РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Перник, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20221720105735 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. А. Н., с ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника му – адв. И. В. В. против „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: *********
/с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк
бизнес център, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответното дружество следните суми: сумата от 1896.75 лева, представляваща главница за
неплатена електрическа енергия за периода от 01.01.2006 г. до 05.07.2007 г., вкл. и сумата от
351.38 лева –законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 21.02.2006 г. до
14.05.2008 г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от 10.06.2008 г.
до изплащане на вземането и сумата от 107.96 лева разноски по делото, за които суми е
издаден изпълнителен лист от 21.07.2008 г. по ч.гр.д. № 3391/2008 г. по описа на
Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело № 296/2009 г. и
изпълнително дело № 1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., поради нищожност на
изпълнителния титул, а при условията на евентуалност поради погасяването им по давност.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за
забава за съответните периоди били сред начислените от ответника за електроснабден имот.
Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу ищеца, като в тази връзка било
образувано ч.гр.д. № 3391/2008 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на последното била
издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за
забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. По ч.гр.д. №
3391/2008 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството
бил издаден и изпълнителен лист от 21.07.2008 г., както следва: за 1896.75 лева,
представляваща главница за неплатена електрическа енергия за периода от 01.01.2006 г. до
05.07.2007 г., вкл., сумата от 351.38 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 21.02.2006г. до 14.05.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от
1
10.06.2008г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 107.96 лева разноски по
делото.
Издаденият изпълнителен лист срещу ищеца обаче бил нищожен, доколкото
бащиното му име било сбъркано – вместо А. същият бил записан като А.. Това според
ищеца водело до изначална абсолютна нищожност на изпълнителния лист. На следващо
място в исковата молба се твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу ищеца на 16.06.2009 г. било образувано изпълнително дело №
296/2009 г. по описа на ЧСИ А. В.. По същото от ищеца не били събрани никакви суми, а
били извършвани единствено справки за имущественото му състояние. Ищецът твърди, че
никога не бил уведомен за изпълнителното дело, вкл. Не бил получавал писма от съдебния
изпълнител, нито от дружеството като и електрозахранването никога не било прекъсвано в
дома му. Ищецът посочва, че съгласно печат на гърба на изпълнителния лист последното
валидно изпълнително действие било с дата 16.06.2009 г. Поради това и ищецът счита, че
изп.д. № 296/2009 г. било перемирано на 16.06.2011 г. Ответното дружество обаче изтеглило
изпълнителния си лист и образувало срещу ищеца второ изпълнително дело - № 1253/2022 г.
по описа на ЧСИ А. В.. В хода на същото на ищеца била изпратена покана за доброволно
изпълнение /ПДИ/ като бил наложен и запор на пенсията му. На следващо място в исковата
молба се излагат подробни доводи, че след прекратяване на първото изпълнително дело
процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че
приложима била общата петгодишна погасителна давност – съгласно чл. 110 от ЗЗД. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба са представени писмени
доказателства: съобщение, изпълнителен лист и писмо от НОИ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е
постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като частично
недопустими, евентуално като неоснователни. По отношение на допустимостта се твърди,
че от ищеца били събрани суми в хода на принудителното изпълнение – поради това и
единствената все още дължима сума била главницата по изпълнителния лист – а именно
1896.75 лева. Поради това ответникът счита, че исковете за останалите суми –за лихви и
разноски били недопустими. Не се оспорва, че за събиране на процесните суми по
изпълнителния лист срещу ищеца са образувани две изпълнителни дела. В тази връзка се
твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на
процесните вземания. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани
регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните
вземания. Поддържа се, че последната била пет години. По тези съображения и дружеството
счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с
оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в настоящия случай. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.Към
отговора са приложени: съобщение от ЧСИ А. В., молба за образуване на изп. дело и
счетоводна справка.
По делото липсва спор, че за процесните вземания е издаден изпълнителен лист от
21.07.2008 г. по ч.гр.д. № 3391/2008 г. по описа на Пернишкия РС в полза на ответното
дружество въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по същото дело. Липса спор и че въз основа на заповедта и листа срещу ищцата
ответното дружество е образувало изпълнително дело № 296/2009 г. по описа на ЧСИ А. В.
и на изпълнително дело № 1253/2022 г. по описа на ЧСИ А. В..
В доказателствена тежест на ответника е доказване на всички предпоставки на
отричаните от ищеца вземания, т. е. фактите, от които произтичат. Ответникът следва да
докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди
изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на
давностния срок. Ищецът следва да докаже наличието на правен интерес от предявяване на
установителните искове, т. е. следва да се докаже, че ответникът претендира процесните
вземания (наличието на правен спор). Всяка от страните следва да докаже възраженията и
2
твърденията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 , вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело
№ 296/2009 г. по описа на ЧСИ А. В.. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност
на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното
изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването
на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на
пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на
взискателя или на отговорността на длъжника. В хипотеза на предявен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи
че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на
такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, че за отричаните вземания ответникът се е снабдил с
изпълнителен лист от 21.07.2008 г., издаден на основание влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3380 от 10.06.2008 г. по гр.д. №
3391/2008 г. по описа на РС-Перник. Въз основа на същия е било образувано на 16.06.2009
г. изп. д. № 296/2009 г. по описа на ЧСИ А. В., което обстоятелство също не се оспорва от
страните и се установява от ангажираните писмени доказателства. Същото е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради настъпила перемция на 19.11.2016
г. и последното извършено по него валидно изпълнително действие е било на 16.06.2009 г.,
което е видно от поставения печат на ЧСИ А. В. на гърба на изпълнителния лист. Това
изпълнително дело е било внесено в Архив на 16.01.2017 г. и е било унищожено съгласно
чл. 5, ал. 5, т. 1 от Наредба №4/06.02.2006 г. Въз основа на същия изпълнителен лист при
ЧСИ А. В. е образувано второ изпълнително дело № 1253/2022 г. по молба на ответника и
взискател от 13.05.2022 г. по което е бил наложен запор върху пенсията на ищеца на
26.05.2022 г. и запор върху банковите му сметки. Съобщението е било получено от ищеца
на 01.08.2022 г.
Видно от изготвената по делото и кредитирана от съда съдебно-икономическа
експертиза като изготвена от компетентно и безпристрастно вещо лице от ищеца длъжник
по двете изпълнителни дела - общо събраните от Б. А. Н. суми и разпределени по
ИД1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., с per. №813 от камарата на ЧСИ, с район на действие
ПОС са в размер на 1700,55 лева. Общия размер на събраните от Б. А. Н. суми и
разпределени по ИД1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., с per. №813 от камарата на ЧСИ, с
район на действие ПОС са в размер на 1700,55 лева.
Сумите в размер на 1700,55 лева по по ИД1253/2022г. на ЧСИ А. В., с per. №813 от камарата
на ЧСИ, с район на действие ПОС са разпределени както следва: Преведена сума в размер
на 20,00 лева на ТД на НАП София по ИД1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., с per. №813 от
камарата на ЧСИ, с район на действие ПОС Преведена сума в размер на 1566,55 лева на „
ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ ЕАД по ИД1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., с per. №813 от
камарата на ЧСИ, с район на действие ПОС
При спазване правилото на чл.76, ал.2 от ЗЗД- а именно, че когато изпълнението не е
достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най напред разноските,
след това лихвите, и най на края главницата- погасяване на : разноски в размер на 107,96
лева, сумата 351,38 лева лихва от 21.02.2006г. до 05.07.2007г., законна лихва - в размер на
1107,21 лева, която е част от начислена законна лихва върху главницата от 1896,75 лева,
считано от 10.06.2008г. до 08.03.2023г. / дата на изготвяне на експертизата/. След
направените вноски и преведени суми на „ ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД по
ИД1253/2022г. по описа на ЧСИ А. В., с per. №813 от камарата на ЧСИ, с район на действие
3
ПОС., Неплатени суми по изпълнителен лист 21.07.2008г., издаден по гр. д №3391 по
описа за 2008г. на ПРС дължими от Б. А. Н. към 08.03.2023г./ дата на изготвяне на
експертизата/ е в размер на 3709,29 лева, от които 1896,75 лева неплатена главница и
1812,54 лева неплатена част от лихва за забава за периода от 10.06.2008г. до 08,03.2023г.,
която е в общ размер на 2919,75 лв.
Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу
ищеца по искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния
интерес от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай
ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла
след издаване на процесния изпълнителен лист.
По първото образувано изпълнително дело № 296/2009 г. на ЧСИ А. В., което е
унищожено не се установи да са платени суми и извършвани изпълнителни действия от
образуването му на 16.06.2009 г.
От приложеното копие на второто изп. дело № 1253/2022 г. на ЧСИ А. В. се
установява, че след образуването му на 13.05.2022 г. съдебният изпълнител е наложил запор,
а длъжникът е направил няколко плащания. Видно от изготвената по делото и кредитирана
от съда съдебно-икономическа експертиза след направените плащания от длъжника в полза
на взискателя е била преведена сума в общ размер от 1566,55 лева. С оглед нормата на чл.
76, ал. 2 ГПК и заключението на вещото лице съдът намира, че с плащането от 1566,55 лв. са
били погасени вземанията на взискателя за разноски в размер на 107,96 лв, законна лихва за
периода от 21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. в размер на 351,38 лв., както и част от законната
лихва върху главницата от 1107,21 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г. (в общ
размер на 2919,75 лв., при което непогасеният й остатък възлиза на 1812,54 лв.). При тези
данни след плащането към взискателя непогасено остава вземането за главница от 1896,75
лв., съгласно изпълнителния лист и част от вземането за лихвата за забава в размер на
1812,54 лв.
Към момента на образуване на ИД № 296/2009 г. е било в сила ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от
26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а
именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва при предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – поискано от
взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от момента на
същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е
отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и
висящо тълк. дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №
3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е
образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т. д.
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав се съобразява с разрешението,
застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че
отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната
норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен
акт, т. е. от 26.06.2015 г. Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години
след 16.06.2009 г. е поискал извършването на изпълнителни действия, съдът приема, че към
16.06.2011 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК и от този момент е започнала да тече новата давност за вземането, съгласно
разясненията по приложението на ППВС № 3/1980 г. и тази давност дори и да се приеме, че
е петгодишна е била изтекла на 16.06.2016 г.
Отбелязването на ЧСИ дали и кога делото е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК, е ирелевантно, тъй като при бездействие на кредитора в период от две години
производството се прекратява поради т. нар. "перемпция". Прекратителното основание в
4
тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на
съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона
материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия.
За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване
на изтекла давност. Задължението за заплащане на потребена електрическа енергия
представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111 буква "в" ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения при
ежемесечно отчитане на ползваната ел. енергия, поради което същата следва да бъде
заплатена през месеца, следващ ползването й (в този смисъл е ТР № 3 от 18.05.2012 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2011 г. ). Съгласно цитираното тълкувателно решение, понятието
"периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД се характеризира с изпълнение
на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Ето защо в процесния
случай, оспорените вземания имат характер на периодични плащания, поради което и с
оглед разясненията на ТР № 3/2012 г., приложима в процесния случай е кратката
тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира, че погасителната давност за вземанията, за
които е издаден процесният изпълнителен лист е кратката, тригодишна давност.
По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането
е кратката 3-годишна давност по арг. от чл. 111, б. "в" ЗЗД, който е приложим и в настоящия
случай по арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
В настоящия случай след 16.06.2009 г. не са били предприемани валидни действия
по изпълнение, поради което петгодишната давност за процесните вземания е изтекла на
16.06.2014 г., а с това – и преди образуването на настоящото исково производство и
изтичане на срока за отговор.
Следователно за сумите, предмет на изпълнителния лист, които не са погасени
чрез плащане, а именно – главница в размер на 1896,75 лв. и за неплатената част от
законната лихва от 1812,54 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., искът е
основателен, доколкото за същите е изтекла погасителната давност. За разликата до пълния
отричан размер – за сумите от 107,96 лв., разноски и мораторна лихва в размер на 351,38
лв. за периода от 21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. и законна лихва в размер на 1107,21 лв.
производството следва да бъде прекратено, като съображенията за това са следните.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК, включително на отрицателния такъв, е наличието на правен интерес
от неговото предявяване. Последният е налице, когато субективното право, предмет на иска,
е застрашено или упражняването му е смутено. Ако субективното право е нарушено, се
поставя въпросът дали то може да бъде адекватно защитено чрез установителен иск, или
носителят му следва да предяви осъдителен иск за неговата защита. В процесния случай част
от отричаните вземания са погасени още преди депозиране на исковата молба.
С иска по чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемото
право, като при уважаването на иска изпълнителният процес следва да бъде прекратен
(арг. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Именно в прекратяване на принудително изпълнение при
липса на изпълняемо право, се състои и защитата, която се търси с установителния иск за
несъществуване на вземането. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с
решението ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за
постигане на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а
взискателят – удовлетворен, простото отричане на изпълняемото право със сила на
пресъдено нещо не се явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на
5
установителния иск отпада. Чрез предявяването на установителен иск не може да се
постигне адекватна защита на правата на ищеца. Подобен извод следва от обстоятелството,
че липсва възможност за съдебния изпълнител да зачете силата на пресъдено нещо при
евентуалното уважаване на такъв иск, доколкото към момента на предявяването му
постъпилата по изпълнителното дело сума е вече преведена на взискателя.
В тази хипотеза длъжникът би могъл да се брани с осъдителен иск срещу
взискателя за връщане на платеното в резултат на изпълнителен процес, проведен при липса
на изпълняемо право. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на
имуществени блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално
законосъобразно изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за
отричане на правото на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът
разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване,
какъвто обаче в случая не е предявен при условията на обективно кумулативно съединяване
в процеса (в този смисъл Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г.).
Липсата на интерес от воденото на отрицателен установителен иск в настоящия
случай може да се обоснове и с принципа за процесуална икономия, доколкото целеното с
него установително действие може да се постигне с воденето на осъдителния иск за
неоснователно обогатяване, като така на практика би се избегнало създаването на
множество процесуални отношения, при положение, че правният спор може да бъде
разрешен само в един процес.
С оглед нормите на чл. 116 и чл. 118 ЗЗД за длъжника не е без значение дали
вземането, предмет на изпълнителното дело, е погасено лично от него, или е събрано в
резултат на някой от предприетите изпълнителни способи, но този факт обаче е неотносим
конкретно към предмета на настоящото производство, а би имал отношение досежно
основателността на евентуално заявена осъдителна претенция.
Ето защо за част от сумите – за законна лихва, погасени след изтичане на
давността, отрицателният установителен иск не би дал пълна защита на накърненото
материално право и се явява недопустим, като в тази част производството следва да бъде
прекратено. По отношение на вземането за главница и непогасеният остатък от законна
лихва за визирания период, искът е допустим и основателен, поради което следва да бъде
уважен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
доказаните разноски, пропорционално на уважената част от исковете – в размер на 523,25
лв. Съдът счита, че не следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение поради
прекомерност, тъй като същото е уговорено под минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2,
т. 2 НМРАВ.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени
доказани разноски пропорционално на отхвърлената част на исковете в размер на 96, 20 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл.
124 ГПК, че Б. А. Н., с ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., ул. „Т. М.“, бл. *, вх. *, ап. ** НЕ
ДЪЛЖИ на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно наименование
„ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център, следните суми:
6
сумата от 1896.75 лева, представляваща главница за неплатена електрическа енергия за
периода от 01.01.2006 г. до 05.07.2007 г., ведно със законната лихва върху тази главница в
размер на 1812,54 лв. за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3391/2008 г. по описа на РС Перник, и е образувано
изпълнително дело № 296/2009 г. и изпълнително дело № 1253/2022 г. по описа на ЧСИ А.
В., поради изтекла погасителна давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска по чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124 ГПК в
частта, с която се иска за признаване за установено, че в отношенията между страните не
съществува изискуемо вземане за сумата от 1107,21 лева – законна лихва за забава на
месечните плащания за периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., както и сумата от 107,96
лева – разноски, и сумата от 351,38 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 21.02.2006 г. до 05.07.2007 г. за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. .
гр. д. № 3391/2008 г. по описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 296/2009
г. и изпълнително дело № 1253/2022 г. по описа на ЧСИ А. В. като НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА производството като недопустимо в частта, с която се иска за
признаване за установено, че в отношенията между страните не съществува изискуемо
вземане за сумата от 1107,21 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.06.2008 г. до 08.03.2023 г., както и сумата от 107,96 лева – разноски, и сумата
от 351,38 лв., съставляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.02.2006 г.
до 05.07.2007 г. за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. . гр. д. № 3391/2008 г. по
описа на РС Перник, и е образувано изпълнително дело № 296/2009 г. и изпълнително дело
№ 1253/2022 г. по описа на ЧСИ А. В..
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център да
заплати на Б. А. Н., с ЕГН: ********** от гр. Б., обл. П., ул. „Т. М.“, бл. *, вх. *, ап. **
сумата от 523,25 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА Б. А. Н., с ЕГН: ********** от гр. Б., обл. Перник, ул. „Т. М.“, бл. *, вх.
*, ап. ** да заплати на „Електрохолд продажби“ ЕАД, с ЕИК: ********* /с предишно
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. Цариградско шосе № 159, район Младост, бл. Бенч Марк бизнес център сумата
от 96, 20 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно прекратената част на
производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта, с която същото е прекратено
решението има характер на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник
с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7