РЕШЕНИЕ
№ 29.12.2020 г. Град Пазарджик
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Пазарджик, граждански състав
На двадесет и седми ноември, две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка Миладинова
Като разгледа докладваното от Районен съдия
Георгиев
Гражданско дело №745 по описа
за 2020 година.
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег.№…, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК -… със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.„М. ..”,
Бизнес парк София, сгр…, представлявано от
Д. Д. – зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М., срещу Г.С.Г., ЕГН-**********
***, с цена на иска – 1747.92 лева.
Подадена е искова молба от
ищцовото дружество, в която се твърди, че че при сключване на договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта CARD-…, на Г.С.Г. е отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard. На 22.11.2017 г. Г.С.Г. е активирал,
предоставената му от „БНППариба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България
кредитната карта No CARD- …. с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв.
Същият представлява револвиращ потребителски кредит, конто кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати ATM,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и чл. 14 от Договор за отпускане на револвиращ потреителски
кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди се в
исковата молба, че Г.С.Г. е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.10.2018, когато е последното му плащане по нея, като балансът по
същата е в размер на минус 1661.72 . Това принуждава кредитора да блокира
използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава
виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България да потърси съдебна защита на
вземането си.
Твърди се, че към
датата на подаване на Заявлението по чл. 410, задължението на ответника по
кредитната карта е в размер на 1661.72 лв., представляващо използваната
главница в размер на 1661.72, както и договорна лихва от 01.10.2018 (първа
пропусната вноска) до 09.05.2019 (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение) върху използванта сума в размер на 0.00 лв. Г.С.Г. дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 86.20 / осемдесет
и шест лева и двадесет стотинки/ лв. за периода от 09.05.2019 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.11.2019 (дата на завеждане
на дело). Към настоящия момент ответникът дължи на дружеството следните суми:
главница- 1661.72 лв.; възнаградителна лихва - 0.00 лв.; законна лихва за
забава - 86.20 лв.; Общо: 1747.92 лв.
Сочи се, че за
събирането на посочените суми, „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон
България е предприела действия по съдебното събиране на вземанието си, като е
подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК към
Районен съд - гр. Пазарджик. По частно гражданско дело № 4685/2019 г., 12 с-в е
издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК,са последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си. На основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.", клон България предявява настоящия иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.
Ищецът моли, въз
основа на чл. 238 от ГПК, за разглеждане на делото и постановяване на решение в
тяхно отсъствие.
Моли се съдът да
установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
клон България от Г.С.Г. в размер на: 1661.72
лв., представляваща главница по револвращ кредит; 0.00 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2018 г. до
09.05.2019 г.; 86.20 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание
чл. 76 от ЗЗД, за периода от 09.05.2019 г. до 11.11.2019 г., или общо дължима
сума 1747.92 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
им изплащане.
Претендират се
разноски в заповедното производство в размер на 34.96 лв., представляващи
заплатената държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00
лв. и съдебните разноски по настоящото производство в размер на 131,51 лв. -
държавната такса за завеждане на иск, както и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100.00 лв. Посочена е банкова сметка, ***.
Сочат се
доказателства. Прави се доказателствено искане.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на
ответника, с който оспорва по основание и по размер предявения срещу ответника Г.С.Г.
иск по чл.415 във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД чл.9 от ЗПК.
С оглед постъпилото
възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение заявява, че
същият не дължи описаните в исковата молба суми. Особеният представител на
ответника сочи, че към настоящия момент няма връзка с него и не е наясно каква
е причината за подаденото възражение и твърдението му, че не дължи сумите. В
тази връзка и с оглед преклузивния едномесечен срок оспорва представения
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-…. обратната разписка за предаване на кредитна карта,
Приложението към договора, покана за доброволно изпълнение и обратна разписка
за връчване на поканата. Твърди, че ответникът не е подписвал нито един от тези
документи и съответно не е получавал кредитната карта, договора, приложението
към договора и поканата за доброволно изпълнение.
Заявява, че същият
не е получавал цитираните в исковата молба суми, алтернативно, че същият ги е
върнал, поради което не ги дължи на ответното дружество.
Прави се искане за
допускане на двама свидетели, при режим на довеждане във връзка с установяване
на фактите по делото.
В случай, че до
първото по делото съдебно заседание особеният представител не осъществи контакт
с ответника ще оттегли тези твърдения, както и направените оспорвания и
доказателствени искания, за да не се усложнява излишно процеса и да не се стига
до начисляване на повече от необходимите разноски при постановяване на съдебния
акт, което е и било сторено впоследствие.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в
молбата и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните
по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на
разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
Видно от представените с исковата молба и приети от съда
доказателства, между страните в настоящото производство-„БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция,рег.№… и
Г.С.Г., ЕГН-********** е бил сключен на …. Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит. По силата на сключеният между страните договор, на
ответника Г.С.Г. е бил отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
От приетите доказателства се
установява, че на 22.11.2017 г. ответникът Г. е активирал предоставената му от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.", клон България кредитната карта No
CARD- … с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв.
В хода на производството по делото се
установява, вкл. от приложения по делото
погасителен план, че ответникът е
преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2018, когато е
последното му плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус
1661.72лв. , поради което картата била блокирана от кредитора.
Тъй като
ответникът Г. не изпълнил задълженията си към ищцовото дружество, /видно от
приложените по делото материали по частно гражданско дело №4685/2019г. по описа
на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към принудително събиране на вземанията
си по договора, чрез подаване на Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване
на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско
дело №4685/2019г. по описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2587 от 28.11.2019г.
Тъй като издадената заповед за
изпълнение е била връчена при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, на ищцовото
дружество е била указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
В хода на
производството по делото е било допуснато изслушването на съдебно счетоводна
експертиза, видно от заключението по която, по кредитната карта с титуляр Г.С.Г., ЕГН-********** са
отразени суми за усвояване на кредит в общ размер на 1661.72лв. Формираната
главница по кредитната карта към датата
на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 1661.72лв., а
законната лихва за периода от 09.05.2019г. до 26.11.2019г. , вкл. е в размер на
93.24лв. Счетоводното отчитане на операциите във връзка с обслужването на
кредитната карта е било извършвано текущо и редовно. Размерът на задълженията
по кредита към момента на изготвяне на заключението е: 1661.72лв. – главница и
258.95лв. – законна лихва за периода от 09.05.2019г. до 19.11.2020г.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице, същото е обосновано, компетентно
изготвено и не възникват съмнения за неговата правилност.
По делото не са били разпитвани
свидетели за установяване на фактическата обстановка.
Съгласно
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на
предявеният иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение,
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване
съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично задължение.,
издадена по ч.гр.д. №4685/2019г. по описа на РС-Пазарджик, вземания към датата
на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане
в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното,
е налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на
предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с
чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова
в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането, чрез ангажиране на
съответните доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден
в законоустановения срок, и основателен,
по следните съображения:
От
събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. Предявеният иск с правно основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК срещу ответника
Г., беше доказан по безспорен начин в хода
на производството по делото по основание. В тази насока са всички събрани по
делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени преписи от Договора
за отпускане на револвиращ потребителски
кредит и погасителния план към него;
както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело №4685/2019г.
по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите
по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната
фактическа обстановка, от която е видно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е
отпуснало револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard.
На 22.11.2017г. ответникът е активирал предоставената му от „БНППариба Пърсънъл
Файненс С.А.", клон България кредитната карта No CARD- …, с максимален
кредитен лимит в размер 1500.00 лв. Същият представлява револвиращ
потребителски кредит, конто кредитополучателят усвоява посредством всякакви
транзакции - теглене в брой от банкомати ATM, плащания, чрез терминални
устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна карта. Върху
усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания
период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл. 14 от
Договор за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за кредитополучателя
възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска,
представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
От
приетите по делото доказателства,вкл. приложения по делото погасителен план, се
установява, че Г. е преустановил редовното обслужване на кредитната карта.
В тази насока е и заключението на вещото
лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, видно от което , по кредитната карта с титуляр Г.С.Г., ЕГН-********** са
отразени суми за усвояване на кредит в общ размер на 1661.72лв. Формираната
главница по кредитната карта към датата
на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК е в размер на 1661.72лв., а
законната лихва за периода от 09.05.2019г. до 26.11.2019г. , вкл. е в размер на
93.24лв. Счетоводното отчитане на операциите във връзка с обслужването на
кредитната карта е било извършвано текущо и редовно. Размерът на задълженията
по кредита към момента на изготвяне на заключението е: 1661.72лв. – главница и
258.95лв. – законна лихва за периода от 09.05.2019г. до 19.11.2020г.
Не са налице данни и не са ангажирани доказателства,
че ответникът е заплатил изцяло на
ищцовото дружество всички дължими суми по сключеният договор да отпускане на
револвиращ потребителски кредит.
От
приетите по делото доказателства се установи, че сумата, предмет на договора за
паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, а процесната сума е била усвоена от ответника в
настоящото производство.
В конкретният случай не са налице
неравноправни клаузи, които да доведат до недействителност на сключеният
договор за кредит . Разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към
разпоредбите на чл. 143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни
клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг.
от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи
в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен
да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е
неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по
договора.
В
конкретния случай се касае за отпускане на особен тип заем- той се предоставя
от небанкова финансова институция, средствата в която не са набрани чрез
публично привличане на влогове, кредитът не в голям размер, като достъпът до
сумата е сравнително бърз и лесен. Кредитът е по- рисков и именно с цел да се
обезпечи кредитора, той начислява по- висок процент за лихва от размера на
законната такава, защото в случая лихвата има двойно предназначение- не само да
служи като форма на обезпечение за ползване на паричната сума за съответен
период от време, а също и да бъде като цена на услугата по предоставяне на
такъв тип заем.
Както бе
посочено, не са налице данни и не са ангажирани доказателства, че ответникът Г.
е заплатил на ищцовото дружество тези суми, поради което предявените искове са
основателни и доказани , и следва да бъдат уважени като такива до
размера, претендиран от ищцовото дружество.
При този изход на
делото, в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски, вкл. направените и претендирани от ищеца
разноски в заповедното производство, доколкото съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Ищецът претендира заплатена държавна такса по заповедното
производство в размер на 34.96 лв., както и 50.00 лв.- минимално юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът претендира и сторените от него разноски в хода на производството
по гр. Дело №745/2020г. по описа на РС- Пазарджик, които са 131.51лв.- държавна
такса; 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и 200.00лв. – платен
депозит за особен представител. Посочените разноски следва да бъдат присъдени
на ищеца
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
Р Е Ш
И :
По предявеният иск от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция,рег.№*********, чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК -…, със седалище и адрес на управление гр.. ж.к.„М. ..”, Бизнес
парк С., сгр. .., представлявано от Д. Д.
– зам.управител , чрез юрисконсулт Н.М., срещу Г.С.Г., ЕГН-********** ***, с цена на иска –
1747.92 лева
ПРИЗНАВА за установено по
отношение на ответника Г.С.Г., ЕГН-**********
***, че дължи на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция,рег.№.., чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК -… със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.„М. ..”,
Бизнес парк С., сгр. .. представлявано от
Д. Д. – зам.управител , сумата от 1661.72лв. /хиляда шестотин шестдесет
и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит с номер Card-15380037 от 28.10.2017г.; както
и сумата от 86.20 лв. /осемдесет и шест
лева и двадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава за периода от 09.05.2019г. до 11.11.2019г. , ведно със
законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда /26.11.2019г./ до
окончателното изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед
№2587/28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №4685/2019г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Г.С.Г., ЕГН-********** ***, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция,рег.№.., чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, ЕИК
.., със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.„М. ..”, Бизнес парк С., сгр. .., представлявано от Димитър Димитров – зам.управител, сумата
от 84.96 лв. /осемдесет и четири лева и
деветдесет и шест стотинки/- сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №4685/2019г.
по описа на РС-Пазарджик; както и сумата от
431.51 лв. /четиристотин тридесет и един лева и петдесет и една
стотинки/ , които представляват сторени от ищеца разноски по гр.дело №745/2020г.
по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с
въззивна жалба,в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ОС-
Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: