РЕШЕНИЕ
№ 1572
гр. Пловдив, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300502604 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора Н. П. М., ЕГН - ********** Решение № 3377 от
26.07.2024 г., пост. по гр.д. № 10 242/2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от
въззивника иск за осъждането на въззиваемия Г. З. А. да му заплати обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от причинена от А. на 24.02.2021 г. средна телесна
повреда в размер на сумата 10 000 лв. / разликата над присъдените 15 000 лв. до
предявените 25 000 лв. /.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението в обжалваната
отхвърлителна част. Поддържат се доводи, че съдът не се е съобразил с ангажираните по
делото доказателства досежно характера и тежестта на причинените наранявания, търпените
вследствие на тях физически болки и психични страдания от въззивника. Като така
присъденият размер обезщетение от 15 000 лв. е несправедлив / занижен / по смисъла на чл.
52 от ЗЗД.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и
уважаване на иска изцяло.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемият Г. А. не е депозирал отговор по жалбата. Не се явява, не депозира
становище в съдебно заседание.
Съдът установи следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Претендира се от въззивника
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 25 000
1
лв. вследствие виновно причинена му от въззиваемия средна телесна повреда.
Искът е по основание доказан – за което и няма спор между страните. Поради
виновно действие на въззиваемия, изразяващо се в умишлено нанасяне с нож на порезна
рана на лявата длан на въззивника на 24.02.2021 г., е нарушена целостта на сухожилията,
довело до свличане на трети, четвърти и пети пръст и на улинарния нерв. За деянието е
налице влязло в сила Споразумение по НОХД № 5558/2022 г. по описа на РС – Пловдив, с
което е признато, че деянието е противоправно и извършено виновно от въззиваемия, като
споразумението има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383 от НПК вр. чл. 300 от
ГПК – т.е. тези елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД са задължителни
установени за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието.
Няма спор и е установено и че вследствие това виновно причинено увреждане въззивникът е
търпял физически болки и психоемоционални страдания.
Спорът е относно размера на дължимото се обезщетение в рамките на възведеното
във въззивното производство. Въззивникът поддържа присъденото обезщетение от 15 000
лв. да не овъзмездява в пълнота претърпените от него неимуществени вреди, счита, че с
оглед вида на увреждането, интензитета и продължителността на търпяните от него болки и
страдания, дългия възстановителен период спрведливото обезщетение е в размер на
пертендираната сума от 25 000 лева.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
решаващия съд по справедливост. Понятието не е абстрактно, а свързано с редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Тези обстоятелства при иск по чл. 45 от ЗЗД са на
първо място вида на полученото увреждането и неговия характер – стигнало ли се е до
разстройство на физическото и психическото здраве на пострадалия, ако да – какви са
конкретно причинените увреждания, с траен или временен характер, тяхната
продължителност, интензитета на търпяните болки и страдания, отражението върху личния,
професионалния и обществения живот на пострадалия, каква е медицинската прогноза за
развитие. Във всички случаи на приложение на чл. 52 от ЗЗД при определяне размера на
обезвредата се съобразяват и стандарта на живот в страната и средностатистическите
показатели за доходи/разходи за периода на увреждането. На база тези критерии
обезщетението е индивидуално определимо за всеки конкретен случай, като
справедливостта изисква и сходно разрешаване на аналогични случаи при съобразяване и с
трайно установената съдебна практика.
В случая, установено е от заключението на СМЕ, че ищецът е претърпял операция на
25.02.2021 г.за възстановяване на сухожилията. Впоследствие е настъпило възпаление на
раната, като се е оформила фистула, от която е изтичал гноен секрет, което е наложило
повторна операция на 02.07.2021 г., а след това и трета – 14.09.2021 г., като при нея
възпалението е премахнато напълно. Ръката е възстановена за период от осем до девет
месеца. Провеждана е и медикаментозна терапия.
Според показанията на свидетеля А. В. Б. / без родство / въззивникът изпитвал силни
болки, претърпят три операции. И до момента ръката му не е възстановена напълно, т.к. при
свиване изпитва болка. Не се е възстановил и психически.
Свидетелката Т. Г. И. депозира показания, че е приятелка на майката на въззивника.
Присъствала при хоспитализирането му на 24.02.2021 г., той бил в шок и имал много силни
болки. Болките били силни и след операцията, постоянно приемал обезболяващи. От
болките не можел да спи, дланта била обездвижена и не можел да извършва елементарни
битови дейности. Къпел са с чужда помощ. След операцията провеждал рехабилитация,
нагревки. Поради възпаление на раната претърпял още две операции. Няколкото операции,
болките и безпомощното му състояние му се отразило психически много зле. Дълго време се
страхувал да излиза, особено вечер. Сега социалните му контакти са по добри. На моменти
2
все още преживявал случилото се и се разстройвал.
Така се установява, че на въззивника е причинено тежко увреждане на дланта на
лявата ръка, при което е нарушена целостта на сухожилията, довело до свличане на трети,
четвърти и пети пръст и на улинарния нерв. Увреждането е довело до трайно затрудняване
на движенията на лявата длан за периода на оперативните интервенции, следоперативния
период и до осем месеца след увреждането, болките са били значителни, с особено силен
интензитет в първите два месеца, като известна болка изпитва и понастоящем при свиване /
сгъване на дланта. Изпитвал е и сериозни затруднения и неудобства в ежедневието си
поради обездвижването на дланта вследствие увреждането. Функционалните възможности
са възстановени, но оздравителния процес е бил продължителен / 8,9 месеца /, болезнен,
като освен физическата болка въззивникът е търпял и емоционално изтощение, както и
чувства на срам и неудобство от това, че за извършване и на елементарни дейности – в т.ч. и
за поддържане на личната си хигиена, е имал нужда от чужда помощ. Търпял е и социална
самоизолация поради чувства на стрес и страх. Съобразява се и възрастта му – 19 години
към датата на деликта, и в добро здравословно състояние – няма данни за налични
заболявания и изобщо за съществуващи здравословни проблеми, утежняващи състоянието
му.
С оглед така установеното по делото и съобразявайки казаните по горе
правнорелевантни критерии, в т.ч. и общо приложимите за всеки отделен случай / социално
икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2022 г. и съдебната практика
по аналогични увреждания / относно размера на дължимата се обезвреда, настоящата
инстанция намира справедливия размер на обезщетението в случая да е определения от
районния съд размер от 15 000 лева.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Съответно първоинстанционното
решение в обжалваната отхвърлителна част е правилно и се потвърждава.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3377 от 26.07.2024 г., пост. по гр.д. № 10 242/2023 г. по
описа на РС – Пловдив в обжалваната част - с която е отхвърлен предявения от Н. П. М.,
ЕГН – ********** иск за осъждането на Г. З. А., ЕГН - ********** да му заплати на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетение в размер на 10 000 лв. / разликата над присъдените 15
000 лв. до предявените 25 000 лв. / за претърпени неимуществени вреди от причинена му от
А. на 24.02.2021 г. средна телесна повреда, изразяваща се в порезна рана в областта на
вътрешната повърхност на лявата длан, с нарушаване целостта на сухожилията на свивачите
на трети, четвърти и пети пръст и на улинарния нерв, което е довело до трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок
от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3