РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
651
гр.
Пловдив, 29 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание
на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 121 по описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/. Образувано е по
искова молба, предявена от Г.Б.И., с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора
Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията”. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане,
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в „болки, страдания, обида,
огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност“, в резултат на
поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на мярка за
неотклонение задържане под стража в Ареста гр. Пловдив за периода от 01.09.2015
г. до 01.04.2016 г. и при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив за периода от 02.04.2016 г. до 13.01.2021 г., изразяващи се
в липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3
кв. м. нетна площ на човек“) и без постоянен достъп до санитарен възел и
постоянно течаща топла и студена вода в килиите - в ареста и в затвора, в
ареста не е имало условия за раздвижване, в килиите - в ареста и в затвора
имало гризачи и дървеници, не му е давана работа в затвора, с което се твърди
нарушаване на правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека /ЕКЗПЧ/ и чл. 3 от ЗИНС.
С писмо вх. №
7701/28.04.2021 г. по описа на съда, на Началника на Затвора Пловдив, по делото
е постъпила декларация подписана лично от ищеца Г.Б.И., с която са заявени
едновременно и отказ, и оттегляне на предявената искова молба. При това
положение съдът приема, че е сезиран с отказ от иска.
Съдът, като съобрази
волеизявлението на Г.Б.И., счита същото за допустимо. Съгласно чл. 233 ГПК (приложим по
препращане от чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ), ищецът може да се откаже изцяло или отчасти
от спорното право във всяко положение на делото. В случая са налице
предпоставките на сочения нормативен текст – отказът от спорното право може да
бъде направено при всяко положение на делото без съгласието на ответника, самият
отказ е обективиран в писмена декларация, която е написано собственоръчно и
подписано лично от ищеца. Налице е едностранно разпореждане с премета на
делото, което е суверенно право на страната, водещо до десезиране на съда от
разглеждането на спора по същество.
Така мотивиран, на основание чл. 159, т. 8 от АПК, Пловдивският
административен съд, ХVІІ състав,
О П Р Е
Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата
молба на Г.Б.И.,
с ЕГН **********,***, понастоящем в Затвора Пловдив, подадена чрез адвокат В.С.,
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 121 по описа за 2021 г. на
Административен съд гр. Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен
срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: