№ 205
гр. Велико Търново , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20204100500721 по описа за 2020 година
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК
Предмет на подадената от М.И. Павлова –Карабялова, въззивна жалба е
решение № 260163/14.09.2020 г. по гр.д. № 969/2020 г. на ВТРС, с което е отхвърлен
като неоснователен и недоказан предявения от нея срещу „Е.-С.“ АД-В., установителен
иск, че не му дължи плащане на сумата 7 935,85 лева, вменена й на основание чл.55, ал.1
ПИКЕЕ като задължение за допълнително начислена стойност на реално потребено и
установено количество електрическа енергия за обект на адрес: гр.В. Т., ул.Ф. Т. № 20,
вх.А по фактура № **********/20.03.2020 г., с молба за отмяна на това решение и
уважаване на иска , с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното
решение, основани на . обстоятелства , опровергаващи наличие на доказана годна
връзка с приписаното и фактически приложено нормативно правно основание за
начисляване на допълнително количество електрическа енергия , както и липса на
обстоятелства в тази връзка : на място според отбелязаното в констативния протокол е
проверено средство за търговско измерване, свързано с обект на потребление/ апартамент
№ 3 / , различен от този , който тя ползва под наем/ апартамент № 1/; не е присъствала на
проверката и тя е процедурно опорочена/ в нарушение на чл.49, ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ/, тъй-
като лицата, подписали протокола като свидетели също не са присъствали , а само са им
показани впоследствие някакви показания, визуализирани на дисплея на лаптопа на
служителите на оператора на мрежата; не е била уведомена за проверката и резултата й в
срока по чл.49, ал.4 ПИКЕЕ; не е присъствала на монтирането на средството за търговско
измерване през 2016 г., не е подписала протокола и в него не са отразени данни за
останалите три регистъра Т3, Т4 и общия, т.е. , не е установено , че са били с „нулеви“
показания ; в протокола на БИМ няма констатации и извод за осъществено неправомерно
софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, довело до трупане на
1
цифрови данни в невизуализираните за отчет регистри, явяващи се показател за измерено
реално потребено количество електрическа енергия ; в констативния протокол не е
отбелязано съответно на изискването на чл.49, ал.5 ПИКЕЕ, че на безшевния чувал, в
който е поставено средството за търговско измерване няма уникален номер; не е спазен 14
дневния срок , уреден с правило на горната нормативна разпоредба за изпращането му на
компетентния орган за метрологичен контрол, считано от датата на проверката / изпратен е
чак 116 дни след нея /; ведомствената/ фирмената/ пломба № 5053988, записана в
констативния протокол на проверката не е била налична при изследването му в БИМ ;
средството за търговско измерване съгласно изискването на чл.39, ал.2 ЗИ не е преминало
последваща метрологична проверка до края на календарната година, в която е монтирано /
31.12.2016 г. / и следователно след тази датата не може да се счита за метрологично годно;
щом ответникът оператор е допуснал да съществуват „невидими“ регистри , не е изпълнил
задълженията си по чл. 10, чл.9, ал.2 , чл.42, ал.5 ПИКЕЕ да осигури възможност за
визуализиран достъп до показанията на средството за търговско измерване , да го поддържа
в изправност , както и да обслужва редовно измервателната му система; няма нормативно
регламентирана методика за преизчисляване на електрическата енергия в хипотезата на
чл.55, ал.1 ПИКЕЕ и направеното е произволно; в резултат на упражнен от съда косвен
контрол за законосъобразност на нормативния административен акт ПИКЕЕ следва да се
приеме/ което не е сторил районния съд/ , че частта му , с която е позволено на
електроразпределителното дружество издава фактури и събира сумите на преизчислените
допълнителни количества електрическа енергия и се определят периоди на корекциите,
противоречи на императивната норма на чл.97 от ЗЕ ; не е зачетено и направеното
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за част от
периодите на корекциите на сметките / чл.111, б.“в“ ЗЗД/.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна чрез пълномощника си – адвокат А.М.
от ВТАК е подала писмен отговор, съдържащ становище за пълно съответствие на
решението с доказателствата и материалния закон и неоснователност на жалбата/
установените факти запълват предпоставките за пораждане на субективното право на
оператора на мрежата да преизчисли за минал период потребеното в имота количество
електрическа енергия , уредени с нормите на чл.55, ал.1, ал.2 ПИКЕЕ : надлежно съставен по
реда на чл.49 констативен протокол; средството за техническо измерване е монтирано на
обекта като ново т.е. с изискуемата и констатирана техническа и метрологична годност ,
изключваща възможността да се натрупат показания, без да е имало реално преминаване на
електрическа енергия; доказаност чрез метрологична експертиза на конкретно вмененото
натрупано количество електрическа енергия в „скритите“ невизуализирани за отчет
тарифни регистри Т3 и Т4 /.
В с.з. страните съответно поддържат и оспорват жалбата, с претенция за
присъждане на разноските по въззивното производство.
Съдът след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните по
реда на чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото
доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:
По реда на чл.124 ГПК е предявен установителен иск, имащ за предмет отрицание на
претендирано на основание 55, ал.1 ПИКЕЕ парично вземане за стойност на потребена
електрическа енергия за битови нужди.
Ищцата твърди , че поради придобито качество на потребител на електрическа
енергия за битови нужди/ краен клиент/ за присъединен към електроразпределителната
2
мрежа недвижим имот в гр. В. Т., ул. Ф. Т. № 20 ,вх. А , ап.1/ частна държавна собственост
, ползван от нея под наем по силата на договор № 544/20.06.2012 г./ , за който е открита
партида с абонатен номер № ********** е в договорно правоотношение с "Е. П. П."АД-В.
за доставка / продажба/ на това благо. Вменено й е задължение по издадена от ответното
дружество „Е.-С.“ АД-В., фактура № **********/20.03.2020 г. да заплати в срок до
09.04..2020 г. сумата 7935,85 лева с ДДС, представена като стойност на потребена и
допълнително начислена електрическа енергия за периода от 14.01.2016 г. – 05.09.2019 г.
в обем на 45750 квт/ч.
Отрича да дължи плащане на тази сума с възражения , чието градиво са обстоятелствата , на
които се основават оплакванията в жалбата.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на „Е. С.“ АД В. , че не дължи сумата, както и да й присъди
направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения
пълномощник, отстоява становището , че вземането за сумата произтича от
обстоятелствата на извършената на 05.09.2019 г. от негови служители в осъществяване на
едно право / чл. 45, чл.46 ПИКЕЕ- обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г. / и по надлежния ред – чл.49,
ал.1 и ал.3 ПИКЕЕ, контролна проверка на средството за търговско измерване с фабричен
номер 1114021566121462 за обекта на ищцата , чийто резултат е предмет на съставен
констативен протокол № 1502631/ подписан от двама свидетели поради отсъствието й по
това време на адреса / в който са записани констатации за показанията му по тарифи, след
което е подменено с ново по причина, че е установено неправомерно натрупване на
електрическа енергия в скритите и ненастроени за отчет регистри на тарифа 3 и тарифа 4;
демонтираното е поставено в безшевен чувал, затворен с пломба с уникален номер и е
изпратен за изследване в БИМ ; извършена му е метрологична проверка , за която е
съставен констативен протокол № 126/02.03.2020 г. на ГД"МИУ"-РО-Русе, установяващ
при софтуерно четене / при съответствие на метрологичните характеристики и
несъответствие на техническите / - наличие на регистрирана енергия на ненастроените за
отчет тарифа 3 - 0028325.454 квт/ч, и на тарифа 4 – 0017425.405 квт/ч., която не е
визуализирана на дисплея ; въз основа на записаните данни в тези тарифи / факт на
отклонение от нормалното функциониране на СТИ/ е преизчислено реално потребеното
количество електричество енергия / натрупано и невидимо при редовното отчитане, но
измерено от СТИ/ , чрез завишаването му с въпросното количество , остойностено е и
вменено на клиента/ ползвателя като задължение за плащане в посочения размер на
основание чл. 55, ал.1 ПИКЕЕ по фактура № **********/20.03.2020 г. за периода от
14.01.2016 г. – 05.09.2019 г.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на направените
по производството разноски.
Доказателствено установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния
съд чрез събраните нарочни писмени документи / констативни протоколи, фактура, справки/
и свидетелски показания на служител на електроразпределителното дружество, са
значимите за спорното вземане , факти, изложени по-горе / извършената проверка на
средството за търговско измерване на въпросната дата, констатациите , демонтажа му,
извършена метрологична проверка и нейния основен резултат, потвърден от
заключението на приетата съдебно. електротехническа експертиза- приет за годно
основание за преизчисляването на сметката за потребена електроенергия за минал период .
Тъй-като въззивният съд изцяло споделя всички приети от първоинстанционния
фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение, то препраща към
3
тях и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря - аргумент от чл.272 ГПК.
Безспорно / и признато/ е правното качество „битов клиент” по смисъла на пар.1, т.2а
от ДР на ЗЕ, потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и
краен клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ, принадлежащо на ищцата , т.е.
същата е носител на право да закупува електрическа енергия и да й бъде доставяна
срещу заплащане на стойността й , и заедно с това- на ползвател на преносната мрежа
по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ за обект в гр.В. Т. , ул. „Ф. Т.“ № 20 вх. А , ап.1/
частна държавна собственост , ползван от нея под наем по силата на договор №
544/20.06.2012 г./
Възражението , че фактически извършената на 05.09.2019 г. проверка е на средство за
търговско измерване, свързано с друг обект на потребление/ апартамент № 3 / , а не с
обекта , който ищцата ползва под наем/ апартамент № 1/, е лишено от подкрепа на
доказателствената логика . Очевидно става въпрос за допусната грешка при попълване на
данните в констативния протокол – извод, който следва от обстоятелството, че има
съвпадение/ по който въпрос няма повдигнат спор/ на фабричния номер на средството за
търговско измерване, монтирано за измерване и отчитане на електрическата енергия в
обекта на ищцата на 14.01.2016 г. / отразен в протокола от същата дата/ с този на
провереното и демонтирано средство за търговско измерване , записан в същия /
констативния протокол от 05.09.2019 г./, както и от обстоятелството , че в него е отразен
абонатния номер на партидата , разкрита на името на ищцата.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за
търговско измерване / основна съставна част на всяка измервателна система/ и вменяването
на задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя на
КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), приети от Комисията с решение по т.1 от протокол
№ 67/24.04.2019 г. на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с делегираното на този
административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ нормотворческо
правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в неделима връзка с чл.
83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се вижда, че
законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/ положителната си
воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за корекции на сметки
за минало време, т.е. допуска спорното особено субективно преобразуващо материално
право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ.
Вероятно най- точното му определение е вид самостоятелен нормативно
установен способ за определяне на обема на задължението на потребителя чрез
необоримо предположение за количество потребена електрическа енергия като
съдържателна негова предпоставка, или иначе казано: средство за компенсиране на
неполучената стойност на неизмерената електроенергия, без неговото основание за
пораждане и упражняване да се интересува от обстоятелствата/ те са правно
безразлични/ дали нежелателната неправомерна промяна произхожда винаги от
поведението на потребителя- ползвател/ краен клиент/ т.е.нему не се дири имуществена
отговорност за вреди на принципа на вината/, дали допълнителното количество
електрическа енергия – предмет на преизчисляването съответства на реалното неизмерено
потребление, щом то не може да се установи. Уредбата/съществуването му е в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
4
въвличане на потребителите/ крайните клиенти и ползвателите в отговорностите по
опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско
измерване и разпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване. Без значение е , че миналия
период е преди деня на влизане в сила на ПИКЕЕ. Въобще не може да се мисли за някакво
неуредено „обратно“ действие на нормативния акт , защото пораждането на правото на
корекция е о т момента на откриването на факта на наличие на измерено/ но неотчетено/
количество електрическа енергия в невизуализирания регистър , щом този момент е след
началото на действието му / на акта/. Да се мисли противното е против всякаква правна
логика и практически ще обезсмисли за дълго време прилагането му за подобни случаи.
Всеки подобен/ като настоящия / случай би изцяло осъществил хипотезата на чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ , уреждаща субективното преобразуващо право на енергийното предприятие/
оператор на мрежата/ да извърши корекция на сметките на клиента/ ползвател като
начисли допълнителното количество електрическа енергия, ако са установени с пълна
доказателствена сигурност съвкупно следните обстоятелства :
1/ констативен протокол , съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ , схващан като първичен
„процедурен“ елемент от нормативния фактически състав на правото/ чл.55, ал.2 ПИКЕЕ/ ,
какъвто тук е наличен със съдържание и по същество/ не само по формален признак/. Не е
спорно и е установено /с необорените показания на единия от служителите на оператора /
, че ищцата е потърсена и не е намерена на адреса , поради което съставения протокол е
подписан от лице, живущо там ,без да посочи връзката си с нея, както и от лице- съсед,
след като са им показани данните от скритите тарифи, извлечени на дисплея на служебния
лаптоп, свързан чрез преносима глава в порта на средството за търговско измерване и им е
обяснено , че има проблем с него, т.е. констатирането му е направено в тяхно присъствие /
изискване с охранително значение против злоупотреби/ - чл. 49, ал.3 ПИКЕЕ.
2/ откриването чрез метрологична проверка на запис на цифрови данни в
невизуализирани за отчет регистър / или регистри/ на средството за търговско измерване ,
каквито тук са налични- установен от съдържанието на констативния протокол на БИМ/
официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, тъй-като няма данни и съмнение той да не е
съставен по предвидения в чл.57 и 58, ал.1-3 от Закона за измерванията ред и да не изхожда от
компетентно длъжностно лице , а заедно с това има формалното съдържание по чл.58, ал.4 от
същия закон / и потвърден от заключението на приетата по делото съдебно-
електротехническа експертиза ;
3/ записът/ регистрацията/ на тези цифрови данни/ показания/ действително да отразява
измерено потребление/ аргумент от параграф, т.1 на ДР на ПИКЕЕ/ на електрическа
енергия в определено с тях количество, натрупано след датата на монтажа на средството за
търговско измерване, а не да е последица от някаква техническа неизправност/ т.е. то,
освен – ново , не трябва да е било употребявано по предназначение другаде преди монтажа
и да е напълно технически изправно / , пречеща на правилната работа на измервателната му
система в цялост .
Вярно е , че по житейско предположение един такъв запис е много вероятно да отразява
„измерено количество електрическа енергия“ по смисъла на чл.55, ал.1 , във връзка с
параграф 1 , т.1 на ДР на ПИКЕЕ, но не е научно обосновано , че това предположение е
необоримо, т.е. вероятността практически да е винаги сигурен факт, защото е научно
обосновано в примерни хипотези да съществуват и други вероятности.
С други думи , логически очевидно е , че причината за записа на тези цифрови данни
5
трябва да е резултат на извършена софтуерна манипулация/ неправомерна програмна
промяна на тарифната схема/ , постигнала цел на „отклонение“ / „скриване“ на
потребената електрическа енергия от визуализираните за отчет регистри / за България
засега това са Т1- дневна и Т2- нощна/.
В конкретния случай, би могло да се допусне хипотетично , че записът на цифрови
показания в невизуализирания за отчет регистър е вероятно да се е появил след датата на
монтажа на средството за търговско измерване в обекта / 13.01.2016 г./, тъй-като
представеният нарочен протокол от същата дата № 5010651 / на л. 80 от делото/ дава
сведение/ макар и неподписан от ищцата / , че при монтажа му няма записани отчетени
показания по нощна и дневна тарифа и е произведено предходната година, т.е. изглежда
като да няма факт, недвусмислено показващ предходна употреба по предназначение
другаде и следователно сериозно да повдига въпроса за вероятността тази поява да е преди
сочения момент. Доколкото този тип средство за търговско измерване/ монофазен статичен
електромер „МЕ-162“/ е изначално фабрично програмно настроено за измерване и отчет
по основните две тарифн „дневна“ и „нощна“ , липсата на отбелязване в протокола за
монтаж на „нулеви“ показания по ненастроения и невизуализиран за отчет регистър Т3 , не
може да бъде сериозен аргумент в подкрепа на горната вероятност, тъй-като употребата му
дори със софтуерна манипулация не може да протече без запис на показания и по двете
тарифи. Тази вероятност обаче не може да се приравни на доказателствена сигурност по
причина, че протоколът като неподписан от ищцата или от неин пълномощник частен
документ, по съдържание й е непротивопоставим- аргумент от чл.180 ГПК.
Обстоятелствата , че не е спазен 14 дневния срок , уреден с правило на разпоредбата на
чл.49, ал.5 ПИКЕЕ за изпращането му на компетентния орган за метрологичен контрол,
считано от датата на проверката и че ведомствената/ фирмената/ пломба № 5053988,
записана в констативния протокол на проверката не е била налична при изследването му в
БИМ, сами по себе си нямат правна стойност, водеща до невъзникване на правото по чл.55,
ал.1 ПИКЕЕ, ако би била осъществена хипотезата на тази норма. И това е така , защото
тези нередности/ обстоятелства /, ако и да създават съмнение по въпроса дали
констатацията на показания в невизуализираните за отчет тарифни регистри към датата на
проверката е „вярна“ и налице ли е всъщност измерване на потребление , все пак са извън
нормативния фактически състав на това право, а само наличие на съмнение , без
доказателства в негова полза/ на съмнението/ не може да служи като основание за
правораздаване съобразно същото- чл.235, ал.2 ГПК. Нямат такава правна стойност и
обстоятелствата , че средството за търговско измерване съгласно изискването на чл.39,
ал.2 ЗИ не е преминало/ няма доказателства да е преминало/ последваща метрологична
проверка до края на календарната година, в която е монтирано / 31.12.2016 г./ и че
ответникът оператор е допуснал да съществуват „невидими“ регистри , с което не бил
изпълнил задълженията си по чл. 10, чл.9, ал.2 , чл.42, ал.5 ПИКЕЕ да осигури възможност
за визуализиран достъп до показанията на средството за търговско измерване , да го
поддържа в изправност , както и да обслужва редовно измервателната му система. Ако
бъде ползван такъв отрицателен нормативен аргумент, това би значело да се обезсмисли
напълно не само приложението, но и съществуването на нормата на чл.55, ал.1 ПИКЕЕ,
защото идеята за въвеждането й е точно за да се пресекат и санкционират последиците от
масово зачестилите през последните години неправомерни софтуерни въздействия върху
програмата на настройки на измервателната система на средството за търговско измерване ,
дотогава докато се изнамери технологичен начин, отнемащ възможността да се правят.
Отделен е въпросът доколко тя/нормата/ е редактирана умно и практически полезно
приложимо.
Другото обстоятелство по т.3, че записът показва действително измерено количество
6
електрическа енергия, не може обаче да се приеме, че е сигурно установено от
събраните доказателства.
Този отрицателен извод почива на следните логически положения, изведени от
заключението на съдебно- електротехническата експертиза :
а/ тъй-като това средство за търговско измерване не е от типа"смарт" и не разполага с
техническа възможност за предаване на данни за измерване на консумация в реално време/
извличане на информация за така наречения „товарен график“/, които да се записват в
електронната база на електроразпределителното предприятие, не може да се установи и не е
установено в миналото от кога е започнал или кога е въведен спорния запис на цифрови
показания в ненастроените за отчет тарифен регистър 3 и тарифен регистър 4 ;
б/ в БИМ не е извършено изследване на двата тарифни регистъра чрез натоварване на
средството за търговско измерване в работен лежим, с цел да се провери дали се натрупват
показания в тях / още повече , че те нямат програмирана отчетна настройка / и ако се
натрупват , тогава би могло да се приеме с голяма степен на вероятност , че наличният
запис на цифрова информация е последица от реално преминала през измервателното
устройство електрическа енергия ;
в / не е установена конкретната причина за възникването на записа / вещото лице заявява,
че не може да се установи/.
По тези съображения обстоятелството на метрологична годност на средството за
търговско измерване към датата на проверката/ дори и да се счита, че съществува/ и
липсата на данни за техническа неизправност не е достатъчен аргумент в полза на
фактически приложеното нормативно основание за преизчисляване на количеството
електрическа енергия.
Затова предявеният иск подлежи на уважаване в своята цялост- израз на което е
отмяна на обжалваното решение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата плащане на сумата 476,15 лева , представляваща направените по
първоинстанционното и въззивното производство разноски във вид на заплатени държавни
такси .
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 260163/14.09.2020 г. по
гр. дело № 969/2020 г. на ВТРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.124 ГПК, че М. И. П., с ЕГН: **********, от
гр.В. Т., ул.О. № 6, вх.е, ет.4, ап.12 не дължи на „Е. -С. “ АД, със седалище и адрес на
управление: гр.В. , бул. В. В. № 258, В.-Т. –Е, с ЕИК ******* плащане на сумата
7 935,85 лева, вменена й на основание чл.55, ал.1 ПИКЕЕ като задължение за
допълнително начислена стойност на реално потребено и установено количество
електрическа енергия за обект на адрес: гр.В. Т., ул.Ф. Т. № 20, вх.А по фактура №
7
**********/20.03.2020 г. за периода 14.01.2016 г. – 05.09.2019 г. в обем на 45750 квт/ч.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „Е. -С. “ АД, със седалище и адрес на
управление: гр.В. , бул. В. В. № 258, В.-Т. –Е, с ЕИК ******* да заплати на М. И. П., с
ЕГН: **********, от гр.В. Т., ул.О. № 6, вх.е, ет.4, ап.12 сумата 476,15 лева -
представляваща направени по първоинстанционното и въззивното производство разноски .
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщението пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8