ПРОТОКОЛ
№ 29
гр. Бургас, 07.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Светлин Ив. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Л. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600238 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Съдебното заседание започна в 11.10 часа, поради разглеждане
на ВНОХД № 297/2024 г. от същия съдебен състав.
Апелативна прокуратура - Бургас се представлява от
Апелативния прокурор Л. П..
Жалбоподателят подсъдим Х. Х. К., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. П. Н..
Жалбоподателите частни обвинител Г. З. С. - лично за себе си и
като родител и законен представител на В. Г. С., З. Г. С., Х. Г. С., редовно
призовани, не се явяват.
Не се явяват и техните повереници адв. Н. Д., адв. Ж. Т. и адв. Б.
А., редовно призовани.
Жалбоподателите частни обвинител Е. М. К. и М. Х. К. ,
редовно призовани, не се явяват. Не се явява и техния повереник адв. А. Б..
1
Жалбоподателите частни обвинител В. К. С. и С. В. Д., редовно
призовани, не се явяват. Не се явява и техния повереник адв. Р. М..
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. А. Б., като повереник
на частните обвинители Е. К. и М. К., с която заявява, че поддържа подадената
въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на подсъдимия. Заявява, че няма да
може да се яви в днешното съдебно заседание. Не възразява да се даде ход на
делото в негово отсъствие. Претендира и възнаграждение за тази инстанция.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от частния обвинител Г. З. С.
- представляващ лично себе си и като родител и законен представител на В. Г.
С., З. Г. С., Х. Г. С., подадена чрез адв. Н. Д. и адв. Б. А., с която заявяват, че
няма да се явят в днешно съдебно заседание и поддържат жалбата. Молят да
се остави без уважение жалбата на подсъдимия. Също претендират за
разноски.
Съдът ДОКЛАДВА постъпила молба от адв. Р. М. като
пълномощник на частните обвинители В. К. С. и С. В. Д., с която заявява, че
няма възможност да се яви в настоящото съдебно заседание, поддържа
подадената въззивна жалба, оспорва въззивната жалба на подсъдимия. Не
възразява да се даде ход на делото в тяхно отсъствие.
Съдът ВРЪЧИ препис от допълнителното изложение към
въззивната жалба на адв. Н., на прокурора.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с допълнителното изложение към
жалбата на подсъдимия. Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Х. К.: Съгласен съм днес да се разгледа
делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, и като прецени, че частните обвинители са редовно
призовани, тяхното явяване не е задължително, както и това на техните
повереници, съдът счете, че са налице изискванията на процесуални закон за
разглеждане на делото в настоящото съдебно заседание.
Предвид горното, съдът
2
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
АДВ. Н.: Представям доказателства относно характеристичните
данни - характеристики от съконтрахентите, с които Х. К. работи,
включително от немски и от английски език с превод на български език,
характеристика от работодателя, характеристика от М. Х. К., който е бащата
на едно от загиналите момчета и е вуйчо на подзащитния ми, удостоверение от
НАП, че Х. Х. К. не дължи данъци.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да се приемат
представените писмени документи, които са свързани с личностната
характеристика.
По повод искането на защитника, съдът намира, че следва да
приеме като писмени доказателства по делото представените документи ведно
с превод, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРОЧИТА представените от адв. Н. писмени
документи - 8 бр. отзиви за подсъдимия от съконтрахенти с превод;
характеристика от кмета на село Я.; характеристика от мениджъра на „Албион
Транс БГ“ ООД – работодател на подсъдимия; характеристики от Н. И., от М.
К. - баща на загиналия при инцидента Х. К., от М. К. и удостоверение от ТД
на НАП Бургас клон Сливен за липса на задължения на подсъдимия К..
ПРИКЛЮЧВА събиране на доказателствата и съдебното
следствие.
Счита делото за изяснено от фактическа страна и ДАВА ХОД на
съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че жалбите
са неоснователни.
На първо място, според мен, на досъдебното и съдебното
3
производство по делото не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както се твърди в жалбата на подсъдимия, което да е
довело до нарушаване правото му на защита и да е основание за връщане на
делото било на първоинстанционния съд, било на прокурора. Впрочем, в
жалбата не се сочи конкретно нарушение на процесуалните правила, такова
не се е твърдяло и в разпоредителното заседание.
На второ място, следва да се отбележи, че с оглед изложеното в
жалбите по делото, няма никакъв спор по отношение на фактическа
обстановка, правна квалификация и доказаност на обвинението срещу К..
Поддържам ги изцяло както са в присъдата и мотивите. Първоинстанционният
съд е приложил института на съкратеното съдебно следствие с пълно
признание от страна на К. на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а и се подкрепя от всички доказателства по делото.
Несъмнено подсъдимият е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 46,
ал. 1 от ППЗДвП, като не е пропуснал движещият се по път с предимство
автомобил „Пежо“ на пострадалия А., както и не е спазил знак Б2 – Стоп. При
това, което най-много личи по това дело, е че го е направил с много висока
скорост 88.48 км/ч. Същевременно приемам и това, което БОС е посочил, че
има съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Пежо“, но това не е
основната причина за ПТП, а такива са нарушенията на подсъдимия. Именно
от тях се е стигнало до ПТП с тежкия съставомерен резултат – смъртта на
младо момиче.
Спорът по делото е основно по отношение размера на наказанието
„лишаване от свобода“, включително относно приложението на чл. 66, ал. 1 от
НК.
Считам, че първоинстанционният съд правилно е определил
размера и на двете наказания, коректно е посочил смекчаващите и отегчаващи
вината обстоятелства, което напълно споделям. Сега се представиха нови
смекчаващи вината обстоятелства, които са естествено продължение на тези,
които са към делото. Съдът е приел правилно, според мен, съществен превес
на смекчаващи вината обстоятелства, като е определил наказание по-близо до
долната граница, в случая 3 години и 6 месеца, и правилно го е редуцирал по
чл. 58а от НК, на 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“.
Действително престъпленията по транспорта с причиняване на
смърт, са многобройни през последните години и налагат по-строги санкции,
за да бъдат ограничени. Още повече, че в случая е отнет животът на двама
млади души, една от които майка на две деца и бременна в четвърти месец.
Това са и санкциите на К. за нарушения по ЗДвП – четири
наказателни постановления, два фиша и две отнемания на свидетелството му.
Поради това и не виждам аргументи за определяне на по-ниско наказание от
тези 2 години и 4 месеца „лишаване от свобода“.
Факт е, че с особеното мнение се иска всъщност увеличаване
4
размера на наказанието „лишаване от свобода“ от 2 години и 4 месеца, на 3
години, но пък с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Има аргументи и в двете посоки по отношение на чл. 66 от НК. Аз
лично се двоумих много. Няма спор – отлични характеристични данни, но
според мен няма чак толкова изключителни и чак толкова многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, и с този размер на наказанието се
изпълняват целите и на двете превенции. Казвам това, защото съм убеден, че
ПТП с такъв тежък резултат и груби нарушения на ЗДвП, обществото няма да
приеме за справедлива една условна присъда.
Същевременно не намирам за необходимо и да се увеличава
размерът на наказанието „лишаване от свобода“ около и над средния, който е
9 години, както искат частните обвинители, защото едно такова увеличение не
би съответствало на сравнително ниската степен на обществена опасност на К.
и на изключителния превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Правилно лишаването от право да се управлява МПС е в
сравнително по-висок размер, предвид предходните нарушения на К. като
водач, но не чак толкова. Да караш на кръстовището, да влизаш в път с
предимство, със знак „Стоп“, със 78 км/ч, това граничи със самонадеяност.
Изключително грубо нарушение. И това за мен е основният аргумент, поради
който съм против прилагането на чл. 66 от НК.
Мотивиран от гореизложеното, моля да потвърдите обжалваната
присъда и да се потвърди и мярката „Подписка“.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни
съдии, слушах внимателно казаното от Апелативния прокурор и да, отчасти
съм съгласен, от части това, което казва, не съответства на закона. Не
съответства и на установената съдебна практика по приложението на чл. 66 от
НК. Ние в настоящото производство твърдим с оглед постановените мотиви
нарушение на материалния закон, изразяващо се в неприлагането на чл. 66 от
НК. Законодателят неслучайно е въвел тази норма в общата част на НК, като
дава една възможност след индивидуализация на наказанието, същото да не
бъде изпълнено ефективно. Основната част в хипотезата на тази норма, която
законодателят предпоставя, за да се случи приложението на чл. 66 от НК, е за
постигане целите на наказанието и преди всички за поправяне на осъдения, да
не е наложително да изтърпи наказанието. Както правилно отбеляза
Апелативния прокурор, налице са множество положителни характеристични
данни от съконтрахентите, от работодателя, от кмета на селото, в което живее,
от неговия вуйчо, който е баща на едното загинало момче, М. К. - баща на Х.
К., които в своята характеристика казва, че Х. Х. К. е изключително
положителна личност, която е пример за останалите лица, които са негови
близки. Също така казва, че не желае прилагане на наказателната репресия в
тази мяра и с тази цел, която се преследва от частното обвинение и на
5
следващо място казва, че пред него Х. К. е изразявал дълбоко съжаление и
покаяние. В тази връзка ще си позволя да кажа, че когато деянието се е
случило, Х. К. е бил на *** години. Деянието е извършено при най-ниската
степен на вина съгласно чл. 11 от НК - несъзнавана непредпазливост. Да,
отклонил си е вниманието, да - навлязъл е със скорост, с която не е трябвало
да навлиза, не е проявил внимание към знака, но той няма други съществени
груби нарушения на правилата за движение. Свръх всичко останало, безспорен
е анализът и на председателя на предходно разглеждащия състав – Окръжен
съд, който е детайлно сегментирал наказателните постановления като такива,
относими към опасни за движение по пътищата нарушения, и такива, които са
просто на формално извършване, които по същество са обичайни нарушения,
които не съставляват такава опасност. Същевременно ще Ви помоля да
отбележите във Вашата правна преценка, че Х. К. е много млад човек. Той на
*** години е започнал да пътува постоянно, почти всеки ден, учейки във
Варна, работейки и ползвайки почти ежедневно автомобила си. Така, че
отнесени тези нарушения, които се твърдят, са изключително малко за
ежедневно ползване на автомобил, изключително малко за тригодишен
период.
На следващо място, ще Ви помоля да отбележите, че когато
законът дава възможност за отстъп едно лице, по отношение на него да не
бъде изпълнявано наложено наказание „лишаване от свобода“, той отчита
всичко, отчита както целите на наказанието по чл. 36 от НК, така и
възможността да се превъзпита. Аз твърдя, че Х. К. след случилото се не е в
никой случай влошил поведението си нито като гражданин на Републиката,
видно от характеристиките, нито като работник, ведно отново от
характеристиките, нито като човек, който е показвал близост, съпричастност
към близките на пострадалите. Напротив. Така, че този процес на
превъзпитание при него е започнал заради това, че той е добър човек. Той е
един млад човек, който тази грешка, в зависимост от Вашето решение дали ще
му даде възможност той да продължи по този път, по който е тръгнал,
положителният път, който е все по-рядко и по-рядко срещан - да работи, да
упражнява висококвалифицирана дейност, за която да получава похвали от
българските и чуждите контрахенти. Да дава възможност някой да оценя
труда му, който полага за себе си и за обществото, и в края на краищата
обратната присъда с приложението на чл. 66 от НК нищо друго не би
направило, освен да помогне и на обществото, и да даде втори шанс на него.
Противният случай, който би могъл да се развие за него в
производството – да бъде потвърдена присъдата. Х. К. с отличното си знание
на английски език, да участва при превъзпитанието на други затворници в
местата за изпълнение на наказанията, от което нито тези затворници ще
научат английски, нито той ще стане по-добър специалист и по - полезен на
обществото човек.
С горното ще Ви помоля с присъщата за Вас опитност и мъдрост
6
да оцените, че в такива случаи изключителните характеристични данни на
един млад човек надмогват много обстоятелства. Единствените, които по
мнение на защитата биха били изключително зловредни за него, това да е
сторено под въздействие на алкохол, на наркотични вещества, на пешеходна
пътека. Такива обстоятелства по делото няма, няма и такива обвинения. Ще
цитирам и практиката на ВКС, който се е произнесъл по сходни дела,
установявайки, че изключителните характеристични данни за едно лице, са
основание за прилагане на чл. 66 от НК, а именно това са Решение №
99/08.03.2023 г. на ВКС по н.д. № 112/2023 г., Трето н.о., Решение №
60136/07.07.2021 г. на ВКС по н.д. № 454/2021 г., Първо н.о.
Така че, почитаеми апелативни съдии, ще Ви помоля да измените
присъдата в частта, с която не е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК, да
приложите същата с максимално предвидения в закона срок за отлагане на
изпълнение на наказанието.
Съдът дава право на лична защита на ПОДСЪДИМИЯ Х. Х.
К.: Уважаеми съдии, уважаеми прокурор, казвам се Х.. На ПТП-то, която се
случи, загина един много скъп за мен човек. С него сме отраснали заедно,
винаги бяхме заедно. Той беше изключително ценен за мен. Никога не съм
мислил, че може да се случи нещо такова, никога не съм очаквал, но животът
ме сполетя с такава трудност, която никой не може да разбере, освен човекът,
който е преживял това, и заради това искам само втори шанс от живота, за да
мога да продължа дълбоко в себе си и да мога да бъда полезен за всички. Моля
за условно осъждане.
АДВ. Н.: Бих искал да допълня, че в общият контекст на такива
дела, можем да приравняваме едно лице, което не полага труд, не учи,
доколкото и двете обаче са права на лицето, с едно лице, което е изключително
полезно на обществото и това трябва да бъде адмирирано включително и в
съдебния акт.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Х.
Х. К.: Искам да продължа доброто в себе си. Искам да ми дадете втори шанс и
да продължа всичко добро и хубаво за моето бъдеще и за всички други около
мен. Много, много съжалявам.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
7
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8