РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 29.04.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2281/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът „Ю.К.Б.“ ООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 30190/2015 г. на СРС, 77-ми състав срещу длъжника Й.Д.Й. за сумата от 45 000 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 21.01.2014г. с падеж 10.03.2014 г., ведно със законната лихва от 29.05.2015 г. до изплащане на вземането. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника Й.Д.Й. е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената по отношение на него заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по запис на заповед, издаден на 21.01.2014г., по който ответникът е издател, като сочи че с настъпване на падежа - 10.03.2014 г. вземането по менителничния ефект е станало изискуемо. Моли съда да признае за установено съществуването на вземане по издадената заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски.
Ответникът Й.Д.Й. оспорва иск. Твърди, че процесният запис на заповед е унищожаем, тъй като е подписан от него след заплаха, че ищецът няма да изпълни свое задължение по договор за поръчка за закупуване на самолетни билети, възложено му от консорциум, в който ответникът имал участие (уточнение на твърденията на отговора на исковата молба в о.с.з., проведено на 09.05.2017 г.). Сочи, че неизпълнението на задълженията на ищеца щяло да провали целия проект, поради което подписал предоставения му запис на заповед и разписка, макар лично да не е получавал и дължал суми на „Ю.К.Б.“ ООД. Моли съда след като установи посочения порок на волята при сключване на абстрактната сделка да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът – издател.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е с падеж на определена дата – 10.03.2014 г..
По възражението на ответника за унищожаемост на сделката, поради сключването й след осъществена по отношение на него от ищеца заплаха съдът намира следното.
За да е налице заплаха, като основание за унищожаване на договора по чл. 30 ЗЗД, е необходимо чрез действията на едната страна по сделката, или трето лице, да се възбуди основателен страх у другата страна по сделката, който да накърнява нормалния процес на сформиране на волята. Заплашването е основание за унищожаемост на договора, при което е нарушен мотивационният процес, предхождащ волеизявлението. Заплашване е налице не само, когато заплахата е изразена в неправомерно деяние, но и когато това действие не е неправомерно. При заплашването увреденият сключва сделката, за да избегне неблагоприятни последици, които са му внушени, че ще настъпят. Страховите представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените интереси както на страната по сделката, така и на други, близки на нея лица ( в този смисъл решение № 222/07.12.2017 г. по гр. д. № 4594/2016 г. по описа на ВКС, ГК, ІV ГО).
Според показанията на свидетеля Н.Д. той познава Й.Й. и управителката Е.В., като през 2014 г. той бил пълномощник на управителя на дружество „Ю.К.“, което изпълнявало проект за промоция на тракийския винарски район в трети страни, а дружество „Ю.к.Б.“ ООД било подизпълнител, който осигурявал самолетни билети и други туристически услуги. Свидетелят сочи, че ставало въпрос за поредното пътуване, което трябвало да се осъществи, като трябвало да се издадат самолетни билети за около 40 000 лева. Всичко било уточнено, резервирано и ангажирано, но в момента, в който трябвало да се пътува „Ю.к.Б.“ ООД поискал плащане на цената на билетите, а дружеството, в което свидетелят работел нямало в момента тази сума за разплащане, тъй като очаквали плащане от Фонд „Земеделие“. Ситуацията била сложна, тъй като делегацията за три държави – Виетнам, Сингапур и Тайланд, от няколко десетки човека зависела от действията на „Ю.к.Б.“ ООД, което дружество поискало гаранция за нея от трето лице. Тъй като Й.Й. бил човек, който бил на място и представителите на „Ю.к.Б.“ ООД знаели, че той разполага с парични средства казали „нека той да подпише“. Свидетелят сочи, че г-н Й. не е имал желание да подписва, тъй като нямал задължения към това дружество, но заплахата от непредоставянето на билетите от страна на „Ю.к.Б.“ ООД щяла да рефлектира сериозно върху имиджа на дружеството, което изпълнявало проекта, за това Й. се съгласил да подпише предложените документи. Свидетелят сочи, че към момента на депозиране на показанията – 25.06.2019 г., все още не е направено плащане, тъй като плащането е следвало да бъде направено от Фонд „Земеделие“. Свидетелят сочи, че бенефициент по проекта била Винаро-лозарски камара, която обаче не получила пари по проекта, а той бил за няколко милиона лева. Според показанията на свидетеля Д. „Ю.к.Б.“ ООД били техни подизпълнители, които се съгласили да авансират закупуването на билетите с оглед конкретиката и така били работили вече няколко пъти. Свидетелят сочи, че заедно с г-н Й. работел по предишни проекти, тъй като са в един и същи бизнес, като и в други подобни ситуации са били с „Ю.к.Б.“ ООД, като последните поискали допълнителна гаранция, тъй като знаят, че той е платежоспособен. Условието, което „Ю.к.Б.“ ООД поставили било той да подпише предложени от тях документи, за да може делегацията да замине, като това се случило непосредствено преди полета. Свидетелят сочи, че ситуацията била безизходна, а въпросът поставен ултимативно.
Според показанията на свидетеля Е.Х.10 години тя е работила във фирма, на която г-н Й. бил собственик „М.П.Г.“, като през 2014 г. „Ю.к.Б.“ ООД били подизпълнител на една от компаниите, с които работили по проект за Лозаро-винарската камара. Свидетелката сочи, че самата фирма, в която тя работела била подизпълнител на друга фирма „Ю.Ел“ по проект на Лозаро-винарската камара. Свидетелката сочи, че имали срещи с „Ю.к.Б.“ ООД, тъй като проектът бил дълъг във времето и се уговаряли отложени плащания за самолетните билети. Според свидетелката, не тяхната агенция плащала билетите, а техният възложител. Свидетелката сочи, че група от 20 човека била във Виетнам и точно когато тръгнали от хотела към летището се обадила служителка на „Ю.к.Б.“ ООД, която им казала, че ще анулира билетите, тъй като не са платени. Според свидетелката фактурите и плащанията на билетите не минавали през фирмата, за която тя работи. Свидетелката сочи, че имало 3 часа до полета и съпругата на г-н Й., която също била с тях, му се обадила, да му съобщи за проблема. Според Х. г-н Й. направил това, което „Ю.к.Б.“ ООД му казали да направи, за да не анулират билетите и да не летят. След случая коментирали и разбрала, че бил подписал запис на заповед.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непосредствени, логични и непротиворечиви както вътрешно, така и с останалия доказателствен материал.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява между страните да е съществувал главен дълг в полза на ищеца срещу ответника. Установява, че ищецът „Ю.к.Б.“ ООД е бил в облигационни отношения с трето лице – фирма с наименование „Ю.Ел“ във връзка с реализирането на проект на Лозаро-винарската камара за популяризиране на българското вино в Азия. Във връзка с изпълнението на този проект била ангажирана и фирмата „М.П.Г.“ ООД, в която ответникът бил собственик и управител. Установява се, че във връзка с изпълнение на проекта делегация от 20 души заминала за Виетнам, като самолетните билети били закупени с посредничеството на „Ю.к.Б.“ ООД. В делегацията участвали служители на „М.П.Г.“ ООД, в т.ч. свидетелката Х., както и съпругата на ответника. Установява се, че около 3 часа преди полета на делегацията в посока за връщане към България, служител на ищеца се е свързал със свидетелката Х. и й е казала, че самолетните билети за предстоящия полет ще бъдат анулирани, тъй като не са заплатени. В този момент „Ю.к.Б.“ ООД, с които уговорката била билетите да не се заплащат предварително, а след получаване на плащането по проекта, поискали допълнителни гаранции за плащането на дължимите им суми, като с получаването им обвързали точното изпълнение на своите задължения във връзка с предаването на билетите за предстоящия в същия ден полет на делегацията. При тази обстановка ответникът се съгласил да подпише предоставените му в същия ден документи, в т.ч. и процесния запис на заповед.
Предвид изложеното съдът намира, че единственият мотив ответникът Й.Д.Й. да подпише процесният запис на заповед е ищецът да изпълни точно задълженията си по договор с трето лице, свързани с предоставянето на самолетни билети за полет, предстоящ в деня на подписване на договора, за 20 души - делегация, които е следвало да пътуват от Виетнам. Съдът намира, че поставянето на такива условия влиза в явно противоречие с принципа за добросъвестност в гражданските отношения и е опорочило волята на ответника – същият не е имал воля за задължаване, в това число и за обезпечаване на чужд дълг, а е подписал процесния запис на заповед с единствен мотив да се осигури безпрепятственото прибиране на повече от 20 души, част от които служители на дружеството което той управлява, от Виетнам към Р.България.
Ето защо съдът намира, че сключената едностранна сделка – запис на заповед, издаден на 21.01.2014 г. е подписан от Й.Д.Й. в резултат на осъществена заплаха, свързана с правата на негови служители и близки, поради което на основание чл. 30 ЗЗД сделката е унищожаема.
Предвид правните изводи на съда за основателност на възражението на ответника за унищожаемост на процесният запис на заповед предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 1000,00 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл. 422 ГПК, от „Ю.К.Б.“ ООД, ЕИК: ******* срещу Й.Д.Й., ЕГН: ********** с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535, за сумата от 45 000,00 лв., дължима по запис на заповед, издаден на 21.01.2014г. с падеж 10.03.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основан на документ по чл. 417 от ГПК на 08.06.2015 г. по ч.гр.д. № 30190/2015 г. на СРС, 77-ми състав.
ОСЪЖДА „Ю.К.Б.“ ООД, ЕИК: ******* да заплатят на Й.Д.Й., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000,00 лева разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: