Определение по дело №126/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 417
Дата: 12 май 2023 г.
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20237130700126
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

      №

          гр. Ловеч, 12.05.2023 год.

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА

 

 

при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на

прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 126 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 56, ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от М.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Определение № 2113-10-53#2/13.03.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ - Ловеч, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г., подадено от М.М.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /по § 4 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е прекратено образуваното административно производство.

В жалбата се сочи, че при постановяване на атакуваното определение органът не е съобразил периода на осигуряване на жалбоподателя в „Тетевянка“ АД съгласно удостоверение с изх. № 5507-10-3/03.01.2023 г. Иска се отмяна на оспорения акт и преразглеждане на преписката.

Ответникът по жалбата - Началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Ловеч – ръководител на „Пенсионно осигуряване“, в писмено становище по делото /л. 82-85/ оспорва частната жалба. Излага подробно съображения за законосъобразност на обжалвания акт. Поддържа, че представените със заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г., подадено от М.М.А., писмени доказателства вкл. и досежно осигурителния стаж на лицето в периода м. 09.1973 г. до м. 03.1974 г., положен в „Тетевянка“ АД – гр. Тетевен, съдържат данни за стаж и доход, които са взети предвид при постановяване на Разпореждане № **********/16.06.2022 г., с което на А. е била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, влязло в сила. С оглед на това, органът счита, че заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г. не се основава на нови факти и обстоятелства, както и на нови доказателства, различни от представените към предходното заявление от 07.03.2022 г., поради което няма законова предпоставка да се извърши преценка за правото на същия вид пенсия, а именно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но на друго основание, каквото е искането на жалбоподателя - на чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с § 4от ПЗР на КСО.

В разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от КСО е направено изчерпателно посочване на разпорежданията, по които ръководителят на териториалното поделение на НОИ е овластен да се произнесе при подадена жалба по административен ред, в съответствие с правомощията си, дадени му с разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. В конкретната хипотеза процесното определение не попада в кръга на актовете, посочени по-горе, които задължително следва да бъдат контролирани по специалния ред за осъществяване на административния контрол, който е предвиден в разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. При това положение обжалваното определение подлежи на съдебен контрол по правилото на чл. 56, ал. 4 от АПК и съответно по реда на чл. 197 и сл. от АПК, тъй като с него се прегражда развитието на административното производство по подаденото заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което постановеният отказ да се издаде индивидуален административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 197 от АПК. Съгласно тази норма, изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Предвид това, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, срещу подлежащ на обжалване административен акт и в срока по чл. 197 от АПК, считано от съобщаването на ожалваното определение, видно от известие за доставяне на л. 11 от делото – определението е съобщено на 16.03.2023 г., а жалбата е подадена чрез административния орган с вх. № 1012-10-79/24.03.2023 г. /л. 5/ и дата на пощенското клеймо 23.03.2023 г. /л. 8/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административното производство е започнало по повод подадено от М.М.А. заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г. /л. 64 и сл./. Оспореното прекратително определение е постановено в производство по подадено трето по ред заявление за отпускане на пенсия, както следва:

Със заявление обр. УП-1 с вх.№ 2113-10-980/09.12.2015 г. /л. 13 и сл./, М.А. е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в декларативната част на заявлението саморъчно е декларирано желание за отпускане на пенсия в минимален размер по наличните документи. Към датата на заявлението в преписката са били налице следните документи по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/: удостоверение обр. УП-3, изх. № 19/07.12.2015 г., издадено от „Тетевянка“ АД, гр. Тетевен с посочен осигурителен стаж 5 месеца и 25 дни – 2-ра категория /л. 16/; удостоверение за идентичност на имена /л. 17/; справка от Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ с данни по чл. 5, ал 4, т. 1 от КСО към дата 09.12.2015 г. /л. 18 и сл./; трудова книжка № 07; трудова книжка № 22/10.03.1981 г.; военно отчетна книжка № 079176 /л. 25/. Към преписката е налично и заявление вх. № 2124-10-134/09.12.2015 г. за прехвърляне на натрупаните средства от ППФ във Фонд „Пенсии“ на ДОО /л. 15/.

Съгласно опис на осигурителен стаж /л. 21 и сл./ на А. е зачетен осигурителен стаж както следва: по удостоверение обр. УП-3, изх. № 19/07.12.2015 г., издадено от „Тетевянка“ АД, гр. Тетевен: за периода 10.09.1973 г. - 05.03.1974 г. - 05 м. 25 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 66И/; по военна книжка № 079176: за периода 08.03.1974 г. - 08.03.1976 г.  - наборна служба - 02г. 00 м. 01 д. - трета категория труд; по трудова книжка № 022/10.03.1981 г.: за периода 01.02.1977 г. - 07.06.1980 г. - в КС „Ябланица“ - 02 г. 10 м. 29 д. - трета категория труд; за периода 01.01.1981 г. - 01.12.1982 г. - в АПК Правец - 01 г. 11 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 07.02.1982 г. - 30.01.1986 г.- в ГС „Черни вит“ - 03 г. 00 м. 04 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б /; за периода 31.01.1986 г. - 31.01.1988 г. - в СССР Коми - 02 г. 00 м. 00 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30А/; за периода 31.01.1988 г. - 02.01.1990 г.- в ГС „Черни вит“ - 01 г. 10 м. 17 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 03.01.1990 г. - 03.08.1990 г. - в ГЛОКОМ, с. Гложене - 00 г. 07 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 07.08.1990 г. - 31.12.1996 г. – в ГС Тетевен - 05 г. 11 м. 19 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1997 г. – в ГС Тетевен -  01 г. 00м. 00 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.02.1998 г. - 30.05.1998 г.-в ГС Тетевен – 00 г. 03 м. 29 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.06.1998 г.-19.11.1998 г.- в ГС Тетевен – 00 г. 05 м. 18 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.12.1998 г. - 27.11.1999 г.- във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 11 м. 26 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.12.1999 г. - 31.12.1999 г.- във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 01 м. 00 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.01.2000 г. - 01.05.2000 г - във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 04 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 03.05.2000 г. - 03.04.2001 г. - Бюро по труда /обезщетение за безработица/ - 00 г. 11 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 11.02.2002 г. - 16.10.2002 г.- в БУЛ ВУУД ТРОЯН - 00 г. 08 м. 04 д. - трета категория труд; по данни в РОЛ: за периода 01.01.2004 г. - 31.08.2006 г. - МАСЪРЛИЕВИ И СИЕ - 01 г. 04 м. 00 д. /4/8 ч./ - трета категория труд; по трудова книжка № 07/11.10.2006 г.: за периода 11.10.2006 г. - 17.05.2007 г.-в МИКРА КМ – 00 г. 07 м. 06 д. - трета категория труд.

Въз основа на данните в представените трудови книжки, военна книжка, документите по утвърден образец, тези по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с Разпореждане № 2140-10-17/25.01.2016 г. /л. 24/ на основание §4, ал. 1 от ПЗР на КСО е постановен отказ от отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на разпореждането е посочено, че лицето отговаря на условията по §4, ал. 1 ПЗР на КСО да има навършена 57 г. 08 м. възраст за мъжете за 2015 г. има и осигурителния стаж от втора категория най-малко 15 г., но няма сбор от осигурителния стаж и възраст от 100 точки, а има 92 г. 01 м. 21 дни.

Със заявление обр. УП-1 с вх. № 2113-10-106/07.03.2022 г. /л. 27 и сл./, А. е поискал отново отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил трудова книжка № 22/10.03.1981 г., трудова книжка № 07/11.10.2006 г. и военно отчетна книжка № 079176.

От страна на пенсионния орган са предприети действия по изясняване и установяване на стажа, положен в СД „Масърлиеви и сие“ за периода от 01.09.2006 г. до 05.06.2007 г., стажа в АПК - Правец, положен за периода от 01.01.1981 г. до 01.12.1982  г., стажа, положен в СССР Коми за периода от 31.01.1986 г. до 31.01.1988 г., стажа, положен в „ДГС ЧЕРНИ ВИТ“, с. Черни Вит за периода от 07.12.1982 г. - 30.01.1986 г.

От пенсионния орган е извършена преценка на правото на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 07.03.2022 г. от А. заявление, като е съобразено, че жалбоподателят има доказан общ осигурителен стаж към 07.03.2022 г. от 31 г. 02 м. 10 д., в т.ч.: осигурителен стаж от първа категория труд и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 02 г. 00 м. 00 дни; осигурителен стаж от втора категория труд — 14 г. 02 м. 24 дни; осигурителен стаж от трета категория труд – 10 г. 00 м. 25 дни. Като този  осигурителен стаж е зачетен както следва: по удостоверение обр. УП-3, изх. № 19/07.12.2015 г., издадено от „Тетевянка“ АД, гр. Тетевен: за периода 10.09.1973 г. - 05.03.1974 г. – 00 г. 05 м. 25 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 66И/; по военна книжка № 079176: за периода 08.03.1974 г. - 08.03.1976 г. - наборна служба – 02 г. 00 м. 01 д. - трета категория труд; по трудова книжка № 022/10.03.1981 г.: за периода 01.02.1977 г. - 07.06.1980 г. - в КС „Ябланица“ - 02 г. 10 м. 29 д. - трета категория труд; за периода 31.01.1988 г. - 02.01.1990 г.- в ГС „Черни Вит“ - 01 г. 10 м. 17 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 03.01.1990 г. - 03.08.1990 г. - в ГЛОКОМ, с. Гложене - 00 г. 07 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 07.08.1990 г.-31.12.1996 г. - в ГС Тетевен - 05 г. 11 м. 19 д. -втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.01.1997 г. - 31.12.1997 г. - в ГС Тетевен – 01 г. 00 м. 00 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.02.1998 г. - 30.05.1998 г. –в ГС Тетевен – 00 г. 03 м. 29 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.06.1998 г. - 19.11.1998 г.- в ГС Тетевен - 00г. 05м. 18 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.12.1998 г. - 27.11.1999 г- във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 11 м. 26 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.12.1999 г. - 31.12.1999 г.- във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 01 м. 00 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; за периода 01.01.2000 г. - 01.05.2000 г. - във ВИТАЛЕС - Тетевен - 00 г. 04 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 03.05.2000 г. - 03.04.2001 г. - Бюро по труда /обезщетение за безработица/ - 00 г. 11 м. 00 д. - трета категория труд; за периода 11.02.2002 г. - 16.10.2002 г. - в БУЛ ВУУД ТРОЯН - 00 г. 08 м. 04 д. - трета категория труд; по трудова книжка № 07/11.10.2006 г.: за периода 11.10.2006 г.- 17.05.2007 г. – в МИКРАКМ – 00 г.07 м.06 д. -трета категория труд; по удостоверение обр. УП-13, изх. № 5507/10-575/05.04.2022 г.: за периода 01.11.1981 г. - 04.12.1982 г. - в ТКЗС, с. Осиковица - 00 г. 08 м. 10 д. - трета категория труд; по удостоверение обр. УП-3, изх.№ 07-000-1-1/12.05.2022 г.: за периода 07.12.1982 г. - 30.01.1986 г.- в ЮЗДП ТП-ДГС ТЕТЕВЕН - 03 г. 00 м. 10 д. - втора категория труд /ПКТП - т. 30Б/; по удостоверение обр. УП-13, изх. № 5531-09-999/1 от 20.04.2022 г.: за периода 31.01.1986 г. - 31.01.1988 г.-в СССР Коми - 02 г. 00 м. 00 д. - първа категория труд /ПКТП - т. 6А/; по данни в РОЛ: за периода 01.01.2004 г. - 31.08.2006 г.- СД МАСЪРЛИЕВИ И СИЕ - 01 г. 04 м. 00 д. /4/8 ч./ - трета категория труд; за периода 19.05.2021 г. - 19.05.2021 г. – АГРОКОМ КОНСУЛТ ЕООД 00 г. 00 м. 00 д. 04 ч. /4/8ч./ - трета категория труд; за периода 01.06.2021 г. - 24.06.2021 г. –АГРОКОМ КОНСУЛТ ЕООД 00 г. 00 м. 02 д. /4/8ч./ - трета категория труд; за периода 01.07.2021 г. - 13.07.2021 г. – АГРОКОМ КОНСУЛТ ЕООД 00 г. 00 м. 02 д. /4/8ч./ - трета категория труд; за периода 20.09.2021 г. - 20.09.2021 г.- ИНТЕРАГРО ГРУП ЕООД 00 г. 00 м. 01 д. - трета категория труд.

С Разпореждане № **********/29.03.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Ловеч /л. 40/ на основание чл. 68, ал. 3 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от 06.03.2022 г., по подаденото на 07.03.2022 г. заявление, и същата е определена в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 12 от КСО до определянето й в действителен такъв.

С разпореждане № **********/16.06.2022 г. /л. 60/ на А. на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО във връзка с чл. 10, ал. 2 от НПОС е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната пожизнено, считано от 06.03.2022 г. и същата е определена в размер на 396,65 лева, при зачетен осигурителен стаж от: първа категория в размер на 02 г. 00 м. и 00 дни; втора категория в размер на 14 г. 02 м. и 24 дни; трета категория в размер на 10 г. 00 м. и 25 дни, или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО – 31 г. 02 м. 10 дни.

Разпореждане № **********/16.06.2022 г. е получено лично от адресата си на 27.07.2022 г., видно от доказателствата в преписката - известие за доставяне /л. 62/.

Със заявление вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г. /л. 64 и сл./ М.М.А. е предявил отново искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Към заявлението са приложени удостоверение за доход обр. УП-2 с изх. № 01/16.07.2015 г., издадено от СД МАСЪРЛИЕВИ И СИЕ /л. 67-69/ и удостоверение изх. № 5507-10-3/03.01.2023 г., включващо данни за стаж в периода от м. 09.1973 г. до м. 03.1974 г., положен в „Тетевянка“ АД, гр. Тетевен /л. 71/.

Така представените писмени доказателства съдържат данни за стаж и доход, които са идентични с взетите предвид от пенсионния орган при постановяване на Разпореждане № **********/16.06.2022 г. Преди да се произнесе по допустимостта на заявлението от 26.01.2023 г. административният орган е извършил служебна справка в Регистъра на осигурените лица /л. 81/. Справката сочи, че след 20.09.2021 г. /датата, до която е зачетен стажът и доходът с Разпореждане № **********/16.06.2022 г./ до датата на последното заявление – 26.01.2023 г. за А. е налице положен стаж в размер на 5 дни в условията на трета категория, съответно на 28.11.2022 г. и за периода от 06.01.2023 г. до 09.01.2023 г. вкл.

Съдът намира следното от правна страна:

Оспореното определение е издадено от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Издаването на разпореждане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно – на отказ по същество да бъде отпусната такава, е в правомощията на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, в случая - началник на отдел „Пенсии“ - ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Ловеч в обхвата на осъществяваната специализираната дейност по чл. 30, ал. 1, т. 1 от Правилник за организацията и дейността на НОИ, във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно и по аргумент от чл. 27, ал. 2 от АПК, в правомощията на същия орган е да извърши проверката за допустимост на административното производство на всички основания по последно посочената норма и съответно да прекрати административното производство, ако счете, че е налице някое от тези основания.

Оспореният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа достатъчно пълно и точно изложение на фактическите обстоятелства, обосновали постановяването му.

По отношение на оспорената законосъобразност на административния акт, съдът намира следното:

В административното производство, свързано с издаването на индивидуален административен акт, компетентният за това орган следва да се съобразява с установените в АПК правила, включително следва да провери предпоставките за допустимостта на искането за издаването на индивидуалния административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, преди да започне производството административния орган задължително следва да провери за наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за допустимост на искането за издаването на съответния индивидуален административен акт, като в тях е включена и липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни – чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

В конкретния случай, с Разпореждане № **********/29.03.2022 г. /л. 40/ и с Разпореждане № **********/16.06.2022 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч /л. 60/, въпросът дали жалбоподателят има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към заявлението му за отпускане на лична пенсия от 07.03.2022 г., е решен. С последващото заявление от 26.01.2023 г. жалбоподателят отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но към това заявление не са представени никакви нови доказателства, различни от вече съобразените от административния орган при издаването на Разпореждане № **********/29.03.2022 г. /л. 40/ и Разпореждане № **********/16.06.2022 г. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч /л. 60/, с които на А. е отпусната личната пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно е изменен размерът на същата.

Със заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г., по което е постановено оспореното в настоящото производство определение на ръководител ПО в ТП на НОИ – Ловеч, не са представени нови удостоверителни документи, касаещи придобития от лицето осигурителен стаж, т. е. налице е искане с предмет и страни, по което вече има издаден и влязъл в сила стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в случая е от значение наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови писмени доказателства за придобит осигурителен стаж от страна на жалбоподателя А., тъй като по отношение на наличните такива, удостоверяващи осигурителния стаж, представени от него със заявлението от 07.03.2022 г. и служебно събрани, пенсионният орган е направил преценка при издаването на Разпореждане № **********/29.03.2022 г. и Разпореждане № **********/16.06.2022 г. Подаденото последващо заявление от 26.01.2023 г. без наличието на документи, установяващи факти и обстоятелства, касаещи осигурителния стаж на жалбоподателя, които да налагат преразглеждане на влязлото в сила разпореждане, не може да новира производството за преценка на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От това се налага извода, че при наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, е налице основанието по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

Влезлият в сила административен акт, с който е решен един въпрос, е абсолютна процесуална пречка за неговото повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и на страните, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, приложима в настоящия случай, въвежда като абсолютна процесуална пречка за провеждане на административното производство, наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, като в случая, разпореждането на ръководителя ПО при ТП на НОИ Ловеч се ползва със стабилитет, тъй като с издаването му компетентността на административния орган по конкретния въпрос е изчерпана и той не може да издаде искания от жалбоподателя нов акт, по същия въпрос и при абсолютно същите факти и обстоятелства.

Следователно, подаденото заявление от жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за ОСВ на 26.01.2023 г., към което липсват нови факти и обстоятелства, които да налагат преразглеждане на влязлото в сила разпореждане, е недопустимо и компетентният орган законосъобразно е отказал да разгледа по същество заявлението и да се произнесе с ново разпореждане.

Съгласно  чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК административният орган проверява и следи служебно за предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт и в частност липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Отчитайки фактите по делото, административният орган обосновано е приел наличие на идентичност в предмета и страните. Правилен е изводът, че административното производство по последното заявление на жалбоподателя е недопустимо поради наличието на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, който е породил съответните правни последици - процесуална пречка по смисъла на  чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд: Определение № 1538 от 13.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 962/2023 г., VI о.; Определение № 12076 от 29.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2022 г., VI о.; Определение № 10944 от 30.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2022 г., VI о.; Определение № 5132 от 31.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4599/2022 г., VI о.; Определение № 2601/28.01.2018 г. по адм. д. № 1301/2018 г. на ВАС, VI о.; Определение № 12852 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 9904/2021 г. на ВАС, VI о.; Определение № 996/03.02.2022 г. по адм. дело № 712/2022 г. на ВАС, VI о.; Определение № 9967/08.11.2022 г. по адм. д. № 9450/2022 г. на ВАС, VI о.; Определение № 10106/09.11.2022 г. по адм. д. № 9820/2022 г. на ВАС, VI о. Определение № 10607 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2021 г., VI о.; Определение № 11064 от 13.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5388/2020 г., VI о.

Неоснователни са твърденията в жалбата, че със заявлението от 26.01.2023 г. А. е представил нови писмени доказателства за осигурителен стаж по смисъла на закона /удостоверението за осигурителния стаж в „Тетевянка“ АД/. Представените документи са същите, които са приложени и към предишните заявления.

Преди да се произнесе по допустимостта на заявлението от 26.01.2023 г. административния орган е извършил служебна справка в Регистъра на осигурените лица /л. 81/. Справката сочи, че след 20.09.2021 г. /датата, до която е зачетен стажът и доходът с Разпореждане № **********/16.06.2022 г./ до датата на последното заявление – 26.01.2023 г. за А. е налице положен стаж само в размер на 5 дни в условията на трета категория, съответно на 28.11.2022 г. и за периода от 06.01.2023 г. до 09.01.2023 г. вкл., който стаж обаче не влияе нито на правото му на пенсия, нито на размера на вече отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

В настоящия случай, с влязлото в сила разпореждане № **********/16.06.2022 г. на А. е отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочената разпоредба дава възможност на лицата с недостатъчно осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по общия ред на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО да се пенсионират на по-късна възраст и с по-малко стаж. Предвид изложеното, липсва предпоставка да се извърши преценка за правото на същия вид пенсия, а именно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но на друго основание, каквото е искането на жалбоподателя - на чл. 69б, ал. 2 от КСО във връзка с § 4 от ПЗР на КСО.

Доколкото, както вече се посочи, е налице влязло в сила разпореждане по чл. 98 от КСО, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на оспорващия, то е налице пречка за издаване на акт по заявление вх. № 2113-10- 53/26.01.2023 г. Последното не се основава на нови факти и обстоятелства, както и на нови доказателства, различни от представените към предходното заявление № 2113-10-106/07.03.2022 г. Евентуално новонастъпил факт е увеличената възраст на заявителя, който факт е ирелевантен по отношение на вече отпуснатата пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.

От страна на ответния административен орган не е правено искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу Определение № 2113-10-53#2/13.03.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ /ПО/ при ТП на НОИ - Ловеч, с което е оставено без разглеждане заявление с вх. № 2113-10-53/26.01.2023 г., подадено от М.М.А. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /по § 4 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и е прекратено образуваното административно производство.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд на РБ от страните, участвали в административното производство.

Да се изпрати препис от същото на страните.

 

 

                                                                           АДМ. СЪДИЯ: