Р Е Ш Е Н И Е
Номер
09.07.2020 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
На шестнадесети
юни две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
Съдията гражданско дело № 41 по описа за 2020 година,
намери за установено следното:
Производството е образувано по установителен
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника Й.М.Д., че
същият дължи на ищеца „Теленор България” ЕАД сумата 155,41 лв. – главница,
представляваща стойността на неплатени далекосъобщителни услуги, потребени в
периода 15.11.2016г. – 14.12.2016г., включваща сумата 5,63 лв. - абонаментна
такса за предпочетен номер +35937999589; сумата 16,88 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********; сумата 79,92 лв. - лизингови вноски за
предпочетен номер ++359*********; сумата 26,68 лв. - абонаментни такси и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; сумата 16,60 лв. -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
сумата 9,70 лв. - абонаментни такси за предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019 година до пълното
погасяване на вземането, дължимо по сключени между страните Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер +35937999589, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч. гр. д. № 1250/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Ищецът „Теленор България” ЕАД твърди, че
с ответника Й.М.Д. са сключили следните договори:
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 13.10.2012г., по
силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни услуги
на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 9,90 лв. на
месец;
-
Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +35937999589 от 26.09.2013г.,
по силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни
услуги на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 5,90
лв. на месец;
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, двата от
28.07.2015г., по силата на които дружеството се задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги на ответника, както и му предоставило устройство PRESTIGIO 5507 Dual Blak, срещу
заплащане на 23 лизингови вноски в размер на 9,99 лв. на месец;
-
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 07.01.2016г., по силата на който дружеството се задължило да
предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, срещу заплащането на
абонаментна такса в размер на 29,99 лв. на месец;
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 22.04.2016г., по
силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни услуги
на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 15,99 лв. на
месец;
-
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 29.09.2016г., по силата на който дружеството се задължило да
предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, срещу заплащането на
абонаментна такса в размер на 10,99 лв. на месец;
За периода 15.11.2016г. – 14.12.2016г.
ответникът дължал на ищеца по горепосочените договори сумата 421,31 лв., за
което била издадена фактура № **********/ 15.12.2016г., със срок на плащане
30.12.2016г. От обката дължима сума останало ответникът да дължи на ищеца сумата
155,41 лв., която включвала: сумата 5,63 лв. - абонаментна такса за предпочетен
номер +35937999589; сумата 16,88 лв. -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********; сумата 79,92 лв. - лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********;
сумата 26,68 лв. - абонаментни такси и използвани услуги за предпочетен номер
++359*********; сумата 16,60 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********; сумата 9,70 лв. - абонаментни такси за
предпочетен номер ++359*********.
Ищецът твърди, че за събиране на
вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, въз основа на което било образувано частно гр. дело №
1250/2019 г. по описа на РС - Свиленград и издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, ищецът имал правен интерес от предявяване на
установителен иск за вземането, предмет на заповедното производство.
По
тези съображения ищецът моли да бъде уважен предявения иск и да му бъдат
присъдени съдебно-деловодните разноски, направени в заповедното и в настоящото
производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му по реда на
чл.47 от ГПК особен представител, с
който се оспорва иска като неоснователен, с възражение, че вземането е погасено
по давност. Претендират се
разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 1250/2019 г. по
описа на РС-Свиленград се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
348/ 25.11.2019 г. за изпълнение на парично вземане по чл.410 от ГПК против
ответника за сумата 155,41 лева, включваща сумите 5,63 лв. - неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.11.2016г. -14.12.2016г.; 16,60 лв. - неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за отчетен период 15.11.2016г. - 14.12.2016г.; 79,92 лв. -
лизингови вноски за отчетен период 15.11.2016г. - 14.12.2016г.; 26,68 лв. -
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.11.2016г.
- 14.12.2016г.; 16,88 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен период
15.11.2016г. - 14.12.2016г.; 9,70 лв. - неплатени абонаментни такси за отчетен
период 15.11.201 бг. - 14.12.2016г., ведно със законната лихва, считано от
21.11.2019 година до датата на пълното погасяване на вземането; както и сумата
от 385 лв. - разноски по делото.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2
от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
вземането си, в срока по чл.415, ал.4 от ГПК. Ето защо, така предявеният установителен иск е допустим.
За
основателността на предявения иск е от значение установяването на следните
материалноправни предпоставки: валидно правоотношение по
твърдяните договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че
ищецът е предоставил тези услуги на ответника през исковия период, в търсения
размер.
От събраните по делото писмени доказателства
се установи, че между „Теленор България” ЕАД и Й.М.Д. са били сключени следните
договори:
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 13.10.2012г., по
силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни услуги
на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 9,90 лв. на
месец;
-
Договор за фиксирани услуги с предпочетен номер +35937999589 от 26.09.2013г.,
по силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни
услуги на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 5,90
лв. на месец;
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, двата от
28.07.2015г., по силата на които дружеството се задължило да предоставя
далекосъобщителни услуги на ответника, както и му предоставило устройство PRESTIGIO 5507 Dual Blak, срещу
заплащане на 23 лизингови вноски в размер на 9,99 лв. на месец;
-
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 07.01.2016г., по силата на който дружеството се задължило да
предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, срещу заплащането на
абонаментна такса в размер на 29,99 лв. на месец;
-
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 22.04.2016г., по
силата на който дружеството се задължило да предоставя далекосъобщителни услуги
на ответника, срещу заплащането на абонаментна такса в размер на 15,99 лв. на
месец;
-
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* от 29.09.2016г., по силата на който дружеството се задължило да
предоставя далекосъобщителни услуги на ответника, срещу заплащането на
абонаментна такса в размер на 10,99 лв. на месец;
За ползваните от ответника по
горепосочените договори мобилни услуги ищецът е издал фактура № **********/
15.12.2016г. на обща стойност 521,63 лв. с ДДС, със срок за плащане
30.12.2016г., която включва и претендираната сума.
Предвид изложеното, съдът намира, че в
разглеждания случай между страните са съществували облигационни правоотношения,
по силата на които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни
услуги за съответни предпочетени номера, срещу заплащането на уговорената цена,
съобразно тарифни планове. С оглед естеството на договорите, съдът приема, че
ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на
ответника съгласно тарифните планове. Поради това и като съобрази издадената
фактура, с включена детайлна справка за потреблението от ползвания от ответника
съответен мобилен номер, съдът приема, че искът за признаване за установено
дължимостта на сумата от 155,41 лв., представляваща цената на ползваните
далекосъобщителни услуги, е доказан по основание и размер. Не се доказа от ответника, при разпределена за него
доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил задължението
си за заплащане на потребените мобилни услуги.
Неоснователно е направеното от ответника, чрез особения му представител,
възражение за това, че процесното вземане е погасено по давност. Вземането е
станало изискуемо на 31.12.2016г., когато ответникът е изпаднал в забава.
Същото се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, поради това, че е
за периодични плащания – чл.111, б.„в“ от ЗЗД. От датата на изпадане в забава – 31.12.2016г. до
датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 21.11.2019г. не е
изтекъл период по-дълъг от три години, така че вземането не е погасено по
давност.
Предвид изложеното, предявената искова претенция за
сумата
155,41 лв., за която е
издадена
Заповед № 348/ 25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 1250/2019 г. на РС - Свиленград, се явява основателна. Като законна последица от уважаване на
предявения иск следва да се присъди и законната лихва от датата подаване
на заявлението в съда до
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. В мотивната част на тълкувателното решение е указано, че съдът по
установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за
разноските, сторени в заповедното производство.
Предвид изхода на спора, съдът намира,
че ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в размер на 385 лв. и разноски в исковото производство в размер на
25,00 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на Й.М.Д.,
с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че същият дължи на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 155,41 лв.– главница, представляваща
стойността на неплатени далекосъобщителни услуги, потребени в периода
15.11.2016 г. – 14.12.2016 г., включваща сумата 5,63 лв. - абонаментна такса за
предпочетен номер +35937999589; сумата 16,88 лв. - абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер ++359*********; сумата 79,92 лв. - лизингови вноски за
предпочетен номер ++359*********; сумата 26,68 лв. - абонаментни такси и
използвани услуги за предпочетен номер ++359*********; сумата 16,60 лв. -
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер ++359*********;
сумата 9,70 лв. - абонаментни такси за предпочетен номер ++359*********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019 година до пълното
погасяване на вземането, дължимо по сключени между страните Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, Договор за фиксирани услуги с
предпочетен номер +35937999589, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Договор за лизинг към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, за която сума е издадена Заповед № 348/
25.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
1250/2019 г. по описа на Районен съд - Свиленград.
ОСЪЖДА
Й.М.Д., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на
„Теленор България” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 385,00 лв. – разноски в заповедното
производство /ч.гр.д. № 1250/2019 г. по описа на Районен съд – Свиленград/, и
сумата 25,00 лв. – разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: