№ 142
гр. Ямбол, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20242300600306 по описа за 2024 година
Производството е по гл. ХХІ от НПК.
С присъда №137, постановена на 16.08.2024 по НОХД №****** г.,
Районен съд – Елхово , признал подсъдимият Я. А. /****/, ЗА ВИНОВЕН, в
това, на ****** г. в района на гранична пирамида № 218, находяща се в
землището на с. Ш, общ. Б., обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните
органи на властта , поради което и на основание чл.279, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 ии 2 от НК, го осъдил на лишаване от свобода за срок от шест месеца
и глоба в размер на 600 лв.На основание чл.66 ,ал.1 от НК наказанието
лишаване от свобода е отложено от изпълнение за срок от три години.
Недоволен от присъдата останала адв.Д.К., служебен защитник на
подсъдимия А.., която я обжалва с искане да бъде отменена и подсъдимият
да бъде признат за невиновен. В жалбата се твърди ,че авторството на
деянието е недоказано.Според защитника от събраните по делото
доказателства не се установявало мястото от където подсъдимият е преминал
държавната граница. Налице били и предпоставките за прилагане на
чл.279,ал.5 от НК,тъй като подсъдимият е влязъл в страната за да се ползва от
правото си на убежище, съгласно Конституцията.
В съдебно заседание на въззивната инстанция подсъдимият призован
,чрез сл. защитник не се явява.Защитника му адв.К. подържа жалбата, по
изложените в нея доводи. Моли съда подсъдимият да бъде оправдан , а в
1
условията на алтернативност ,ако бъде признат за виновен да не бъде
наказван, съгласно разпоредбата на чл.279,ал.5 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата да се потвърди изцяло.
Ямболският окръжен съд , като съобрази доводите на страните, провери
служебно правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл.
314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна .
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства правилно е
приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите
към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия Я. А. е либийски гражданин.Същият напуснал страната си
около десет дни преди инкриминираната дата - ******г. и влязъл легално в
Република Турция заедно с още шест лица негови сънародници, всички мъже,
с цел да достигне трета държава - република Италия, като мине през
границата на република България, не по установения от закона ред. След
влизането си в Република Турция подсъдимия и шестимата му сънародници,
имащи същото намерение – да достигнат трета страна преминавайки през
република България, пребивавали в гр.И.. Пътуването на подсъдимия било
организирано още в Л.. Съгласно договореното във връзка с това пътуване с
неустановено по делото лице, подсъдимия трябвало да бъде преведен от
република Турция в република България и от република България до
република Сърбия, не по установения от закона ред - без необходимото му
разрешение за влизане в страната ни, срещу сумата от 2500 евро.
Придвижването на подсъдимия от република Сърбия до република Италия
щяло да бъде договорено допълнително.
В изпълнение на договореното, два дни преди ****** година,
подсъдимия А. , тръгнал от гр. И. в посока българската граница с микробус
заедно с шестимата си сънародници и още едно лице, което трябвало да ги
води при влизането им в страната ни. Недалеч от турско - българската граница
подсъдимия, сънародниците му и водача им слезли от превозното средство и
продължили движението си към българската граница пеш. На ******г. рано
сутринта, групата в която се намирал подсъдимия достигнала българо-
турската граница.
Сутринта на ****** година, преди 07.00 часа, подсъдимия влязъл през
границата на страната ни, от Република Турция в Република България, в
района на гранична пирамида № 218, находяща се в землището на с. Ш, общ.
Б., обл. Ямбол, през изрязан отвор във възпрепятстващото съоръжение на
границата на страната ни, без разрешение на надлежните органи на властта.
Останалите шест лица от групата и водача им влезли в република
България по идентичен начин, по същото време и от същото място.
2
При влизането си в страната ни на ******г. подсъдимият не е носел
документ за самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да
влезе в република България. След влизането си в страната ни подсъдимия и
спътниците му, водени от водача им продължили движението си пеш на
територията на република България.
На ****** година около 07.00 часа св. Ж.С. - ст.полицай в ГПУ - Б. при
изпълнение на служебните си задължения установил признаци на нарушаване
на държавната граница в района на 218-та гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Ш - срез във възпрепятстващото съоръжения и оставени седи
от групата, в която бил подсъдимия.
На 22.07.2024 година, около 5.00 часа сутринта, служители на ГПУ – Б.
забелязали движението на групата, в която бил подсъдимия в местността
„Татар дере“ в землището на с.С.К.. След това св.И.Г. – граничен полицай в
ГПУ – Б., заедно със своя колега Ж.И. предприели действия по установяване
на лицата.
Около час след това св. Г. заедно с колегата му установило подсъдимия и
шестимата му сънародника. Водача на групата избягал непосредствено преди
идването на полицейските служители.
Подсъдимия и сънародниците му не представили пред полицейските
служители документи за самоличност, след което били задържани и отведени
в ГПУ - Б.. При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Б. в
него не са били открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени
негови национален документ за самоличност, самоличността му е била снета,
по негови данни. Лицето се е идентифицирало с имената Я. А. /****/, роден на
**********г. в гр.Т., Л., либийски гражданин, с начално образование,
неженен, безработен, неосъждан, с адрес: гр.Т., Л..
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред
разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на
бързото производство.
От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в
ЦБС към МП на РБ, се установява, че подсъдимиаят не е осъждан на
територията на Република България към момента на деянието.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
присъда систематизирано и последователно, по същество и по отношение на
съществените обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото
доказателствени материали.
Въззивният съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения /когато има основания
за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и
стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а на
практика такива конкретни оплаквания липсват както в самата жалба, по
3
повод на която се извършва настоящата въззивна проверка, а така и в с.з. пред
въззивния съд не се правят.
Първоинстанционният съд е подложил на преценка събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства. В този смисъл настоящата инстанция напълно
споделя както извършената от районния съд преценка на тези доказателствени
материали, така и направените въз основа на това доказателствени изводи.
Правилно първоинстанциянния съд е приел ,че правно значимите
обстоятелства, в т. ч. начина и причините за влизане на територията на
Република България се установяват въз основа на обясненията на
подсъдимия в досъдебната фаза , дадени в присъствието на защитник и
приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1,
т.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. и Г. ,както и от приобщените по
делото писмени доказателства.ЯОС намира, че по отношение на
гореизложените факти всички налични по делото доказателства са
безпротиворечиви, в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
фактите относно авторството, времето, мястото, начина и причините на
извършване на деянието.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка,
първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод ,че с деянието
си подс А. е осъществил от обективна и субективна страна ,състава на
чл.279,ал.1 от НК, тъй като на ****** г. в района на гранична пирамида №
218, находяща се в землището на с. Ш, общ. Б., обл. Ямбол, влязъл през
границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
От обективна страна безспорно по делото е установено ,че към
инкриминираната дата подсъдимият не е притежавал виза, удостоверяваща
правото му на влизане в страната, както с оглед на неговото гражданството,
така и на държавата, от която влиза - Република Турция. От друга страна,
събраните по делото доказателства категорично и безпротиворечиво сочат, че
същият е осъществил една от формите изпълнителното деяние на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно, „влизане”
през границата на страната, в хипотезата без надлежно разрешение на
надлежните органи на властта, натоварени с гранично - пропускателен
контрол. Тази форма на изпълнителното деяние се свежда до извършване на
фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока
към вътрешността на страната и в случая се изразява в преминаването през
отвор във възпрепятстващото съоръжение, изградено на границата на
Република Турция с Република България, от турска на българска територия.
Съгласно действащия в Република България граничен режим, преминаването
през държавната ни граница следва да се осъществява през определени места
– ГКПП, и със знанието и разрешението на граничните власти.Следователно ,
след като влизането на подсъдимия в страната е реализирано в разрез с
установения в гранично-пропускателен режим - извън определените за това
места и без знанието и разрешението на граничните власти, Районен съд-
4
Елхово правилно е заключил, че извършеното покрива всички обективни
признаци на престъпния състав на чл.279, ал.1 от НК.
Законосъобразен е и извода на първата инстанция ,че е деянието е
осъществено от подсъдимия при условията на пряк умисъл.
Въззивният съд споделя и становището , че в случая не са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК, тъй като по
делото е безспорно установено, че подсъдимият е влязъл в Република
България по причини, различни от посочените в чл.8, ал.1 от Закона за
убежището и бежанците и в Женевската Конвенция от 1951г., даващи му право
на международна закрила. От обясненията му в досъдебна фаза е видно, че
същият доброволно е напуснал както страната си по произход, така и
Република Турция и преминава през територията на България транзитно
,като крайната му цел е да пристигне и се установи да живее трайно на
територията на друга европейска държава -Италия.Липсват също така и
данни, същият да е бил преследван в Л. или в Турция заради свои убеждения
или дейност в защита на международно признати права и свободи, както и
такива, сочещи за наличие на основателни опасения от преследване, основани
на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група.
Обстоятелството ,че подсъдимият е подал молба за закрила по ЗУБ
също не е основание за приложение на разпоредбата на чл.279 ,ал.5 от
НК.Както правилно е посочил първоинстанционния съд подаването на
молбата е последващо решение на подсъдимия,което е липсвало към
момента на влизането му в страната , тъй като целта му е била да се установи
в трета държава, а не да търси закрила в Р.България Освен това при подаване
на молбата за закрила подсъдимият е съобщил нова самоличност и
националност , което е показателно ,че влизането му в страната не е
реализирано с цел ползване на гарантираното от чл.27, ал.2 от Конституцията
на РБ право на убежище, поради което ЕРС законосъобразно го е
санкционирал с налагане на предвидените в закона наказания.
Законосъобразни и справедливи се явяват и определените по отношение
на подсъдимия и съответно наложените му наказания за деянието, за които
той е признат за виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия, районният съд е
преценил чистото му съдебно минало ,самопризнанията му, с които е
спомогнал за разкриване на обективната истина по делото , добросъвестното
му поведение в хода на полицейската проверка и възрастта му .
Като отегчаващо вината обстоятелство за подсъдимия,
първоинстанционният съд е отчел високата динамика на този вид
престъпления понастоящем в страната.
Законосъобразно районният съд е преценил, че на подсъдимия
наказанията следва да се наложат при условията на чл.55 от НК, тъй като
действително са налице многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства. В този смисъл определените размера на наказанията са
справедливи и отговарящи в пълна степен на обществената опасност на
5
деянието и дееца.
Правилно се явява и решението на районния съд да постанови отложено
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода за минимален
изпитателен срок от три години, тъй като с оглед чистото съдебно минало на
подсъдимия и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода,
който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Наред с това, като се имат
предвид изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства,
свързани главно с индивидуалните му особености, които го характеризират
като личност с невисока степен на обществена опасност, с пълно основание е
прието, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното му наказание.
Първостепенният съд се е произнесъл правилно относно направените
разноски по делото съобразно разпоредбата на чл.189,ал.2 от НПК ,поради
което и в тази й част присъдата следва да се потвърди.
Поради изложените съображения, ЯОС преценява, че авторството и
вината на подсъдимия са доказани по несъмнен начин. При разглеждане на
делото не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, а наложените наказания са справедливи.Тъй като при извършената
въззивна проверка не се констатира наличие на основания за изменение или
отмяна на присъдата на ЕРС, следва същата да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334,т.6 и чл.338 от НПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №********* г., постановена по НОХД №
****** г. по описа на Районен съд - Елхово.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6