РЕШЕНИЕ
№ 2169
гр. Пловдив, 23.11.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на двадесет
и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа
докладваното от Председателя административно дело № 1657 по описа за 2022 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
2. Образувано е по жалба на Е.Е.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Х.М., против Акт
за установяване на задължения по декларация № 1973-1/19.10.2021г., издаден от А. С. В. -
главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ към дирекция „Местни данъци и
такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 46/23.05.2022
г. на директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в
частта, с който на основание чл. 107,
ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от ЗМДТ на оспорващия са определени допълнителни задължения към общинския бюджет за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020 г.: данък по
чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ върху недвижимите имоти в общ размер на 447,20 лева и съответните лихви - 142,21 лева; такса за битови отпадъци
по чл. 62, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ в общ размер на 114,26 лв. и съответните лихви - 33,31 лева.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са
налице основания за определяне и
заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци,
тъй като имотът представлява земеделска земя – нива, възстановена с решение на
Поземлена комисия, неурегулиран е и се намира извън територията на гр. Пловдив,
респ. извън териториите за обществено ползване. Имотът се обработва и ползва
като земеделска земя. До имота няма изграден път, не са поставени съдове за
сметосъбиране и за околната територия не се извършва сметопочистване
и сметоизвозване. В подкрепа на твърдението, че
имотът е извън строителните граници на населеното място се сочат влезли в сила
съдебни актове, постановени по а.х.дело № 435/2003г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив и адм. дело № 7819/2005г. по описа на
Върховен административен съд, както и Решение № 5/15.04.2013г. на кмета на община Пловдив.
Твърди се, че в резултат на тези съдебни спорове откритата за имота партида
следва да се счита заличена. Иска се отмяна на акта в обжалваната част. Претендира
се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Я. , е на становище, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че процесният
имот е включен в строителните граници на населеното място, поради което за него
се дължи както данък върху недвижимите имоти, така и такса за битови отпадъци
по компонента за почистване на територии за обществено ползване. Иска се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. АУЗД № 1973-1/19.10.2021г. е обжалван в предвидения за това срок,
пред контролния в йерархията на местната приходна администрация орган по чл. 4,
ал. 5 ЗМДТ, който с решението си частично го е потвърдил. Изискването на чл.
107, ал. 4 ДОПК вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК за
задължително обжалване на акта по административен ред като предпоставка за допустимост
на съдебното му обжалване е спазено. Така постановеният от ръководителя на
звеното за местни приходи в общината резултат и подаването на жалбата в рамките
на предвидения за това преклузивен процесуален срок,
налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. Административната
процедура:
6. След извършена служебна проверка от А. С. В. - гл.
инспектор в отдел „Събиране и контрол” на дирекция „Местни данъци и такси” при
община Пловдив е установено, че Е.Е.Х. има непогасени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци, ведно
със съответните лихви за просрочие, в качеството му
на собственик на идеални части от недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив, район „Северен”, местност „Мерич Алча”, представляващ - земя с идентификатор: 56784.501.68 и
площ: 10628 кв. м., с партида № 2502165017002.
На основание резултатите
от проверката е издаден Акт за установяване на задължение по декларация №
1973-1/ 19.10.2021 г., с който на Е.Е.Х. са установени
задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
периода 01.01.2011 г. - 31.12.2020 г. и лихви за просрочие към 19.10.2021 г., в качеството му на собственик
на 8/48 идеални части от недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, район „Северен”, местност „Мерич Алча”, представляващ - земя с идентификатор: 56784.501.68 и
площ 10 628 кв. м., партида № 2502165017002, както следва: за данък върху
недвижимите имоти, в общ размер на 864,58 лв., и лихви за просрочие
към 19.10.2021 г., в общ размер на 482,52 лв.; за такса за битови отпадъци, в
общ размер на 183,81 лв., и лихви за просрочие към
19.10.2021 г., в общ размер на 86,26 лв.
По жалба на Е.Е.Х. с Решение № 46/23.05.2022 г. на директора на
дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив е отменен АУЗД № 1973-1/19.10.2021 г., в частта на установените задължения
за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 417,38 лв., и лихви за просрочие в размер на 340,31 лв.; и за такса за битови отпадъци,
в общ размер на 69,55 лв. и лихви за просрочие в
размер на 52,95 лв., поради изтекла погасителна давност. В останалата част – за
данък върху недвижимите имоти в общ размер на 447,20 лева и съответните лихви -
142,21 лева; такса за битови отпадъци по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ в общ размер на 114,26 лв. и
съответните лихви - 33,31 лева, актът е потвърден.
С оглед делегирането на правомощия по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б ЗМДТ по делото е представена Заповед № 17ОА2683/27.10.2017г.
год. /л. 57/ на кмета на община Пловдив, с която служителите, назначени на
длъжност: директор, началник отдел, главен инспектор и инспектор в дирекция
„Местни данъци и такси” при община Пловдив са определени като лица с правата и
задълженията на органи по приходите.
Съгласно заповед № 29/31.01.2012г. на кмета на община Пловдив
длъжностното лице, издало АУЗД № 1973-1/ 19.10.2021 г., е назначено на позиция
главен инспектор в дирекция „Местни данъци и такси” при община Пловдив.
Установената до тук
фактическа и правна обстановка налага да се приеме, че оспореният АУЗД е
валиден, издаден от компетентен
орган, определен със заповед на кмета на
общината по реда на чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 и чл. 9б
от ЗМДТ.
ІV. Фактите по делото:
7. Недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, район „Северен”, местност „Мерич Алча”, представляващ - земя
с идентификатор: 56784.501.68 и площ: 10 628 кв. м., е деклариран с Декларация
по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 от Преходните и
заключителните разпоредби на ЗМДТ - Приложение № 1 с вх. № 05230339/11.12.2002
г., подадена от В. А. Х., в качеството й на наследник на К. З. Х., починал на
24.03.1943 г. За имота е открита партида № 2502165017002.
8. Е.Е.Х.
е собственик на 8/48 идеални части от недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив, район „Северен”, местност „Мерич Алча”, представляващ - земя с идентификатор: 56784.501.68 и
площ: 10 628 кв. м. Данъчната
оценка за целия имот към 2021 г. е в размер на 298 115,40 лева, а за 8/48
идеални части – 49685,90 лева.
9. Имот с идентификатор
56784.501.68 по КК на гр. Пловдив, е възстановен с Решение № 3257/04.05.1996 г.
на Поземлена комисия - Пловдив като нива с площ 10 628 кв. м.
10. Имот с идентификатор
56784.501.68 по КК на гр. Пловдив попада в територията на кадастрален плана на
Парк „Отдих и култура“, одобрен със Заповед № 5995/1952 г., със стар пл. номер
134.
11. Със заповед №
ОА-1549/10.08.2001г. на кмета на община Пловдив е одобрено попълване на
Кадастрален план на Парк „Отдих и култура“, в който имот с идентификатор
56784.501.68 по КК на гр. Пловдив е отразен с пл. номер 78.
12. Съгласно Общ устройствен
план - Пловдив, одобрен с Решение № 375, взето с протокол № 16 от 05.09.2007г.
на общински съвет Пловдив, имот с идентификатор 56784.501.68 по КККР на гр.
Пловдив попада в устройствени зона „Жм1“- „Жилищна зона със средноетажно
застрояване“.
13. Според данните от КККР
на гр. Пловдив, одобрена със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, поземлен имот 56784.501.68, област Пловдив, община Пловдив,
гр. Пловдив, район Северен, п.к. 4000, "Парк отдих и култура",
попада в урбанизирана територия, НТП
Средно застрояване (от 10 до 15 m), площ 10697 кв. м, стар номер 501.78.
14. Съгласно ПУП-ПУР с
устройствени зони, одобрен с Решение № 391, взето с протокол № 28 от 14.10.2010г.
на Общински съвет- Пловдив, ПИ с ИД 56784.501.68 по КККР на гр. Пловдив е
неурегулиран, попада в обхвата на кв. 36 - нов с устройствени показатели за
зона „Жм1”: Височина до 2 ет. - / до 7.00м., Пзастр.
до 30%, Кинт до 0.8, Позел.
мин. 60%.
15. По делото бе допусната
съдебно - техническа експертиза с вещо лице архитект – И.С.Г., чието заключение
се прие с възражения от страна на жалбоподателя, относно констатацията, че
процесния имот попада в строителните граници на гр. Пловдив.
Вещото лице е установило,
че имот с идентификатор 56784.501.68 по КК на гр. Пловдив /стар пл. № 78/ е неурегулиран и се намира в кв. 36 по
плана на "Парк отдих и култура" гр. Пловдив. Имота се намира в
урбанизирана територия, в строителните граници и регулацията на гр. Пловдив. На
територията, в която се намира имота, няма изградени комуникации и пътна
инфраструктура. Терените се обработват и се ползват като земеделски. Няма
поставени съдове за сметосъбиране. Имотът не попада в границите на районите,
където се извършва услугата поддържане на чистота на територията, почистване и
сметосъбиране.
16. Според заповеди на
кмета на община Пловдив /л.215 – 239/, издадени на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в периода
2011г. – 2020г., поддържането на чистотата на териториите за обществено
ползване следва да се извършва в регулационните граници на гр. Пловдив, в които
изрично е включен и район „Северен“, Парк „Отдих и култура“.
17. Общински съвет Пловдив с
решения № 463/17.12.2009г., № 506/20.12.2012г., № 388/28.12.2019г., е определил
размера на таксата за битови отпадъци за периода 2010 г. – 2020г. и приел план – сметки за приходите и разходите.
18. За удостоверяване на
обстоятелството, че община Пловдив е извършвала през процесния период услугата
по поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, се
представят маршрутни графици за сметопочистване и сметоизвозване за територията на район „Северен“, гр.
Пловдив, включващи конкретни дестинации
и периодичност на обслужване. Представени са също и графици за извършване на
машинно метене и ръчно метене за
територията на район „Северен“, гр. Пловдив, по маршрути, часове и дни.
V. От правна страна:
19. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ установява общ
принцип на облагане на недвижимите имоти. Изключените от данъчна тежест отделни
категории имоти са лимитативно изброени от законодателя в разпоредбите на чл.
10, ал. 2 и ал. 3 и чл. 24 ЗМДТ. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, не се облагат с
данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за
действително застроената площ и прилежащия й терен. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията
на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места
и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според
подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. След изменението на ЗМДТ (ДВ, бр. 39/2011 г., в сила
от 1.01.2011 г.) промяната на предназначението на земята се явява законоустановена предпоставка за облагането с ДНИ, но във
втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
Тоест разпоредбата на чл.
10, ал. 1 ЗМДТ съдържа две отделни хипотези, които са относими за имоти,
включени в строителните граници на населените места и селищни образувания и
втората хипотеза е за имоти извън тях, които според подробен устройствен план
имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на
предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се
отнася само за втората група имоти - тези извън строителните граници на
населените места /така решение № 12732 от 15.10.2020 г. по адм.
д. № 4520/2020 г. на ВАС/.
В конкретния случай
оспорващият поддържа, че процесният имот не е част от урбанизирана територия и
не е включен в строителните граници на населеното място, защото за него не
одобрен ПУП, не е променено предназначението му, не е застроен, възстановен е
като земеделска земя и се ползва като земеделска земя.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗУТ
териториите в страната са седем категории: урбанизирани, земеделски, горски,
защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии
на транспорта.
Според чл. 8, т. 1 ЗУТ,
конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с подробния
устройствен план като в урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти
извън тях то може да бъде - за жилищни, общественообслужващи,
производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за
озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади,
плавателни канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни
алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за
специални обекти и други.
Предназначението на
имотите в земеделски територии се регулира в т. 2 на същата правна норма и може
да бъде - за обработваеми земи (ниви, овощни и зеленчукови градини, лозя,
ливади и други) и необработваеми земи (пасища, скатове, дерета, оврази и
други).
Съпоставката на посочените
разпоредби обосновава извод, че нормативно е недопустимо отделен поземлен имот,
находящ се в границите на урбанизирана територия, да
има предназначение за обработваема или необработваеми земеделска земя. Тоест,
за разлика от обратната хипотеза, не се допуска с подробния устройствен план да
се установи съществуването на отделни поземлени имоти в урбанизирана територия
с предназначението, предвидено за земеделската територия. Липсва и нормативно
предвидена възможност за изключване с подробен устройствен план на отделни
поземлени имоти от урбанизирана територия и включването им в земеделска
територия. До такъв ефект не може да доведе и фактическото ползване на имота за
земеделски нужди. По аргумент от чл. 106, т.1 от ЗУТ, подобен резултат би могъл
да бъде постигнат единствено с Общ устройствен план и то на ниво територия, а
не отделни поземлени имоти.
Следователно, когато
отделен имот е включен в урбанизираната територия на населеното място, т.е.
когато той попада в границите на тази територия, макар и да не е индивидуално
урегулиран и предвиден за застрояване, като част от тази територия, той
неминуемо губи характера си на земеделска земя /в този смисъл и съобразената от
ответника съдебна практика, отразена в решение № 1056/2013 г. по адм. дело № 11254/2012 г. на ВАС, решение № 8815/2020 г. по
адм. дело № 2620/2020 г. на ВАС; решение № 14082/2020
г. по адм. дело № 6429/2020 г. на ВАС/. Този извод се
подкрепя и от правилото на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на
земеделската земя, според което земеделски земи са тези, които са предназначени
за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните
територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен
устройствен план, или с околовръстен полигон.
Населено място, съгласно
чл. 3, ал. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на
Република България (ЗАТУРБ), е историческо и функционално обособена територия,
определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или
землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна
инфраструктура. Селищно образование - ал. 2 на чл. 3 ЗАТУРБ, е територия извън
строителните граници на населеното място, определена със строителни граници,
устроена за осъществяване на специфични функции, която няма постоянно живеещо
население. И населеното място, и селищното образование представляват
урбанизирана територия, а съгласно чл. 106, т. 1 ЗУТ границите на териториите
на населените места и селищните образования се определят с общия устройствен
план. Съгласно § 5, т. 6 ЗУТ "територия на населеното място" е
селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници),
определени с устройствен план, без да се включва землището.
Обсъдената правна
регламентация налага извод, че строителните граници на населеното място могат
да бъдат определени както с общ, така и с подробен устройствен план (в този
смисъл Решение № 13438 от 9.12.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 14384/2015 г.).
В случая безспорно се
установява, че за територията, в която попада процесния имот е налице както
одобрен ОУП, така и ПУП – ПУР, които я отреждат за жилищно застрояване и я
урегулират като урбанизирана територия. Одобряването на ОУП с Решение № 375,
взето с протокол № 16 от 05.09.2007г. на общински съвет Пловдив и ПУП – ПУР с Решение № 391, взето с протокол № 28 от 14.10.2010г. на Общински съвет-
Пловдив, се явяват нови обстоятелства, възникнали след разрешаване на спора по а.х.дело
№ 435/2003г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, поради което сочените от
жалбоподателя съдебни актове се явяват ирелевантни за
настоящия спор.
Обстоятелството, че имотът
на жалбоподателя е възстановен като земеделска земя не означава, че същият е
запазил характера си на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Напротив доказателствата по
делото сочат, че с одобряването през 2007 г. на ОУП на гр. Пловдив и
предвиждането на зона за жилищно застрояване за територията на кв. 36, от който
се явява част и имот ПИ с ИД 56784.501.68 по КККР на гр. Пловдив, същият е бил
включен в строителните граници на населеното място по силата на действащ
устройствен план, поради което е загубил земеделския си характер. В тази насока
следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 9 ЗУТ фактическото ползване на
имота не е от значение за определяне на предназначението му при наличие на
влязъл в сила устройствен план.
При липсата на други
основания за освобождаване от данъчно облагане, на общо основание за процесния
имота като част от урбанизираната територия на населеното място се дължи
заплащане на данък по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно чл. 62 ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за
всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване;
обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на
териториите за обществено ползване. В чл. 71 ЗМДТ се разпорежда, че такса не се
събира за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато
услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите
за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3.
обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и
други съоръжения - когато няма такива.
При обсъдената по
– горе фактическа обстановка, спорът се свежда до това има ли жалбоподателят
качеството на задължено лице за таксата за битови отпадъци единствено за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места, за
която са установени и допълнителните му задължения. Не се формира спор по
обстоятелството, че община Пловдив не е предоставила услугите по първите два
компонента, респ. за тях на лицето не са установени и задължения.
Законодателят не е
дал легална дефиниция на понятието територии за обществено ползване за целите
на Закона за местните данъци и такси. Такава дефиниция няма и в Закона за
устройство на територията, но законодателят примерно е посочил такива територии
в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Това са уличните платна, площадите, алеите,
парковете. Дадените от законодателя примери и посочената обща характеристика на
тези територии - за обществено ползване, ясно сочи, че това са територии -
публична собственост, на които са изградени обекти на социалната и техническата
инфраструктура или на зелената система. Само тези територии, защото са публична
собственост - държавна или общинска, могат да има предназначение за обществено
ползване.
Разпоредбата на
чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ очертава и конкретното съдържание на услугата - "поддържане
на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Що
се отнася до обхвата на предоставяне на услугата, т.е. до определяне на това
кои са териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на
услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване, както и досежно
честотата на престиране на услугата, законодателят е
предоставил решаването на тези въпроси на дискрецията
на общинския съвет и на кмета на общината.
Законодателят е
приел, че общото ползване на териториите за обществено ползване в населените
места налага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните
битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО. Това значи участие във
финансирането на дейността по почистване на правните субекти, които законът е
определил като носители на задължението.
За да е налице
задължение за заплащане на такса за поддържане на чистотата на териториите за
обществено ползване е необходимо: първо, общината да е определила вида и
териториалния обхват (границите) на предоставяне на услугата; второ, имота на
лицето да попада в границите на територията, на която общината е определила, че
ще предоставя услугата; и трето, общината фактически да предоставя услугата. При
липсата на която и да е от тези материалноправни предпоставки, таксата не е
дължима.
В случая
доказателствата по делото сочат, че са удовлетворени и трите предпоставки: 1)
със заповеди на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ общината е обявила, че
ще предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване и определила границите на териториите, в които ще предоставя услугата
– регулационните граници на населеното място; 2) безспорно е, че имот ПИ с ИД
56784.501.68 по КККР на гр. Пловдив като част от урбанизираната територии и
строителните граници на населеното място попада в регулационните граници на гр.
Пловдив, за които е предвидено да се предоставя услугата по поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване; 3) услугата е реално
предоставяна по графици, маршрути и чрез конкретни способи за почистване.
Относно
възраженията на ответника и констатациите на вещото лице, че в близост до имота
липсва изградена комуникация и инфраструктура, следва да се отбележи, че без
значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга е фактът
дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено
ползване след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава.
Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за
обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която
е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае
територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички
лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в
определен район от него. В този смисъл съдът не кредитира с доверие изводът на
вещото лице, че имотът не попада в границите на районите, където се извършва
услугата по поддържане на чистота на територията за обществено ползване.
Съгласно чл. 66,
ал. 1, т. 4 ЗМДТ, редакция към процесния период, респ. т. 3 след 2012г. - услугата
поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер
се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и
другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Каза
се, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил
нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи. Логическото
тълкуване на съдържанието на разпоредбата сочи, че нейната цел е да осигури
чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на
своето предназначение се ползва за обществени нужди.
Законът за
местните данъци и такси не дава дефиниция на понятията "населено
място" и "територия на населеното място". Действащото позитивно
право съдържа, с оглед на различните цели на съответния нормативен акт,
различни дефиниции за населено място и неговата територия.
Закона за
устройство на територията регламентира населеното място и неговата територия с
оглед на териториалноустройствените цели и поради
това населеното място е само урбанизираната територия - чл. 7, ал. 1 ЗУТ, а
територията на населеното място е селищната територия, обхваната от границите
му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва
землището - § 5, т. 6 ЗУТ.
В същото време
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАТУРБ територията на населеното място е селищната
територия, определена от строителните му граници, и извънселищната
територия, определена от границите на землището.
Видно е, че в
действащото законодателство едновременно съществуват две различни по съдържание
дефиниции на понятието територия на населеното място - със и без землището. При
така съществуващата нормативна уредба и липсата на яснота в Закона за местните
данъци и такси коя от двете дефиниции законодателят има предвид съдът следва да
установи точния смисъл на понятието "територия на населеното място"
за целите на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване чрез тълкуване.
Тъй като
законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват
в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване
логическото тълкуване води до извод, че приложение следва да намери
съдържанието на понятието "територия на населеното място", което
включва селищната територия, обхваната от строителните му граници. Именно в
рамките на строителните граници на населеното място съществуват територии от
вида на изброените в чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ. Извън строителните граници на
населеното място няма улични платна, площади, алеи, паркове. Безспорно, алеи,
площадна или паркова територия би могло да има в селищно образование или в
урбанизирана територия извън населеното място, т.е. в неговото землище, но и в
двата случая става въпрос за урбанизирана територия, границите на която са определени
с устройствен план.
Следователно, по
своя характер услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено
ползване е услуга, която общината може да предоставя в рамките на
урбанизираната територия на общината.
За да е релевантно
за целите на дължимостта на таксата предоставянето на
услугата не следва да бъде осъществено точно на територия за обществено
ползване, която е разположена непосредствено около имота на всяко едно
задълженото лице. Безспорно, с оглед на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗУТ,
всеки урегулиран поземлен имот има задължително лице (изход) към улица, към път
или по изключение към алея в парк, всеки от които е по принцип (с изключение на
частните улици по смисъла на чл. 8, ал. 4 от Закона за пътищата) територия за
обществено ползване. Но законът не обвързва дължимостта
на таксата с предоставянето на услугата на конкретната територия за обществено
ползване, която граничи с имота на задълженото лице.
С оглед на горното
релевантен за дължимостта на таксата е не това дали в
близост до процесния имот има територии за обществено ползване по смисъла на
чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, а дали имотът попада в границите на районите, в които
кметът на общината със заповедта си по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е определил, че
общината ще предоставя услугата. В случая отговорът на този въпрос е
положителен. След като процесният имот е част от урбанизираната територия, в
която се предоставя услугата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ, то законосъобразно на задълженото
лице като собственик са определени и допълнителни задължения за такса битови
отпадъци.
Оспорващият не е
повдигнал конкретни възражения по размера на установените задължения. След
служебна проверка съдът установява, че размерът на задълженията и лихвите по
основания и периоди са правилно изчислени.
Според правилото
на чл. 15 от Наредба за определянето размера на местните данъци на територията
на община Пловдив, приета с решение № 10, взето с протокол № 2 от 21.01.2008 г., изменена с
решение № 503, взето с протокол № 22 от 20.12.2012 г. на общински съвет Пловдив
- размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,8 на
хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. В конкретния случай
задължението за данък върху недвижимия имот за притежаваните от оспорващия
идеални части се установява в размер на 89,44 лева (1,8*49,686) за всяка от годините в периода 2016г. –
2020г. или в общ размер на 447,20 лева (89,44*6), както е установено и в
обжалвания административен акт.
Според решение №
506/20.12.2012г., взето с протокол № 22 от 20.12.2012г. на общински съвет
Пловдив, за периода до 2019г. размерът на таксата по чл. 62, т. 3 от ЗМДТ е
определен на 0,4 на хиляда върху данъчната оценка на незастроените имоти, а за
2020г., с решение № 388/28.12.2019г., взето с протокол № 21 от
28.12.2019 г. на общински съвет Пловдив, в размер на 0,7 на хиляда върху
данъчната оценка на незастроените имоти. За процесния имот, за
всяка от годините в периода 2016 г. – 2019 г. таксата се установява в размер на
19,87 лева (0,4*49,686), а за 2020 г. – в размер на 34,78 лева (0,7*49,686) или
общо 114,26 лева (19,87*4+34,78) за периода, както е установено и в
обжалвания административен акт.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна.
VI. По съдебните разноски:
20. Предвид изхода на делото на данъчна администрация
се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр.
последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатират в
размер на 300 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Е.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против Акт
за установяване на задължения по декларация № 1973-1/19.10.2021г., издаден от А.
С. В. - главен инспектор в отдел „Събиране и контрол“ към дирекция „Местни
данъци и такси“ при община Пловдив, потвърден с Решение № 46/23.05.2022 г. на
директора на дирекция „Местни данъци и такси“ при община Пловдив, в частта, с
който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. чл. 4, ал. 1 - 5 и чл. 9б от ЗМДТ на
оспорващия са определени допълнителни задължения към общинския бюджет за
периода 01.01.2016г. – 31.12.2020 г.: данък /по чл.
10, ал. 1 от ЗМДТ/ върху недвижимите имоти в общ размер на 447,20 лева и
съответните лихви 142,21 лева; такса за битови отпадъци по чл. 62, т.1, т. 2 и
т. 3 от ЗМДТ в общ размер на 114,26 лв.
и съответните лихви 33,31 лева.
ОСЪЖДА Е.Е.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на община Пловдив сумата от 300 /триста/ лева, представляваща съдебни разноски.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: