Определение по дело №607/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 260195

 

гр. Пловдив, 15.12. 2020 г.,

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

              ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                   ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия И. РАНЧЕВ, въззивно частно наказателно дело № 607 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.

С Определение № 260187 от 26.11.2020 г. по ЧНД № 2348/2020 г. Старозагорският окръжен съд, на основание чл. 440, вр. чл. 437 от НПК е оставил без уважение молбата на осъдения Й.Т.И. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 11 месеца с протокол от 28.07.2020г. по НОХД № 8804/2020г. на РС – София.

Недоволен от постановеното определение е останал осъденият И., който на 01.12.2020г. е подал жалба с искане да се отмени, като необосновано и бъде условно предсрочно освободен. Намира за неправилно преценено, че не е дал доказателства за поправянето си, като са налице законовите предпоставки за условното му предсрочно освобождаване.

Началникът на Затвора – *и Окръжна прокуратура – *не са изразили становище по подадената жалба.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но по съществото си е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл.437, ал.2 от НПК е подадена молба от осъдения И. с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Първоинстанционният съд е разгледал постъпилата молба в открито съдебно заседание с участието на страните, като е оставил без уважение искането на осъдения И., преценявайки, че не са налице предпоставките за неговото условно предсрочно освобождаване.

Противно на доводите на жалбоподателя, окръжният съд подробно е обсъдил кумулативните предпоставки на чл.70, ал.1 от НК, изискващи осъденото лице да е изтърпяло съответната част от наложеното му наказание лишаване от свобода, както и на доказателствата за неговото поправяне.

Съгласно представената справка за правното му положение е видно, че л. св. И. е осъждан, както следва:

Със Споразумение № 319/21.12.2018 г. по НОХД № 1168/2018 г. на ОС – Бургас, в сила от същата дата за престъпление по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“.

С Протокол от 03.10.2019 г. по НОХД № 8718/2019 г. на РС-София, в сила от същата дата за престъпления по чл.354а, ал.3, вр. чл.54 от НК и по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, вр. чл.54 от НК е осъден на по 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.23 от НК му е определено общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“.

С Протокол от 11.02.2020 г. по НОХД № 15730/2019 г. на РС-София, в сила от същата дата за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, алт.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 10 месеца „лишаване от свобода“.

С Протокол от 28.07.2020 г. по НОХД № 8804/2020 г. на РС-София, в сила от същата дата за престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 11 месеца „лишаване от свобода“.

С Протоколно определение от 24.09.2020 г. но ЧНД № 17885/2019 г. на РС - София на основание чл.25 от НК е определено общо наказание по присъди по НОХД № 1168/2018 г. на ОС - Бургас, НОХД № 8718/2019 г. и НОХД № 15730/2019 г., двете на РС - София в размер на 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.24 от НК е увеличено наказанието на 1 година и 5 месеца „лишаване от свобода“. Зачетено за изтърпяно време по общото наказание 1 година 4 месеца и 2 дни. Постановен е първоначален „Строг“ режим. В сила на 10.10.2020 г.

Постъпил в затвора на 01.02.2020 г. с начало на общото наказание 22.01.2020 г., изтърпяно на 20.02.2020г., от която дата е приведено наказанието по НОХД № 8804/2020г. в размер на 11 месеца „Лишаване от свобода“.

Към 26.11.2020 г. датата на постановяване на съдебния акт л. св. И. е изтърпял: фактически - 9 месеца и 6 дни, с остатък от 1 месец и 24 дни.

В първоначалната оценка е посочено средно ниво на риск от рецидив – 69 бала, като са отчетени проблемни зони по отношение на взаимоотношения, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. По време на деветмесечния си престой в Затвора -*не е включван в трудова дейност. Не е участвал в общо групови и специализирани форми на работа. Не са посочени данни за съдействие от негова страна при реализиране плана на присъдата. С лидерски амбиции. Към пенитенциарния персонал проявява завишени претенции.

В Затвора - *е от 07.10.2020 г., като не са констатирани положителни промени в дефицитните зони. Рискът от рецидив продължава да бъде 69 бала. Налице е устойчива криминализация, съчетана с употреба на ПАВ. Не осмисля в цялост факторите, допринесли за криминалното поведение и е склонен да омаловажава собствената си отговорност. Формален по отношение на заявени намерения за водене на законосъобразен начин на живот. В цялостната документация по случая липсват достатъчни по обем и съдържание доказателства за завършен корекционен процес.

В становищата на зам. началника по режимна и надзорно-охранителна дейност, на началник сектор и инспектор в „Социална дейност и възпитателна работа“ в Затвора – * е дадено отрицателно мнение за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода И..

Въззивната инстанция намира за безспорно установено, че осъденото лице е изтърпяло фактически повече от изискването в чл.70, ал.1, пр.2,  т.2 от НК, за не по-малко от две трети от наложеното му наказание лишаване от свобода.

По делото обаче няма данни, от които да се направи извод, че същият е дал доказателства за своето поправяне, да е налице настъпила трайна и необратима, положителна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието по чл.439а от НПК, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

В заключение, поради тези съображения, въззивният състав намира за правилна и обоснована преценката на окръжния съд, че липсва най-важната кумулативна предпоставка на чл. 70, ал. 1, пр.1 от НК за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения И., тъй като не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по чл. 439а, ал.1 - 3 от НПК.

По гореизложените причини, следва да се потвърди атакуваното определение, а жалбата на осъдения И., да се остави без уважение, поради което и на основание чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК, Апелативният съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260187 от 26.11.2020 г. по ЧНД № 2348/2020 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Й.Т.И. за условно предсрочно освобождаване по отношение на неизтърпяната част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ от 11 месеца с протокол от 28.07.2020г. по НОХД № 8804/2020г. на РС – София.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                       

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                       

                                                                                         2.