Р Е
Ш Е Н
И Е
№260079
Ботевград, 07.07.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на седми юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
секретаря-*****,
като разгледа
докладваното от СЪДИЯТА *****
гражданско
дело № 285 по
описа за 2020
година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ/Кодекс за
застраховането/ и чл.86 от ЗЗД.
В.М.К. ***,
с ЕГН: **********, чрез пълномощник адв. В.В.О. от САК, със съдебен адрес:***,
моли да бъде осъдено Застрахователно дружество „*****“АД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.*****№87 да заплати
сумата-главница от 1384.60лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на В.М.К., изразяващи се в
направени разходи за лечение, които включват:
сумата от 900лв. за избор на екип на гръбначни и гръбначно-мозъчни
операции; сумата от 11.60лв. за платена потребителска такса на 15.05.2017г.; сумата
от 58лв. за платена потребителска такса на 15.06.2017г.; сумата
от 50лв. за ЕМГ на 09.02.2018г.; сумата от 5лв. за издаване на Протокол на ЛКК на
20.02.2018г.; сумата от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.07.2018г.; сумата
от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.11.2018г., които вреди са причинени
вследствие настъпило на 12.05.2017г. в с.Скравена, община Ботевград, на
първокласен път 1-1, в района на 188-ми километър, пътно транспортно
произшествие, за което ***, който е управлявал лек автомобил марка“Фолксваген
Голф“ с рег. № СО ***ВН е признат за виновен с одобрено споразумение на
15.02.2019г. по НОХД № 90/2019г. по описа на РС-Ботевград и *****, който е
управлявал лек автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № СА *** МР е признат за
виновен с одобрено споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № 102/2019г. по описа на
РС-Ботевград, дължими по договори за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирани в застрахователни полици №№BG/02/117000957872 от
27.03.2017г. и №BG/02/116002615869 от 08.10.2016г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 19.04.2019г. до окончателното заплащане, както и
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощник адв. В.О. от САК/пълномощно от 21.05.2017г.-л.54/ е
депозирал писмени молби с вх.№№ 26481/28.08.2020г. и вх.№ 263013 от 07.06.2021г., депозирани на
електронната поща на БРС, с които завява, че поддържа така предявения иск,
претендира заплащане на разноски. Представил е списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.74/.
ОТВЕТНИКЪТ-Застрахователно дружество „*****“АД
с ЕИК: *****, не е направило възражение по иска и не е представило писмен
отговор в предвидения в закона срок.
В съдебно заседание
ответникът, чрез пълномощник адв. Инна Николова от САК / пълномощни на л.66 и л.76/ оспорва иск. Депозирано е писмено становище с вх.№ 263020
от 07.06.2021г., изпратено по пощата с п.кл. от 04.06.2021г., от пълномощник
адв. М.Г., с което се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани. Твърди, че претендираната
сума е прекомерно завишена по размер, като са налице безспорни доказателства,
че ищецът е бил без поставен предпазен колан, с което в значителна степен е
допринесъл за настъпилите увреждания. В тази връзка моли да се уважи
възражението му за съпричиняване от ищеца за настъпилия вредоносен резултат.
Моли съда да има предвид, че и в приетата по делото допълнителна СМЕ вещото
лице отбелязва, че в материалите по делото няма описани характерни увреждания,
които биха се получили от действието на поставен предпазен колан. Моли съда да
не присъжда на ищеца направените разходи за двете изследвания компютърна
томография на стойност общо от 360 лева, както и електромиография на стойност
50 лева, тъй като видно от изготвената и приета по делото допълнителна СМЕ тези
изследвания се заплащат от НЗОК. Моли да се присъдят направените съдебни и
деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение в размер на 420
лева, съобразно представен договор за правна помощ, ведно с 20% дължим данък -
ДДС, съгласно ЗДДС съответно разпоредбата на параграф 2а от Наредба №1 от 9 юли
2004 г. за Минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли да се приеме
молбата като списък по чл. 80 от ГПК. Моли в случай, че съдът частично уважи
иска, да се присъдят съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
От събраните по делото
доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Видно от
приложените писмени доказателства: копия от съдебен протокол от 22.02.2019г.
по НОХД № 102/2019г. по описа на PC–Ботевград и от съдебен протокол от 15.02.2019г.
по НОХД № 90/2019г. по описа на PC–Ботевград, се установява, че на 12.05.2017г. в с.Скравена, община
Ботевград, на първокласен път 1-1, в
района на 188-ми километър е настъпило пътно транспортно произшествие между лек
автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № СА *** МР, управляван от ***** и лек
автомобил марка“Фолксваген Голф“ с рег. № СО ***ВН, управляван от ***, при което ищецът В.М.К. е пострадал.
От горното се установява, че по НОХД № 102/2019г. по
описа на РС-Ботевград в съдебно заседание на 22.02.2019г. съдът е одобрил
споразумение за решаване на наказателното производство, като е признал ***** за
виновен в това, че на 12.05.2017г. около 22.21 часа в с. Скравена, обл.
Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района на 188-ми километър, с посока
на движение от гр. Ботевград към с. Новачене, обл. Софийска, при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ 320 И” с peг. номер СА ***
МР при условията на независимо съпричиняване с *** от гр.Ботевград нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1; чл.6, т.1 чл.16,
ал.1, т.1 и чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл. 6, т.1 от ЗДвП: „Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.“; чл.16, ал.1,
т.1 от ЗДвП: „На пътното платно с двупосочно движение на водача на пътно
превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти -
да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване
или заобикаляне“; чл.21, ал.1 от ЗДвП : „При избиране на скоростта на движение
на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности в km/h - категория В, в населено място - 50 km/h“) и тези визирани в
разпоредбата на чл.63, ал.1 и ал.2, т.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (чл.63, ал.1 от ППЗДвП: „ Надлъжната пътна маркировка се
използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение и очертаване на неговата граница“ и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП:
„единична непрекъсната линия - МГ. На пътните превозни средства е забранено да
я застъпват и пресичат…..”) като докато се е движил с управлявания от него лек
автомобил „БМВ 320 И” с рег.номер СА 51 25 МР със скорост от 117 км/час и
несъобразявайки наличието на предупредителните пътни знаци А26 - „Кръстовище с
път без предимство“ и А40 - „Внимание! Участък с концентрация на
пътнотранспортни произшествия“ е пресякъл единичната непрекъсната линия,
отграничаваща дясното от лявото платно за движение, навлязъл е в лентата за
насрещно движение, в резултат на което е настъпил сблъсък между управлявания от
него автомобил и извършващия в този момент ляв завой и намиращ се в лентата за
насрещно движение лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.номер СО *** ВН и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, сред
които и на В.М.К. ***, изразяваща се в: счупване на зъба на втори шиен прешлен/епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно
лечение и причинило на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на врата“ за срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на
втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца, за което и на основание
чл.343, ал.3, б.“а“, вр. ал.1, б.“б“, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1
от НК е наложил на ***** наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/
месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за срок от
3 /три/ години, считано от датата на одобряването на споразумението от съда и на
основание чл.343г от НК във вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишава от правото да
управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца, считано от датата на
одобряването на споразумението от съда.
Също
така по НОХД № 90/2019 г. по описа на РС-Ботевград в съдебно заседание на
15.02.2019г. съдът е одобрил споразумение за решаване на наказателното
производство, като е признал *** за виновен, за това, че на 12.05.2017г. около
22.21 часа в с.Скравена, обл.Софийска, на първокласен път (ПП) 1 – 1, в района
на 188-ми километър, с посока на движение от с.Скравена към гр.Ботевград,
обл.Софийска при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген Голф”, с рег. номер СО *** ВН, при условията на независимо
съпричиняване с ***** от с.Новачене, обл.Софийска нарушил правилата за движение
по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 и чл.37, ал.1 от Закона за движение по пътищата ( чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“; чл.37, ал.1 от ЗДвП: „При завиване наляво за
навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. ….”) и това,
визирано в чл.77, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за движение по
пътищата (чл.77 от ППЗДвП: „Водачът, който има намерение да извърши маневра е
длъжен да се убеди, че няма забрана за маневрата, че няма да застраши
останалите участници в движението и преди да започне маневрата – да подаде
своевременно ясен и достатъчен за възприемане сигнал“) като докато се е движил
с управлявания от него лек автомобил “Фолксваген Голф” с
рег.номер СО *** ВН със скорост от 19 км/час, несъобразявайки факта, че ще
премине кръстовище и ще се включи в движението по първокласен път е предприел
маневра ляв завой и е навлязъл в кръстовище без да спре и без да пропусне
насрещно движещия се с висока скорост по път с предимство лек автомобил “БМВ 320
И“ с рег.номер СА 51 25 МР, въпреки че е имал видимост към същия, поради което
е настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и намиращия се в лявата
лента за движение с посока от гр.Ботевград към с.Новачене лек автомобил „БМВ
320 И“ с рег.номер СА 51 25 МР и по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице, сред които и на В.М.К. ***,
изразяваща се в: счупване на зъба на втори шиен
прешлен/епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило
на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на врата“ за срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на
втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца, за което и на основание
чл.343, ал.3, б.“А“, вр. ал.1, б.“Б“ от НК, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.55,
ал.1, т.1 от НК, е наложил на *** наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
/шест/ месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага за
изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от датата на одобряването на
настоящето споразумение от съда и на основание чл.343г от НК във вр.чл.37,
ал.1, т.7 от НК го лишава от правото да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца,
считано от датата на одобряването на споразумението от съда.
От приложеното писмено
доказателство-копие от Констативен протокол № 36 от 12.05.2017г. се установява,
че ищецът е бил пътник като се е возил на предната седалка в дясно в лек автомобил
марка Фолксваген Голф с ДК № СО ***ВН, управляван от ***. Ищецът е направил признания в исковата молба,
че е бил с поставен обезопасителен колан, докато е пътувал в автомобила на
12.05.2017г. и при настъпилото ПТП около
22.00 часа. Горното признание не е оборено от представените по делото
доказателства. От заключението на приетата по делото допълнителна
съдебно-медицинска експертиза/ДСМЕ/ с вх.№ 262683 от 10.05.2021г., изготвена от
в.л. д-р Т., се установява, че получените телесни увреждания при ПТП, които
ищецът е получил могат да бъдат причинени при наличие на поставен колан при
преобръщане на автомобила през таван. Ако няма поставен колан при удар на
главата в покрива на купето. В материалите по делото няма описани характерни
контактни увреждания, които биха се получили от действието на поставен
обезопасителен колан.
Към датата на ПТП или на
12.05.2017г. за управляваният от *****, признат за виновен за причиняване на
процесното ПТП (в съпричиняване с ***), лек автомобил с ДКН СА***МР е имал
валидна сключена застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите при ответното дружество ЗД “*****” АД – застрахователна полица No
BG/02/116002615869, със срок от 08.10.2016г. до 07.10.2017г. Също
така за управляваният от ***, признат за виновен за причиняване на процесното
ПТП (в съпричиняване с *****), лек автомобил с ДКН СО *** ВН, към момента на
настъпване на произшествието на 12.05.2017 г. е имало валидна сключена
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при ЗД “*****”
АД – застрахователна полица No BG/02/117000975872, със срок от
27.03.2017г. до 26.03.2018г.
Горното се установява от приложените по
делото писмени доказателства-копия от Справки от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд и от застрахователна полица № BG/02/116002615869 и
признанието на ответника за съществуването на полица № BG/02/117000957872 на ЗД “*****”
АД, направено от негов пълномощник в о.с.з. на 31.08.2020г.
Съгласно приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза/СМЕ/ с вх.№ 265977/27.0310.2020г.,
изготвена от вещото лице д-р В.Т., се установява, че в резултат на ПТП на
12.05.2017г. ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия на
главата съпроводена с мозъчно сътресение, счупване на зъба на втори шиен
прешлен/епистрофеуса/, както и счупване на телата на втори и трети гръден
прешлени от компресионен тип. Приложените по делото документи за извършени
разходи са във връзка с диагностицирането и лечението на получените при ПТП
травматични увреждания.
От приетата ДСМЕ с
вх.№ 262683 от 10.05.2021г., изготвена от в.л. д-р В.Т., се установява, че
потребителските такси и избора на екип се заплащат от пациента. Проведените
апаратни изследвания като електромиография, компютърна томография и
ядреномагнитен резонанс се заплащат от касата след като са назначени от
специалист, който прави протокол до НЗОК и след разрешение се извършва
изследването като НЗОК го заплаща. По преценка на лекуващия лекар се правят КТ
на гръбначен стълб и няма ограничение в техния брой.
От приложените
писмени доказателства- копия от картон на пациента, фискален бон и фактура №
**********/15.06.2017г.; фактура № **********/09.02.2018г. и фискален бон;
фактура № **********/20.02.2018г. и фискален бон; фактура №
**********/20.07.2018г. и фискален бон; а фактура **********/20.11.2018г. и фискален бон;
фактура № **********/10.12.2018г. и фискален бон, се установява, че ищецът е заплатил общо сумата от 1384.60лв., включваща: сумата от 900лв. за
избор на екип на гръбначни и гръбначно-мозъчни операции; сумата от 11.60лв. за
платена потребителска такса на 15.05.2017г.; сумата от 58лв. за платена
потребителска такса на 15.06.2017г.; сумата от 50лв. за ЕМГ на 09.02.2018г.;
сумата от 5лв. за издаване на Протокол на ЛКК на 20.02.2018г.; сумата от 180лв.
за КТ на гръбначен стълб на 20.07.2018г.; сумата от 180лв. за КТ на гръбначен
стълб на 20.11.2018г.
Видно
от приложените по делото писмени доказателства-копия от молба от 22.08.2017г.,
входирана при ответника и молба с банкова сметка, ***.03.2018 и получена от ответника, както и молба с вх.№ ОК-40854 от 18.01.2019г. от ищеца до ответника, се установява, че ищецът е предявил застрахователната
си претенция в ответното дружество ЗД “*****” АД с молба от 18.01.2019г. като е представил
пред ответното дружество удостоверение за банкова сметка, ***елното
обезщетение. С молбата си до ответника от 18.01.2019г.
ищецът е заявил искане да му бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди от
процесното ПТП – разходи за лечение, в размер на 1384.60лв. с приложение описаните по-горе фактури.
Исковата молба по настоящето
гражданско дело № 285/2020г. е предявена от ищеца
срещу ответника на 25.02.2020г., т.е. повече от
3 месеца след като ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди или разходи за лечението му на обща стойност от 1384.60лв.
Ответникът не е представил доказателства за плащане
на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният осъдителен
иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ е допустим.
В случая е спазен тримесечния срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането за доброволно плащане до предявяване на
претенцията. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 18.01.2019г. като е
посочил банкова сметка, ***.02.2020г., към който момент е бил
изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен рекламационен срок. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно
произнасяне по претенцията задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в
този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на
обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496,
ал. 1 / - в посочените в б. “а”, “б” и “в” хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато
по застрахователна претенция по застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага
срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно,
с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл.
492, ал. 2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1.
отказва плащане /б. “а”/; основанието на претенцията не е било напълно
установено /б. “б”/, или размерът на вредите не е бил напълно
установен /б. “в”/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл.
496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенцията за обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, когато за удостоверяването на ПТП-то е бил
представен някои от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен
протокол за ПТП (т.1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на
застрахователно обезщетение до ответника документи е и Констативен
протокол за ПТП № 96 от 12.05.2017г. Предвид всичко изложено съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Разгледан по същество, съдът намира, че искът е изцяло основателен и следва да се уважи за сумата от 1384.60лв./хиляда триста и осемдесет и четири лева и 60 стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП на 12.05.2017г., изразяващи се в направени разходи за лечение от ищеца, относно претърпените от него средни телесни повреди- счупване на зъба на втори шиен прешлен/епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно лечение и причинило на ищеца „трайно затруднение на движението на врата“ за срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на ищеца „трайно затруднение на движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца, които включват: сумата от 900лв. за избор на екип на гръбначни и гръбначно-мозъчни операции; сумата от 11.60лв. за платена потребителска такса на 15.05.2017г.; сумата от 58лв. за платена потребителска такса на 15.06.2017г.; сумата от 50лв. за ЕМГ на 09.02.2018г.; сумата от 5лв. за издаване на Протокол на ЛКК на 20.02.2018г.; сумата от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.07.2018г.; сумата от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.11.2018г., като доказан, по следните правни съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото
лице, спрямо което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при
спазване изискванията на чл. 380 от КЗ. По силата на чл. 380 от КЗ, лицето,
което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
За да бъде уважен така предявеният иск, в тежест на
ищеца е да установи наличието на виновно и
противоправно поведение на водач/и на МПС, в резултат на което ищецът е
претърпял имуществени вреди; вида и размера на вредите, както и наличие
на причинна връзка между деянието и вредите; наличие
на договор/и за застраховка гражданска отговорност, сключен/и между ответника и
виновния/те водач/и; реализиран в хода на действие на същия/те застрахователен
риск.
В
случая по делото са установени всички посочени по-горе елементи от фактическия
състав на претендираното право на застрахователно обезщетение по предявения
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на причинителя на вредата по
застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото е безспорно, че ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с
искане за заплащане на застрахователно обезщетение с молба от 18.01.2019
г. и е представил пред застрахователя
удостоверение за банковата си сметка. Не е спорно и обстоятелството, че
ответникът не е платил на ищеца застрахователното обезщетение.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Задължителна за гражданския
съд сила имат още влязлото в сила решение на наказателния съд по реда на чл.
78а от НК и одобреното от съда споразумение за прекратяване на наказателното
производство. Поради това в настоящия случай съдът намира за категорично
установено извършването на противоправните деяния от лицата *** и *****, за
които същите са признати за виновни с одобрени от съда споразумения за
прекратяване на наказателното производство – съответно по НОХД № 90/2019 г. и
НОХД № 102/2019 г. по описа на РС-Ботевград, като всеки един от тях е нарушил
конкретно посочени в одобрените от съда споразумения правила за движение по
пътищата и при условията на независимо съпричиняване с другия водач са
причинили настъпването на процесното ПТП на 12.05.2017 г. между лек автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. No СО *** ВН (управляван от ***)
и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No СА *** МР (управляван
от *****), в резултат на което по непредпазливост са причинили средна телесна
повреда на повече от едно лице, сред които и на ищеца В.М.К. – престъпления по чл. 343, ал. 3, б.“а”, вр.
ал. 1, б. “б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
Съгласно трайната съдебна практика на ВС и ВКС, задължителната сила на
присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав, като в случая
причинените средни телесни повреди са елемент от фактическия състав на
извършените престъпления, поради което и по силата на чл. 300 от ГПК настоящият
съд е длъжен да приеме за установени както факта на виновно извършване на
деянията от лицата *** и *****, в резултат на които е настъпило процесното ПТП
на 12.05.2017г. и тяхната противоправност, така и на причинените от деянията
телесни увреждания на ищеца, квалифицирани като средна телесна повреда. С
одобрените от съда споразумения по НОХД № 90/2019г. и НОХД № 102/2019 г. по
описа на РС-Ботевград *** и ***** са признати за виновни, всеки един от тях, в
това, че при процесното ПТП по непредпазливост са причинили на ищеца средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на зъба на
втори шиен прешлен/епистрофеуса/, което увреждане наложило оперативно лечение и
причинило на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на врата“ за срок от около 4-5 месеца и счупване на телата на
втори и трети гръден прешлени от компресионен тип, което причинило на В.М.К. „трайно затруднение на
движението на снагата“ за срок от около 7-8 месеца.
На следващо място по делото
безспорно се установи, че и за двата леки автомобили, управлявани от виновните
за настъпване на процесното ПТП лица - *** и *****, а именно лек автомобил “Фолксваген
Голф” с рег. No СО *** ВН (управляван от ***)
и лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No СА *** МР (управляван
от *****), към датата на произшествието на 12.05.2017г. е имало сключени
валидни договори за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите при
ответника ЗД “*****”
АД - застрахователна полица No BG/02/117000975872 със срок от
27.03.2017 г. до 26.03.2018 г. за лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег.
No СО***ВН, и застрахователна полица No BG/02/116002615869
със срок от 08.10.2016 г. до 07.10.2017 г. за лек автомобил “БМВ 320 И” с peг. No СА***МР.
Представени
са и доказателства-фактури, издадени на името на ищеца от
съответното
лечебното заведение и фискални бонове към тях, установяващи размера на
направените от него разходи за диагностициране и лечение от причиненото му в
резултат на процесното ПТП телесно увреждане, а именно, удостоверяващи плащане от страна на ищеца на сумата от 900лв. за избор на
екип на гръбначни и гръбначно-мозъчни операции; сумата от 11.60лв. за платена
потребителска такса на 15.05.2017г.; сумата от 58лв. за платена
потребителска такса на 15.06.2017г.; сумата от 50лв. за ЕМГ на
09.02.2018г.; сумата от 5лв. за издаване на Протокол на ЛКК на 20.02.2018г.; сумата
от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.07.2018г.; сумата
от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.11.2018г. От заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че така представени
финансови документи са за направени разходи, които са пряко свързани с
проведеното лечение на телесното увреждане на ищеца, причинено от ПТП.
Ответникът не е
подал писмен отговор по делото и съответно не е направил възражения за
съпричиняване от страна на ищеца, за това, че същият не е поставил
обезопасителен колан, както и че част от платените суми се поемат от НЗОК,
което е направил едва в хода на разглеждане на делото по същество.
Съдът намира, че
въпреки, че тези възражения са преклудирани, дори и разгледани по същество са
неоснователни, тъй като от събраните по делото доказателства не се установи
ищецът да е бил без поставен обезопасителен колан. Отразеното в ДСМЕ, че в
документите по делото няма отразено характерно контактно увреждане, което би се
получило от действието на поставен колан, само по себе си не опровергава признанието
на ищеца, отразено в исковата молба, че е бил с поставен обезопасителен колан. Освен
това предвидената възможност, че проведените апаратни изследвания могат да се
заплащат от НЗОК не означава, че ищецът не ги е заплатил след като е представил
писмени доказателства за това-фактури, издадени на негово име и фискални бонове,
които не са оспорени и дескредитирани като писмени доказателства,
удостоверяващи извършени от ищеца плащания във връзка с диагностицирането и
лечението му.
При
така събраните по делото доказателства съдът приема, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е претърпял имуществени вреди - разходи за лечение от
причинените му в резултат от същото телесно увреждане, изразяващо се в в счупване
на зъба на втори шиен прешлен/епистрофеуса/, което увреждане
наложило оперативно лечение и счупване на телата на втори и трети гръден
прешлени от компресионен тип, които следва да бъдат обезщетени.
Налице са предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по
застраховка гражданската отговорност на причинителите на вредите на
пострадалото при ПТП лице. Действителният размер на вредите се
установява от писмените доказателства и приетото от съда заключение на
съдебно-медицинската експертиза, а именно в размер на сумата от 1384.60
лв., поради което предявеният иск по чл. 432 от КЗ се явява основателен за този
размер и следва да бъде уважен.
Ответникът дължи заплащане и на законната
лихва за забава върху горната сума-главница от 1384.60лв., считано от 19.04.2019г. до
окончателното заплащане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ; 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ. В процесния случай приложение намира разпоредбата на т. 2 на чл. 497, ал. 1 от КЗ, като
застрахователят е изпаднал в забава с изтичане на тримесечния срок от
предявяване на застрахователната претенция на 18.01.2019г., а именно на 19.04.2019г. Считано
от 19.04.2019г. същият
е бил в забава за плащане на дължимото обезщетение, поради което дължи
законната лихва за забава върху неговия размер.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото по
съществото на спора и с оглед направеното искане от ищеца за присъждане на разноски
съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА и приложения договор за правна
помощ от 09.03.2020г./л.73/ на пълномощника-адв. В.В.О. на
ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, платимо от ответника
по делото, в размер на 393лв. с ДДС, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.20004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както взе предвид, че адв.О. е регистриран по ЗДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 55.38лв.,
както да заплати и сумата от 120лв. за направени разноски в производството за възнаграждение на вещо лице по СМЕ,
заплатено от бюджета на съда.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „*****“АД с ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *****№87 да заплати на В.М.К. ***, с ЕГН: ********** сумата-главница от 1384.60лв./хиляда триста и осемдесет и четири лева и 60 стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на В.М.К., изразяващи се в
направени разходи за лечение, които включват:
сумата от 900лв. за избор на екип на гръбначни и гръбначно-мозъчни
операции; сумата от 11.60лв. за платена потребителска такса на 15.05.2017г.; сумата
от 58лв. за платена потребителска такса на 15.06.2017г.; сумата
от 50лв. за ЕМГ на 09.02.2018г.; сумата от 5лв. за издаване на Протокол на ЛКК на
20.02.2018г.; сумата от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.07.2018г.; сумата
от 180лв. за КТ на гръбначен стълб на 20.11.2018г., които вреди са причинени
вследствие настъпило на 12.05.2017г. в с.Скравена, община Ботевград, на
първокласен път 1-1, в района на 188-ми километър, пътно транспортно
произшествие, за което ***, който е управлявал лек автомобил марка“Фолксваген
Голф“ с рег. № СО ***ВН е признат за виновен с одобрено споразумение на
15.02.2019г. по НОХД № 90/2019г. по описа на РС-Ботевград и *****, който е
управлявал лек автомобил марка“БМВ 320 И“ с рег. № СА *** МР е признат за виновен
с одобрено споразумение на 22.02.2019г. по НОХД № 102/2019г. по описа на
РС-Ботевград, дължими по договори за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективирани в застрахователни полици №№BG/02/117000957872 от
27.03.2017г. и №BG/02/116002615869 от 08.10.2016г., ведно със законната лихва върху горната
сума-главница, считано от 19.04.2019г. до окончателното заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата „*****“АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. *****№87 да заплати на адвокат В.В.О. от САК, с ЕГН: **********, БУЛСТАТ: **********, с адрес: *** сумата от 393лв./триста
деветдесет и три лева/
с ДДС за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
„*****“АД с
ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. *****№87 да
заплати в полза на РС-Ботевград държавна такса в размер на 55.38лв./петдесет и пет лева и 38 стотинки/, както да заплати и сумата от 120лв./сто и двадесет
лева/ за направени разноски в
производството за заплатено възнаграждение на вещо лице от бюджета на съда, както да заплати и сумата от 5лв./пет
лева/, представляваща държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/*****/