№ 563
гр. Русе, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно
наказателно дело № 20224520200353 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на СТ. ЗДР. Н. против Наказателно постановление № 21-
1085-003312/10.12.2021 г., издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което
на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се ангажират твърдения, че обжалваното наказателно постановление е
издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като в тази насока се моли същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което
е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в
законоустановения срок – препис от обжалваното наказателно постановление е
1
получено от жалбоподатя на 11.02.2022 г., а жалбата е подадена на 18.02.2022 г., касае
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна
проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на
чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
На 27.10.2021 г. свидетелят Ц. Т. Т. управлявал МПС – лек автомобил Ситроен
ЦЗ с рег. номер Р6396ВК, негова собственост, на територията на гр. Русе, като от бул.
„Христо Ботев“ се включил в движението по бул. „Васил Левски“, посока ул.
„Стрешер планина“, движейки се в дясната лента.
По същото време жалбоподателят СТ. ЗДР. Н., управлявайки МПС - лек
автомобил Ленд Ровер Фриландер 2 с рег. № ЕН1360КС, негова собственост,
предприел маневра за излизане от паркинг на крайпътен имот по бул. „Васил Левски“.
Жалбоподателят Н. не пропуснал движещия се в дясната лента на бул. „Васил Левски“
водач – свидетелят Ц.Т., приемайки, че последният ще намали скоростта си и ще го
пропусне. Вследствие от това около 17:05 часа настъпило ПТП, като жалбоподателят
Н. блъснал странично управляваното от свидетеля Т. МПС.
На място бил изпратен свидетелят С.И. – младши инспектор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе. След като извършил оглед на местопроизшествието и
снел обяснения от двамата водачи, свидетелят И. приел, че с поведението си, изразило
се в непропускане на движещия се с предимство свидетел Ц.Т., жалбоподателят е
осъществил нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. В тази насока свидетелят И. съставил
АУАН № 21-1085-003312/27.10.2021 г., който бил подписан от жалбоподателя с
отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН последният подал
възражение, в което изложил гледната си точка за случилото се, а именно, че ПТП-то
настъпило поради несъобразена скорост от страна на другия участник – свидетелят Т..
Непосредствено след съставяне на АУАН-а, служител на ОД на МВР-Русе,
съставил и Протокол за ПТП № 1783032, в който отбелязал като причината за
настъпване на ПТП-то отнемане на предимството на управляваното от свидетеля Т.
МПС от страна на управляваното от жалбоподателя МПС. Така съставения протокол
бил подписан от жалбоподателя и свидетеля Т..
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал оспореното наказателното
постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна
квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за
2
осъщественото нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 200 лева.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства – АУАН № 21-1085-003312/27.10.2021 г., Наказателно постановление №
21-1085-003312/10.12.2021 г., писмо от Община – гр. Русе, ведно с приложените към
него схеми, възражение, справка от извършена проверка по възражение, докладна
записка, Протокол за ПТП ведно с приложените към него снимки, справка за
нарушител/водач, гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля С.И. и
веществени доказатества – оптичен носител, приобщен чрез извършване на оглед по
реда на чл. 285 от НПК на намиращия се на него видеозапис.
Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно
допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват
противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се
установяват както авторството на деянието, така и механизма на осъществяването му.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314
от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на
обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в
този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават
от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния
случай се установи, че АУАН-ът е съставен от компетентен актосъставител – младши
инспектор при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а НП е издадено от
компетентен АНО – началник на група при Сектор на „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при
издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от
ЗАНН. Съдът не споделя изложеното от жалбоподателя, че при съставяне на АУАН-а
било допуснато нарушение на процесуалните правила, доколкото същият бил съставен
в нарушение на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Процесният АУАН е съставен съобразно
3
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, а именно в присъствието на свидетеля Т., който
е присъствал при извършване на нарушението.
В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано
със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на
нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното
наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени
всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя от формална страна.
На следващо място съдът приема, че жалбоподателят С.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, за
което е ангажирана и административнонаказателната му отговорност.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
От събраната по делото доказателствена съвкупност по категоричен начин се
установи, че свидетелят Т. с управлявания от него се е движил по в дясната лента по
бул. „Васил Левски“, посока ул. „Стрешер планина“, когато жалбоподателят Н. с
управляваното от него МПС е предприел маневра за излизане от паркинг на крайпътен
имот по бул. „Васил Левски“. В резултат от това последвал сблъсък между двете МПС-
та с материални щети. От доказателствата по делото се установи и че жалбоподателят
Н. предприел маневрата без да вземе адекватни мерки, като да прецени положението,
посоката и скоростта на движение на свидетеля Т. и да съобрази действията си с
правилата за предимство, като пропусне последния да премине. Видно от така
изложеното жалбоподателят Н. е разполагал с обективна възможност да възприеме
свидетеля Т., обстоятелство, което Н. не оспорва, и да го пропусне, след което
безопасно да извърши желаната от него маневра, осъществявайки от обективна страна
състава на нарушението, във връзка с което е ангажирана и
административнонаказателната му отговорност.
От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, в
хипотезата на небрежност, доколкото у жалбоподателя Н. липсват представи относно
общественоопасния характер на деянието и за възможността от настъпване на
4
общественоопасните последици, инкриминирани в състава на нарушението, но като
правоспособен водач на МПС е бил длъжен и е могъл да предвиди и да предотврати
настъпването на тези последици.
Съдът намира, че АНО правилно е издирил и приложил относимата санкционна
норма за това нарушение - чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, предвиждаща
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за водач, който причини
пътнотранспортно произшествие, в резултат от неспазване на правилата за движение.
Доколкото така цитираната разпоредба предвижда наказание в абсолютен размер, то
съдът не разполага с възможност да го измени.
Не се установиха многобройни или едно, но изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обосновава извод, че извършеното нарушение
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушенията от
този вид, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно, а жалбата следва да се остави
без уважение.
По разноските:
По делото не са направени искания за присъждане на разноски и не са
представени доказателства за направени такива, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 във вр. с ал. 9 във вр.
с чол. 58д, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1085-003312/10.12.2021 г.,
издадено от Началник група при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 179, ал. 2
във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на СТ. ЗДР. Н., с ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Русе в 14-дневен
срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5