О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 704
гр. Шумен, 05.11.2019г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния
съдия Маринов, в.ч.гр.д. № 408 по описа за 2019г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна
жалба с вх. № 7537 от 08.10.2019г.
депозирана от Е.И.Г. *** срещу
разпореждане № 2519 от 17.09.2019г. на РС –
Н. П., по ч.гр.д. № 1244/2019г., с което е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу
„КОМЕКС“ АД, с ЕИК .... В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излага, че за да го отхвърли, съда
е приел, че съгл. чл. 38 от ЗЗД представителя не може да договаря сам със себе
си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният
не е дал съгласие за това. Твърди, че представляваният „КОМЕКС“ АД е дал
съгласието си, видно от приложения към заявлението протокол на съвета на
директорите му от 16.05.2013г. в който бил одобрен ползваният на 01.08.2012г.
паричен заем с ПКО № 4/01.08.2012г., поради което сделката била напълно
действителна.
Частната жалба
е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275 от ГПК
и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна поради
следното:
Ч.гр.дело № 1244/2019
г. по описа на РС- Нови Пазар, е образувано по заявление на Е.И.Г. *** за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК
срещу „КОМЕКС“ АД, с ЕИК ... със седалище
гр. К., представлявано от Е.И.Г. за сумата от 1
160лева – главница и лихва върху нея, в неуточнен размер, представляваща
паричен заем. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в
утвърдения образец.
С обжалваното
разпореждане първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението, като нередовно,
тъй като искането на заявителя противоречи на закона – чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК. Приел е, че от заявлението не
ставало ясно дали заявителят, в качеството му на представител на дружеството –
длъжник е разполагал с правомощия да договаря сам със себе си, тъй като при
липса на такова правомощие, договорът за паричен заем, би бил сключен в противоречие
със закона и поради това нищожен, предвид обстоятелството, че кредитор е
заявителя Е.И.Г. с ЕГН ********** *** дружеството длъжник се представлява от
същия Е.И.Г., в качеството му на законен представител на същото. Позовал се е
на разпоредбата на чл. 38 от ЗЗД, според която представителят не може да
договаря от името на представлявания нито сам със себе си, нито с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласие за това.
Настоящата съдебна инстанция споделя този извод на
районния съд. Съгласно чл.411, ал.2 от ГПК, съдът следва да извърши проверка
дали представеният документ, от който произтича вземането, е редовен от външна
страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,
както и дали не са налице отрицателните предпоставки на чл. 411, ал. 2, т. 2 –
4 от ГПК. В подаденото заявление е посочено, че вземането произтича от паричен
заем и е посочена сума за главница, като за лихвата не е посочен размер. От представените,
като доказателства ПКО от 01.08.2012г. и
протокол от ОС на СД с дата 16.05.2013г. следващ датата на представения ПКО, не
може да се направи преценка, как и кога е даден претендирания за връщане
паричен заем, нито кога е настъпил падежът му. Освен това съгласно разпоредбата
на
чл.38,
ал.1 от ЗЗД представителят не може да договаря от името на
представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също
представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това.
Установената в чл.38,
ал.1 от ЗЗД забрана за договаряне сам със себе си намира приложение
както при доброволното представителство, така и при органното представителство
на юридическите лица, но за разлика от доброволното представителство, при
органното не би могло да се осъществи освобождаване от забраната по чл. 38, ал.
1 от ЗЗД, тъй като представляван при органното представителство е юридическото
лице, което не формира самостоятелна правновалидна воля, а извършва правни
действия чрез волеизявленията на представителя си. В този смисъл е и Решение
№176 от 13.06.2012г. на ВКС, І т.о. по т.д.№ 1078/10г. постановено по реда на
чл. 290 от ГПК. В настоящия случай е видно, че управителят на дружеството –
длъжник, към датата 01.08.2012г. (датата на представения ПКО), не е имал
правото валидно да задължава дружеството, договаряйки сам със себе си, поради
което и настоящия състав приема, че представения към заявлението ПКО, не може
да удостовери подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, на соченото от
него договорно основание и искането за издаване на заповед за изпълнение
противоречи на закона и на добрите нрави, тъй като вземането не се признава от
правния ред, съобразно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК.
Ето защо, като е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, първоинстанционния съд е постановил правилен акт, който
следва да бъде потвърден.
Водим от
горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2519 от 17.09.2019г. по ч.гр.д.№ 1244/2019г. по описа
на РС – Н. П., с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя Е.И.Г. с ЕГН ********** за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „КОМЕКС“ АД, с ЕИК ..., за сумата от 1160 лв.
- главница и нуточнена лихва въз основа на договор за паричен заем.
На основание
чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК определението е окончателно и
неподлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.