Решение по дело №3143/2019 на Районен съд - Стара Загора

Р E Ш Е Н И Е

 

№                                            03.04.2020г.                   гр.Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА               ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на десети март                                       две хиляди и двадесета година

в публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА

 

Секретар: МАРИЯН КРЪСТЕВ

като разгледа докладваното от съдия ЖЕНЯ ИВАНОВА

гражданско дело № 3143 по описа  на съда за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди в исковата си молба, че с ответника А.М.М. се намирали в договорни отношения, по силата на които „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД открило партида на името на А.М.М. с № 02639, за имот, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 41, ап.7, във връзка с доставянето на питейна вода и отвеждането и пречистването на отпадъчни води.

През периода от месец юли 2016 г. до месец декември 2017 г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора доставило питейна вода на А.М.М. и отвеждало канална вода, за която били издадени квитанции със следните номера и стойности:

- квитанция № ********** от 01.07.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.08.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.09.2016 г., на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.11.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.12.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 27,24 лв. 

- квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 54,48 лв.

- квитанция № ********** от 01.08.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 39,76 лв.

- квитанция № ********** от 01.11.2017 г. на стойност 63,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 50,36 лв.

А.М.М. не бил заплатил стойността на предоставената му услуга от страна на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора. Общата стойност на горепосочените квитанции била в размер на 561,96 лв.

Съгласно чл.44 от Общите условия за уреждане на отношенията между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги, при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължал на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. В тази връзка, ответникът дължал на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора по горепосочените квитанции, лихва в общ размер на 37,02 лв., по всяка една от квитанциите, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 09.01.2018 г.

Многократно служители на ищцовото дружество се опитвали да намерят доброволен начин за заплащане на предоставените услуги на А.М.М., но без резултат.

Въпреки опитите за уреждане на отношенията им, до настоящия момент ответникът А.М.М. не извършил плащане на дължимите суми по горепосочените квитанции в размер на 561,96 лв., както и дължимата лихва в общ размер на 37,02 лв.

Поради това обстоятелство, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, подало заявление по чл.410 ГПК против А.М.М. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.дело № 1739/2018 г. по описа на PC - Стара Загора, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3423/29.11.2018 г. Същата била връчена на ответната страна при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед на гореизложеното, за ищеца бил налице правен интерес да предяви иск за установяване на вземането си, произтичащо от незаплатено парично задължение за консумирана питейна и отведена канална вода, от страна на А.М.М..

Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което да признае за установено, че А.М.М. му дължи сумите, както следва:

- сума в размер на 561,96лв., представляваща цената на доставената и консумирана питейна и отведена канална вода по следните квитанции:

- квитанция № ********** от 01.07.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.08.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.09.2016 г., на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.11.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.12.2016 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 27,24 лв. 

- квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 54,48 лв.

- квитанция № ********** от 01.08.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 27,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 39,76 лв.

- квитанция № ********** от 01.11.2017 г. на стойност 63,24 лв.

- квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 50,36 лв.

- сума в общ  размер на 37,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 09.01.2018 г., както следва:

сумата 4,00лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.08.2016г. до 09.01.2018г.,

сумата 3,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.09.2016г. до 09.01.2018 г.,

сумата 3,53лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.10.2016г. до 09.01.2018г.,

сумата 3,30лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.11.2016Г. до 09.01.2018 г.,

сумата 3,06лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.12.2016г. до 09.01.2018 г.,

сумата 2,84лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2017г. до 09.01.2018г.,

сумата 2,60лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.02.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 2,37лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.03.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 2,16лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.04.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 1,92лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.05.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 1,690лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.06.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 2,45лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.08.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 0,99лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.09.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 0,76лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.10.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 0,77лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.11.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 0,69лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.12.2017г. до 09.01.2018 г.,

сумата 0,13лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.01.2018г. до 09.01.2018 г.,

както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до PC - Стара Загора, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1739/2018 г. – 11.04.2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника А.М.М., с който оспорва твърдението на ищеца за наличие на облигационни отношения между дружеството и ответника. Твърди, че от доказателствата по делото не се установявало, нито сключване на договор за предоставяне на ВиК услуги и откриване на партида на името на ответника, нито самото предоставяне на ВиК услуги. Твърди, че не било ясно дали сумите по представените квитанции дали са начислени в резултат на реално измерен и отчетен водомер или от служебно начислен. Не ставало ясно дали отчитането на водомера е било извършено чрез хартиен карнет или по електронен път.

В съдебно заседание ищцовото „Водоснабдяване и канализация” ЕООД не изпраща представител. Депозира писмено становище чрез процесуалния си представител, с което заявява, че поддържа исковете по изложените в исковата молба доводи.

В съдебно заседание назначеният по делото особен представител на на ответника А.М.М. оспорва исковете.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1739 / 2018 год. по описа на Районен съд - Стара Загора, съдът е издал в полза на „ВиК“ ЕООД срещу А.М.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата в размер на 561,96лева за главница, представляваща цената на доставената и консумирана питейна и отведена и пречистена канална вода за периода 01.07.2016 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в общ  размер на 37,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 09.01.2018 г., както и за разноските по заповедното производство – 25 – ДТ и 300 лева – за адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47, ал. 5 и ал.6 ГПК и съгласно чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на сумите по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По делото са представени - квитанция № ********** от 01.07.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.08.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.09.2016 г., на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.11.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.12.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 54,48 лв., квитанция № ********** от 01.08.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 39,76 лв., квитанция № ********** от 01.11.2017 г. на стойност 63,24 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 50,36 лв., на обща стойност 561,56 лева за доставена и потребена вода и отведена и пречистена канална вода за периода от 20.05.2016 г. до 24.11.2017г., по партида 021639, на името на А.М.М..

От хартиена разпечатка от електронната страница на Служба по вписванията – Стара Загора (л. 25) се установява, че собственик на процесния имот  - ателие 1, гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев 41 е ответникът А.М.М..

Видно от приетия като писмено доказателство по делото хартиен карнет (л.24 от делото), по този начин (на хартиен карнет) е била начислявана вода по партидата на ответника за целия процесен период, като служебно са били начислявани по 10 куб.м. вода всеки месец, с изключение на м.10 и 11.2017г., когато са били начислени по 15 кв.м. за месец. В карнета е посочено, че за процесния период не е бил осигурен достъп от абоната до водомера и са посочени два протокола 3381/02.08.2016г. и 3649/30.11.2017 г. (последният протокол непредставен по делото).

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно – икономическа експертиза. Според заключението на СИЕ,  неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно и съответно на събраните писмени доказателства по делото, сумите по посочените в исковата молба квитанции за партида 021639 възлизат общо на сумата от 561,56 лева, а обезщетението за забавено плащане е в общ размер на 37,02 лева за периода от  01.08.2016г. до 09.01.2018г. (като в заключението в табличен вид подробно са посочени по размери и периоди отделните суми за главници и лихви). Вещото лице е посочило, че квитанциите са били издадени въз основа на вписани данни от инкасатора в хартиен карнет, като отразените в хартиения карнет количества вода били служебно определяни - по 5 кубика за човек или общо 10 кубика за двама човека за месец, тъй като абонатът не предоставял достъп до водомера. Вещото лице е посочило, че в последните три квитанции са били начислени и допълнителни количества вода съгласно справки за извършено разпределение от общия водомер. Към заключението е приложено извлечение от хартиения карнет за процесния период, същото като това, което е прието като писмено доказателство по делото, обсъдено по – горе, но с очевидно заличен текст относно протокол 3649/30.11.2017 г. – виж л. 24 и л.94 от делото. Към заключението е приложен и констативен протокол 3381/02.08.2016г. на комисия на ВиК ЕООД, гр. Стара Загора, в който е отразено, че след обещана среща от абоната, той не се е явил за проверка на водомера.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с ВиК операторите, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното предоставяне на ответника. Относими към спорното материално правоотношение правни норми се съдържат още в ЗРВКУ, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и в Общите условия на ищцовото дружество за предоставяне на ВиК услуги на потребителите.

Съгласно чл. 8 от горецитираната Наредба № 4/2004 г. потребителите сключват договори при общи условия със съответното водоснабдително дружество. Видно от публикуваните на интернет страницата на ищеца Общи условия, същите са одобрени от ДКЕВР с решение ОУ – 09 от 11.08.2014 г. в изпълнение на чл. 6, ал.1, т. 5 ЗРВКУ. Следователно същите обвързват потребителите без да е необходимо писмено приемане. Съгласно чл. 59, ал.2  от Общите условия на ищеца ВиК операторът открива партида на потребителя с потребителски номер при подаване на заявление от същия. В случая от представените по делото доказателства се установява, че А.М.М. е собственик на процесния имот и че партида с номер 021639 е открита на негово име. Следователно съдът приема за установено възникналото правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги между ищеца и ответника.

Съгласно чл.32, ал.1 от Наредба № 4/2014 г. ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 22 от Общите условия. В чл. 23, ал.4 от същите е посочено, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета. В случая не е спорно, че отчитането на водомера в жилището на ответника не е било извършено дистанционно, при което редът е друг. Видно от съдържанието на представения по делото хартиен карнет (л.24 от делото), за процесния период служебно са били начислявани по 10 куб.м. вода всеки месец, с изключение на м.10 и 11.2017г., когато са били начислени по 15 куб.м. за месец. В карнета е посочено, че за процесния период не е бил осигурен достъп от абоната до водомера, който факт е удостоверен и с протокол 3381/02.08.2016г. на комисия на ВиК ЕООД. Видно от заключението на вещото лице по СИЕ служебното начисляване на вода за процесния период е било извършвано по правилото -5 куб.м. вода за обитател и е било начислявано количество за двама човека. От една страна, в хартиения карнет, представен по делото, няма отбелязване за двама обитатели на обекта. В графа обитатели е празно полето. От друга страна, това правило да се начислява вода по 5 куб.м. за обитател, което е разписано в чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и възпроизведено в чл. 25, ал. 8 от Общите условия на ищцовото дружество, се допуска по изключение и то само в случаите, когато няма монтиран водомер или  когато същият е повреден и то при спазване на процедурата по чл. 26, ал. 2 от Общите условия. В случая не е спорно, че не е осъществена нито една от двете хипотези, а е налице хипотеза на неосигурен достъп от страна на абоната до водомера. Следователно са приложими  нормите на чл. 35, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. и чл. 24, ал. 4 и чл. 49 от Общите условия на ищеца, съгласно които при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера се съставя протокол за това, а разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1,0 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца.

От горното следва, че количеството вода по партидата на абоната за процесния период е неправилно начислявано съгласно неприложимото в случая правило на чл. 25, ал.8  от ОУ и предвид оспорванията на особения представител на ответника в тази насока и доказателствената тежест на ищеца относно факта на количеството потребена вода, то предявените искове за главници се явяват неоснователни и като такива следва да  бъдат отхвърлени като неоснователни. Предвид акцесорния характер на исковете за мораторни лихви, то и същите следва да бъдат  отхвърлени като неоснователни.

 

Водим от горното, съдът

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Христо Ботев № 62, представлявано от Румен Тенев Райков, против А.М.М., ЕГН **********,***, искове за установяване на съществуването на вземанията на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора, за следните суми: сумата в общ размер на 561,96 лева за главница, представляваща цената на доставена и консумирана питейна и отведена и пречистена канална вода съгласно квитанции: квитанция № ********** от 01.07.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.08.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.09.2016 г., на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.10.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.11.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.12.2016 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.01.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.02.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.03.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.04.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.05.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.07.2017 г. на стойност 54,48 лв., квитанция № ********** от 01.08.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.09.2017 г. на стойност 27,24 лв., квитанция № ********** от 01.10.2017 г. на стойност 39,76 лв., квитанция № ********** от 01.11.2017 г. на стойност 63,24 лв., квитанция № ********** от 01.12.2017 г. на стойност 50,36 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 11.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за сумата в общ  размер на 37,02 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.08.2016 г. до 09.01.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1739 / 2018 г.  по описа на PC – Стара Загора.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: