№ 759
гр. Русе, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201838 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от И. Д. И., от с. Капитан Андреево, обл. Хасково,
до Русенския Районен съд против Наказателно постановление № 38-
0001996/26.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.7, изречение първо от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март
2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент (ЕО) №
561/2006/ , вр. чл.78, ал.1, т.1 от ЗАПр, на осн. чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАПр на И.
било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00лв., а за нарушение по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП му било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозира писмено
становище, с което заявил, че поддържа жалбата, моли наказателното
постановление да бъде отменено, като изложил аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно определяне
приложимата санкционна норма, както и поради наличие предпоставките на
чл.28 от ЗАНН, нарушението да бъде оценено като маловажно.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 19.05.2022 г., около 16.00 ч. свид. А. К. и г. д. – инспектори в РД
“АА” гр. Русе осъществявали контрол по спазване правилата за
автомобилните превози на Автогара ЮГ-Русе. По същото време в автогарата
навлязъл автобус на „Юнион Ивкони“ ООД - „Ноге Туринг“ с рег.№ СВ 8262
КС. Инспекторите от РД “АА” гр.Русе спрели автобуса и му извършили
проверка. Констатирали, че водач на автомобила е жалб.И. И., както и, че
автобуса е с маршрут на движение София-Русе по маршрутно разписание
№22401, възложено на „Юнион Ивкони“ ООД гр. София от Столична
община. Предвид така установеното, проверяващите приели, че с превозното
средство се извършва обществен превоз на пътни попадащ в обхвата на
Регламент (ЕО) № 561/2006. Установили също така, че товарният автомобил е
оборудван с изправен и действащ дигитален тахограф. След като извлекли и
разчели информацията от картата на водача, проверяващите установили, че от
00.28 ч. до 09.50 ч. на 18.05.2022 г. И. управлявал 7 часа и 48 минути, като
превишението на допустимото непрекъснато управление от 4 часа и 30
минути било с 3 часа и 18 минути. Приели, че водачът е трябвало да
преустанови управлението си в 06.09 часа, както и, че не спазил изискването
за прекъсване от поне 45 минути, при управление над 4 часа и 30 минути или
прекъсване от не по-кратко от 15 минути и следващо прекъсване от 30
минути. Освен това, при проверката, жалб.И. И. не представил контролният
талон към свидетелството си за управление на МПС.
С оглед установеното свид. К. приел, че жалб. И. И. е извършил
нарушение по чл.7, изречение първо от Регламент (ЕО) № 561/2006 и
нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които му съставил акт.
Въз основа на този акт, Директора на Регионална дирекция
2
“Автомобилна администрация” гр.Русе издал обжалваното наказателното
постановление, с което за първото нарушение и на осн. чл.93б, ал.4, т.3 от
ЗАПр на И. И. било наложено наказание “Глоба” в размер на 500.00 лв., а за
второто, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 10.00
лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в срока на чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимното за
това действие лице, при наличието на правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.
По мнение на Съдът, твърденията за допуснати нарушения, от страна на
административните органи, при описание и квалифициране на нарушението
извършено от жалб. И. са неоснователни.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства. Намерили са отражение в двата административни акта вида и
категорията на превозното средство, относимите извадки от дигиталната
карта на водача, изводите въз основа на тях, както и точното време на
извършване на нарушенията.
Акта бил подписан от жалб. И. без възражения, след като същият бил
запознат с фактите на извършените нарушения и му бил предявена
разпечатката от тахографа, въз основа на която било констатирано първото от
тях.
По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за
извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана
административнонаказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
Жалбоподателя И. И. бил привлечен към административно-наказателна
отговорност за извършено нарушение по чл.7, изр. първо от Регламент (ЕО)
3
№ 561/2006, която норма указва, че след период на управление от четири часа
и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне
45 минути, освен ако не ползва почивка. За това нарушение, АНО приложил
санкционната норма на чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАПр, съобразно която, водач,
който не спазва изискванията относно непрекъснатото време на управление,
определени в Регламент (ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR,
се наказва за неспазването им над 90 минути - с глоба 500 лв. Т.е. водачът
няма право да управлява превозното средство непрекъснато, повече от 4 часа
и 30 минути, без ползва указаните в регламента задължителни почивки.
От събраните по делото доказателства - показанията на свид. К. и
приобщената от Съда разпечатка от дигиталната карта на водача се установи,
че на 18.05.2022 г., за времето от 00.28 ч. до 09.50 ч., И. И. е управлявал
процесният автобус в продължение на 7 часа и 48 минути, без прекъсване за
почивка, която е следвало да бъде поне 45 минути,
Следователно, водачът на автомобила – жалб. И. не е спазил
изискванията относно максималната продължителност на непрекъснатото
време на управление, определени в Регламент (ЕО) № 561/2006., като
превишението на непрекъснатото управление е със 198 минути или 3 часа и
18 минути, както правилно е посочено и в двата административни акта.
При несъмнената установеност на това нарушение, същото правилно е
подведено под санкционната норма на чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАПр, в
съответствие с който на И. И. е наложено предвиденото наказание - "Глоба" в
абсолютно определеният му размер – 500.00 лв. Именно това е относимата
санкционна норма, тъй като тя предвижда санкция за водач, който не спазва
изискванията относно непрекъснатото време на управление, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006, какъвто е и настоящият случай.
По делото не се събраха и не бяха представени доказателства за това, че
превишението на времето за управление се дължи на някакви извънредни,
форсмажорни обстоятелства, както и да са налице изключенията на чл.7,
изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006. Действително, от разпечатката от
картата на водача става ясно, че в процесният период на управление са
налични почивки, с различна продължителност, но никоя от тях не покрива
заложените в разпоредбата на чл.7, изр.2 от Регламент (ЕО) № 561/2006
размери, а именно да е ползвана една почивка от поне 15 минути, която да е
4
последвана от следваща почивка от поне 30 минути.
По изложените съображения, в тази му част, обжалваното
наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на маловажност по
чл.28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се отличава съществено
от останалите нарушения от същия вид за да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Липсват множество или значими смекчаващи
отговорността обстоятелства, което очевидно е преценено и от
административнонаказващия орган. Напротив, установява се, че
превишението на времето за управление е значително, което очевидно оказва
негативно влияние върху физическото и психическо състояние и тонуса на
водача, което е особено опасно, когато се касае за превоз на пътници.
По отношение нарушението по т.2 от НП:
Съдът намира за безспорно доказано, че състава и на нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е осъществен от жалб.И. И..
Установи се по несъмнен начин, а и не се оспорва от жалбоподателя
факта, че в хода на проверката той не представил контролен талон към
свидетелството си за управление на МПС.
Безспорно бе доказано, че жалб. И. е управлявал процесния автобус
„Ноге Туринг“ с рег.№ СВ 8262 КС на 19.05.2022 г., около 16.00 ч. по път
отворен за обществено ползване.
При тези факти става ясно, че И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съобразно който, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
И за това нарушение АНО правилно приложил относимата санкционна
норма на чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и определил размера на наказанието в
неговия абсолютен размер.
С оглед изложеното дотук, като правилно и законосъобразно,
обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено и в тази
5
му част.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0001996/26.08.2022 г. на Директора на Регионална дирекция “Автомобилна
администрация” гр.Русе, с което за нарушение по чл.7, изречение първо от
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15
март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, вр. чл.78, ал.1, т.1 от
ЗАПр, на осн. чл.93б, ал.4, т.3 от ЗАПр на И. Д. И., от с.Капитан Андреево,
обл.Хасково, ЕГН-**********, било наложено наказание “Глоба” в размер на
500.00 лв., а за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП на И. било наложено наказание „Глоба“ в размер на 10.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му, пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6