№ 19838
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110125904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Ищецът В. И. К. е предявил кумулативно обективно съединени искове, както
следва:
• иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.
1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143,
ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „С*“ АД за прогласяване за нищожен на целия
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г.
поради заобикаляне на закона, а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави;
• евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП против „С*“ АД за прогласяване нищожност на
клаузите по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен срок на
обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка при
непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща размера
на ГПР по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
892373/18.10.2023 г., а под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД -
поради противоречие с добрите нрави;
• осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу ответника „С*“
АД, с искане за осъждане на ответника да заплати сумата от 358.46лв., представляваща
1
недължимо платена сума от ищеца на основание противоречащи на закона клаузи по
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 08.05.2024г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г., въз основа на
който на ищеца е предоставена сума в общ размер от 600 лв., със задължение да я
върне в шестмесечен срок, при посочен годишен лихвен процент от 36.00%, годишен
процент на разходите от 42.58% за срока на договора, като общо дължимата сума по
кредита за главница и лихва била в размер на 671.55 лева, а общо дължимата сума, ако
не бъде осигурена гаранция/поръчител била в размер на 1029.28 лева, срокът на
кредита бил 6 месеца. Поддържа, че в договора било предвидено и задължение за
предоставяне на обезпечение, при неизпълнението на което, съгласно клаузите на
договора, за ищеца възниквало и задължение да заплати неустойка в размер на 0,9 %
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено. Твърди, че ответникът начислил неустойка в общ размер на 357.73 лева
за непредставяне в тридневния срок на обезпечения - поръчител или банкова гаранция,
посочени в договора. Ищецът извършил плащания по договора в общ размер от 958.46
лева. Намира, че процесният договор има характеристиките на потребителски договор.
Поддържа, че договорът е недействителен поради неверен ГПР - различен от
действително приложения в договор № 892373/18.10.2022 г. годишен процент на
разходите, несъотвестващ на действително приложения по договора, като
действителният бил над максимално установения праг на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Заплащането на сумата за неустойка следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като неустойката е включена като
падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга - същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като представлява над
50 % от предоставената сума по кредита. Счита, че доколкото е налице неправилно
изчисление и посочване на действително прилагания по процесния договор ГПР, това
нарушение следва да бъде приравнено на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно договора в цялост следва да се обяви за
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Намира, че следва да се приложи чл. 21,
ал. 1 ЗПК, така и че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, с
оглед на което договорът за потребителски кредит е нищожен, недействителен по
смисъла на чл. 22 от ЗПК. Поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Навежда възражение, че в процесния договор не е посочен действително приложният
ГПР, не е посочено как е формиран и какви компоненти включва, като от
съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се
2
заплащат. Счита, че начисляването на неустойка за неизпълнение на задължение не е
свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, с което се накърняват добрите нрави,
както и излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции и цели единствено неоснователно обогатяване за другата страна по договора.
Клаузата за неустойка уговаряла още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение, от което не произтичат вреди, като
неустойката обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано
от длъжника в срок и на това основание било налице недопустимо кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва. Неустойката съставлявала допълнително
възнаграждение за кредитора, дължимо под условие, че обезпечението не бъде
предоставено, като била нарушена разпоредбата на 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка, така и клауза не била индивидуално уговорена в
нарушение на чл. 146 от ЗЗП. Клаузите в процесния договор и приложенията му не
били формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите
уговорки, не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Договорът бил нищожен поради накърняване на добрите
нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, доколкото с уговореният размер на
договорната лихва значително се надхвърля нормалния и справедлив размер на
възнаграждението на кредитора, което имало за последица недействителност на целия
договор. Твърди се, че от сключване на договора до датата на депозиране на исковата
молба ищецът е заплатил всички задължения по договора, като с оглед
недействителността на договора, сумите за неустойка и лихви са получени от
ответника без правно основание, поради което предявява кумулативно съединен
обусловен иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да възстанови сумата от
458.46 лв., представляваща платена без основание сума, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата претенция, до изплащането. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Не се
оспорват твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за кредит с
посочените в исковата молба параметри. Сочи, че същият е сключен във формата на
електронен документ при спазване на всички изисквания съгласно ЗЕДЕУУ, ЗПФУР,
ЗПК. По същество поддържа, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че
неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, както и че клауза е валидна и
отговаряща на всички законови изисквания. Целта й била да репарира причинените от
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение вреди. Липсвало
законоустановено правило относно размера на неустойката, а ако размерът бил счетен
за прекомерен, то същата следвало да бъде намалена, а не цялата клауза да бъде
признавана за недействителна. Възразява срещу доводите на ищеца, че клаузата за
3
неустойка поставяла неизпълними условия. Поддържа, че договореният размер на
неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%,
независимо, че в текста на договора за потребителски кредит е посочен вече
изчисленият размер, обхващащ целият период на договора, изпълнява предвидените в
чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Оспорва
договорът за заем да накърнява добрите нрави, както и твърдяното в исковата молба
неоснователно разместване на блага в имуществените сфери на страните по договора.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г. с твърдените
в исковата молба клаузи, както и че е заплатил сумата в общ размер от 958.46лв.
От приетия договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
892373/18.10.2022г. се установява, че на 18.10.2022г. между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът отпуска кредит в
размер 600лв. с посочен лихвен процент от 36.00%, посочен ГПР 42.58% срок за
погасяване 6м, като в т.9 е посочено за обезпечения – да – поръчител или банкова
гаранция. Съгласно чл.17 потребителят се задължава в срок до 3 дни от сключване на
договора да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване
на договор за поръчителство, с което третото лице се задължава да отговаря за
изпълнение на всички задължения на потребителя, съответно да предостави банкова
гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит. Съгласно чл.27 –
ако потребителят не изпълни задължението по чл.17 дължи неустойка в размер на
0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение. Съгласно чл.28 – при неизпълнение на което
и да е задължение, вкл. при неизпълнение на задължение за плащане в срок, освен
другите договорени неустойки, потребителят дължал и неустойка в размер на 1% от
размера на просрочената сума на ден. Представен е погасителен план, в който е
посочен размер на месечна фиксирана вноска от 171.55лв., с включена неустойка.
Приета е разписка за извършено плащане (л.67), удостоверяваща отпускане на
кредит в размер на 600лв.
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
след сключване на договора ответникът е превел на ищеца сумата от 600лв. чрез
системата за ел.плащания на Изипей АД. Общият размер на заплатената сума от ищеца
към ответника е в размер на 958.46лв., с които е погасена главницата от 600лв.,
54.79лв. лихви, 22.50лв. за СМС за настъпили и просрочени задължения, 3.62лв. за
неустойка за забава и 277.55лв. неустойка за непредоставяне на обезпечение. При
изчисление на ГПР с включен компонент годишна фиксирана лихва от 36.00%, ГПР по
договора се изчислява на 42.58%, като начисляването на неустойки, наказателни лихви
и СМС такси не са взети предвид при изчисляване на ГПР, с включването им – ГПР се
4
изчислява в размер на 102.14%.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, под
евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за целия договор; евентуален иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10,
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2,
т. 19 от ЗЗП, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за клаузи от
договора; обективно съединен обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ
процесните клаузи по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен
срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка
при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща
размера на ГПР (безспорно). В тежест на ответника е да докаже валидността на
договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на
ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни и не излизат извън присъщите на
неустойката функции.
В доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит предоставен
от разстояние № 892373/18.10.2023 г. с твърдените клаузи (безспорно), в който случай
ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на
оспорените клаузи по чл. 17, предвиждаща задължение за предоставяне в тридневен
срок на обезпечение (трето лице или банкова гаранция), чл. 27 предвиждащ неустойка
при непредставяне на обезпечение в тридневен срок, както и клаузата, определяща
размера на неустойка и ГПР, а именно, че клаузите са равноправни, че не
представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на
ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за
максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона, не е
налице заобикаляне на закона и не противоречат на добрите нрави.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г. (безспорно);
че е заплатил твърдяната сума по договора, че тя е постъпила в патримониума на
ответника, че това разминаване на блага от имуществото на ищеца в имуществото на
ответника е без правно основание, т. е. без да е било налице годен юридически факт. В
доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства,
е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в
договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2023 г.,
въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и
изпълнение на задълженията му по договора.
Искът е обусловен от обуславящите искове за нищожност, доколкото в предмета
5
на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно
наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на
обуславящите искове), съответно спорът по обусловените искове се концентрира по
въпроса за имущественото разместване.
Не е спорно между страните, а и от приетия по делото договор се установява, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съдът приема за
установено от приетите по делото доказателства, че кредиторът е предоставил
преддоговорна информация, в която са посочени основните параметри и условия по
кредита, включително разходите по кредита (което се установява от стандартен
формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити), договорът е
сключен при условията на ЗПФУР, съдържа посочване на общия размер на кредита,
фиксиран лихвен процент, погасителен план и условията на плащане, вкл. условията за
предсрочно погасяване на задълженията, регламентирано право на отказ от договора,
написан е на ясен и разбираем начин в необходимия шрифт и формат, видно от
съдържанието на самия договор, в която връзка твърденията в исковата молба за
недействителност на договора поради неспазена форма е неоснователно.
Посочен е и годишния процент на разходите и методиката за изчисляването му.
Относно наведеното твърдение от ищеца, че действителният ГПР е различен от
уговорения в договора, съдът намира следното: съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид,
в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В чл.27 вр. чл. 17 от договора е уговорена неустойка в размер на 0,9% от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечение, която е включена в погасителния план, но не и в посочения в договора
ГПР с оглед заключението на вещото лице по ССчЕ.
Съгласно решение по дело C-449/13 на СЕС по тълкуване на член 5, параграф 6 от
Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102, е прието, че оценката на кредитоспособността на потребителя
налага промяна в предоставените разяснения, които трябва да бъдат съобщени на
потребителя своевременно, преди подписването на договора за кредит, без обаче това
да предполага изготвянето на специфичен документ, т.е. оценката на
кредитоспособността на потребителя се извършва преди подписване на договора и
преценката на кредитодателя дали тя е в достатъчен обем посредством разяснения
следва да предхожда договора.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор
„неустойка“ за неосигуряване на обезпечение /чл. 27 вр. чл.17/ е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал.
4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
6
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 %/,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни –
чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения
за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В
частност е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от представянето
на обезпечение от страна на кредитополучателя, а дължимостта на „неустойката“,
уговорена в чл. 27 от процесния договор, независимо от изпълнението на поетите
задължения за връщане на кредита, противоречи на същността на неустоечната клауза.
Следователно с последната кредиторът цели да получи възнаграждение под формата
на „неустойка“, тъй като на практика размерът на възнаградителната лихва се съотнася
с действителната обезпеченост на вземанията на кредитора /даденото обезпечение би
могло да намали риска от невръщане на заетата сума/.
В разглеждания случай общото задължение на ответника е съответно на
вписаните в погасителния план – неразделна част от договора за кредит, сборни
плащания, в които изрично е включено и задължението за „неустойка“ в размер на
692,34 лв. Плащането на „неустойката“ обаче не е отразено като разход при
формирането на оповестения ГПР – 42.58 %, въпреки че е включено в общия дълг и
вноските. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на „неустойката“ от процесния
договор като несъмнен разход действителният ГПР би превишил ограничението в
нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките
настоящият състав намира, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата
на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето – чл. 22
ЗПК.
Следователно ищецът се легитимира като кредитор единствено на вземане за
чистата сума по кредита в размер на 600 лв. (така и решение № 529-29.01.2024г. по
в.гр.д. № 6422/2023г. по описа на СГС; решение № 818/13.02.2024г. по в.гр.д. №
8903/2022г. по описа на СГС; решение № 6640/21.12.2023г. по в.гр.д. № 12419/2023г.
7
по описа на СГС и др.).
С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност на
договора за кредит. Поради това и искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен, като от
заключението по ССчЕ се установява, че платените суми от потребителя са в общ
размер на 958.46лв., следователно искът по чл.55 е основателен за сумата над чистата
стойност от 600лв., т.е. за 358.46лв.
По разноските:
С право на такива разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в
размер на 100лв. за д.т., 300лв. за ССчЕ, и претендира адв. възнаграждение по чл.38,
ал.2 ЗА в полза на адв. М. Д. Д. – САК, л.№ **********, гр.София, ул. Д*, което съдът
определи в размер на 400лв. с ДДС.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск
с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, че сключения между ищеца В. И. К., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. Ла*, и ответника С* АД, ЕИК: *, гр.Ш*, Договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние № 892373/18.10.2022г. е недействителен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, ЗЗД „С*“ АД, ЕИК: *, гр.Ш*, да заплати на
В. И. К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Ла*, сумата от 358.46лв.,представляваща
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 892373/18.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от 08.05.2024г.
до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 „С*“ АД, ЕИК: *, гр.Ш*, да заплати на В. И.
К., ЕГН: **********, гр.София, ж.к. Ла*, разноски по делото в размер на 400лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал. 2 ЗАдв. „С*“ АД, ЕИК: *,
гр.Ш*, да заплати на адв. М. Д. Д. – САК, л.№ **********, гр.София, ул. Д*, сумата от
400лв., адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8