Решение по дело №4/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.215 от ЗУТ и е по жалба от З. Н. Т. от [населено място] против Заповед №УТ-583/21.11.2024г. на Кмет на Община Хасково - за премахване на незаконен строеж. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като била издадена при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Допълнително в становище в с.з. се сочи, че процесните два обекта били търпими строежи, изградени преди 1950г., в периода от 1921г. до 1948г. Иска съдът да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна, като се заплатят направените по делото разноски.

Ответникът Кмет на Община Хасково оспорва жалбата като неоснователна и иска съдът да постанови решение, с което да се отхвърли, като и да се заплатят направените разноски. Излага съображения освен за липса на предпоставките по пар.16 от ПЗР на ЗУТ и за наличие на мълчалив отказ на Гл.архитект за издаване на удостоверение за търпимост на постройките

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Община Хасково бил съставен Констативен акт №9/04.07.2024г. относно строеж Два броя постройки, намиращи се в [ПИ] по кадастралната карта на Х.. В преписката са представени жалба от 27.05.2024г. – относно наличие на „неправомерно надсрояване на съществуващ строеж и ограда в [имот номер]“, с приложени документи и снимки л.30 - 32. Като собственик на имота - [ПИ], и процесните обекти в него, е посочена З. Н. Т. съгласно данните от Договор за доброволна делба №/16.06.2016г. – л.10. Постройка №1 била с размери 5,00м/3,00м, височина – 2,30м с тухлени зидове, стоманобетонни колони и покрита със стоманобетонна плоча; Постройка №2 била с размери 6,30м/3,00м, височина – 2,30м в най-ниската част с тухлени зидове, покрита с дъсчена обшивка и керемиди; обща площ – 33,90 кв.м. Двете постройки били изградени по северната имотна граница на [ПИ]. и били без необходимите строителни книжа, като са определени в КА като строеж V категория съгласно Наредба №1/30.07.2003г. В КА била изготвена окомерна скица за разположението им, от която се установяват размерите на постройките. Като нарушена разпоредба е посочена чл.148, ал.1 от ЗУТ, а установеното било прието за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което в КА е посочено, че започвало производство по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ за премахване на строежа.

Актът е съставен без присъствието на собственика, но е връчен на З.Т. – писмо рег.инд.94Г-615-2 от 16.07.2024г., получено лично от жалбоподателката на 17.07.2024г. - л.20, гръб.

С възражение от 23.07.2024г. – л.8, З.Т. оспорва установеното в КА, като сочи, че двете постройки съществували още през 1935г. и били описани в съдебна делба по гр.д.№226/1935г. и нанесени в плана, одобрен с Указ №116/1915г. – като част от бивша къща с килер. До 1941г. било извършено приспособяването им за стопански нужди и имали статут на търпими строежи. Намирали се в неурегулиран ПИ и за тях не се прилагали изискванията за допълващо застрояване по чл.137, т.5, б.В от ЗУТ, а също и на калкан са покривали аналогични стопански постройки в съседния от север имот. Новите съседи съборили постройките си в съседния имот през юни 2024г.

Съгласно договор за делба №./2016г. в дял на З.Т. е поставен [ПИ] по КККР на [населено място], ведно с построените в него еднофамилна жилищна сграда, гараж и постройка на допълващо застрояване – с площ от 7 кв.м. и от 3 кв.м. съответно с [идентификатор] и ***, както и селскостопанска сграда от * кв.м. - с [идентификатор], а също и гараж от * кв.м. по силата на дарение – н.а. №*/1998г. З.Т. е била собственик на ½ ид.ч. от дворното място, съставляващо имот пл.№*, кв.*, ведно с ½ ид.ч. от построената в имота къща на * кв.м.

В представената преписка се съдържат и Позволителен билет за строене в Хасково, [улица] - №* от 25.07.1940г., Протокол от 15.03.1928г., както и извадки от АГКК – Геокардфондл.57 и сл., л.78 -80, както и декларации от 1998г. и от 2016г., като във втората са описани нежилищни обекти, построени през 1985г. – * и * кв.м., и селскостопански обект от 1935г. – * кв.м.

Допълнително от ответната страна са представени във връзка с оспорване компетентността на длъжностните лица, съставили КА – длъжностна характеристика, подписана от К. К., В. Р., Г. Г..

Допълнително са ангажирани и доказателства от жалбоподателя – Разрешение за строеж №* от 01.11.2002г. за ремонт на покривна конструкция * [жк], кв.*, [улица], и Декларация от 17.10.2002г. от Х. А. като собственик на [УПИ], кв.*, с която се дава съгласие на З. Н. и Г. Н. – съсобственици на [УПИ], кв.*, да извършат основен ремонт на гаража, построен на регулацията между двата имота – л.179-180.

Със заявление за издаване на удостоверение за търпимост на строеж рег.индекс ****/02.08.2024г. З.Т. е поискала същото да бъде издадено по отношение на две стопански постройки и гараж на северната граница на имота – съгласно пар.16, ал.1 от ПР и пар.127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, намиращи се в ПИ с [идентификатор], [улица], Х..

Въз основа на Констативен акт №9/04.07.2024г. Кметът на Община Хасково е издал Заповед №УТ-583 от 21.11.2024г., с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредил да бъде премахнати незаконни строежи „Два броя постройки“, находящи се в [ПИ] по кадастралната карта на Х., като постройка №1 била с размери *,00м/*,00м, височина – *0м с тухлени зидове, стоманобетонни колони и покрита със стоманобетонна плоча; постройка №2 била с размери *м/*м, височина – *м в най-ниската част с тухлени зидове, покрита с дъсчена обшивка и керемиди, собственост на З. Т.. За строежа е посочено, че се намира по северната имотна граница и двете постройки са с обща площ от * кв.м., като представлява строеж V категория – изпълнен без необходимите строителни книжа в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Обсъдено е постъпилото възражение, като е прието за неоснователно, тъй като строежът е приет за изпълнен след 2001г., а като такъв не попадал в приложното поле на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и на пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради което и следвало да бъде премахнат.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 05.12.2024г. – Известие за доставяне, л.5.

За пълното изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана експертиза, по която заключението на вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. Вещото лице изследва представените по делото доказателства и посещава имота на място, като установява, че в него има сгради на допълващо застрояване – сграда с [идентификатор] – * кв.м., описано в съставените от общината документи под №1, която била формирана от запазена и преобразувана част от разположена в северната част на двора по-стара жилищна сграда, а същинските ѝ размери били различни от посочените от общината – 7,9м./2,7м. – по кадастрална карта и действителни – 5,2/2,7м.; сграда с [идентификатор] – 14 кв.м., описано в съставените от общината документи под №2, която била на калкан с друга сграда на допълващо застрояване в съседния [рег. номер].715.* със същински размери, различни от посочените от общината – 4,55м./3м. Между двете постройки вещото лице установява навес с размери 2,7/2,7/2,3 – помещение, затворено от три страни и отворено на юг с тухлена колона по южната фасада, която носи покривната конструкция. Така на място вещото лице установява, че между двете постройки има трета – навес, която не била предмет на заповедта, а премахването на двете постройки ще доведе до премахването и на навеса между тях. Двете постройки били формирани от запазени части на по-стара сграда, описана в съдебна делба от 1935г., които са приспособени за обслужващи домакинството нужди, като това станало според вещото лице преди около 70 години, т.е. след 1941г. и отпреди 1952г. Спрямо тези постройки според вещото лице били приложими нормите на ППЗПИНМ – чл.289, ал.2, а така отговаряли на строителните правила и норми относно извършено строителство до 14.09.1958г. и на ППЗТСУ от 1973г. При изслушването си вещото лице сочи, че доскоро четирите съседни имота - №*, *, * и * имали допълващо застрояване по общите си граници. В [имот номер] то било почистено, но се виждали следите. В застроителните планове от 80-те години било нанесено само ново основно застрояване, но допълващи не били предмет на плана, тъй като имало предвиждане за комплексно застрояване. Процесните постройки били от по-отдавна и не били предмет на новото застрояване. Постройките били от години, когато не е имало застроително предвиждане и се извършвали по взаимно съгласие с декларации. Допълнително представената по делото декларация от съсед била за ремонт на сграда, а не за построяване. За [имот номер] не е правена процедура по изработване и одобряване на ПУП, след като бил приет планът от 1988г., и този имот не бил урегулиран като самостоятелен ПИ, но имотът от север бил урегулиран и застроен. Всичко било останало само с кадастрална карта и с кадастрален план. На цветното копие от ЗРП на л.78 сградите не били нанесени, защото били построени по-рано и не били предвидени за запазване.

Изслушани са и свидетелски показания на Н. А. Д. и В. В., съсед и родственик на жалбоподателката, които имат преки възприятия за процесните обекти. На предявената скица св.Д. сочи, че постройките с №5 и №6 са от много по-рано от 1952-1953г. От другата страна в имота на съседите имало постройки на калкан, защото самите съседи се били разбрали. В двете постройки свидетелят си спомня, че живеел вуйчото на жалбоподателката, имало и животни през годините, но преди да се построи къщата на ъгъла, там са живели собствениците в стара къща, а после тя станала като помощни постройки. Другият свидетел е запомнил постройките в дъното на имота от 1965-1966г., а те си били така и досега. Слушал от хората, че там била старата къща, преди да направят новата къща.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок. Доколкото Известие за доставяне – л.4, гръб, относно издадената Заповед №УТ-583/21.11.2024г. е представено по делото, то се установява връчване на 18.12.2024г., а жалбата срещу заповедта е постъпила чрез административния орган на 26.12.2024г., като няма спор между страните относно тези факти, поради което съдът намира, че е спазен 14-дневения срок за обжалване.

Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ – строежът е V категория, като оспореният акт е издаден и подписан от Кмет на съответната община, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване изискванията за писмена форма, и мотивирана с изложени както фактически, така и правни основания за издаването ѝ, като самото издаването на заповедта се предхожда от съставен констативен акт, който акт е задължителен етап в административната процедура съгласно чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Действително при съставянето на КА не е присъствал жалбоподателя или негов представител, но актът е връчен на жалбоподателката, като ѝ е осигурена възможност за депозиране на възражение. Административният орган е издал оспорения акт, след като е извършил преценка на събраните по преписката писмени доказателства и обсъдил постъпилото възражение. В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание. По отношение установеното неточно описание на разпоредените за премахване обекти, които са с различни размери от посоченото в оспорената заповед, а и между двата описани обекта е съществуващ трети – навес, следва да се вземе предвид, че в заповедта има посочена обща площ от 33,90 кв.м. за двете процесни постройки. Измерените параметри на трите обекта от вещото лице са съответно с площ от 14,04 кв.м., 7,29 [жк],65 [жк],98 кв.м., т.е. имат незначително общо отклонение от така посочената общо площ на процесните обекти, а между страните няма спор относно местоположението на строежа. В този смисъл установеното от вещото лице не се отразява на индивидуализацията на строежа и не представлява нарушение на процедурата или формата на заповедта, доколкото няма спор, че именно тези обекти са предмет на заповедта.

Разпореденото с оспорената заповед премахване на строеж „Два броя постройки“ е направено при наличие на законоустановените предпоставки за това. Административният орган е възприел за налична хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, според която строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 от ЗУТ регламентира изискването строежите да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред разрешение за строеж. Наличието на предвиденото по закон разрешение за строеж е абсолютна предпоставка за законността на един строеж. Доказателства, годни да опровергаят верността на констатациите в тази посока за незаконно строителство, не са ангажирани от страна на жалбоподателя, доколкото представеното разрешение за строеж е относно покривна конструкция на друг строеж в имота, а не на процесните. По отношение на процесния строеж „Два броя постройки“ не са налице строителни книжа и документи за неговото изграждане, което е в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. При така установеното незаконният строеж ще подлежи на премахване ако не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, като следва да се има предвид възражението на жалбоподателя, в което се сочи, че строежът е извършен преди 1950г. Съгласно пар.127, ал.9 от ЗИД на ЗУТ времето за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по ГПК, включително и с декларации, а за вписване на неверни данни в декларациите лицата носят наказателна отговорност. От ангажираните гласни доказателства се установи, че постройките са съществували преди 2001г., като неправилно въз основа на представените данъчни декларации ответникът е определил годината на извършване – след 2001г. Вещото лице също потвърждава в заключението си, че процесният строеж е от 1941-1952г, като преди това на мястото е съществувала стара къща и части от нея са били приобщени в процесните постройки. Между страните няма спор, а и това се установява от вещото лице, че предмет на заповедта са постройки, с които е осъществено допълващо застрояване, като по характер те са със спомагателен и обслужващ характер към основната сграда – жилище. За да полежат на премахване следва да се извърши преценка на предпоставките по пар.16, ал.1 от ПЗР на ЗУТ – Строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Във връзка с така приетия период на изграждане на постройките следва да се преценят нормите на Закона за благоустройство на населените места, обн. ДВ, бр.117 от 13.05.1941г., а именно - чл.228, съгласно който „Второстепенните постройки като бараки, беседки, гаражи и други подобни трябва да отстоятъ отъ съседовите граници най-малко на 1.50 м., като се разполагатъ най-малко 5 м. задъ лицевата сграда, съответно задъ вътрешната строителна линия.“. От доказателствата по делото се установява, че процесните постройки са изпълнени на северната имотна граница на [рег. номер].715.*, а в северния имот [рег. номер].715.* е имало застрояване на калкан, което към настоящия момент е премахнато, докато в другия съседен имот - [рег. номер].715.* съществува допълващо застрояване по общата граница. При това положение процесните постройки са недопустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. Посочената от вещото лице норма на ППЗПИНМ – пар.289, ал.2, касае режим на търпимост съобразно отменен закон. Понастоящем търпимостта следва да се преценя съобразно разпоредбите на ЗУТ. Така по другата алтернативно предвидена предпоставка в пар.16 от ЗУТ - строежът да е допустим по правилата на ЗУТ, следва да се имат предвид разпоредбите на чл.21 и чл.42 от ЗУТ. Съгласно чл.21, ал.1, 4 и 5 от ЗУТ начинът на застрояване в съседни урегулирани поземлени имоти е свободно или свързано застрояване, като постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, като свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Съгласно чл.42, ал.1 - 2 от ЗУТ постройките на допълващото застрояване се разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот, като постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. В този смисъл ЗУТ допуска свързано застрояване, но при съгласие на собствениците на съседни имоти. Не е достатъчно условие наличие на покриване на калканните стени в съседните УПИ, а следва да има съгласие между собствениците на съседните имоти. В настоящия случай няма спор, че липсва съгласие от собственика на [рег. номер].715.*, както липсва спор и относно обстоятелството, че процесният [рег. номер].715.* не е урегулиран, поради което съдът счита, че процесните постройки не могат да се ползват от режима на търпимост по ЗУТ и подлежат на премахване. Административният орган е приел, че строежът не е търпим по смисъла на пар.16 от ЗУТ, като крайният му извод в посока търпимост се споделя от съда.

Поради изложеното съдът счита, че оспореният акт е законосъобразен, издаден в съответствие с процесуалния и материалния закон, както съответства и на целта на закона, поради което жалбата е неоснователна. С оглед крайния извод за неоснователност на жалбата, то следва да бъде уважено искането на ответната страна да се заплатят направените по делото разноски за юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Н. Т. от [населено място] против Заповед №УТ-583/21.11.2024г. на Кмет на Община Хасково - за премахване на незаконен строеж.

ОСЪЖДА З. Н. Т., [ЕГН], от [населено място], да заплати на Община Хасково направените по делото разноски от 100,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.