О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___________
гр. Варна, ______.03.2018г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ Х.
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ – мл.с.
като разгледа докладваното от съдия М.
Х.
ч.т.дело №264 по описа за 2018г. на
ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е с правно
основание чл.418 вр.чл.275 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от А.П.Х.,
чрез адв.Ж., срещу разпореждане №45232/05.10.2017г. по ч.г.д.№14972/2017г. на
ВРС, 26-ти състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на парично
задължение за сумите, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение
№8232/05.10.2017г., въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК –
извлечение от сметка.
В жалбата се твърди, че разпореждането
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че заявителят не може да се ползва
от предвидения в ГПК ред за издаване заповед за незабавно изпълнение, тъй като
вземанията по сключения с длъжника договор за кредит са били цедирани на трето
лице – „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД. След прехвърляне на вземанията са
сключени две допълнителни споразумения, с които са променени условията по договора,
размера на общото задължение и условията за погасяване на заема. Така
преоформеното задължение отново е прехвърлено на заявителя, но доколкото
прехвърлителя не е банкова финансова институция, приобретателят по цесионния
договор не може да ползва облекчения ред за издаване на изпълнителен лист по
реда на чл.417 от ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС.
Твърди се още, че представеното към
заявлението извлечение от сметка не отговаря на изискванията на закона и в
същото не се съдържат необходимите реквизити – няма дата на съставяне, изходящ
номер, не е ясен издателят му и какво качество има същия; няма данни за
движението по сметката и извършените плащания на задълженията по договора,
поради което същото не удостоверява валидно съществуващо вземане в полза на
заявителя за процесните суми. Още повече, че след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, не следва да бъдат начислявани договорни лихви и такси,
каквито се претендират в настоящото производство.
Сочи още, изпълнителното основание не
обективира подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се, че в заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и приложената нотариална покана,
заявителят се е позовал на настъпила предсрочна изискуемост на задължението, на
основание чл.18 от договора, без да конкретизира на коя от уговорените в същия
хипотези е приложил. Непосочването на основанието на предсрочната изискуемост
води до липса на надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Не са
посочени конкретно неплатените вноски и падежа на същите, без което не може да
бъде направена преценка настъпила ли е предсрочната изискуемост на вземанията.
Твърди се, че с допълнителните
споразумения е извършено недопустимо преструктуриране на дълга, като е
извършена капитализация на лихвите и таксите по договора за кредит чрез
преоформяне на общия размер на вземането, т.нар. анатоцизъм. Оспорва
приложеното към заявлението допълнително споразумение от 23.03.2009г., тъй като
в същото е посочено, че касае договор за покупка на недвижим имот, а сключеният
от кредитополучателя договор е за потребителски кредит.
По същество моли съда да отмени
обжалваното разпореждане.
Въззиваемата страна «Юробан България»
АД, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че при
постановяване на обжалваното разпореждане ВРС правилно е преценил наличието на
редовност на представените документи от външна страна. Твърди, че същата е
надлежно легитимирана да иска издаване заповед за незабавно изпълнение, тъй
като са налице предвидените в чл.417, т.2 от ГПК предпоставки, а именно:
представено е извлечение от счетоводни книги за вземане на банка. Основанието
за издаване на заповед за изпълнение е документът, а не субектът. Твърди още,
че от представените към заявлението писмени доказателства се установява по
безспорен начин вземането на заявителя за сумите, предмет на издадената заповед
за изпълнение, като приложеното извлечение от сметка има съдържанието
предвидено в чл.60, ал.2 от ЗКИ – броят на вноските, които не са издължени и
общия размер на просрочената сума; общия
размер на непогасената част от дълга – главница и договорна лихва; размерът на
обезщетението за забава за просрочените плащания. Допълнително в него са
посочени имената на длъжниците, договора за кредит, размерът на задължението,
датата на падежа, датата на предсрочната изискуемост, количеството и размера на
неплатените вноски по договора, а същото е издадено от надлежно упълномощени
лица.
С изпратената до жалбоподателя
нотариална покана надлежно е обявена предсрочната изискуемост на вземанията по
процесния договор за кредит, на основание чл.18 от същия. Разминаването в
размера на дълга посочен в поканата и този в заявлението се дължи на
продължителния период до подаването му, в който са водени преговори за
погасяване на дълга и настъпилата промяна в същия.
По същество моли съда да отхвърли
жалбата и потвърди разпореждането на ВРС.
Частната жалба е подадена в срока по
чл.275 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в
жалбата съображения и материалите по г.д.№14972/2017г. на ВРС, 26-ти състав,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Разгледана по същество жалбата се
явява основателна.
Пред ВРС е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК от „Юробанк
България» АД, гр. София срещу А.П.Х. за заплащане на сумата от 31 588,44
швейцарски франка, от която главница в размер на 25 250,38 швейцарски
франка, за периода от 23.04.2014г. до 29.09.2017г. по договор за потребителски
кредит №HL40545809/09.07.2008г., ведно с Приложение от 09.07.2008г.,
допълнително споразумение от 23.03.2009г. и допълнително споразумение от
14.06.2010г.; 3 359,57 швейцарски франка, договорна възнаградителна лихва
за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2 591,36 швейцарски франка, наказателна
лихва за просрочие за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387,13
швейцарски франка банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл.417, т.2 от ГПК.
ВРС е направил извод, че са налице
основания за издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй като
представените заверени копия на договор за кредит и извлечение от сметка удостоверяват
от външна страна задължението на длъжниците в посочените размери, поради което
по делото е установена изискуемостта на дълга.
Настоящият състав не споделя това
становището на ВРС поради следното:
При разглеждане на
заявлението съдът извършва преценка относно спазване указанията за попълване на
формуляра на заявлението съгласно Наредба №6/20.02.2008г. за утвърждаване на
образци, приложение №4. Заявлението, с което е сезиран ВРС е попълнено точно и
коректно. На следващо място съдът преценява условията по чл.411, ал.2 от ГПК,
след което следва да извърши преценка за редовността на документа,
удостоверяващ вземането, представляващ основание по чл.417, т.3 от ГПК както и
дали удостовереното в него вземане подлежи на изпълнение /дали е изискуемо/,
респ. дали са налице някакви модалитети по задължението – арг. чл.418, ал.2 и
ал.3 ГПК.
С
оглед преценката на представените документи съдът намира, че същите са редовни
от външна страна - представеното извлечение от сметка на длъжника ведно с
договора за кредит и допълнителните споразумения удостоверяват задължението,
неговото основание и размер, а представената нотариална покана удостоверява
надлежно отправеното и достигнало до длъжника изявление на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съобразно т. 4г от ТР №4/2013г. на
ОСГТК „в хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на кредитора
няма пречка да се издаде заповед за незабавно изпълнение в полза на
правоприемника на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор, тъй като по
силата на правоприемството същият е титуляр на вземането. Настъпилото преди
подаване на заявлението частно правоприемство обаче трябва да бъде установено с
документ по чл.417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като
идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички
индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по
изключение разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК предвижда различно доказване на
изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на заповед
за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо
представяне и на документа, установяващ вземането срещу неговия праводател”.
Предвидено
е още, че „в хипотезата на чл.417, т.2 ГПК, при която възможността за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от
сметка произтича от особеното качество на кредитора /банка, държавно учреждение,
община/, то и неговият правоприемник - универсален или частен, трябва да
притежава същото качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз
основа на издадения в полза на праводателя му документ. Противното би
означавало да се заобиколи закона чрез издаване на заповеди за незабавно
изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в закона, за които
законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на вземанията им”.
Ето защо, съдът намира, че доколкото
в процесния случай цедентът – „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, праводател на
заявителя, не би могъл да иска издаване на заповед за незабавно изпълнение, тъй
като няма качеството „банка”, то и неговият правоприемник – цесионер не може да
се ползва от облекчения ред за получаване на заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417, т.2 от ГПК. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в определения по ч.т.д.№856/2012г. на ВКС и ч.т.д.№506/2010г. на
ВКС, съвпадаща с разрешенията дадени в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и
постановена по дела с идентична фактическа обстановка.
Съдът намира, че останалите наведени
в жалбата възражения за недоказаност на размера на претенцията и
несъответствието му с останалата незаплатена част от дълга по договора, както и
за недействителност на допълнителните споразумения, поради противоречието им
със закона са въпроси по същество на спора, по които компетентен да се
произнесе е исковият съд в производството по предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК и не следва да бъдат разглеждани при преценка налице ли са
основания за допускане незабавно изпълнение.
Предвид изложеното съдът счита, че по
делото не е установено наличието на законоустановените предпоставки за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника А.П.Х..
С
оглед на горното, съдът намира, че жалбата е основателна и атакуваното разпореждане
следва да бъде отменено, респективно издаденият изпълнителен лист, обезсилен.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №45232/05.10.2017г. по
ч.г.д.№14972/2017г. на ВРС, 26-ти състав, с което е допуснато незабавно изпълнение на
парично задължение за заплащане на сумата, за която е издадена заповед №8232/05.10.2017г.
въз основа на документ по чл. 417, ал.1, т.2 от ГПК в полза на кредитор
„Юробанк България» АД, ЕИК *********, гр. София срещу А.П.Х., ЕГН **********,
за заплащане на сумата от 31 588,44 швейцарски франка, от която главница
от 25 250,38 швейцарски франка, за периода от 23.04.2014г. до 29.09.2017г.
по договор за потребителски кредит №HL40545809/09.07.2008г., ведно с Приложение
от 09.07.2008г., допълнително споразумение от 23.03.2009г. и допълнително
споразумение от 14.06.2010г.; 3 359,57 швейцарски франка, договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2 591,36
швейцарски франка, наказателна лихва за просрочие за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г. и 387,13 швейцарски франка банкови такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.417, т.2 от ГПК, както и сумата от 2684,33лв.
за направени по делото разноски, от които 1078,08лв. – държавна такса и 1606,26лв.-
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, и е разпоредено издаването на изпълнителен
лист, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№55542/02.10.2017г.
на „Юробанк България» АД,
ЕИК ********* гр. София, за
допускане по реда на чл.418 от ГПК на незабавно изпълнение на заповед за
изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо длъжника А.П.Х., ЕГН **********
ОБЕЗСИЛВА издадения по ч.гр.д. №14972/2017г. по описа
на ВРС, ХХVІ състав изпълнителен лист в
полза на „Юробанк
България» АД, гр. София срещу А.П.Х., ЕГН **********, за заплащане на сумата от
31 588,44 швейцарски франка, от която главница от 25 250,38
швейцарски франка, за периода от 23.04.2014г. до 29.09.2017г. по договор за
потребителски кредит №HL40545809/09.07.2008г., ведно с Приложение от
09.07.2008г., допълнително споразумение от 23.03.2009г. и допълнително
споразумение от 14.06.2010г.; 3 359,57 швейцарски франка, договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2 591,36
швейцарски франка, наказателна лихва за просрочие за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г. и 387,13 швейцарски франка банкови такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 28.09.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл.417, т.2 от ГПК, както и сумата от 2684,33лв.
за направени по делото разноски, от които 1078,08лв. – държавна такса и 1606,26лв.-
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: