Решение по дело №265/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 223
Дата: 14 юни 2022 г.
Съдия: Красимира Керанова Иванова
Дело: 20217100700265
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№223

гр. Добрич, 14.06.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на тридесети май две хиляди двадесет втора година, І състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя  адм. дело № 265/ 2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)| във връзка с чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ж.С.К., ЕГН **********,***, чрез адв. С.К., ДАК, срещу Заповед № 851з - 20/ 01.04.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Добрич, с която е постановен отказ за регистрация на ремарке за лек автомобил – каравана „***“, рама № SGLS087LUQ0019962 – по документи.

Жалбоподателката сочи, че при издаването на оспорения акт са допуснати съществени нарушения на материалния закон, основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Позовава се на чл. 140, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), като настоява, че представеното в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Добрич свидетелство за регистрация на превозното средство (ПС) съдържа всички хармонизирани кодове на ЕС и има белезите на Сертификат I. С оглед на това и предвид наличието на документ за собственост претендира, че са налице предпоставките за регистрация. автомобилът вече е бил регистриран веднъж в Р България. Счита, че административният орган е следвало да проведе процедурата по регистрация на МПС по чл. 140 от ЗДвП, доколкото се касае за вече регистрирано на територията на Великобритания ПС, като зачете обвързващата материална доказателствена сила на издаденото свидетелство за регистрация. Добавя, че в хода на извършените проверки и образуваното досъдебно производство не е установено това свидетелство да е документ с невярно съдържание или неавтентичен документ, а и изтъква, че такива доводи не се твърдят от органа, издал Заповедта. Възразява, че въпреки че са налице данни за идентификационния номер, откриваем на много места по караваната, конкретно посочени, административният орган незаконосъобразно е отказал регистрация. Иска да бъде отменен отказът и преписката да бъде върната за ново произнасяне. Претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата. Претендира съдебно – деловодни разноски. Представя Писмено становище, в което развива доводите си за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът - Началник Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от главен юрисконсулт М.Ж., който оспорва жалбата.

След като обсъди събраните по делото писмени доказателства във връзка с твърденията и становищата на страните, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, подлежащ на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Административното производство е започнало по Заявление № 190851014449 от 10.09.2019 г. (л. 38), подадено от Ж.С.К., до Сектор „Пътна полиция“ за първоначална регистрация на територията на Република България на превозно средство, употребявано от ЕС, ЕИП или конфедерация Швейцария, ремарке за лек автомобил – каравана „***“, рама № SGLS087LUQ0019962 – по документи.

При извършване идентификация на ПС от техник – механик в Сектор „Пътна полиция“ са възникнали съмнения относно автентичността на номер рама. Превозното средство е пренасочено за оглед от комисията по МПС при ОД МВР – Добрич. Извършена е проверка, за която е изготвен Протокол № 42 от 12.09.2019 г. (л. 34 – 35)

Изготвена е Експертна справка № 45 от 25.09.2019 година (л. 27 – 28), в която инсп. ***– експерт в СНТЛ при ОД МВР – Добрич е отразил, че при извършения оглед на ПС в предната част на лявата надлъжна греда, в непосредствена близост зад теглителното устройство е установена част от набития номер на рама със следните позиции 87LU019962, съвпадащи с посочените съответни позиции в СРМПС, без ограничителни знаци, без следи от интервенция върху повърхността на нанасяне. Добавено е, че установените символи са нанесени с еднаква дълбочина на набиване, без разместване на позициите по хоризонтала и вертикала. В цифра 8 и цифра 2 са налични дъговидни фрагменти, неучастващи в изписването на цифрите. Отбелязано е, че в задната част на същата греда е налична занитена метална табелка с нанесен номер на шаси 413987, различен от посочения в регистрационните документи, като същата е без следи от разнитване, съответства на първично поставена.

Във връзка с процесната каравана е образувано досъдебно производство (ДП) № 150/ 2020 г. по описа на сектор ПИП при ОД на МВР – Добрич, приключило с Постановление за прекратяване от 18.02.2021 г. поради липса на данни за престъпление (л. 24 – 26). По възлагане от разследващия полицай по това ДП е била извършена техническа експертиза (л. 31 – 33) със задача да се установи автентичността на регистрационните документи, представени при регистрацията на караваната. Заключението на вещото лице е, че документите са истински и притежават предвидените защити, същите са автентични.

С рег. № 851р – 1916/ 01.04.2021 г. (л. 19 - 21) е изготвена от ст. инспектор Д. *** Докладна записка до Началника на Сектор „Пътна полиция“ с предложение да бъде издаден отказ за регистрация.

В резултат е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 851з – 20/ 01.04.2021 г. (л. 17 – 18), с която Началникът на Сектор "Пътна полиция" Добрич, на основание чл. 143, ал. 1 от ЗДвП, е отказал регистрация на процесното превозно средство, като се е позовал на огледа на същото, на Протокола на Комисията от 11.09.2019 г. и от 24.03.2020 г. (л. 16), на Експертната справка, че е констатирана невъзможността да бъде установен поставеният от производителя автентичен идентификационен номер на ПС.  

Заповедта е получена на 02.06.2021 г., видно от разписка, представена по делото (л. 124). Жалбата е подадена в канцеларията на Административен съд - Добрич на 14.06.2021 г. с вх. № 1878 (л. 2).

Автомобилът е закупен на 19.08.2019 г. с Договор за продажба на употребявано МПС (л. 40 – 42) в Англия.

По делото са приети като доказателство документи за произход на превозно средство  каравана „Лунар 4604“ (л. 62 – 74) с надлежен превод на български език.

По искане на жалбоподателя е назначена съдебно – техническа експертиза (л. 87 – 105) с вещо лице инж. Н.Н.. Според заключението на вещото лице на предвиденото от завода място за номер на рама - предната част на ляв надлъжен ланжерон (греда) е открит набит номер 87LU 019962, а VIN номерът на караваната по документи е SGLS087LUQ0019962. Мястото, на което е намерен номерът, е обработвано с фини шлайфащи продукти или пясъкоструйник, с цел премахване на петната от ръжда по металната греда и разчитане на набития номер. Вещото лице заявява, че няма други следи от външна интервенция. При огледа е установило, че от 17 - цифренобуквения идентификационен (VIN ) номер липсват първите пет символа SGLS0, както и празното място на десетия и единадесетия символ - Q0, а комбинацията - 019962 - от последните шест символа е заводският сериен номер на изделието. Вещото лице е отразило, че в задната част на левия надлъжен ланжерон (носеща греда) на ремаркето – каравана, е открита метална табела, заводски поставена, със самоизтеглящи нитове, с набит номер на шасито 413987 и отбелязване на допустимата максимална маса на носещата конструкция на шасито от 1635 кг, като също няма видими следи за интервенция или други следи от механични наранявания по табелата и нитовете. При огледа вещото лице е установило и инвентарни самозалепящи са стикери (пастили), поставени на местата, определени от CRIS (Система за централна регистрация и идентификация), както следва:

1.3.2.3.1.      - Етикет (самозалепящ стикер) за ключалката на резервоара, поставен вътре в караваната на задната стена и съдържа VIN кода на караваната. (снимка №11)

1.3.2.3.2.      - Етикет (самозалепящ стикер - пастил), поставен от вътрешната страна на прозореца до входната врата на караваната, съдържащ кода на караваната, както и QR кода на CRIS VIN CHIP.          (снимка №12)

1.3.2.3.3.      - Етикет (самозалепящ стикер), поставен от вътрешната страна на прозорците на караваната и съдържа VIN кода на караваната. (Снимка №13

1.3.2.3.4.      - Етикет (самозалепящ стикер), поставен от вътрешната страна на нишата за резервната гума на караваната, който съдържа VIN кода на караваната, както и QR кода на CRIS VIN CHIP.        (снимка №14)

В заключението вещото лице приема, че всички самозалепящи стикери (пастили) са оригинални (по изискванията на CRIS ) и са поставени на местата, определени от CRIS (Система за централна регистрация и идентификация на каравани и ремаркета за Обединеното кралство Великобритания), както и че няма надраскване, разкъсване, разлепвания или друга интервенция по поставените стикери. Прави извод, че представените документи са истински и притежават необходимите защити, автентични са. Поставените холограмни стикери и QR кодът на CRIS VIN CHIP са автентични и са поставени на местата, определени от CRIS, a VIN кодът отговаря на кода по документите на караваната.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и с отговорите на поставените му въпроси разяснява, че по принцип, номерът на рамата  и номерът на шасито са едно и също нещо, ако са на един производител. Вещото лице потвърждава: „… В нашия случай шасито е произведено на едно място, караваната е сглобявана на друго място, затова се получава разлика. Има поставена табелка на шасито, която си отговаря на изискванията на шасито и, който я е произвел и им я е дал, върху нея да се надгражда. Когато има разлика между двама производители, тогава се получава това нещо. Производителят е различен, затова има разлика между номера на рамата и номера на шасито и на това се дължи обстоятелството, че номерът на шасито 413987 е различен от номера на рамата. Номерът, който е набит на рамата, 019962, се явява заводски номер и по този номер можем да кажем тази каравана кой я е правил и кога я е правил като поредност… Заводът - производител на караваната е „LUNAR“, а заводът - производител на шасито е друг… в Англия регистрацията на караваната става не по номер, набит на рамата, а с CRIS система за централна регистрация и идентификация на каравани… Там, където системата CRIS изисква да има такива стикери, са поставени на съответните места и отговарят…“

Заключението на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено от страните, компетентно и безпристрастно дадено, еднопосочно с останалите доказателства по делото.

При така събраните доказателства се налагат следните правни изводи:

Оспорената Заповед е издадена от компетентен орган в писмена форма, поради което и представлява валиден индивидуален административен акт. Комисията, извършила огледа на автомобила и изготвила Протокол № 42 от 11.09.2019 г. (л. 34) и № 11 от 24.03.2020 г. (л. 16), видно от Заповед № 357з – 293/ 31.01.2018 г. на ВПД Директор на ОД МВР – Добрич (л. 47), също е била компетентна да се произнесе.

Процесната Заповед е в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. При издаването ѝ обаче са допуснати съществени нарушения на материалния закон, отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

По делото няма спор, че жалбоподателят е собственик на процесното превозно средство.

Няма спор, че в случая се касае за регистрация на МПС (ремарке – каравана), закупено в Англия, съответно, че документите за произход са автентични.

Няма твърдения и не се твърди процесният автомобил да се издирва, т.е. същият не е предмет на престъпление. В тази насока освен това е Постановлението за прекратяване на досъдебно производство, цитирано по – горе.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата съдържа императивно правило за регистриране на моторните превозни средство по техните идентификационни номера, поставени от производителя на указано от последния специално място. С нормата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП законодателят е въвел категорична забрана да не се регистрира пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. По същия начин е разписано и изискването в чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45, съгласно което не се регистрира превозно средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер. Такова е и съдържанието на чл. 6 от Наредба № 8121з-І, което установява забрана за възстановяване на идентификационен номер, чието автентично съдържание не е установено.

Същевременно безспорно е, с оглед на чл. 143, ал. 1 ЗДвП, че пътното превозно средство се регистрира на името на собственика по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство.

Безспорно е също, че по смисъла на § 5, т. 61 ЗДвП идентификационен номер на превозното средство е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането.

С оглед горното настоящият състав съобрази следното:

В Европейския съюз съществува хармонизирана рамка, съдържаща административните разпоредби и общите технически изисквания за одобрение на всички нови превозни средства в рамките на приложното ѝ поле - Директива 2007/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 година за създаване на рамка за одобрение на моторните превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства (Рамкова директива). Съгласно член 3, т. 2 на Рамковата директива за нейното изпълнение се приемат предвидените в приложение ІV, част І директиви или регламенти. Под номер 18а в приложение ІV, част І фигурира регулаторен акт установяващ изискванията относно задължителната табела на производителя и идентификационния номер на превозното средство.

Актовете на Съюза, които регламентират тези изисквания, са Регламент (ЕО) № 661/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобрение на типа по отношение на общата безопасност на моторните превозни средства, техните ремаркета и системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за тях (Регламент № 661/2009) и Регламент (ЕС) № 19/2011 на Комисията от 11 януари 2011 година относно изискванията за одобрение на типа на поставените от производителя задължителни табели и на идентификационния номер на превозното средство за моторни превозни средства и техните ремаркета, и за прилагане на Регламент (ЕО) № 661/2009 (Регламент № 19/2011). Видно от посоченото в приложение ІV, част І на Рамковата директива, регламентацията относно задължителните табели и идентификационния номер е относима за всички категории превозни средства по смисъла на част А, приложение ІІ на същата.

В изпълнение на член 14, параграф 1 от Регламент № 661/2009 е приет Регламент № 19/2011, който замества отменената Директива 76/114/ЕИО на Съвета от 18 декември 1975 година за сближаване на законодателството на държавите членки относно задължителните регистрационни табели и обозначения на моторните превозни средства и техните ремаркета, тяхното разположение и метод на закрепване (Директива 76/114).

В член 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011 е дадена легална дефиниция на "задължителна табела на производителя" и на "идентификационен номер на превозно средство" (VIN). "Задължителна табела на производителя" означава пластина или етикет, поставен от производителя върху превозното средство, съдържащ основните технически характеристики, необходими за идентификация на превозното средство, и предоставящ на компетентните органи съответната информация за максимално допустимите маси в натоварено състояние, а „идентификационен номер на превозно средство“ (VIN) означава буквено-цифров код, присвоен на превозно средство от производителя, за да гарантира правилната идентификация на всяко превозно средство.

В приложение І "Технически изисквания" на Регламент № 19/2011, част А "Задължителна табела" са регламентирани изискванията към задължителните табели: 1.) задължителната табела се състои или от правоъгълна метална пластина или от правоъгълен самозалепващ етикет, като металните табели трябва да бъдат закрепени с нитове, а етикетите трябва да позволяват проверка на целостта, да бъдат защитени от неправомерна манипулация, да не позволяват подправяне и да се самоунищожават при опит за отстраняване; 2.) информацията, която трябва да съдържа: наименование на производителя; целият номер на одобрението на типа на превозното средство; идентификационният номер на превозното средство; технически максимално допустимата маса в натоварено състояние; технически максимално допустимата маса в съчленено състояние; технически максимално допустимата маса на всяка от осите, изброени отпред назад, като височината на шрифта на идентификационния номер трябва да не е по-малка от 4 мм, а останалата информация - от 2 мм. В допълнение на приложение І са дадени четири образеца на задължителна табела на производителя, одобрени в съответните държави.

В приложение І „Технически изисквания“ на Регламент № 19/2011, част Б са регламентирани изискванията към "Идентификационен номер на превозното средство (VIN)": 1.) поставянето му от производителя по уникален и недвусмислен начин, на шасито или на превозното средство, когато то напусне производствената линия, като производителят гарантира проследимост за период от 30 години; 2.) състав на номера с пояснение на значението на отделните сектори и буквено-цифрови знаци, изисквания към вида и големината на буквите и цифрите и разстоянието между тях.

В приложение ІІ „Изисквания за местоположението върху превозното средство“, част А, е посочено, че задължителната табела на производителя трябва да бъде здраво закрепена на видно и леснодостъпно място, подбрано така, че частта, върху която е поставена, да не подлежи на подмяна при употреба. В част Б е посочено, че идентификационният номер трябва да се обозначи чрез щамповане или набиване върху шасито, рамата или друг подобен елемент, като могат да се използват и други техники, за които е доказано, че предлагат същото ниво на защита срещу подмяна или поправяне, както и че трябва да бъде на видно и леснодостъпно място от дясната страна на превозното средство, но подбрано така, че номерът да не може да бъде заличен или повреден.

Съгласно член 5 от Регламент № 19/2011 Регламентът влиза в сила на 01.02.2011 г., като изрично в член 4 е предвидено удължаване на срока на валидност на одобренията на типа, издадени съгласно Директива 76/114.

Видно от съществуващата в ЕС регламентация, задължителната табела на производителя и идентификационният номер на превозното средство са елемент на задължителните технически изисквания, на които превозните средства трябва да отговарят.

Предмет на искане за регистрация е каравана, внос от Англия. От извършения преглед на автомобила експертът към Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Добрич е отразил в Експертна справка № 45 от 25.09.2019 г., че е установил в предната част на лявата надлъжна греда, в непосредствена близост зад теглителното устройство набита част от номер на рама със следните позиции: 87LU019962, съвпадащи с посочените съответни позиции в СРМПС, без ограничителни знаци, без следи от интервенция върху повърхността на нанасяне. (л. 27 - 28) Добавил е, че установените символи са нанесени с еднаква дълбочина на набиване, без разместване на позициите по хоризонтала и вертикала, в цифра 8 и цифра 2 са налични дъговидни фрагменти, неучастващи в изписването на цифрите. В задната част на същата греда е налична занитена метална табелка с нанесен на нея шаси № 413987, различен от посочения в регистрационните документи, като същата е без следи от разнитване, съответства на първично поставена.

В Експертна справка № 19 от 18.05.20 г. са отразени същите изводи (л. 30 – 31).

Както вече беше посочено, изготвена е техническа експертиза от ОД МВР – Добрич, като в Протокол за техническа експертиза № 145 от 21.12.2020 г. (л. 31 – 33) е сторено заключение, че регистрационните документи, представени за регистрация на процесното ремарке, са истински и притежават предвидените защити.

 Административният орган е възприел изложеното в Експертните справки, Докладните записки, Протоколи на Комисията, като е счел, че не са налице основанията за регистрация на караваната. Не е обсъдил изложеното от експерта, че занитените табелки са били без следи от разнитване и че не са установени следи от механична интервенция. Не е обсъдил въобще обстоятелството, че се касае за каравана, произведена в Англия, за която е приложима системата CRIS, нито холограмните стикери, които установяват идентичността на превозното средство. Не е извършил въобще проверка на какво се дължи различният номер на шасито.

По делото е прието заключението на вещото лице, което съдът кредитира изцяло по изложени вече мотиви, като заключението е еднопосочно със съдържанието на приетите като доказателство документи за произход на конкретното превозно средство с указания за неговата идентификация.

Видно от разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗДвП законодателят в нея установява само правилото, че превозното средство се регистрира по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Законодателят не сочи, че този номер трябва да бъде единствено поставеният чрез „набиване“ на рамата. С разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № І-45 е разписано, че превозното средство, на което не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрира, но също не сочи, че единственият валиден идентификационен номер е този, поставен чрез „набиване“ на рамата. Този извод не следва и от дефиницията на „идентификационен номер“, дадена в § 6, т. 61 ЗДвП и в § 2, т. 9 от Наредба № І-45, респ. не следва и от т. 2, част Б, приложение ІІ на Регламент № 19/2011.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 ЗДвП, на която административният орган се е позовал в акта си, урежда, че не се регистрира пътно превозно средство, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя, но тя също не ограничава доказването на „автентичността“ единствено до установяване на поставен чрез „набиване“ на рамата номер.

В член 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011 е дадена легална дефиниция на „задължителна табела на производителя“ и на „идентификационен номер на превозно средство“ (VIN), цитирани по - горе. Следва да се отбележи изрично, че в т. 3. 1. „Ремаркета“ е указано, че „в случай на ремарке трябва да бъде посочена технически максимално допустимата статична вертикална маса в точката на прикачване“. В допълнение на приложение І са дадени четири образеца на задължителна табела на производителя, одобрени в съответните държави. В случая максималната допустима маса е изрично отразена за процесната каравана. Същевременно в нито едно от обследванията на караваната, нито в рамките на административното производство, нито в рамките на допуснатата в съдебното производство СТЕ, са открити данни намерените, върху обозначените от производителя места, полимерни стикери да са с нарушена цялост или да са били подложени на някакви неправомерни манипулации. Напротив, изводите са в обратния смисъл, а именно, че тези стикери са на съответните места, в цялост и без следи от манипулации.

Тълкувайки разпоредбата на чл. 2, т. 1 и 2 на Регламент № 19/2011, и при положение, че набитият върху рамата на караваната VIN номер не може да бъде разчетен напълно, поради корозия (първата регистрация на караваната е от 1992 г.), съдът намира, че следва да се приеме, че идентификационният номер на ПС, поставен от производителя, е този, посочен върху полимерните стикери.

Забраната за регистрация се отнася само до случаите, когато не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, но това не са всички случаи, при които той не може да бъде разчетен на мястото, на което е щампован. Неслучайно производителят е задължен да поставя и на други места този номер (в случая на полимерните стикери) и да се отрече автентичността на данните в тях без признаци за механична и/или друга умишлена интервенция на номера на рамата не съответства на целта на закона - да се регистрират пътни превозни средства с установен идентификационен номер.

В случаят липсват данни караваната да е обявена за издирване, документите за регистрация са автентични, а данните в тях съвпадат с установените при физическата проверка на автомобила (с изключение на част от щампования номер, заличен от корозия). Всичко посочено налага извод, че идентификацията на превозното средство е установима.

При тези фактически данни изводът на ответника, че „е констатирана невъзможност да бъде установен поставеният от производителя автентичен идентификационен номер“ не е съответен на доказателствата и поради това е неправилен. В този смисъл е и константната практика на ВАС (Р № 10111 от 23.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13882/2019 г., VII о.; Р 7346 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15468/2018 г., VII о.; Р № 10619 от 31.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2884/2020 г., VII о. и др.).

Като не е взел предвид поставените стикери, на които е наличен номер, съвпадащ с този по документи и не е обсъдил липсата на механична интервенция и на разнитване върху металните табелки, административният орган е подходил формално и изводът му, че не е установен и не може да бъде установен автентичният номер на автомобила, противоречи на събраните по делото доказателства и на приложимите правни норми. Административният орган не е съобразил, че ако съществуват други, достатъчно надеждни източници на информация за номера, следва да бъде установен чрез тях и възстановен. Целта на идентификационния номер е да може да се идентифицира всяко превозно средство и ако тази цел може да бъде постигната чрез достатъчно надеждни други данни при повреден номер, установяването следва да бъде направено.

На следващо място, от заключението на вещото лице се налага изводът, че оспореният акт е постановен в нарушение на чл. 35 от АПК, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Както беше посочено вече, не са изискани документите за идентификация на караваната, издадени от CRIS (те бяха събрани по време на съдебното производство), не е установено въобще на какво се дължи различният номер на шасито, а е взето само като факт (оказа се, че то е от друг производител). Не е обсъдено наличието на холограмните стикери и тяхното значение за идентификация на ПС. В този смисъл, въпреки че на основание чл. 7, ал. 3 от Наредба № I-45, случаят е разгледан от Комисия, определена от Директора на Областна дирекция на МВР – Добрич, надлежно формирана, то  процедурата по идентификация на ППС, предвидена с разпоредбата на § 2, т. 8 от ДР на Наредба №I-45, не е изпълнена в цялост. Това е довело до непълен анализ на обстоятелствата, без да е осъществена в цялост дължимата проверка за идентифициране на процесното ремарке - каравана, което е дало като резултат необоснования извод на Комисията, че ПС не отговаря на изискванията.

Стореното обсъждане води до заключението, че жалбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като оспорената Заповед бъде отменена и преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на мотивите в настоящото решение.

За пълнота съдът следва да отбележи, че писмото на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ към МВР не следва да се кредитира, доколкото в него липсва отговор на конкретно поставените въпроси, а е преповторен първоначалният отговор, без дори да се укаже, че регистрацията на караваните се извършва чрез CRIS системата (л. 62, л. 110).

Пак за пълнота следва да се отрази, че административният орган дори не е отразил правилно номерът на ПС по документи, като вместо „Q“ за позиция десет е записал „0“.

С оглед изхода на спора и изрично заявеното за това искане от процесуалния представител на жалбоподателя на последния следва да бъдат присъдени съдебно – деловодните разноски за първата инстанция, както следва: 10 лв. държавна такса; 340 лв. за възнаграждение на вещото лице и 500 лв. адвокатско възнаграждение.

По отношение направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение настоящият състав, като съобрази разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв., т.е. в случая е минималното по Наредбата, счита възражението за неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, І състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Ж.С.К., ЕГН **********,***.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР Добрич, с която е постановен отказ за регистрация на ремарке за лек автомобил – каравана „***“, рама № SGLS087LUQ0019962 – по документи.

ВРЪЩА делото като преписка на Началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Добрич за ново произнасяне по Заявление № 190851014449 от 10.09.2019 г., подадено от Ж.С.К., до Сектор „Пътна полиция“ за първоначална регистрация на територията на Република България на превозно средство, употребявано от ЕС, ЕИП или конфедерация Швейцария, ремарке за лек автомобил – каравана „***“, рама № SGLS087LUQ0019962 – по документи, в определения законов срок от постъпване на преписката в администрацията, като бъдат съобразени указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Добрич да заплати на Ж.С.К., ЕГН **********,***, сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева) съдебно – деловодни разноски за първа инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните с връчване на препис от същото.

 

 

                                                                                СЪДИЯ: