МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 386/2016 г. по
описа на РС гр. Девня, трети състав
Девненският
районен прокурор е внесъл в РС гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал обвинение
срещу:
С.С.Щ., ЕГН ********** за това , че:
1. На 19.10.2015
г в с.Ч., обл.В. в
съучастие със С.М.Щ., като извършител, умишлено причинил по хулигански подбуди
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната лакътна става,
кръвонасядане в областта на дясната мишница и дясната лакътна става,
разкъсно-контузна рана по лявата челно теменна област на главата,
кръвонасядания, ожулвания и травматичен отток в областта на втори и пети пръст
на дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, на И.Г.О. – 35-годишна от с.с., представляващо разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
2. На
19.10.2015 г в с.Ч., обл.В., се
заканил на И.Г.О. с убийство и с това заканване възбудил основателен страх у
заплашената за осъществяването му- престъпление
по чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
С.М.Щ., ЕГН **********, за това , че :
На 19.10.2015 г
в с.Ч., обл.В. в
съучастие със С.С.Щ., като помагач, умишлено причинила по хулигански подбуди
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната лакътна става,
кръвонасядане в областта на дясната мишница и дясната лакътна става,
разкъсно-контузна рана по лявата челно теменна област на главата,
кръвонасядания, ожулвания и травматичен отток в областта на втори и пети пръст
на дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, на И.Г.О. – 35-годишна от с.с., представляващо разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 вр.чл.20, ал.4 НК.
По искане на подсъдимите и техният
защитник- адв.С.Г. *** - служебно назначена, съдебното следствие по настоящото наказателно
производство е проведено по реда на чл. 370 и сл. от НПК, като при
предварителното изслушване на страните
подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и заявяват, че са съгласни да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението, повдигнато срещу подсъдимите, като счита същото
за безспорно доказано и моли съда да признае подсъдимите за виновни и като приложи разпоредбата на чл. 58а
ал.1 от НК да наложи на подс.С.С.Щ. наказание
„лишаване от свобода” за срок от 6 месеца за извършеното деяние по чл. 131 ал.1
т.12 НК и наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година за извършеното
деяние по чл.144 ал.3 НК.Моли също така по отношение на двете наложени
наказания да бъде приложена разпоредбата на чл.23 ал.1 НК, като бъде определено
едно общо най- тежко наказание, изпълнението на което да бъде отложено с
подходящ изпитателен срок на основание чл.66 ал.1 НК.За подс.С.М.Щ. прокурора приема, че са налице
предпоставките по чл.78а ал.1 НК и моли на същата да бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 лева за извършеното деяние
по чл. 131 ал.1 т.12 НК в съучастие като помагач с подс.Щ..
Пострадалото лице И.Г.О., редовно
призована , се явява лично и се представлява от адв.С.Н. ***, който от името на
О. заявява , че неговата подзащитна желае да се конституира като частен обвинител
и граждански ищец.Моли също така да приет за съвместно разглеждане и гр.иск
срещу двамата подсъдими за сумата от 5000 лева за причинени в резултат на
деянието по чл. 131 ал.1 т.12 НК леки телесни повреди и претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на увреждането до окончателното заплащане.По отношение на деянието по
чл. 144 ал.3 вр. ал.1 НК заявява , че неговата подзащитна желае да предяви
гр.иск срещу подс.Щ. в размер на 2500 лева за причинените неимуществени вреди ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното заплащане.
Защитника на подсъдимите приема описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка за безспорно установена. Моли съда, да наложи
наказания на двамата подсъдими съобразно становището изразено от прокурора ,
като моли за подс.С.Щ. наложеното наказание „лишаване от свобода” за деянието
по чл.144 ал.3 НК да бъде за срок от 5 месеца , като изпълнението му да бъде
отложено на основание чл.66 ал.1 НК.По отношение на подс.С.Щ. , моли
наказанието „глоба” да бъде в размер на 1000 лева.По отношение на предявените
граждански искове , моли гр.иск за деянието по чл.131 ал.1 т.12 НК да бъде
уважен в размер от 500 лева , а този за деянието по чл.144 ал.3 НК да бъде
уважен в размер от 1000 лева.Изтъква , че двамата подсъдими се грижат за тежко
болното си дете , като грижите за детето им струват много средства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:подсъдимите С.С.Щ. и С. М. Щ. били съпрузи и живеели в с.Ч., В.област.Пострадалото лице И.О. ***
семейни начала със св.П.П..
На 17.10.2015г. в около 17.00 часа в
с.Ч., св.О. и св.П., заедно със свои съседи – свидетелите Ф.В., Г.К. и Е.А.
прекарвали отводнителен канал до блока в който живеели.По същото време покрай
блока минали подсъдимите С.Щ. и С.Щ., които водели животни на паша.Св.К.
направила забележка на подсъдимите да не преминават с животните покрай блока и
през паркинга с автомобили.Тази забележка дала повод на подсъдимите да влязат в
пререкания , но не със св.К. , а със св.О..Св.П. бързо се намесил в спора и го
прекратил.Подс.Щ. прекратил спора но се заканил като изрекъл думите „Заклевам
се в Господ, смърт ще има” , без да посочи за кого ще има смърт.
На 19.10.2015г. в около 09.00 часа
св.О. се прибирала към дома си заедно със съседката си – св.В., след като
пазарували в местния магазин в с.Ч..Докато вървели по ул.”****” двете жени били застигнати от конска
каруца в която били двамата подсъдими.Първа от каруцата скочила подс.Щ. и
подвикнала на св.О. „Ще се бием ли?”.След това подсъдимита хванала св.О. за
косата с едната си ръка, а с другата я хванала за дрехата.Веднага след това от
каруцата скочил и подс.Щ., като в ръката си държал дървен кол.Той се обърнал
към св.О. с думите „Аз тебе сега ще те убия”.Наред със заканата изрекъл и
ругатни по адрес на свидетелката, след което започнал да и нанася удари с
дървения кол в областта на главата, тялото ръцете.Докато подс.Щ. нанасял
ударите , подсъдимата Щ. държала св.О. за косата и за дрежата.Като видяла какво
се случва, св.Ф.В. много се уплашила и се развкала на двамата подсъдими да
оставят св.О., която пък от своя страна била толкова уплашена от случващото се,
че само стояла и стискала торбичката си.В близост до мястото на инцидента се
намирала къщата на св.А.А..На покрива на къщата работел св.Й.Б..Двамата също
станали свидетели на случващото се.Св.А. се втурнал към подс.Щ. и го издърпал
настрана от св.О., но подсъдимия отново се върнал и отново налетял на
свидетелката.Едва на втория си опит св.А. успял да отдалечи подс.Щ. от
пострадалата.Тогава и подс.Щ. пуснала св.О. и двамата с подс.Щ. се качили на
каруцата си и напуснали местопроизшествието.Св.А. донесъл вода на пострадалата
и извикал полиция.На место дошла и линейка, с която св.О. била закарана в
болница в гр.В..
Гореописаните фактически обстоятелства
съдът приема за установени, позовавайки се на направените самопризнания от
подсъдимият и на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство,
които го подкрепят, а именно – СМЕ, свидетелски показания, протоколи за разпит на обвиняеми,свидетелства
за съдимост. Налице е както фактическа, така и логическа връзка между самопризнанията,
направени от подсъдимите и доказателствата, събрани в хода на досъдебното
производство, водеща недвусмислено до извода, че деянията са осъществени от
подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт.
В хода на досъдебното
производство за била назначена СМЕ със задача да се определят характера и вида
на телесните повреди нанесени на св.О., както и начина на получаването им.Видно
от заключението на вещото лице.д-р В.Н.С. – експерт съдебен медик, св.О. е получила контузия на дясна
лакътна става, кръвонасядания в областта на дясната мишница и дясната лакътна
става, разкъсно- контузна рана по лявата челно – теменна област на главата,
кръвонасядания, ожулвания и травматичен оток в областта на втори и пети пръст
на дясната ръка.В своята съвкупност описаните увреждания са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
В хода на разследването по ДП била назначена и
комплексна СПЕ на пострадалото лице И.О..При проведеното изследване се
установило, че пострадалата не страда от психично заболяване.Психическото и
състояние и позволява да възприема факти от значение по делото и да дава
достоверни показания за тях.В следствие на отправените и заплахи с убийство на
19.10.2015г. св.О. е изпитала основателен страх ,получила е силен стрес и разстройство в адаптацията- смесена
тревожно – депресивна реакция.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема,
че подсъдимите С.С.Щ. и С.М.Щ. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 131, ал.1
т.12, вр. чл.130, ал.1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал.4 НК като на на 19.10.2015г. в с.
Ч., В. област, в съучастие като
съизвършители/ подс.Щ. като помагач/умишлено причинили по хулигански
подбуди лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясната лакътна
става, кръвонасядане в областта на дясната мишница и дясната лакътна става,
разкъсно-контузна рана по лявата челно теменна област на главата,
кръвонасядания, ожулвания и травматичен отток в областта на втори и пети пръст
на дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, на И.Г.О. – 35-годишна от с.с., представляващо разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
С действията си на 19.10.2015г.подс.С.С.Щ.
осъществил от обективна и от субективна страна състава и на престъпление по
чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК като в с.Ч., В. област
се заканил на И.Г.О. с убийство и с това заканване възбудил основателен страх у
заплашената за осъществяването му.
Квалификацията на деянието е по чл.131 ал.1 т.12 НК, тъй като двата подсъдими са извършили
непристойни действия на публично място, през деня, като освен това са нападнали
беззащитна жена, на която са причинили и множество телесни
увреждания.Следователно у подсъдимите е имало умисъл не само да нарушават обществения
ред но и да причинят телесни повреди на пострадалата.
Квалификацията
на деянието е и по чл.20 ал.2 НК ,
тъй като и двамата подсъдими са участвали в самото изпълнение на
престъплението.
Квалификацията
на деянието е по чл.20 ал.4 НК за
подс.Щ. , тъй като тя умишлено е улеснила нанасянето на телесните повреди от
страна на подс.Щ. към пострадалата О., като е държала пострадалата за косата и
за дрехите, докато подс.Щ. и е нанасял удари с дървен кол.
Подсъдимите
са осъществили деянието при форма на вината пряк умисъл, при което са съзнавали неговият общественоопасен характер, предвиждали са
настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното настъпване.
Причини
за извършването на престъплението – незачитане на установените правила за
неприкосновенност на личността както и незачитане на установените правила за
обществен ред.
Квалификацията
на извършеното от подс.Щ. деяние по чл.144
ал.3 вр.ал.1 НК се обуславя от обстоятелството, че той е отправил към
свидетелката О. заплахи с убийство, като и е нанасял удари с дървен кол, като
тези действия на подсъдимия са възбудили у свидетелката основателен страх , че
той ще изпълни заканите си.
Смекчаващи
отговорността на подсъдимите обстоятелства –, критично отношение към
извършеното, липса на предходна съдимост за двамата подсъдими, младата възраст
за подс.С.Щ., ниска степен на обществена опасност на подсъдимите.
Отегчаващи отговорността
обстоятелства – висока степен на обществена опасност на извършените деяния.
Съобразно императивната разпоредба
на чл. 373 ал. 2 вр. чл. 372 ал. 4 от НПК съдът определи наказанията на
подсъдимия С.С.Щ. при условията на чл. 58 а ал.1 вр. чл.54 НК – като редуцира с
1/3 наложените му наказания „лишаване от свобода”.
При определяне на размера на
наказанието на подс.С.С.Щ. за извършеното деяние по чл.131 ал.1 т.12 НК съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока,
предвид особено наглото посегателство върху здравето на пострадалото лице.От
друга страна, съдът прецени като ниска
към момента на извършване на деянието степента на обществена опасност на
подсъдимия, предвид липсата на предходни осъждания.Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът прецени проявеното критично отношение към
извършеното.
Изложеното мотивира съда, да
определи на подсъдимия С.С.Щ. наказанието „лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,в размер между минималния и
средния, с посока към минималния, а именно 1 година , което на основание чл.58а
ал.1 НК редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца ,
изпълнението на което отложи за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 НК.
При определяне на размера на
наказанието на подс.С.С.Щ. за извършеното деяние по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК съдът
прецени степента на обществената опасност на деянието, която определи като висока,
предвид интензитета на отправените заплахи и настъпилите в резултат на това
негативни последици за психическото състояние на пострадалото лице.От друга
страна, съдът прецени като ниска към момента на извършване на деянието степента
на обществена опасност на подсъдимия, предвид липсата на предходни осъждания.Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прецени проявеното
критично отношение към извършеното.
Изложеното мотивира съда, да
определи на подсъдимия С.С.Щ. наказанието „лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства,в размер между минималния и
средния, с посока към минималния, а именно 6 месеца, което на основание чл.58а
ал.1 НК редуцира с 1/3 до наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца ,
изпълнението на което отложи за срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 НК.
При така наложените наказания за две
деяния, извършени в условията на идеална съвкупност, съдът установи, че са
налице условията по чл.23 ал.1 НК за определяне на едно общо най- тежко
наказание на подс.Щ., като такова се явява наказанието наложено му за
извършеното деяние по чл.131 ал.1 т.12 НК-„лишаване от свобода” за срок от 8
месеца , изпълнението на което да бъде отложено за срок от 3 години на
основание чл.66 ал.1 НК.
При определянето на наказанието за подс.С.М.Щ.
съдът прецени , че предвидената в НК санкция за извършеното деяние е „лишаване
от свобода” за срок до три години.Подсъдимата е пълнолетна ,към момента на
извършване на деянието и към настоящият момент не е осъждана,не е освобождавана
от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НПК.От деянието няма
причинени имуществени вреди.При наличието на всички основания ,визирани в
разпоредбата на чл. 78а от НК,съдът
освободи подсъдимата Щ. от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание-глоба .
При определяне размера на наложената
глоба съдът съобрази както смекчаващите наказателната отговорност
обстоятелства-ниска степен на обществена опасност на дееца, критично отношение
към извършеното,липсата на средства поради полагането на грижи за тежко болно
дете,така и отегчаващите вината обстоятелства- касае се за тежко посегателство
върху здравето на пострадалото лице.
Мотивиран
от изложените обстоятелства и изключителния превес на смекчаващите над
отегчаващите вината обстоятелства и след като съобрази материалното състояние
на подсъдимата, съдът определи глобата в минимален размер-1000 лева.
По
отношение на предявения от пострадалото лице граждански иск в размер от 5000
лева срещу двамата подсъдими за деянието по чл.131 ал.1 т.12 НК,за причинените
от деянието неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 2500 лева,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като е отхвърлил гр.иск за сумата до 5000 лв. като
неоснователен.При определянето на размера на обезщетението съдът е приел, че
вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер, като по делото има
ангажирани доказателства относно това , че пострадалата е търпяла болка и
страдания за сравнително кратък период от време, сравнително бързо се е
възстановила от нанесените и травми.Също така от нанесеното разстройство на
здравето не са настъпили трайни увреждания и възстановяването на състоянието от
преди нанасяне на травмата се е осъществило сравнително бързо, без да са се
налагали допълнителни медицински манипулации.Пострадалата не е ангажирала
доказателства за последващи други неблагоприятни последици , които да е търпяла
с оглед нанесеното и увреждане.Ето защо и като съобрази разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД съдът намира , че за репариране на претърпените от пострадалото лице
неимуществени вреди е необходима сумата от 2500 лева.
По
отношение на предявения от пострадалото лице граждански иск в размер от 2500
лева срещу подс.Щ. за деянието по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК,за причинените от
деянието неимуществени вреди съдът е присъдил сума в размер на 1500 лева, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като е отхвърлил гр.иск за сумата до 2500лв. като
неоснователен.При определянето на размера на обезщетението съдът е приел , че
вредоносният резултат е сравнително лек по своя характер, като по делото има
ангажирани доказателства относно това , че пострадалата сравнително бързо се е
възстановила от нанесените и психични травми.Също възстановяването на
състоянието от преди отправянето на заплахите се е осъществило сравнително
бързо, без да са се налагали допълнителни медицински манипулации.Пострадалата
не е ангажирала доказателства за последващи други неблагоприятни последици ,
които да е търпяла с оглед нанесеното и увреждане.Ето защо и като съобрази
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД съдът намира , че за репариране на претърпените
от пострадалото лице неимуществени вреди е необходима сумата от 1500 лева.
На основание чл.189 ал. 3 от НПК,
съдът възложи на подсъдимите направените
по делото разноски.
Съдът
счита, че с тези наказания и по този начин ще бъдат постигнати целите на
специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: