Р Е Ш Е Н И Е
№ 528 05.11.2014 г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд – гражданска колегия на девети
октомври през две хиляди и четиринадесета година, в публичното съдебно
заседание в следния състав :
Председател:
Явор Джамалов
Секретар: Мария Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия Явор Джамалов гражданско дело № 247 по описа за 2012 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени иска, като първият е с правно
основание, чл.226, ал.1 от КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
и чл. 86 ЗЗД.
По
изложените в исковата молба обстоятелства В.М.К. е поискал да бъде осъден
ответника ЗД Б. АД – С., да му заплати сумата от 45 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди, вследствие непозволено увреждане от *** година, заедно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното и
изплащане, както и направените по делото разноски.
Ответното дружество, чрез процесуалния си
представител е оспорило иска по размер, като са изложени доводи, че същия е
прекомерно завишен, че се явява неоснователен, изложени са твърдения, че е
налице съпричиняване от страна на ищеца за
настъпилите увреждания, като и че е налице съпричиняване
на вредите и от трето лице.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
Видно
от събраните писмени и гласни доказателства по делото на *** г., в гр.П., на
кръстовището на улиците “***” и “***” е настъпило ПТП, като лек автомобил марка
“БМВ 318” с рег.№ ***, управляван от М.В.М., в който
автомобил се е возил на другата предна седалка ищеца е бил ударен от лек
автомобил “Пежо 306” с рег. №*** управляван от
А.Н.К., и след завърта на автомобила в който се е возел ищеца, същия се ударил
в трети лек автомобил “Ауди 80” с рег. №***. В
следствие на тези удари на ищеца е била причинена средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лявата ключица, както и травми на дясната гръдна
половина и лява рамена става. С влязло в сила решение № 537 от 07.06.2011 г.
постановено по н.а.х.д. №182 по описа на ПРС за 2011 г., А.Н.К. е бил признат
за виновен за това, че на *** г., в гр.П., е причинил на ищеца при настъпило ПТП,
средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на лявата ключица, като и е
наложено наказание –глоба в размер на 1200.00 лева. Със същото решение е бил
признат за виновен и М.В.М. за това, че на *** г., в гр.П., е причинил на ищеца
при настъпило ПТП, средна телесна повреда изразяваща се във фрактура на лявата
ключица. С решение № 68/29.09.2011 г. постановено по възз.
НОХД № 263/2011 г., първоинстанционното решение е
било отменено в частта по отношение на М.В.М. и признава същия за невиновен по така повдигнатото му обвинение. Видно от
Констативен протокол за настъпило ПТП с пострадали лица, №*** г. увреждащият
лек автомобил рег.№ ***, управляван от А.Н.К., при
настъпване на инцидента е имал застраховка “Гражданска отговорност” полица №
***, валидна до *** г. в Б. И..
От
заключеното на вещото лице д-р К.А.С., по изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в следствие на настъпило ПТП,
ищеца е получил следните увреждания: счупване на лявата ключица, както и травми
на дясната гръдна половина и лява рамена става. Всички тия увреждания са довели
до много силни болки и страдания към момента на увреждането и следващите две
седмици. Проведено е лечение чрез обездвижване с мека
имобилизация на лявата ключица за 50 дни, като
постепенно болките са намалели, но ищцата е търпяла страдания и неудобства в
битово и хигиенно отношение. Ищеца е бил неработоспособен за 67 дни. При
извършения личен преглед е било установено, че към настоящия момент счупването
е зараснало но с разместване на фрагменти, запазен е обема на движение на
лявата ръка. Възможно е в бъдеще да се появи болезненост в областта на
счупването при натоварване и неблагоприятни климатични условия.
От
показанията на свидетелите М.В.М. и Ц. Д. К., ценени по реда на чл.172 ГПК, се
установява, че непосредствено след увреждането, ищеца е изпитвал много силни
болки и страдания, не е могъл да спи, изпитвал е редица затруднения в битово и
хигиенно отношение, като не е могъл да се облича и съблича сам да обува обувки
и прочие, поради обездвижване на лявата ръка. Същите
заявяват, че е търпял болки и по време на оздравителния процес, както и сега.
Предвид
горното съдът намира, че е налице хипотезата на чл.45 от ЗЗД. Установено е, че
ищеца е бил увреден от действията на А.Н.К. при настъпване на ПТП. Налице е противоправно действие
и настъпили вследствие на него неимуществени
вреди /болки и страдания търпени от ищеца/. Доказано е, че тези вреди са
причинени от водача на увреждащото ПТП виновно, поради което и същия е бил
признат за виновни по-горе цитираното решение, която съгласно чл. 300 ГПК е
задължителна за гражданския съд и той не може да пререшава въпросите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Това, заедно с настъпилите неимуществени
вреди, е достатъчно за да се приеме наличието на увреждане, тъй като едно
престъпление, винаги представлява деликт, при
наличието на вреди. Поради това искът по чл.45 ЗЗД е доказан по своето
основание. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
В случая както бе посочено увреждащия автомобил към момента на инцидента е имал
валидна застраховка “Гражданска отговорност”, полица № ***, валидна до *** г.,
сключена с ответника. Предвид на горното са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответното застрахователно дружество, за настъпилите неимуществени вреди в следствие настъпилото ПТП.
В
случая обезщетението за нанесените на ищцата неимуществени
вреди, се определя по справедливост с оглед на принципа залегнал в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Последното не е абстрактно понятие, а е свързано с редица
обстоятелства, които подлежат на преценка, като характерът на деянието,
степента на увреждането и на вината, настъпилите от деянието последици, както и
други обстоятелства имащи връзка с разглеждания случай. В тази връзка съдът
определя обезщетение на база степента на установеното увреждане от цитираната
по-горе съдебна експертиза и свидетелските показания, като взема предвид и
периода на лечение, евентуални болки търпени по време на лечението и евентуални
бъдещи страдания по повод на същото увреждане. Съобразявайки се със степента на
причиненото увреждане, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени
вреди следва да се уважи за сумата от 15 000.00 лева, като до пълния претендиран такъв от 45 000.00 лева, иска ще следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан. При определяне на обезщетението съдът
взема предвид непродължителния период на възстановяване продължил около 60 дни,
както и че към настоящия момент движението на ръката е напълно възстановено, и
не се очакват за в бъдеще негативни последици за здравето на пострадалата освен
евентуалната възможност за обичайните неудобства при получена фрактура, при
натоварване, студ и влага.
Съгласно
чл.51 ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. В настоящето производство предвид изложеното
по-горе не се ангажираха доказателства, ищцата пряко чрез свое действие да е
предизвикала получените увреждания, поради което и така определеното
обезщетение не следва да се намалява.
Съдът
счита, че доводите на ответното дружество изложени в отговора на исковата
молба, че е налице съпричиняване от страна на ищеца,
тъй като същия в нарушение на закона се е возил без да е сложил предпазен
колан, както и че е налице съпричиняване и от страна
на М.В.М. за настъпването на ПТП и вредните последици, както и че
застрахователната полица не е породила действие, не са доказани в настоящето производство.
С извършения доклад по делото по реда на чл.140 ГПК, съдът е указал на
ответната страна, че нейна е тежестта на доказване на горните твърдения. По
делото не се представиха и събраха доказателства, че ищеца се е возил без да е
сложил предпазен колан, в увреденото МПС, както и че застрахователната полица
не е породила действие, за да се приеме, че извършените констатации в цитирания
протокол за настъпило ПТП с пострадали лица, №*** г. за наличието на
действителна полица за застраховка “ГО”, са неверни. Съответно както бе
посочено наказателния съд е приел, че за настъпването на процесното
ПТП, М.В.М. е невиновен.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ответникът е в забава от момента на
извършване на увреждането, а именно *** година, поради което и дължи
обезщетение за забава, което съгласно чл.86 от ЗЗД се равнява на законната
лихва за забава, върху паричната равностойност на вредите, от датата на
увреждането. Поради това върху уважената част от иска следва да се присъди
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането *** година, до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед
изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Пернишки окръжен съд, държавна такса в размер на 600.00 лева, заедно със
законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на влизане на
решението в сила до окончателното изплащане. Съответно ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 400.00
лева, изчислени по компенсация съобразно уважената част на исковите претенции,
за изплатен хонорара на вещо лице и адвокатско възнаграждение. Съответно ищеца
следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените разноски по
делото в размер на 2666.66 лева, изчислени по компенсация съобразно
отхвърлената част на исковите претенции
По
изложените съображения окръжният съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД
– С.,, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
С. П. да заплати на В.М.К. ***, сумата от 15000,00 /петнадесет хиляди/лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени
вреди, вследствие непозволено увреждане от *** година, вследствие на ПТП,
заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
увреждането - *** година, до окончателното и изплащане, както и сумата в размер
на 400.00 лева направените разноски по делото, изчислени по компенсация
съобразно уважената част на исковите претенции, като за разликата до пълният
предявен размер от 45 000.00 лева, неимуществени
вреди ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД – С.,, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от С. П., да заплати по сметка на Пернишки
окръжен съд, държавна такса в размер на 600.00 лева, заедно със законната лихва
върху държавни вземания, считано от датата на влизане на решението в сила до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.М.К. от ***, да заплати на ЗД
“Б. И.” АД – С.,, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С. П., сумата от 2666.66 лева, направени разноски по делото,
изчислени по компенсация съобразно отхвърлената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия: