М О Т И В И
към присъда
по НОХД № 5785 / 2017 г.
по описа на Районен съд – Варна,
постановена на 03. 04. 2018 г.
Подс. В.С.Д., ЕГН
: **********,***, български гражданин, без образование, работи, неженен, осъждан,
е предаден на съд с обвинение по :
чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК, затова че нa
19. 07. 2016 г. в гр. Варна, в условията
на опасен рецидив, с цел да набави за
себе си имотна
облага, спомогнал да бъдат отчуждени
чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Huawei P9 lite“ и силиконов гръб за него,
на обща стойност
444, 60 лв. /четиристотин четиридесет и четири лв. и шестдесет
ст./, собственост на С.Р.С., за които знаел,
че са придобити
от Д.С.А. чрез
престъпление чл.
198, ал. 1 от НК /грабеж/.
Подс. Д.С.А., ЕГН
: **********,*** Бакалово, област Добрич, български гражданин, начално
образование, работи, неженен, осъждан, е предаден на съд с обвинение по :
чл. 198, ал. 1 от НК, затова, че на 18. 07. 2016 г. в гр. Варна, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. мобилен телефон марка
„Huawei P9 lite“ и силиконов
гръб за него, на обща стойност 444, 60 лв. /четиристотин четиридесет и четири лв. и шестдесет
ст./, от владението на С.Р.С., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила.
Делото е разгледано в отсъствието на подс. Д.С.А.,
доколкото това не пречи за разкриване
на обективната истина, същия не
е намерен на посочения от него
адрес и го е променил
без да уведоми съответния
орган, местоживеенето му в страната не
е известно и след щателно издирване не е установено, като същия се представлява от защитник.
Представителят
на ВРП поддържа повдигнатите спрямо подсъдимите обвинения. Счита,
че извършените от тях
деяния се доказват по несъмнен начин
от събраните доказателства. Моли
съда да им наложи наказания „Лишаване от свобода”, ориентирани към минималния
размер.
С протоколно определение от 12. 03. 2018 г.
съдът е конституирал като страна в процеса – граждански ищец и частен обвинител С.Р.С., предявила граждански иск срещу подс. Д.С.А. в размер на 3000. 00 лв.,
представляващи неимуществени вреди от престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. Същата
моли съда да уважи претенцията
й изцяло.
Относно вида и размера на наказанието поддържа становището
на държавното обвинение.
Защитата изразява становище, че по делото са събрани
доказателства, които по безспорен и категоричен начин доказват извършването на
деянията. Моли съда да им наложи наказания „Лишаване от свобода“, ориентирани
към минималния размер.
Подс. В.С.Д. се признава за виновен, като моли съда за наказание в минимален
размер.
От събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка :
На 18. 07. 2016 г. в гр. Варна, свид.
С.Р.С. ***. Вървейки същата провеждала разговор с помощта на мобилния си
телефон „Huawei P9 lite“. Подс. Д.С.А. настигнал свидетелката, ударил я
по врата, с рязко дърпане й отнел мобилния телефон и прилежащия към него
силиконов гръб, веднага след което се отдалечил в неизвестна посока. Подс. В.С.Д. виждайки случилото се също се отдалечил в
неизвестна посока.
Вечерта на същия ден двамата
подсъдими отишли в жилище, находящо се в гр. Варна,
ул. „Александър Малинов“, където бил свид. И.Р.И., на
когото случая бил подробно разказан.
На 19. 07. 2016 г. подс. В.С.Д. взел отнетия от подс.
Д.С.А. телефон и силиконов гръб към него, отишъл в заложна къща, находяща се в гр. Варна, ул. „Капитан Райчо“, където
заложил вещите, за което получил парична сума в размер на 30. 00 лв., с която
се разпоредил в своя полза.
Свид. С.Р.С. уведомила органите на реда за случая. Било образувано наказателно
производство, като след оперативно – издирвателни
мероприятия извършителите били установени. Отнетите вещи били върнати на
собственика им.
Заключение на назначена по делото експертиза :
Съдебно – оценителна експертиза : пазарната стойност на
отнетите вещи е в размер на 444. 60 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена,
като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни
и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно обясненията на подс. В.С.Д., показанията на свид. С.Р.С., свид. И.Р.И., свид. М.С.А., съдебно – оценителна експертиза, протокол за
разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно предаване, справки
съдимост.
Съдът
кредитира обясненията на подс.
В.С.Д., доколкото същите са последователни,
съпоставени с другите доказателства непротиворечиви. Същите
дават данни относно
авторство, предмет, начин на извършване. Следва да се има
в предвид, че обясненията са не само средство
за защита, но и доказателствено средство, което следва да се
цени наред с всички останали източници на доказателства.
Показанията
на свидетелите съдът възприе
и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство, предмет, начин на извършване.
Изготвената и приета по делото експертиза съдът счита за обективно и компетентно дадена. Същата изяснява стойност на отнетото. Следва
да се акцентира на изключителните професионализъм и авторитет с които се ползва вещото лице, както
и да бъде отбелязано, че заключението му е
в пълен унисон с доказателствата по делото.
Останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени
средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава от обективна и
субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
Относно състава на чл. 215, ал.
2, т. 4, пр. 2 от НК :
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си, подс. В.С.Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното престъпление.
От обективна страна безспорно
се установи, че подс. В.С.Д.
чрез своите действия е спомогнал да бъдат
отчуждени чужди
движими вещи - мобилен телефон „Huawei
P9 lite“, ведно със силиконов гръб за него,
собственост на свид. С.Р.С.. Същевременно той е
знаел, че същите са придобити от другиго – подс. Д.С.А.
чрез престъпление, в частност грабеж. Налице е била и специалната цел, а именно да набави за себе си имотна
облага, предвид стойността на отчужденото. В случая са налице и двете
хипотези на чл. 29 от НК, доколкото подсъдимия е извършил престъплението след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „Лишаване от свобода” не
по – малко от една година, изпълнението на което не е отложено и след като е
бил осъждан повече от два пъти на същото наказание за умишлени престъпления от
общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния срок, предвиден по
чл. 30 от НК. С оглед
стойността на отнетите вещи и вредните последици, които са не само
имуществените, а и тези които се причиняват на обществото, съдът счита, че в
случая не може да се приеме, че деянието
не е причинило и не е било в състояние да причини сериозни вреди. Освен
стойността на вещите следва да се вземе предвид и упоритостта при извършването,
все обстоятелства, които
изключват приемането на малозначителност на деянието.
Не подлежи на съмнение и авторството на
подсъдимия по така възведеното обвинение. Горното
съдът прие въз основа на обясненията на подс. В.С.Д., показанията на свид.
С.Р.С., свид. И.Р.И., свид.
М.С.А., съдебно – оценителна експертиза, протокол за разпознаване на лица и
предмети, протоколи за доброволно предаване.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т. е. желаел е неговото
извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното
настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като
причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от
страна на подсъдимия на законовия ред, установен
в Република България, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно състава на чл. 198, ал. 1 от НК :
Съдът намира за безспорно
установено, че с деянието си, подс. Д.С.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното престъпление.
От обективна страна безспорно
се установи, че подс. Д.С.А.
е отнел от владението на свид. С.Р.С. нейни движими
вещи – мобилен телефон „Huawei P9 lite“, ведно със силиконов гръб за него. Това е
извършил със сила, доколкото ги е взел чрез нанасяне на удар и издърпване,
влагайки краткотрайно, но чувствително физическо усилие за това. По този начин той е прекъснал владението
върху движимите вещи, установявайки трайна фактическа власт върху тях. С оглед
стойността на отнетите вещи и вредните последици, които са не само
имуществените, а и тези които се причиняват на обществото, съдът счита, че в случая
не може да се приеме, че деянието не е причинило и не е
било в състояние да причини сериозни вреди. Освен
стойността на вещите следва да се вземе предвид и упоритостта при извършването,
все обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието. Не подлежи на съмнение и авторството на подсъдимия по така възведеното обвинение. Горното
съдът прие въз основа на обясненията на подс. В.С.Д., показанията на свид.
С.Р.С., свид. И.Р.И., свид.
М.С.А., съдебно – оценителна експертиза, протокол за разпознаване на лица и
предмети, протоколи за доброволно предаване.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк
умисъл. Подсъдимия е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, т. е. желаел е неговото
извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното
настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение,
обективирано по делото, в частност от вида и
последователността на действията му.
Като
причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от
страна на подсъдимия на законовия ред, установен
в Република България, стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.
Относно вида и
размера на наложеното :
За престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК, законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от три до десет годони и „Глоба“ в размер от
пет хиляди лева до десет хиляди лева, а за това по чл. 198, ал. 1 от НК –
„Лишаване от свобода“ за срок от три до десет години. Но
за да бъдат индивидуализирани наказанията
следва
да се отчетат обществената опасност на деянията
и дейците, смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете направените
признания, съдействащи
за разкриване на обективната истина, изразените съжаление и критичност към
извършеното, млада възраст, установени трудови навици, като отегчаващи такива
упоритост при извършване. В обобщение на горното съдът счита, че то води до
извода за сравнително ниска степен на обществена опасност на дейци и деяния.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да им наложи наказания при наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната превенция е водеща, с оглед прието от
съда, следва да бъдат взети
мерки за превъзпитаване на дейците. Обръщайки
внимание и на генералната превенция, за постигане на
тези цели, следва на първо
място да се отговори на
очакванията на обществото за пресичане
и ограничаване на подобен вид прояви,
чрез адекватно на обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението
наказание, което пък от своя
страна ще въздейства предупредително върху другите членове
на обществото. В този смисъл съдът
счете за справедливо да определи на :
подс. В.С.Д. наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1, ал. 3 от НК, за
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 4, пр. 2 от НК – „Лишаване от
свобода“ за срок от две години, чието
изпълнение, с оглед личността на дееца, да бъде при първоначален строг режим,
като с оглед неговото финансово положение не наложи по – лекото наказание
„Глоба“,
подс. Д.С.А. наказание при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за
престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
чието изпълнение с оглед личността на дееца да бъде отложено за срок от четири
години.
Съдът
счита, че наложените наказания са съответни на извършените престъпления. Същите дават възможност на всеки от подсъдимите да
се поправи и превъзпита към спазване
на законите и добрите нрави. Съдът
прецени, че наказания в такъв размер биха се оказали достатъчни за постигането
на целите по чл. 36, ал. 1 от НК, с оглед особеностите на конкретното деяние. Съдът
намира, че същите ще дадат възможност на всеки
от подсъдимите да осмисли извършеното.
Доколкото
относно подс. В.С.Д. и подс. Д.С.А. в случая са налице предпоставките
за приложение разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал.
1 от НК, съдът групира така наложените наказания, съответно :
на първия с това по НОХД № 1839
/ 2017 г. по описа на Районен съд
– Варна, НОХД № 2335 / 2017 г. по
описа на Районен съд – Варна,
НОХД № 3635 / 2017 г. по описа
на Районен съд – Варна, като наложи най – тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок
от две години, което
на осн. чл.
57, ал. 1, т. 2, б. А от
ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, като
на осн. чл.
25, ал. 2 от НК беше зачетено изтърпяното,
на втория с това по НОХД № 4382
/ 2016 г. по описа на Районен съд
– Варна, като наложи
най – тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от две години,
изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.
1 от НК да бъде отложено за
срок от четири години.
Същевременно
съдът счита, че не следва
да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК за
увеличаване наказанията на
осъдените. При решението
си съдът се мотивира от
обстоятелството, че с определените общи наказания ще бъдат постигнати целите, визирани в чл. 36
от НК. Целта на закона не
би се постигнала
чрез едно механично увеличаване размера на наказанието,
а чрез даване възможност на осъдения
да докаже това в обществото.
След като призна подс. Д.С.А.
за виновен в осъществяването на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК, съдът
прие, че предявения граждански иск от свид. С.Р.С.,
за претърпяни он деянието неимуществени
вреди, е доказан по основание и са налице предпоставките
за ангажиране на гражданската отговорност. Обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди се дължи само при
наличие на няколко предпоставки – деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. В случая са налице
всичките посочени. Действително в резултат на деянието на подсъдимия, пострадалия е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Поради
изложените аргументи съдът
уважи гражданския
иск за сумата от 1 500. 00 лв., ведно със законната лихва от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата, представляващ обезщетение
за претърпени от пострадалата неимуществени вреди в резултат
на деянието, като доказан по
основание и размер, като отхвърли иска в останалата му част до пълния предявен
размер като неоснователен.
Всеки от подсъдимите беше осъден да заплати в полза на ОД
– МВР – Варна сумата от 25. 30 лв. и в полза на Районен
съд – Варна сумата от 25. 00 лв., представляващи направени по делото разноски,
а подс. Д.С.А. и в полза на държавата 60. 00 лв.,
представляваща 4 % държавна такса върху размера на уважения граждански иск.
Вещественото
доказателство по делото – 1 бр. билет, след влизане на присъдата в законна
сила, следва да остане към материалите по делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :