Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
19.02.2024г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
Председател: Христинка Димитрова
Членове: Маргарита Стергиовска
Бистра Бойн
при
секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор П. Вълчев при ШОП, като разгледа
докладваното от административен съдия Хр. Димитрова КАНД № 1 по описа за 2024г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗаК.на за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, ***, депозирана чрез
юрисконсулт П.Т., против Решение № 347/09.11.2023г., постановено по АНД №
20233630201683 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.Шумен. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-002131/22.05.2023г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и
Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при К.мисия за защита на
потребителите (КЗП), с което на дружеството била наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева, на основание чл. 200 от ЗЗП, за нарушение на
чл.21 от ЗЗП, във вр. с § 13, т.9 от ДР на ЗЗП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон, като сочи, че санкционираното
неизпълнение не е съставомерно по приложения административно наказателен
състав. По изтъкнатите съображения отправя искане за отмяна на процесния
съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление. Претендира и
присъждане на съдебни разноски.
Ответникът, Директор на
Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и
Силистра към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите, депозира писмено становище с
рег. № ДА-01-175/19.01.2024г. посредством главен юрисконсулт В.П., с искане за
разглеждане на делото в отсъствие на негов представител. В него аргументира и
тезата за законосъобразност на съдебния акт, отправяйки искане същият да бъде
оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по
същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и
правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е постановено
при следната фактическа обстановка:
Дружеството – касационен
жалбоподател, стопанисва търговски обект - магазин „Лидл“, находящ се на бул. „Симеон
Велики“ № 40 в гр.Шумен, в който предлага за продажба на потребителите
разнообразни хранителни и нехранителни стоки.
На 20.02.2023г. свидетелите
В.К.Г.и Н.И.Й., главни инспектори в КЗП – РД - гр.Варна, извършили проверка в
посочения по-горе търговски обект. В хода на същата било установено, че в
рекламната брошура на „Лидл“ за периода 20.02.2023г. - 26.02.2023г., на
страница 3 е обявено намаление на стока „Шпеков салам Pikok Pure“ с обявена продажна цена от 6,99
лева за опаковка 2 х 220гр.; на страница 4 се рекламират за продажба „зимна
наденица от свинско месо“ – 640гр. с обявена продажна цена от 5,99 лева за
опаковка; „гулаш от говеждо месо Блек ангъс“ – 500 гр. с обявена цена 10,99
лева за опаковка; „мариновани пилешки бутчета“ – 750 гр. с обявена продажна
цена 8,49 лева за опаковка; на страница 9 в рекламната брошура се предлагат
„наденица с чесън“ – 300 гр. с обявена продажна цена 4,379 лева за опаковка,
„салам с орехи“ – 250 гр. с обявена продажна цена 6,99 лева за опаковка, „салам
със смокини“ – 250 гр. с обявена продажна цена 6,99лева за опаковка, „мини
саламчета, сушени на въздух“ – 150 гр. с обявена продажна цена 4,59 лева за
опаковка. Всички посочени цени са обявени за
опаковка, а не за единица килограм.
Във връзка с тези
констатации на 06.03.2023г., свидетелят В.К.Г.съставил срещу дружеството -
касатор акт за установяване на административно нарушение № 002131, за това, че
на 20.02.2023г. в рекламната брошура за периода 20.02.2023г. - 26.02.2023г. не
е посочил продажната цена за единица мярка, с което е нарушил разпоредбата на
чл.21 от ЗЗП.
Актът бил съставен в
присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от
него без възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които касационният жалбоподател изложил, че след като съгласно чл.19,
ал.2 от ЗЗП търговецът няма задължение за обявяване на цена за единица мярка
при стоки, търгувани на брой в търговските обекти, не може да има задължение и
за обявяване на цена за единица мярка в рекламните съобщения за тях.
Въз основа на така
съставения акт впоследствие било издадено и наказателното постановление, предмет
на съдебен контрол във въззивната инстанция.
Съобразявайки фактите по
делото, въззивният съд приел, че в процедурата по установяване на
административно нарушение и съответно налагане на наказание не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счел жалбата за неоснователна, като
посочил, че санкционираното неизпълнение на задължение е безспорно установено,
а наложената санкция е в минимален размер. По мотиви, изложени в касирания
съдебен акт, атакуваното наказателно постановление е потвърдено.
При извършената служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящия състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен
съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Шуменският административен
съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и
коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му
от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Атакуваният
съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях, като са обсъдени всички относими инвокирани възражения на
жалбоподателя, на които е даден убедителен отрицателен отговор.
Касационната инстанция
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставките
за ангажиране на отговорността на касатора за деянието, описано в акта и в наказателното
постановление. Както правилно е посочил районният съд, разпоредбата на чл.21 от
ЗЗП е императивна и изисква от търговеца да посочва цената за единица мярка във
всяка реклама на стоки, която посочва продажната им цена. В случая по
категоричен начин се установява, че това не е било сторено в отпечатаната и
приложена по въззивното дело рекламна брошура. Съобразно легалната дефиниция на
§13, т.9 от ДР на ЗЗП „цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък
върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка
от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от
обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им
- 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина - 1 метър; за стоки, търгувани на
площ - 1 квадратен метър. В случая се установява по безсъмнен начин, че за
описаните в обстоятелствената част на наказателното постановление стоки не
фигурира цена за единица мярка – килограм. Горното налага извод, че
юридическото лице не е изпълнило разписаното в чл.21 от ЗЗП задължение по
отношение на стоките, описани в АУАН и в НП. Този извод не се разколебава от
позоваването от страна на касатора на нормата на чл.19, ал.2 от ЗЗП. Текстът е
ясен и изисква цената на стоката да се обявява за съответната мерна единица и
разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. В случая стоките са се
предлагали като разфасовки, но коментираното правило предвижда кумулативното
посочване на цената за съответната мерна единица (в случая килограм) и на
отделната разфасовка, което не е било сторено от страна на търговеца, обявил
цената на коментираните продукти в нарушение на императивния текст на чл.21 от
ЗЗП.
Изложеното обосновава
извода, че правилно наказващият орган е ангажирал отговорността на търговеца по
реда на чл.200 от ЗЗП. Цитираната разпоредба предвижда налагане на имуществена
санкция в съответния размер за нарушение на редица разпоредби от ЗЗП, между
които е и нормата на чл.21 от закона. По аргумент на чл.83, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.200 от ЗЗП, отговорността на юридическо лице е безвиновна, обективна
отговорност и се реализира независимо дали негов орган или служител имат вина.
Касационната инстанция
намира за правилен и законосъобразен и извода на предходната инстанция за
неприложимост на института на „маловажния случай“ на административното
нарушение касателно процесното нарушение. Деянието не разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от останалите деяния от този вид и не се отличава с
по-ниска тежест. На търговеца е наложена имуществена санкция в минимален
размер, с която биха били постигнати целите на индивидуалната и генералната
превенция.
При този изход на спора,
на ответника на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред
Административен съд – гр.Шумен в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 347/09.11.2023г.,
постановено по АНД № 20233630201683 по описа за 2023г. на Районен съд – град Шумен.
ОСЪЖДА
„Л.Б. ЕООД е.КО“ КД, ***, с ЕИК
*********, да заплати на Комисия за защита на потребителите – гр. София
разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................