л.101 от ДП №553/15г. на
ОДМВР-Русе, приложено към нохд 660/15г. на РОС, и
данните по представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
№307/57 от 07.03.2015г.
От удостоверение за родствени
връзки № 1-232/09.07.2018г., издадено от Община Русе, е видно, че ищцата В.В.Б. е внучка на Милка Иванова Русанова. В подкрепа на
твърденията си за претърпените неимуществени вреди ищцата е ангажирала гласни
доказателства и в производството по делото като свидетел е разпитана Ина В.
Русанова. Свидетелката е леля на ищцата В.Б.,
сестра на майка й- П. Русанова – Б. и дъщеря на починалата при катастрофата
Милка Русанова.От показанията й се установява, че тъй като родителите на
В. ***, отдалечен от града, за да не пътува всеки ден за училище, още от първи
клас В.
живеела при баба си
/Милка Русанова/, дядо си и леля си /св.Русанова/, в едно домакинство с тях.Родителите
на ищцата я посещавали 1-2 пъти седмично-да я видят, да й занесат нещо. На
практика В. била отглеждана от баба си, която полагала непосредствени грижи за
нея. Помагала й с домашните в училище, ходела на родителски срещи. Двете заедно
се забавлявали по различни начини – например устройвали си състезания по танци;
ходели на почивки.Според свидетелката ищцата била изключително привързана към
баба си и й имала голямо доверие, до такава степен, че често споделяла свои
преживявания или проблеми първо с нея. Вечерта на 7-ми
март тя попитала дядо
си защо баба й не се връща от работа, но той не й казал истината. Първоначално
семейството не съобщило на детето трагичната новина. На следващия ден обаче имало
репортаж за катастрофата по телевизията и В. разбрала от репортажа - разпознала
чантата на баба си.Разплакала се, толкова много се разстройла,
че близките й с часове не успявали да я успокоят.Говорели й, но тя не ги
чувала. Няколко дни не отишла на училище – не била в състояние. Тъй като преди инцидента се
е случвало често да спи с баба
си, след произшествието ищцата често се
събуждала
и викала името на баба си. И към настоящия момент, когато споменавали Милка
Русанова, В. казвала, че обича баба си и че тя й липсва.Съдът кредитира
показанията на свидетелката, независимо че е близка роднина на ищцата, тъй като
са непротиворечиви, логични, за обстоятелства, за които свидетелката има лични непосредствени впечатления.
Във връзка с възражението на ответната страна за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата, по делото е приета автотехническа експертиза, според която водачът
на л.а.“Волво 850“ с рег.№06 22 АТ е имал възможност
да предотврати произшествието на 07.03.2015г. чрез намаляване на скоростта или
спиране пред пешеходната пътека и пропускане на пешеходката Милка Русанова за
пресичане на пътното платно.От мястото на пресичане на бул.“Христо Ботев“ по
процесната пешеходна пътека Милка Русанова е имала добра видимост при поглед
наляво към л.а.“Волво 850“ и се е намирала на не
повече от 100м от автомобила. При извършената от вещото лице проверка не са констатирани данни за повреда
на светофарната уредба към момента на произшествието и не са извършвани ремонти
на уредбата. В тази връзка към експертизата е приложено и писмо от ОП „Комунални дейности“
към Община Русе изх.№333/28.10.20г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба фактически обстоятелства, наведените правни доводи и заявения петитум, съдът
квалифицира иска по чл. 226 от КЗ/отм./ във вр. с §
22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 година.С исковата молба
е предявен и иск
срещу застрахователя
по чл.86 от ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва.
Ищцата, действаща лично и със съгласието на своята майка
и законна представителка, е предявила
искът в качеството си на внучка на Милка Иванова Русанова, поч.
на 07.03.2015г., като е навела твърдения,
че между двамата е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че
от нейната смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Създаването
на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за проявление на
значителни морални болки и страдания, е възможно и между лица, които не се
намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. При липса
на нормативна уредба рестриктивното изброяване на
хипотези на такава привързаност би било лишено от законово основание, а
примерното изброяване крие опасност от непредвиждане на породени от житейското
многообразие случаи, в които ще е справедливо получаването на обезщетение за
неимуществени вреди. За да се избегне накърняване на принципа за справедливост,
следва да се допусне като правна възможност обезщетяването и на други лица,
извън близкия родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни
случаи - когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и
страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По този
начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички лица, които
действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго лице. Наличието на особено близка житейска
връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от
смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на
фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само
тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за
взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие
изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД.
С посоченото ТР по същество се разшири кръга на лицата,
имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
близък като това право е признато и на внуците при установяване в процеса на
посочените в ТР предпоставки.В настоящият случай ищцата е установила както
родствена си връзка с починалата, така и съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка помежду им. От показанията на
разпитаната свидетелка се установява по категоричен начин, че в продължение на
години ищцата и нейната баба са живели в едно домакинство и фактическите грижи
за нейното отглеждане и образование е полагала именно бабата. По делото е установено, че между ищцата и
баба й са съществували
отношения на много голяма взаимна привързаност,
топлота, доверие и обич. Приживе Милка Русанова е била не само всеотдайна
и любяща баба за ищцата, която
се грижи за нея, но и нейн доверен приятел.
При така изложеното, съдът приема, че е
доказано по категоричен начин, че между ищцата и баба й е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка. От внезапната й и нелепа загуба В. е претърпяла
значителни по интензивност и времетраене морални болки и страдания – според
свидетелката, те не са напълно преодолени към настоящия момент. Тези
характеристики дават основание да се приеме, че отношенията им изпълняват
критерия "изключителност", въведен с ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС
на РБ и дават основание и е справедливо да се присъди обезщетение за
преживените от В. неимуществени вреди -
болки и страдания от смъртта на баба й Милка Русанова. Предвид изложеното съдът приема, че ищцата има право на обезщетение за
претърпените от нея вреди вследствие на смъртта на баба си, поради което е
активно процесуалноправно и материалноправно
легитимирана по иска.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд,с която Т.М.К.
е признат за виновен в това,че
е причинил по непредпазливост смъртта
на бабата на ищцата, тогава малолетна, вследствие нарушаване на правилата за
движение по пътищата при управление на лек автомобил,е задължителна за съда относно това
дали е извършено деянието,неговата
противоправност и виновността
на дееца.Предвид изложеното
в експертизата недоказани остават възраженията на ответника и на третото лице
помагач, че и поведението на пешеходката е причинило пътно-транспортното
произшествие. Още повече че съпричиняване по
смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД е налице, когато
с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици. Приносът в настъпването на увреждането е винаги конкретен, независимо дали поведението на пострадалия е било противоправно, в частност –
в нарушение на ЗДвП, и виновно. Нещо повече, съобразно трайната практика
на ВКС /Решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о., Решение
№ 206 от 12.03.2010 г. по
т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I
т. о. и др./ изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения.
По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната
сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът
на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност",
са безспорно установени в настоящото
производство.Към момента на ПТП
е налице застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен с
ответното застрахователно дружество, валидна до
със срок на валидност 18.01.2015 г.- 18.01.2016г., обективиран
в горецитираната застрахователна полица. Това дава основание
да се приеме, че към момента на деликта виновният водач е имал качеството на
застраховано лице по смисъла на чл.257, ал.2 от КЗ /отм./; настъпил е застрахователният
риск по сключената с ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на
изложеното за ищцовата страна е възникнало
субективното право на застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.226 от КЗ/отм./.Във връзка с отговорността на застрахователя следва да се посочи, че в писмена защита, представена след приключване на устните състезания, ответникът за първи път прави
възражение за погасяване на
иска за обезщетение по давност-
в р.II,т.2. от писмената защита сочи, че «ПТП-то е нестъпило
на 7.03.2015г., а исковата молба
е депозирана през м.юни 2020г.»- видно от данните
по делото, исковата молба е изпратена по куриер на 5.03.2020г. и е входирана
в деловодството
на съда на 6.03.2020г.В писмената
защита за първи път се излагат твърдения, че ищцата не е предявила извънсъдебна претенция – р.II,т.3. С исковата молба е представен препис от молба на В.В.Б., лично и със съгласието на своята майка и законен
представител П.В.Б. за изплащане на застрахователно обезщетение, подадена до
застрахователното дружество преди предявяване на иска – вж.
вх.№ОК-890355/20.12.2018г. по описа на ЗД“БУЛ ИНС“-АД.Предвид изложеното съдът
приема, че така направените възражения освен преклудирани, са и несъстоятелни.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, които
са неизмерими в пари, съдът се ръководи от принципите на справедливостта.Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение
за неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост. Понятието
справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат
съобразени при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетенията момент - в този см. Р №83/06.07.2009 г. на ВКС
по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК.
Р № 60 от 29.04.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3049/2013 г., II т. о., ТК.С оглед продължителността и интензитета
на конкретно претърпените неимуществени
вреди от В.Б., от смъртта на нейната баба, установени в процеса, възрастта на починалата / едва на 53г./ и на детето към момента на
инцидента – на 10г., обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта на Милка Русанова / докато пресича на пешеходна пътека/, съдържанието на съществувалата
между последната и нейната
внучка силна емоционална връзка, необратимостта на понесените морални болки и страдания, обществено-икономическите условия в страната
при проявлението на вредите и към
настоящия момент, нивата на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, съдът счита, че паричният
еквивалент на понесените от ищцата неимуществени вреди,
възлиза на 15 000 лв.
Не са налице
предпоставки за определяне на обезщетение
за неимуществени
вреди в по-висок или по-нисък размер
от посочения.Обезщетението,
дължимо на ищеца, следва да се определи по справедливост, по правилата
на чл. 52 от ЗЗД, без да се
съобразява предвидения в § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ
(ДВ, бр. 101 от 2018 г.) максимален размер, в какъвто смисъл е направил искане
ответникът в отговора на исковата молба.С разпоредбата на § 96, ал. 1 от ЗИД на КЗ/(ДВ,
бр. 101 от 2018 г./ се определя максимален размер от 5 000 лв. за обезщетяване
на разширения кръг лица, имащи право да получат застрахователно обезщетение при
смърт на техен близък, като на същата е придадено обратно действие с оглед
изричната норма на § 96, ал. 3 от ПЗР на ЗИД на КЗ.
Съдът намира, че посочената разпоредба не е приложима спрямо настоящата
претенция, макар последната да е предявена на 06.03.2020 г., тъй като
материално правните норми на КЗ касаят само произшествията/събитията, в
резултат на които се претендира обезщетение за вреди, възникнали след влизането
му в сила, а именно - 01.01.2016 г. По отношение на определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение се прилагат нормите на отменения КЗ, а в
тях не е предвиден лимит на
обезщетенията по визирания в чл. 266 КЗ, в сила от 11.06.2012 г./отм. Разпоредбата
на пар. 96 ПЗР на ЗИД КЗ не
намира приложение в случая, а предвиденото обратно действие в пар. 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ
касае само случаите, попадащи в приложното поле на новия КЗ, т. е. за
застрахователни договори, сключени след 01.01.2016 г. С оглед на това,
възражението в отговора по чл.131 ГПК за определяне на размер на обезщетението
в рамките на максимално предвидения размер от 5000 лв. е неоснователно.Дори
да се приеме,
че в обхвата на коментираната разпоредба попадат всички претенции, предявени
след 21.06.2018 г., съдът счита, че същата не е приложима, доколкото
противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения и
конкретно на Директива 2009/103/ЕО на
Европейския парламент и Съвета на ЕС. Предвиждайки, че при смърт на лице се
изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-малък от лимитите по
Директивата, даденото разрешение с § 96, ал. 1 от ПРЗ на ЗИДКЗ е в противоречие
с чл. 9, ал. 1 от Директивата, според който – "Без да се засягат всякакви
по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка
изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по
отношение на следните минимални суми: а) в случай на телесно увреждане -
минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за
събитие, независимо от броя на пострадалите; б) в случай на имуществени вреди -
1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на
пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е транспонирана в чл. 226 от КЗ (отм.);.
Застрахователна сума по см. на § 1, т. 5 от ДР на КЗ
(отм.); е договорената или определената с нормативен акт и посочена в
застрахователния договор парична сума, представляваща горна граница на
отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото се лице или
третото увредено лице. Въвеждането на застрахователна сума като предел на
отговорността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален
размер в Директива 2009/103/ЕО,
която е част от правото на Европейския съюз, означава, че при настъпване на
застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на
застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на
застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от
застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на
застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл
е Решение на Съда на Европейския съюз
от 24.10.2013 г. по дело С-277/12.
Искът за законна
лихва върху главницата следва да бъдат уважен, считано
от датата на деликта – 07.03.2015г., тъй като застрахователят отговаря в обема,в който отговаря прекия причинител на вредата/в този смисъл Р №
238/20.VІ.2008г.по т.д. № 924/2008г.ІІ отд. ТК на ВКС на РБ/.
Предвид изхода на делото и на основание
чл.78 от ГПК ответникът дължи
на ищеца разноските по делото, съобразно уважената част от иска. Правната помощ на ищцата е оказана при условията на чл.38,ал.1ЗА.В съдебната практика на Върховния касационен
съд в решение № 224 от 11.07.2011 г. по гр. д. №
381/2010 г., IV г. о., се приема,
че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се
определят като такива по договор
за поръчка, но възнаграждение за процесуално представителство на адвоката се дължи
винаги и дори да не е изрично
уговорено, то се определя съобразно
действащата Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
в съответствие с принципа на възмездност
на адвокатския труд - чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
Предвид частичното уважаване на иска, в полза на процесуалния представител на
ищцата следва да се присъди възнаграждение в размер на 980лв. С оглед частичното отхвърляне на иска, ищцата дължи на ответника сторени от него разноски, в размер на 816,54лв. Обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото
не го освобождава от отговорността по чл.78 от ГПК за заплащане
на разноски на насрещната страна. По сметка на Русенския окръжен съд ответникът следва да заплати държавна
такса в размер на 600лв.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК8318300482, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, представлявано
от изп.директори Стоян
Проданов и Крум Крумов
да заплати на В.В.Б.,
ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята
майка и законен представител П.В. Русанова-Б.,***, сумата 15000лв.,
представляваща обезщетение
за причинени неимуществени
вреди от непозволено увреждане,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от 07.03.2015г.
до окончателното й изплащане,
която сума да се изплати по
сметка на П.В. Русанова– Б., ЕГН-********** в UniCredit
Bulbank BIC ***
***.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.В.Б.,
ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята
майка и законен представител П.В. Русанова-Б.,***» АД, ЕИК8318300482, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 в размера над 15000лв. за разликата до 26000лв.
ОСЪЖДА ЗД «БУЛ ИНС» АД, ЕИК8318300482, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, представлявано
от изп.директори Стоян
Проданов и Крум Крумов да заплати на адв.В.Т.У., от
САК, с адрес *** сумата 980лв. представляваща
адвокатско възнаграждение, определено по чл.38 ЗА.
ОСЪЖДА В.В.Б., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята
майка и законен представител П.В. Русанова-Б.,***» АД, ЕИК8318300482, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87 сумата 816,54лв. разноски по делото.
Делото е разгледано при участието на Т.М.К., ЕГН**********,***,
като трето лице помагач на страната на
ответника.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд - гр.Велико Търново, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :