РЕШЕНИЕ
№ 1009
гр. Плевен, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430100054 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, с ЕИК
***, с адрес: ***, представлявано от *** — *** против ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от *** в която се твърди, че между
„***, в качеството на наемодател и правоприемник на *** и ***, в качеството
на наемател, бил сключен договор от 26.10.2016г. за наем на недвижим имот,
собственост на ищцовото дружество, находящ се в ***, като с анекси от
21.12.2018г. и 08.01.2020г. бил продължен срока на договора до 31.12.2020г.
Пояснява се, че наемодател към датата на сключване на договора било ***, но
след извършено вливане на това дружество в „***, дружеството
правоприемник установило, че наемателят не бил заплатил наемните вноски и
разходи за консумативи по два броя фактури от 2019г. — фактура № *** от
10.06.2019г. и фактура № *** от 08.07.2019г., на обща стойност от 2 686,95
лв. Към момента на завеждане на исковата молба, наемателят не бил заплатил
и следните дължими наемни вноски, ведно с консумативите, а именно:
1
дължима по фактура № *** от 11.03.2020г. сума в размер на 1416.11 лв.;
дължима по фактура № ********** от 14.04.2020г. сума в размер на 1384.46
лв.; дължима по фактура № *** от 14.05.2020г. сума в размер на 1367.70 лв.;
дължима по фактура № *** от 08.06.2020г. сума в размер на 1340.36 лв.;
дължима по фактура № *** от 06.07.2020г. сума в размер на 1348.68 лв.;
дължима по фактура № *** от 10.08.2020г. сума в размер на 1365.37 лв.;
дължима по фактура № *** от 08.09.2020г. сума в размер на 1401.77 лв.;
дължима по фактура № *** от 09.10.2020г. сума в размер на 1339.93 лв.;
дължима по фактура № *** от 11.11.2020г. сума в размер на 1401.65 лв. и
дължима по фактура № *** от 08.12.2020г. сума в размер на 1470.13 лв. Или
общата стойност на дължимите от *** на „*** наемни вноски, ведно с
консумативите по описаните фактури възлизала на 16 523.11 лв.
Твърди се, че със сключения Анекс № 2 на 08.01.2020г. срокът на
договора за наем бил продължен до 31.12.2020г. С покана от 23.12.2020г.
ищеца уведомил ответното дружество, че с оглед изтичащия на 31.12.2020г.
срок на договора за наем наемателят следвало да освободи наетия имот до
01.01.2021г., като представи и протокол- опис на състоянието, в което го
предавал. Наемателят обаче отказвал да напусне наетия имот. Навеждат се
доводи, че юридическият факт на прекратяване на договора без предизвестие
от наемодателя бил настъпил още при първото забавяне на изпълнението на
парично задължение по договора за наем с повече от 30 календарни дни -
съгласно чл.7.2.1. от сключения договор за наем, а именно задължението по
фактура № *** от 10.06.2019г. През целия срок на договора наемателят бил в
неизправност, с оглед неритмичното издължаване на наемните вноски, поради
което наемодателят могъл във всеки един момент да прекрати договора без
предизвестие, съгласно условията на договора. С цитираната покана от
23.12.2020г. наемодателят е изразил писмено волята си за прекратяване на
сключения договор за наем. Налице било и обстоятелството, че към момента
на предявяване на иска наемателят не бил изпълнил задължението си по чл.
233, ал. 1 от ЗЗД — да върне на наемодателя помещението, предмет на
прекратения договор.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника да освободи и предаде на ищеца
държането на процесния имот, находящ се в *** .
2
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковата
претенция. Твърди, че съобразно изискванията на тръжната процедура и
клаузите на договора бил внесъл депозит, имащ характеристиките на
„гаранция за добро изпълнение“ в размер на първоначално определения един
наем. Твърди, че е извършвал подобрения в имота, стойността на които
възлизала на 23 039,17лв. и това му давало право да задържи имота до
изплащане стойността на подобренията.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна :
Установява се от представения препис на Договор *** че същия е бил
сключен между ***, в качеството на наемодател и ***, в качеството на
наемател, с предмет недвижим имот в ***.
Според обективираното в т.2.1. и т.3.1. от договора, срокът на
правоотношението е бил уговорен до 01.11.2017г., а размерът на наемната
цена определен на 1 000лв., подлежащ на индексация с размера на
шестмесечната инфлация по данни на НСИ, като посочената по-горе цена се
умножава с инфлационния коефициент и получената сума се прибавя към
първоначалния размер. Срокът за плащането й е бил уговорен от 10 до 15-то
число на месеца, според отразеното в т.3.3. Регламентирано е било изрично в
т.6.1.4. и задължението за плащане на консумативни разходи – за ел.енергия и
вода, според издадените от съответните доставчици фактури и такса за
поддръжка на общи части, съгласно съставена фактура.
Видно е от обективираното в т.7.1., че са били предвидени изрично
основания за прекратяване на договора – автоматично с изтичане на срока на
действие, предсрочно по взаимно съгласие на страните и едностранно с
едномесечно писмено предизвестие. Уговорено е било и право на
наемодателя да развали съглашението незабавно и без предизвестие при
забава плащане на парично задължение на наемателя с повече от 30
календарни дни и при системно (повече от два пъти) забавяне на
изпълнението на парично задължение на наемателя с повече от 10 дни, според
отразеното в т.7.2.1. и т.7.2.2.
3
Между страните е безспорно, че при подписване на договора
наемателят е заплатил на наемодателя уговорения в т.4.1 депозит в размер на
една месечна наемна цена, служещ като гаранция за изпълнение на негови
задължения, произтичащи от правоотношението.
Видно е от приложения препис на Анекс от 21.12.2018г., че страните по
първоначалното съглашение са уговорили продължаване на срока му с 12
месеца, считано от 01.01.2019г.
От представения препис на Споразумение от 12.07.2019г., подписано
към процесния договор между ищеца „*** и *** е видно, че с оглед вписано
на 10.07.2019г. преобразуване чрез вливане на *** в „***, са приели, че
последното е наемодател по наемното правоотношение 26.10.2016г. и на
същото е дължимо плащане на уговорената наемна цена.
От приложения препис на Анекс №2 от 08.01.2020г., подписан също
между „*** и *** се установява, че са уговорили продължаване на процесния
договор за наем с една година, считано от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
Установява се от представените от ищеца фактури № *** / 11.03.2020г.;
№ ********** / 14.04.2020г.; № *** / 14.05.2020г.; № *** / 08.06.2020г.; №
*** / 06.07.2020г.; № *** / 10.08.2020г.; № *** / 08.09.2020г.; № *** /
09.10.2020г.; № *** / 11.11.2020г.; № *** / 08.12.2020г., че същите са били
издадени за дължими за периода от м.март 2020г. до м.декември 2020г.
наемни цени и консумативни разходи за процесния имот в общ размер на
16 523,11лв. Не се твърди плащането им, а платения при сключване на
договора депозит, с оглед размера си, може да покрие едномесечна наемна
цена.
Ищецът е представил покана, изходяща от него с *** и адресирана до
ответника, съдържаща изявление, че поради изтичане срока на наемния
договор на 31.12.2020г., моли за освобождаването му до 01.01.2021г. със
съставяне на протокол-опис на състоянието, в което се предава.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
4
Установи се от обсъдените доказателства, че процесния имот, находящ
се в *** е бил предмет на Договор за наем, сключен на 26.10.2016г. между
***, в качеството на наемодател и ответника ***, в качеството на наемател.
Безспорно е, че на основание това правоотношение ответника е
установил държане върху същия имот.
Установи се също така, че по силата на Споразумение от 12.07.2019г.,
подписано между страните в настоящото производство, същите са приели, че
наемодател по правоотношението е „***, като правоприемник на ***, а
срокът на наемното правоотношение е бил продължен до 31.12.2020. с
подписан Анекс от 08.01.2020г. При справка в Търговски регистър също се
установява, че *** е заличен търговец, поради преобразуване и ищеца е негов
правоприемник. Възражение, касаещо това правоприемство е заявено от
ответника едва в хода по същество на спора, а не с писмения отговор, поради
което съдът не се занимава с изследването му. Стана ясно от обсъдените
доказателства, че страните изрично са отчели извършеното преобразуване,
касаещо наемодателя и продължаване срока на правоотношението с
правоприемника при уговорените първоначално условия.
Съдът намира, че с изтичане срока на наемния договор на 29.12.2020г. и
при изричното противопоставяне на продължаването му от страна на
наемодателя, правоотношението е било прекратено. При това ирелевантен за
спора е факта на забава на наемателя за плащане на дължимите наемни
вноски. Това е обусловило уговореното в т.7.2.1 право на наемодателя да
развали договора. Касае се обаче за субективно потестативно право, което
следва да бъде упражнено с отправяне на изрично волеизявление, достигнало
до адресата, за да породи предвидените правни последици. В случая това не е
било сторено и въпреки забавата в изпълнение на задълженията на наемателя
наемното правоотношение е продължило до изтичане на уговорения срок,
когато наемодателя се е противопоставил на продължаването му.
Съгласно разпоредбата на чл.233, ал.1 от ЗЗД, в тежест на наемателя
лежи задължението за връщане на вещта, предмет на наемния договор, след
прекратяването му.
Безспорно е, че ответника не е предал на наемодателя държането на
5
имота след изтичане на срока на договора, както и към завеждане на исковата
молба и приключване на съдебното дирене.
Поради горното, съдът счита, че претенцията на ищеца по чл.233, ал.1
от ЗЗД е основателна и доказана и следва да се уважи като такава,
респективно да бъде осъден ответника да предаде на ищеца държането на
имота, предмет на прекратения наемен договор.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 80лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.23, т.3 от НПП.
При условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви
решението си.
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 233, ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ДА ПРЕДАДЕ на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ДЪРЖАНЕТО на следния недвижим
имот, находящ се в ***: ***, състоящ се от битова част, работилница,
гаражни клетки и трафопост, със застроена площ 376кв.м., който имот е
предмет на прекратен Договор за наем от ***изменен с Анекс от 21.12.2018г.,
Споразумение от 12.07.2019г. и Анекс от 08.01.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ***, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***сумата от 160 лв., представляваща деловодни
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 24.09.2021г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6