№ 653
гр. Ямбол, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. К.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20242330101513 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. В. С. против
„Фератум България“ЕООД с искане за прогласяване на нищожност на сключен между
страните договор за потребителски кредит от 29.03.2024 год., поради противоречие
със закона – посочени разпоредби на ЗПК, евентуално съединен с иск за прогласяване
на нищожност на договорна клауза,предвиждаща обезпечаване на кредита с
поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 29.03.2024 год. между страните бил сключен
договор за потребителски кредит за сумата от 1500 лв., при посочени условия, а
именно ГПР – 49,11 % и ГЛП- 23 %,платим на 12 бр. вноски. Съгласно чл. 5 от същия
следвало да се сключи договор за гаранция, с цел обезпечаване на кредита, като по
силата на договор за поръчителство дължимото възнаграждение на поръчителя било в
размер на 1470 лв.
По изложени съображения ищцата счита, че договорът за кредит е нищожен на
осн.чл. 26,ал.1 ЗЗД,като сключен при неспазване нормите на чл. 11,ал.1,т.10, чл. 19,ал.4
от ЗПК. Счита, че не става ясно дали възнаграждението за поръчител е включено в
ГПР, като всъщност с договора за поръчителство се целяло не обезпечение, а
допълнително оскъпяване на кредита. Посочва се, че нищожна е и клаузата на чл. 5
от договора,като се излагат и съображения за нищожност и безпредметност на
договора за поръчителство / без ищцата да предявява нарочен иск срещу надлежен
ответник , страна по този договор/. Посочва се, че нищожните клаузи на договора за
кредит не могат да бъдат заменени от повелителни правни норми, което обуславя
недействителността на целия договор Претендира се уважаване на главния иск, а в
условията на евентуалност прогласяване на нищожността на чл. 5 от договора. Иска се
и присъждане на направените по делото разноски.
В депозирания отговор ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Излага подробни аргументи за неоснователност на твърденията за
1
нарушаване на разпоредбите на чл. 11,ал.1, т.9,т.10 и чл. 19,ал.4 от ГПК. Твърди се и,
че възнаграждението, което ищецът се е задължил да заплати на трето лице не се
дължи на ответника , не представлява част от дължимите погасителни вноски и няма
как да бъде включено в погасителния план. Посочва се и, че сключването на договор
за поръчителство не е било задължително условие за отпускане на кредита, т.к.
кредитополучателят е можел да обезпечи задължението си по различни начини и
клаузата на чл. 5 от договора била включена именно след направен от последния
избор. На кредитополучателя била връчена цялата преддоговорна информация и СЕФ.
Посоченият в договора ГПР бил в съответствие с чл. 19,ал.4 от ЗПК. Освен това
ищецът не е възползвал от правото си на отказ от договора в 14- дневен срок от
сключването му. Неоснователни били твърденията и за нищожност на клаузата на чл. 5
от договора, същата не противоречала на добрите нрави и била индивидуално
уговорена.
Същевременно ответникът предявява против ищеца насрещен иск за сумата от
1500 лв. – главница по договора, като с отговора на ИМ прави изявление за обявяване
на вземанията си за предсрочно изискуеми, като се посочва, че и към настоящия
момент ищцата е изпаднала в забава и не е заплатила нито една от дължимите се
вноски. Сумата се претендира в едно със законната лихва от датата на НИМ.
В депозирания отговор на НИМ ищцата оспорва същата и моли за отхвърлянето
й. Отново излага подробни съображения за нищожност на договора за кредит и
клаузата на чл. 5 от същия.
В с.з. ищцата се представлява от упълномощен адвокат, чрез когото поддържа
исковата претенция и оспорва предявения насрещен иск.
Ответното дружество, редовно уведомено, не изпраща представител.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че между страните е бил сключен договор за предоставяне
на потребителски кредит от 29.03.2024 год. по реда на ЗПФУР. По силата на договора
заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя сумата от 1500 лв.
Уговорено е сумата да бъде върната на 12 месечни погасителни вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора , с крайна падежна дата 28.04.2024 год.
, като общата сума за връщане е в размер на 1845 лв.- главница и лихва в размер на
345 лв., при лихвен процент 23 % според текста на договора. Според чл. 4 - общия
разход по кредита е 345 лв. и включва сумата по чл. 3 б, а ГПР е в размер на 49,11 % ,
изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по
кредита, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство от
Multitude Bank в полза на дружеството, с одобряване от дружеството на предоставено в
негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени
нито от кредитополучателя, нито от лицето предоставило обезпечението. Със
сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че при кандидатстването
си за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с
правото си да посочи както физическо лице , така и предложеното ЮЛ за поръчител,
който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредита .
В чл.6 от договора е уговорено, че извън уговорените индивидуални условия, за
уреждането на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод
предоставените от кредитора на кредитополучателя потребителски кредити, се
2
прилагат ОУ за предоставяне на потребителски кредити на ответното дружество.
В чл.5.1 от ОУ за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние на
„Фератум България“ ЕООД, е предвидено, че преди сключването на договора за заем,
дружеството оценява кредитоспособността на кандидат заемателя въз основа на
достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от кандидат заемателя, и ако
счете за необходимо, извършва справка в централния кредитен регистър или в друга
база данни, използвани в Република България за оценка на кредитоспособността на
кандидат заемателите.При оценката на кредитоспособността на кредитоискателя ,
дружеството взима предвид и предложеното от кандидат заемателя в полза на
дружеството обезпечение по заема /чл.5.2 от ОУ/. В чл.5.3 от ОУ е предвидено, че за
да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
заема от дружеството, кандидат заемателя може да предложи едно от следните
обезпечения - обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за
поръчителство или обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство
от поръчител, предложено от кандидат заемателя и одобрено от дружеството
физическо лице. Кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено
усмотрение, избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в
молбата за заем /чл.5.4 от ОУ/. Предложеното от кандидат заемателя обезпечение не
задължава дружеството да одобри обезпечението, както и да предостави поискания от
кандидат заемателя заем / чл.5.5 от ОУ /. В чл.5.6 от ОУ е предвидено, че в случай, че
дружеството одобри предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката в полза
на дружеството става неотменима от страна както на заемателя, така и на лицето,
предоставило обезпечението. След преценка на кредитоспособността на кандидат
заемателя, дружеството може да одобри заема и без да е необходимо заемателя да
предоставя каквото и да е обезпечение / чл.5.7 от ОУ /. Съгласно чл.5.8 от ОУ,
поръчителят или гарантът е задължен солидарно със заемателя, като при неизпълнение
на задълженията на заемателя, дружеството има право да предяви претенциите си
директно към поръчителя и не е длъжно преди предявяването им спрямо поръчителя
или гаранта, да поиска удовлетворяването им от заемателя.
На ищеца е бил предоставена преддоговорна информация /СЕФ/, в който е
отразено и описанието на обезпечението, което следва да се предостави по договора за
кредит, а именно – договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от
кредитополучателя. В графата разходи по кредита е отразено, че лихвата по кредита се
изчислява на базата на фиксиран годишен лихвен процент от 40,61 % и ГПР – 49.11%.
Посочено е, че при изчисляването на ГПР е взето предвид, че договорът за кредит ще
остане валиден през договорения период и, че кредиторът и заемополучателят ще
изпълняват задълженията си съгласно условията и сроковете, посочени в договора,
както и че лихвеният процент е фиксиран и остава непроменен за срока на договора.
Ищцата е приложила още Договор за гаранция/поръчителство и ОУ към него ,
сключен между Multitude Bank в качеството на гарант и ищцата , в качеството на
клиент, по силата на който гарантът се съгласява да отговаря солидарно спрямо
кредитора за изпълнение на всички задължения произтичащи от процесния договор за
кредит в размер на 7000 лв., а клиентът да заплати гарантна такса в размер на общо
1470 лв., на месечни вноски при условия и на падежи уговорени съобразно
погасителен план, неразделна част от договора, също приложен по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск по чл.26, ал.1 предл.1 , евентуален иск по чл. 26,ал.1, предл. 1 от
3
ЗЗД и насрещен иск по чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
По първоначално предявените искове:
Уважаването на предявените първоначални искове следва от наличие на следните
предпоставки: наличие на сключен между ищеца и ответника договор за кредит при
описаните в исковата молба параметри и наличие на релевираните с исковата молба
основания и обстоятелствата, от които произтича нищожността на целия договор,
евентуално на клаузата на чл. 5 от същия.
В случая страните не спорят, че между тях съществува валидно облигационно
правоотношение по процесния договор за потребителски кредит, факт обявен за
безспорен и с доклада по делото.Предвид качеството на кредитополучателя -
физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът намира, че същото притежава
характеристиките на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на
ЗПК и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител", приложение
намират и нормите на Закона за защита на потребителите - съгласно чл. 24 ЗПК, във
вр. чл. 143 - чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват
неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните
норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.
Безпротиворечиво с практиката на СЕС по приложението на Директива №
93/13/Е., разпоредбите на която са транспонирани в националното законодателство
съгласно § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в константната практика на ВКС ( решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/2014 г., I т.о., решение № 142/01.08.2018 г. по т.д. №
1739/2017 г., II т.о., решение № 237/20.01.2017 г. по т.д. № 2927/2015 г., I т.о. и др.) се
приема, че поради повелителния характер на нормите на ЗЗП, първоинстанционният и
въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договори.
В процесния случай в чл. 5 от договора, страните са уговорили кредитът да бъде
обезпечен с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството -
ответник, вследствие на което между ищцата и поръчителя е сключен и договор за
гаранция (поръчителство) срещу уговорено възнаграждение в размер на 1470 лв.
Съдът напълно споделя доводите на ищцата, че посоченото възнаграждение следва да
бъде включено при изчисляването на годишния процент на разходите, с което кредита
се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1,
т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия.
На следващо място сключването и получаването на сумата по процесния кредит
е обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски
съвет на Р България , което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
4
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по,
ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Както се посочи процесният договор
за кредит, сключен между страните по делото попада под разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, в които изчерпателно се посочва какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22, вр. с 10,
ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на
същия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,
съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва
да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички
разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и
възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсата на ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/ не дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР, респ. цялата дължима
сума по договора.
В договора за предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2024 год. липсва
яснота досежно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи
по кредита, освен лихва в размер на 345 лв., при лихвен процент от 23% според
съдържанието на договора и 40,61 % според представения СЕФ, не става ясно как е
формиран ГПР от 49, 11 %. Посоченото следва да бъде приравнено на липса на
посочен ГПР. Отделно от това не е ясно какъв е реалният ГПР, което възпрепятства
съдът да провери дали същият не надхвърля петкратния размер на законната лихва,
предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Безспорно, ако в ГПР се включи
възнаграждението за поръчителство, което е в размер почти равен на главницата по
кредита, размерът би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50%.
С оглед изложеното следва да се приеме, че посоченият ГПР в договора
единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума,
дължима от потребителя не отговаря на императивното изискване по чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, съгласно която разпоредба на потребителя следва да се предостави пълна, точна
и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да
го сключи, а съгласно чл. 22 ЗПК нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
представлява основание за недействителност на договора за кредит. В уговорения
годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички
действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил дължимата
5
цена по договора за поръчителство в общата сума, дължима от потребителя,
кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника. Съдът намира, че посредством сключването на договор
за поръчителство се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и е уговорен по-висок
размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. Липсата на изрично
отбелязване в договора за кредит, че въобще има подобен разход, с изричното му
включване в ГПР, е в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗПК, което се явява отделно
основание да се счете, че посочената клауза е неравноправна.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за потребителски
кредит, сключен между страните се явява недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не поражда целените правни последици.
Напълно неоснователни в тази връзка са възраженията на ищеца, че след
като ищцата е имала право на избор на вид обезпечение - чрез физическо лице -
поръчител или юридическо лице, дължимото възнаграждение по договора за
поръчителство с юридическо лице не е задължителна услуга по см. § 1 ДР на ЗПК и не
е следвало да се включва в ГПР. Обстоятелството, че кредитополучателят не е посочил
поръчител-физическо лице, а се е съгласил на поръчителство от предложения от
кредитора гарант по никакъв начин не освобождава кредитора от задължението да
включи възнаграждението на гаранта – поръчител в ГПР по договора за кредит, тъй
като законът не предвижда подобно изключение.
Последица от горепосочените нарушения е недействителност на договора
съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.
В горния смисъл и практиката на ВКС , обективирана в - ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
1916 ОТ 08.07.2024 Г. ПО Т. Д. № 1490/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС;
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1772 ОТ 25.06.2024 Г. ПО Т. Д. № 1831/2023 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1059 ОТ 24.04.2024 Г. ПО Т. Д. № 1254/2023 Г., Т. К., І Т. О.
НА ВКС.
По отношение предявения насрещен иск:
Както беше посочено по-горе страните не спорят, че са обвързани от валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 29.03.2024
год. Не се спори и , че сумата предмет на договора е реално предадена на ищцата по
начина уговорен в същия, вкл. не се спори, че ищцата не е внасяла дължимите
погасителни вноски на уговорените падежи.
С исковата молба по насрещния иск кредитодателят е обявил предсрочна
изискуемост на процесния договор за кредит. Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, ТК, I т. о.
и решение № 208/09.02.2018 г. по т. д. № 394/2017 г. на ВКС, ТК, 1 т. о., начинът на
удостоверяване на връчването на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението
на банката, че счита вземането по договор за кредит за предсрочно изискуемо, е
поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване. В посочените
решения съдебният състав на ВКС е приел, че предсрочната изискуемост на вземането
настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ
волеизявлениетона кредитора, ако към този момент са били налице обективните
предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен
способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за
връчване на съобщения.
6
Съгласно чл. 13 от ОУ към договора за потребителски кредит– при непогасяване
изцяло или отчасти на главницата, лихвите разноските и таксите по кредита , както и
при неизпълнение на което и да е друго задължение , вземането на дружеството за
възстановяване на целия кредит става изцяло и предсрочно изискуемо. Посоченото
неизпълнение в случая е налице, както и е налице изявление на кредитора,
достигнало до длъжника относно изгубване преимуществата на срока на
задължението/връчено с връчване на насрещната искова молба/ , при което съдът
приема, че е настъпила и обявена на длъжника по договора предсрочната изискуемост
на вземането по кредита.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита, а това в случая е сумата
1500 лв. – главница.До този размер и претенцията се явява основателна и доказана.
По разноските:
При този изход от спора, разноски се дължат и на двете страни, както следва:
По правилата на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът по главния
иск следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски по делото в
размер на общо 510 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на процеса по насрещния иск, ответникът по него дължи
разноски на ищеца за заплатена държавна такса в размер на 60 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Така мотивиран , ЯРС
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска Е. В. С., ЕГН ********** срещу
„Фератум България“ЕООД, ЕИК ************** , със седалище и адрес на
управление гр.София, че договор № *********** за предоставяне на потребителски
кредит от 29.03.2024 год. е нищожен на основание чл. 26,ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 22
от ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, и чл. 19 от ЗПК.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ЕООД,
ЕИК **************, сумата от 1 500 лв. – главница по договор № *********** за
предоставяне на потребителски кредит от 29.03.2024 год. , в едно със законната лихва
от датата на НИМ – 05.07.2024 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА„Фератум България“ЕООД, ЕИК ************** да заплати на Е. В.
С., ЕГН ********** сумата от 510 лв. – разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Е. В. С., ЕГН ********** да заплати на „Фератум България“ЕООД,
ЕИК **************, сумата от 210 лв. – разноски за настоящата инстанция
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
8