№ 7940
гр. София , 22.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110135506 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от фирма срещу З. СТ. П., с което се иска издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника за суми по договор за паричен заем, сключен на
12.03.2020г. с фирма, вземанията по който са били прехвърлени на заявителя
по договор за цесия на 02.11.2020г.
Със заявлението се иска присъждане и на сумите 190.05 лева –
възнаграждение по гаранционна сделка и 36.00 лева – такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
Съдът намира, че по отношение на така посочените суми заявлението
следва да се отхвърли по следните съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по
потребителските договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията,
основани на тях, се приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3
ГПК вр.чл.7 ГПК.
Сключеният между З. СТ. П. и фирма договор за заем има характер на
1
потребителски договор и за него се прилагат разпоредбите на ЗПК. Търсената
сума от 190.05 лева е по чл.4 от договора. В тази разпоредба е посочено, че
потребителят е длъжен в тридневен срок след подписване на договора да
осигури поръчител, който да отговаря на определени условия – осигурителен
доход над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
поръчител по друг договор или сам да е заемател, които са трудно изпълними,
евентуално да предостави банкова гаранция. Посочено е, че при
неизпълнение на това задължение потребителят се съгласява да сключи
договор за поръчителство с посочено от заемодателя търговско дружество. На
същата дата е сключен и договор за поръчителство между заемателя и фирма,
като дължимото възнаграждение е определено на 202.72 лева и то се
калкулира към седмичната погасителна вноска, дължима на заемодателя –
фирма, т.е. платими са към това дружество.
Съдът намира, че с тази клауза и поетото задължение за плащане на
възнаграждение за поръчител, избран от заемодателя, се постига скрито
оскъпяване на заема. Потребителят няма право на избор на дружество-гарант.
То се сочи от кредитора, на когото му е известно предварително дължимото
за това възнаграждение, който разход следователно е трябвало да посочи като
елемент от ГПР, което не е сторил – така в ЗПК. Отделно от това, видно е, че
вноските за гарант се плащат на заемодателя и са калкулирани в седмичната
погасителна вноска по договора за заем, което е индиция, че тази сума е
разход по договора и е елемент от ГПР. Немаловажен е и въпросът, че с това
задължение кредиторът прехвърля риска от договора на потребителя, щом го
задължава да изпълни условието след сключване на договора, когато вече
следва да е преценил кредитоспособността му с оглед основната си търговска
дейност.
Предвид изложеното, настоящият съд намира, че искането за
присъждане на вземане по договора за поръчителство не следва да се
уважава, като основано на нищожен договор, сключен в нарушение на ЗПК.
Претенцията за присъждане на сумата от 36.00 лева – разходи по
събиране на вземането, съдът също счете, че се основава на нищожна клауза
отново по съображения, че дейностите по отчет на договорите е задължение
на кредитора да положи грижата на добрия търговец при водене на делата си
и начисляването на допълнителна такса за това е в нарушение на добрите
2
нрави.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, подадено от фирма, ЕИК *********, в частта относно сумата
от 190.05 лева – възнаграждение по гаранционна сделка между З. СТ. П. и
фирма към договор за паричен заем № 3793032, сключен на 12.03.2020г.
между З. СТ. П. и фирма, вземанията по който са били прехвърлени на
заявителя на 02.11.2020г. по договор за цесия, както и в частта относно
сумата от 36.00 лева – такси за извънсъдебно събиране на вземането по
договора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3