РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.03.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Снежана
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14297 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено правото на собственост на Б.П.С. по отношение на Н.Й.Б., на следния недвижим имот: апартамент № 36,
находящ се в гр. София, район „Триадица“, ж.к. „Гоце ********на пети етаж, със
застроена площ от 129,25 кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня,
тоалетна, преддверие, коридори и три балкона, заедно с принадлежащото му мазе №
9 с площ от 5,77 кв.м., заедно с 6,49 % ид.ч. от общите части на вход „В“ от
жилищната сграда, заедно с 0,682 % ид.ч. от правото на строеж върху парцел I, в кв. №133д, по плана на гр. София, м. „Красно село-Плавателен канал“.
Предявен е и насрещен отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на Н.Й.Б., че Б.П.С.
не притежава правото на собственост върху 12945/20595 ид.ч. от горепосочения
апартамент №36.
Ищцата Б.П.С. твърди, че в качеството си на член-кооператор
на ЖСК „Б.Х.“ се е снабдила с нотариален акт № 96, том ІІ, рег. № 8470/2010 г.,
дело № 275/2009 г. на нотариус В.М., който я легитимира като собственик на
процесния имот. При условията на евентуалност поддържа, че е придобила имота
въз основа на давностно владение в периода 01.10.1998 г., след завършване на
сградата в груб строеж, до настоящия момент. Излага, че ответникът Н.Й.Б.
претендира право на собственост върху имота, като е предявил иск по чл. 32, ал.
2 ЗС, по който е образувано гр.д. № 11774/2011 г. на СРС, 32 с-в, което
обосновавало и правният й интерес от настоящия иск. Ето защо, моли да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че тя е собственик на описания в исковата молба недвижим
имот.
Ответникът Н.Й.Б. оспорва иска, твърдейки, че е
собственик на 12945/20595 ид. ч. от процесния апартамент № 36, придобити по
силата на дарение и покупко - продажба и по силата на чл. 92 ЗС.
Оспорва представения нот. акт № 96 от 27.08.2010 г.,
като поддържа, че не удостоверява правото на собственост на ищцата, тъй като не
е представено валидно решение на Общото събрание на ЖСК за приемане на
окончателна цена за снабдяване на член - кооператори, както и че липсват
доказателства блокът да е въведен в експлоатация. Отделно от това, правата на
ЖСК са били прехвърлени на ответника преди датата на съставяне на констативния нотариалния
акт. Излага, че не е учредено валидно право на строеж на ЖСК. Оспорва
твърдението за придобиване на имота на евентуално заявеното основание – по
давност, тъй като ищцата е била член-кооператор на ЖСК, а отделно от това 12095/20595
ид.ч. от същия този апартамент са придобити по давност от Столична община,
праводател на А.Н., като поддържа, че именно ответникът, а не ищцата, е
придобил собствените идеални части чрез присъединяване на владението на
праводателите му. Предявява насрещен отрицателен установителен иск за
признаване, че Б.П.С. не притежава правото на собственост върху 12945/20595
ид.ч. от горепосочения апартамент №36.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Ищцата
Б.П.С. се легитимира като собственик на процесния апартамент с констативен
нотариален акт № 96, том ІІ, рег. № 8470/2010 г., дело № 275/2009 г. на
нотариус В.М., от който е видно, че същата е призната за собственик на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК на апартамент № 36, находящ се в гр. София,
район „Триадица“, ж.к. „Гоце ********на пети етаж, със застроена площ от 129,25
кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, преддверие, коридори и
три балкона, заедно с принадлежащото му мазе № 9 с площ от 5,77 кв.м., заедно с
6,49 % ид.ч. от общите части на вход „В“ от жилищната сграда, заедно с 0,682 %
ид.ч. от правото на строеж върху парцел I, в кв. №133д по плана на гр. София,
м. „Красно село-Плавателен канал“.
Съобразно
Решение № 39 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2009 г., II г. о.,
ГК, издаването на нотариалния акт по
реда чл. 35, ал. 2 ЗЖСК само по себе си удостоверява придобиване правото на
собственост върху конкретния обект от член-кооператора, на когото този обект е
разпределен по решение на Общото събрание на ЖСК. За да се легитимира като
собственик член-кооператорът е достатъчно да представи така съставения
нотариален акт. Ако обаче е налице оспорване на това придобивно основание и
по-специално се оспорва факта на провеждане на Общо събрание по чл. 35, ал. 1
ЗЖСК, лицето, в полза на което по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК е съставен
нотариален акт за собственост, следва да удостовери, че преди съставянето на
акта е било проведено Общо събрание на ЖСК, на което въз основа на
разпределението по чл.28, ал. 1, т. 5 е приета окончателната цена на имотите и
припадащите се идеални части от общите части на сградата и от мястото,
съответно от правото на строеж. Правото на собственост върху обект, построен от
ЖСК, се придобива от член-кооператора с издаването на нотариален акт по реда на
чл. 35, ал. 2 ЗЖСК само ако същото е предхождано от решение на Общото събрание
на ЖСК по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК.
С
оглед на гореизложеното и предвид изричното възражение на ответника, че не е
налице валидно решение на Общото събрание на ЖСК за приемане на окончателна
цена и разпределение на имотите, в тежест на ищцата е да докаже, че е
осъществен фактическия състав по чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК - наличието на влязло в
сила решение на ЖСК за разпределение на имотите между членовете на
кооперацията, въз основа на което е съставен нотариален акт. Доколкото в
отговора на исковата молба се съдържа и възражение, че ЖСК не е носител на
право на строеж за построяването на жилищната сграда, то ищцата следва да
установи и че процесният апартамент е бил собственост на ЖСК.
От
представеното по делото удостоверение, издадено от Главния архитект на гр.
София от 06.03.1997 г., се установяват следните обстоятелства: Със заповед №
1552/31.08.1963г. е бил одобрен регулационния план на м. „Красно село –
Плавателен канал“, а със заповед № 165/30.05.1964 г., парцел IV, от кв. 133-д
се отрежда за нуждите на Съюза на българските художници - Творчески фонд, за
изграждане на магазини и ателиета, като на това основание се започват
отчуждителните процедури още през 1964 г. След изплащане от Съюза на
българските художници - Творчески фонд на обезщетенията на правоимащите за
отчуждените имоти, той става собственик на парцела, на основание чл. 42,
ал. 1 и ал. 3 от ЗПИНМ /отм./, вр чл. 187 от ЗТСУ, преходни и
заключителни разпоредби. При редуциране площта на парцела от 10222 кв.м. става
8500 кв.м., а разликата са всички маломерни части от държавни имоти (дере, път
и др.), които се предават на ПП „Червена звезда“. На основание писмо №
2090/19.03.1975г. на отдел „Архитектура и благоустройство“ при Благовски РНС на
СБХ - ТФ се издава констативен нотариален акт за собственост на парцел IV от
кв. 133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“ по плана на гр. София, с № 162,
т. XI, нот.д. № 2251/1975 г. Със заповед № 236/78г. парцел IV получава нова
сигнатура и става парцел VI в кв. 133-д, от северната страна на парцела е
парцел V, който е отреден за нуждите на Творчески фонд на Съюза на архитектите
в България. Със заповед № РД-50-09-322/25.05.1986 г. е допуснато ново изменение
на застроителния и регулационен план на парцел на кв. 133-д, като двата парцела
V и VI се обединяват в един общ парцел V. По този начин СБХ - ТФ става
собственик на 8500 кв.м., като заедно с това се извършва и преотреждане на
имота за жилищно строителство - за изграждане на жилища, ателиета, магазин,
гаражи и изложбена зала - обществена страда за нуждите на двата творчески
съюза. На това основание с протокол № 9/30.10.1989 г., статия 6 на ИК на ОбНС „Триадица“
се предоставя част от парцел V, от кв.
133-д, на ЖСК „Б.Х.“ за построяването на десет жилищни блока, ателиета,
магазин, гаражи и обществена сграда.
С
протокол № 9/30.05.1989 г. на ИК на ОНС „Триадица“, ЖСК „Б.Х.“ е определен за
инвеститор на 9 броя жилищни блокове в западната част на парцел V, кв.133Д, м.
„Красно село-Плавателен канал“. Определено е ЖСК " Б.Х." да внесе във
фонд "Жилищно строителство" съответна сума за правото на строеж,
което е сторено със вносна бележка от 06.02.1990 г., след което на жилищно-
строителната кооперация са издадени разрешения за строеж от №75/21.06.1990 г. и
от №87/18.07.1990 г., съответно за изграждане на блокове 1-3 и 4-10.
По
делото са представени нотариален акт за дарение на недвижим имот № 183, том
LVIII, дело 11607/19.05.1994 г., видно от който С.НА Б.Х.дарява на ЖСК „Б.Х.”, 1/10 ид.ч. от недвижим имот, съставляващ
8500/20595 ид.ч. от дворно място, цялото от 20595 кв.м., представляващо парцел
V, кв. 133 „д” от местността „Красно село – Плавателен канал”, както и
нотариален акт № 184, том LVIII, дело 11608/1994 г., видно от който С.НА Б.Х.продава
на ЖСК „Б.Х.” 9/10 ид.ч. от същия недвижим имот.
Съгласно
Удостоверение от 08.03.2000 г., издадено от гл. архитект на гр. София, със
заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. е одобрен частичен застроителен,
регулационен и кадастрален план и частичен кварталнозастротелен и силуетен план
за парцел V от кв. 133-д, м. „Красно село – Плавателен канал“, р-н „Триадица“,
с който от парцел V се създават четири нови парцела - I,
II, III и IV, които са с отреждане: парцел I – „за строителство на жилища,
ателиета, подземни и надземни гаражи" - за осъщественото строителство на
10 жилищни блока от ЖСК „Б.Х.“, за които има издадени разрешения за строеж №
75/15.06.1990 г и № 87/18.07.1990 г ; парцел II - "за строителство на
жилища, ателиета, подземни и надземни гаражи" - за осъщественото
строителство на 10 жилищни блока от ЖСК „Архитектура“; парцели III и IV – „за
трафопост и КОО“.
Приет
е като доказателство констативен протокол по чл. 181, ал. 2 от ЗУТ, за
завършеност на строеж, находящ се в гр. София, ж.к. „********(ЖСК „Б.Х.” в УПИ
I, кв. 133-д, м. „Красно село – плавателен канал“), съгласно което сградата е
изградена в груб строеж по смисъла на §5, т. 46 от ДР на Закона за устройство
на територията.
При
така представените доказателства, на първо място, следва да се отчете, че
парцелите V и VI, които са били обединени в един общ
парцел V с площ от 20595 кв.м., по
всичките визирани планове и съобразно цитираните им изменения са парцели по
улично-регулационния и ЗРП за обществени мероприятия, предвидени в чл. 42 ЗПИНМ
/отм./ и чл. 22 ЗТСУ /отм./. При измененията на тези планове се променя
предназначението на имотите, площта и границите им, като е възможно и
обединяването на парцели с оглед предвиденото за осъществяване мероприятие, но
това не води до възникване на съсобственост. Такава възниква само при
образуване на общи парцели по силата на дворищната регулация с характерно за
нея непосредствено вещно-прехвърлително действие, предвидено в чл. 29 от ЗТСУ
(отм.). При обединяването на парцели за обществено мероприятие в един нов
парцел, но също за такова мероприятие, изменението на плана е без вещно
действие и не възниква съсобственост. В този смисъл са и постановените по реда
чл. 290 ГПК Решение № 354 от 04. 06. 2009 г. по гр. д. № 700/2008 г., І ГО, на
ВКС и Решение №277 от 28. 06. 2012 г. по гр. д. № 259/2012 г., І ГО, на ВКС, в
които е разгледан въпросът за наличието на съсобственост по отношение на същия
парцел V, в който е изградена сградата бл. №259. Следователно, след извършената
регулацията от 1986г., Съюз на българските художници е останал собственик на
имот – парцел VI с площ от 8500 кв.м. По силата
на горепосочените нотариални актове за дарение на 1/10 ид.ч. от 8 500/20 595
ид.ч. и покупко-продажба за 9/10 ид.ч. от 8500/20 595 ид.ч. от парцел V, кв.
133д, от м. „Красно село – плавателен канал“ с площ от 20595 кв.м., ЖСК „Б.Х.“
е придобил изцяло притежаваните от Съюз на българските художници права. Доколкото в двата нотариални акта за прехвърлянето на
идеалните части от земята изрично не е посочено, че не се прехвърля и всичко
построено върху нея, то и на основание, чл. 92 от ЗС новият собственик (ЖСК „Б.Х.“)
е станал собственик на изграденото. Както се посочи, с последващото изменение
на регулационния план със Заповед № РД-09-50-83 от 24.02.2000 г., от обединения
парцел V са създадени четири парцела, като за прехвърления от СБХ на ЖСК-то
имот е отреден парцел І с площ от 8500 кв.м. (видно от приложената на л.155-156
скица), върху който е построена жилищната сграда – бл. 259, състояща се от 10
свързани жилищни блока. Предвид обстоятелството, че СБХ, а впоследствие и ЖСК „Б.Х.“,
не са губили собствеността на терена, върху който е изграден бл. 259, то и
следва извод, че ЖСК е притежавала в пълен обем собствеността върху спорния по
делото апартамент №36. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и да не се
установява наличието на валидно учредено право на строеж в полза на ЖСК за
изграждането на сградата, такова не е било необходимо, тъй като не се касае за строеж
върху съсобствен имот.
С
оглед възражението на ответника Н. Б. за липсата на валидно взето решение по
чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК е представен Протокол от 06.10.2007 г. на ОС на ЖСК „Б.Х.“,
от който е видно, че на същата дата е проведено общо събрание на членовете му.
В т. 4.1. е прието утвърждаването на протокол по чл. 35, ал. 1 от ЗЖСК, въз
основа на разпределението по чл. 28, ал. 1, т. 5 от ЗЖСК на имотите в жилищната
сграда на ЖСК, изградена в стар парцел V, сега УПИ,
кв. 133-д, м. „Красно село-Плавателен
канал“, по плана на гр. София, включително и полагащите им се части от УПИ І,
изразени в квадратура и процентно отношение, и който разпределителен протокол
представлява Приложение № 2 към Протокол от 06.10.2007 г. От самия
разпределителен протокол се установява, че процесният апартамент № 36, във вх.
В, на пети етаж и мазе № 09 е разпределен в собственост на ищцата. Този
протокол е допълван с решения на ОС от 11.05.2008 г. и от 25.10.2008 г.
По
т. 5 от същия протокол от 06.10.2007 г. Общото събрание е приело окончателна
цена на имотите в жилищната сграда на ЖСК „Б.Х.“, завършени в груб строеж-63%,
съгласно проверени данни от КС на ЖСК, обсъдени и гласувани на ОС от 14.07.2007
г., описани в Протокол по чл.28, ал.1, т.5 от ЗЖСК, приложен към този протокол
като приложение № 6 и представляващ неразделна част от него.
Представен
е и протокол по чл.28, ал. 1, т. 6 от ЗЖСК за определяне на цената на имотите и
приспадащите им се общи части от жилищната сграда с дата 12.12.2008 г.
С
удостоверение от 22.06.2009 г. и 23.06.2009 г. УС на ЖСК „Б.Х.“ е декларирал,
че окончателният разпределителен протокол и допълненията към него от 11.05.2008
г. и от 25.10.2008 г., взети от ОС на ЖСК, не са обжалвани и са влезли в
законна сила.
С
оглед на горепосочените документи съдът намира за доказано от страна на ищцата
наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК,
които да обусловят издаването на констативен нотариален акт, легитимиращ Б.П.С.
като собственик на процесния апартамент.
Ирелевантно е обстоятелството, че сградата не е била въведена в
експлоатация, тъй като е достатъчно същата да е била изградена до степен на
завършеност „груб строеж“, от който момент апартамент №36 се обособява като
самостоятелен обект, годен да бъде разпределен на съответния член-кооператор.
Неотносими към спора са възраженията, релевирани в писмената защита на Н.Б., че
с представеното решение на ОС на ЖСК не са разпределени всички имоти и в този
смисъл липсвало валидно решение. Както се се установи, решението на общото
събрание е влязло сила, а ответникът не разполага с възражение срещу
валидността на самия разпределителен протокол, тъй като правата му не
произтичат от членствено правоотношение с ЖСК (в този смисъл и Решение № 774/10. 02.2011 г., по гр.д. 643/2009 г. по описа на ВКС, IV
г.о.).
Неоснователни
са и доводите на ответника, че е собственик на 12945/20595 ид. ч. от процесния
апартамент №36, придобити по приращение като собственик на толкова идеални
части от поземления имот, върху който е изградена сградата на ЖСК. От
представените по делото договор за дарение, обективиран в нотариален акт №65,
том 3, рег. № 13359, дело №450/2009 г. и нотариален акт за покупко продажба №
68, том 3, рег. № 13364, дело
№453/2009г. и двата по описа на нотариус Румен Димитров, рег. № 274 при
НК, се установява, че Н.Б. е придобил общо 12095/20595 ид.ч. от УПИ I,
УПИ II, УПИ III и УПИ IV, от кв.
133-д, по плана на гр. София, м-стта „Красно село-Плавателен канал“.
Праводателят по тези два нотариални акта - А.З.Н.се легитимира като собственик
на прехвърлените идеални части от дворното място въз основа на приложеното по
делото възлагателно постановление от 03.02.2009 г. от ЧСИ М.П., по изп. д.
№20088510401559 с длъжник Столична община.
Видно
от нотариален акт за дарение №171, том 3, рег. №5324, дело 507/2010 г., по
описа на нотариус Ивайло Николов, рег. №40 при НК, Йордан Кръстанов Б. и Виолета
Николова Баташка са дарили на ответника 1/10 ид.ч. от 8500/20595 ид.ч. от
дворно място, цялото с площ от 20 595 кв.м., представляващ стар парцел V,
от кв. 133-д, от м-стта „Красно село- Плавателен канал“, разделен на четири
нови имота, представляващи УПИ I, УПИ II, УПИ III и УПИ IV, от кв. 133-д,
включително и правата по чл. 92 от ЗС. Дарителите по този договор, съобразно
приложеното постановление за възлагане от 24.08.2009 г., издадено от ЧСИ У.Д.по
и.д. 20098580400296, се установява, че са придобили дарените 1/10 ид.ч. от
поземления имот от публична продан.
С
ТР № 5/18.05.2017 г., по тълк. д. №5/2015 г. на ОСГК, на ВКС, е прието, че при
придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание публична
продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира
построената в имота сграда, върху същата не е било насочено принудително
изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния
изпълнител и спрямо нея не е проведена публична продан, ако същата представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото
на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е
придобита собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява
несамостоятелен обект на собственост, правилото на чл. 92 ЗС се прилага на общо
основание.
С
оглед на така постановеното тълкувателно решение и предвид, че праводателите на
ответника по горепосочените три нотариални акта са придобили единствено идеални
части от дворното място въз основа на възлагателните постановления, без изрично
да са посочени сгради, същите не са станали собственици на построеното върху
земята, което представлява самостоятелен обект, респективно не са придобили
идеалния части от процесния апартамент № 36. Доколкото самият ответник извежда
правото си на собственост върху апартамент №36 от деривативни способи, каквито
са покупко-продажбата и двете дарения, а се установи, че праводателите му не
притежават такива права, то и за Н.Б. не е съществувала правна възможност да
придобие собствеността на 12945/20595 ид. ч. от процесния апартамент №36 на
основание чл. 92 от ЗС.
Неоснователни
са и твърденията на ответника, че 12095/20595 ид. ч. от апартамента са
придобити въз основа на присъединено давностно владение на длъжника по
изпълнителното дело Столична общиана и праводател на неговия праводател А.Н..
По делото не се събраха доказателства Столична община да е упражнявала
фактическа власт върху процесния имот. Нещо повече, от изслушаните по делото
свидетелски показания на ищцовите свидетели – Н. Е.З.и Х.А.К., безпротиворечиво
се установява, че от края на 1998 г. ищцата е установила явно, необезпокоявано
и непрекъснато владение върху целия апартамент за период от повече от 10 г.,
което опровергава твърденията на Н. Б. за изтекла придобивна давност в негова
полза.
С
оглед гореизложеното предявеният от ищцата иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че същата
е собственик на целия процесен апартамент, се явява основателен. Това от своя страна обуславя и
неоснователността на предявения от Н.Б.
насрещен отрицателен установителен иск, че Б.П.С. не е собственик на същия
апартамент №36, поради което следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищцата разноски за
настоящото производство, от които 4892,55 лв. – държавна такса и 4199,41 лв. –
адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален до минимално предвидения в ч.
7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в редакцията от ДВ. бр.28 от 28 Март 2014 г., предвид,
че представеният договор за правна помощ и съдействие е сключен на 15.09.2014
г.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Н.Й.Б. с ЕГН **********,***, чрез
адв. Б. Т., по предявения от ищцата Б.П.С. положителен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Б.П.С. с ЕГН **********, с адрес ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., е собственик въз основа на издадения на
основание чл. 35, ал. 2 от ЗЖСК Нотариален акт № 96, том ІІ, рег. №
8470/2010г., дело № 275/2009 г., по описа на нотариус В.М. с рег. № 53 при НК,
вписан в Сл. вп. с вх. рег. № 38530, акт №26, том XCIX,
дело 19378/27.08.2010 г. на следния недвижим имот: Апартамент № 36, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София,
район „Триадица“, ж.к. „Гоце ********на пети етаж, със застроена площ от 129,25
кв.м., състоящ се от четири стаи, кухня, баня, тоалетна, преддверие, коридори и
три балкона, при съседи: от север - апартамент №43, от изток – стълбище и двор,
от юг – двор, от запад– двор, отдолу– апартамент №35, отгоре- апартамент №37,
заедно с принадлежащото му мазе № 9 с площ от 5,77 кв.м., находящо се във вход
„В“, при съседи: коридори на мазета, мазе №10, коридори на мазета, коридори на
мазета, заедно с 6,49 % ид.ч. от общите части на вход „В“ от жилищната сграда,
заедно с 0,682 % ид.ч. от правото на строеж върху парцел I, в кв. №133д по
плана на гр. София, м. „Красно село-Плавателен канал“ с площ от 8500 кв.м.,
утвърден със Заповед № РД 09-5083/24.02.2010 г. на главния архитект на гр.
София, при граници: от север – улица, от изток – УПИ II
от кв. 133д, от юг – бул. „Т*****“, от запад - улица.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв. Б. Т.,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за
установяване, че по отношение на него Б.П.С. с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., не притежава правото на собственост върху
12945/20595 ид. ч. от подробно индивидуализирания по-горе в диспозитива на
решението Апартамент №36, изграден в груб строеж, находящ се в гр. София, район
„Триадица“, ж.к. „Гоце ********на пети етаж, със застроена площ от 129,25 кв.м.
ОСЪЖДА Н.Й.Б. с ЕГН **********,***, чрез адв. Б. Т., да заплати на Б.П.С.
с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.М., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по настоящото дело, от които 4892,55 лв. – държавна такса и 4199,41 лв. – адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: