Р
Е Ш Е Н И Е
№261609/13.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети април, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 12657 по описа на
Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на предявен от К.К.К., ЕГН: **********, с адрес ***
срещу Г. Д. „П. б. и з. н.“ в М. В. р., с адрес: *, иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумите от: 1145.20 лева, представляваща
допълнително брутно възнаграждение за продължителна в. дейност в МВР, за м.
декември 2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението; 1260.00 лева, представляваща допълнително брутно възнаграждение за
продължителна в. дейност в МВР, за м. декември 2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението; 205.82 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1145.20 лв., начислено за периода
01.01.2019 г. – 08.10.2020 г.; 98.70
лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1260 лв.,
начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г.. Претендират се и разноски.
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът полага труд при на длъжност „*“
в Р. д.Р. д.„П. Б. З. Н. - В., поради което е и със статут на държавен
служител. Освен пожарникар, ищецът е и п. в. ГДПБЗН. В класификатора на
длъжностите в МВР длъжност „в.“ не е предвидена. Съгласно Заповед № */ * г.,
ищеца придобива квалификация за работа с леков.но оборудване за осъществяване
на а.- с. дейност. Към настоящия момент квалификацията му е „старши инструктор в.“.
През въведения период, К. е изпълнявал дейности, свързани с гмуркане в открити
водоеми и закрити, наводнени помещения, вадене на удавници и др. Твърди се още,
че съгласно приети поднормативни актове, е прието правото на в. в МВР, с
прослужено време над десет години, към м. декември за съответната година, да
получи допълнително трудово възнаграждение в размер на основното си трудово
възнаграждение плюс добавката за прослужено време. Сочи се, че основната
заплата на ищеца през 2018 г. е 818.00 лв., а през 2019 г. – 900.00 лева.
Добавката за продължителна служба, е съответно 327.20 лв. за 2018 г. и 360.00
лв. за 2019 г. Допълнителното възнаграждение не е изплатено от ответника.
Ответникът
- Г. Д. „П. б. и з. н.“ в М. В. р. – гр. София, депозира писмен отговор в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва съществувалото служебно правоотношение в релевирания период. Възразява,
че заеманата от ищеца длъжност е „*“, извършващ пожарогасителна дейност.
Оспорва твърденията за осъществявана от ищеца в. дейност, при това повече от
десет години, а също и за отсъствие на длъжността „в.“ в класификатора на МВР.
Възразява също, че при изпълнение на задълженията си, г- н К. е включван в
графици за извършване на в. дейност, като положения извънреден труд му е
заплатен. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и приложимия закон намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение
на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за: изпълнение
на специфични служебни дейности.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи
наличието на твърдяното служебно правоотношение с ответника през сочения
период; осъществявана в. дейност, с оглед изпълнение на служебните му
задължения; размера на дължимото възнаграждение за това.
В тежест
на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си относно осъществяваната от ищеца
дейност при изпълнение на служебните му задължения.
Липсва спор, а и се
установява от представената на л. 15 кадрова справка, че считано от 31.10.2014
г. ищецът е заема длъжността „* в група „П. С. Д.“ на П. Р. - В. към Р. - В.,
при ГДПБЗН – МВР.
Спорен по делото е въпроса
дали ищецът е осъществявал в. дейност, през релевирания период.
В чл. 179, ал. 2 ЗМВР е предвидено, че условията и
редът за формиране на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед.
Според
легалната дефиниция, дадена
в § 1, т. 26 „а“
ДР на ЗМВР "специфични служебни дейности" са пряко изпълнявани от
държавните служители по смисъла на този закон дейности за осъществяване на
агентурно-оперативна, издирвателна, експертно-криминалистическа,
патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно
възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или превантивна дейност
по чл. 17, ал. 2,
т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна, в.на,
охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с тероризма
или участие в специални операции, откриване или обезвреждане на взривни
вещества, конвоиране, съпровождане или транзитиране на лица, опазване на
обществения ред и разследване по досъдебни производства.
С
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г. за
условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до
06,00ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение
и за изпълнение на специфични служебни дейности са уредени обществените
отношения, свързани с изплащането на допълнителни възнаграждения на държавните
служители в МВР. Съгласно чл.13 допълнително възнаграждение за изпълнение на
специфични служебни дейности се изплаща на държавните служители, които пряко
изпълняват дейностите по § 1,
т.26 „а“ от
допълнителните разпоредби на ЗМВР, между които е и в.ната дейност.
Основният спорен въпрос по
делото е в.на ли е длъжността е заеманата от ищца длъжност, през релевирания
период. При формиране на изводите си в тази насока, съдът съобрази
представените по делото заповеди на администранитивния ръководител на ищеца,
графици, а така също и ангагираните гласни доказателства, посредством
показанията на свидетеля С.С., кредитирани от съда като обективни, логични и
непротиворечиви, отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицето, и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото.
Видно от Заповед № */ * г., К.К.К.
е участник в курс за придобиване и потвърждаване на квалификация за работа с
леков.но оборудване за осъществяване на аварийно – спасителна дейност под вода.
Със Заповед № 1983з- 763/
23.10.2018 г., издадена от Гл. комисар Н. Н., е потвърдена в.ната квалификация,
след проведени в.ни спускания на дълбочина до 12 м. с автономен дихателен
апарат, на К.К.К..
Със Заповед № 1983з- 387/
12.07.2019 г., издадена от Гл. комисар Н. Н., е потвърдена в.ната квалификация,
след проведени в.ни спускания на дълбочина до 20 м., с автономен дихателен апарат,
на К.К.К..
Видно от приобщените на л.
225 – 263 графици, ищецът е осъществявал в.ни спускания на 29.01.2018 г.,
06.02.2018 г., 07.02.2018 г., 08.02.2018 г., 23.03.2018 г., 18.04.2018 г.,
29.06.2018 г., 12.08.2018 г., 15.08.2018 г., 16.08.2018 г. (три спускания за
деня), 17.08.2018 г., 18.09.2018 г., 19.09.2018 г., 20.09.2018 г., 18.04.2019
г., 10.08.2019 г., 19.08.2019 г., 17.09.2019 г., 18.09.2019 г., 19.09.2019 г.
(две спускания за деня).
В показанията си свидетеля С.
излага, че ищецът осъществява в. дейност към ПБЗН от * – * г. Работили са
заедно, поверено им е в.но оборудване, което се е съхранявало и проверявало от
тях. При сигнал, най – често са уведомявани по телефона. Спасителните акции са
провеждани въз основа на писмена заповед от ръководителя на взеното в гр. Варна
или от директора на С. д.. За изпълнението на в.ните задачи се попълват в.ни
дневници. При застъпване на дежурство задължително се проверява и в.ното
оборудване. Свидетелят сочи, че ищецът е участвал в спасителната акция, когато
журналистът Г. А. е скочил от А. м..
Горните данни обуславят
извода, считано от * г., във връзка със служебното си правоотношение, ищецът е
изпълнявал в. дейност, при това по възлагане от съответния ръководител, с
екипировка предоставена от ответника.
На следващо място, съгласно чл. 21, ал. 1 и 2 от Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г., на
държавните служители, прослужили на в.ни длъжности десет години или петнадесет
години на такава длъжност се изплащат
допълнителните възнаграждения /по чл. 17, ал. 1, чл. 18, чл. 19, ал. 1 и чл.
21/ след издаване на заповед на съответния ръководител на структура по чл. 37
от ЗМВР заедно с възнагражденията на служителите през месец декември на
съответната година (чл. 22, ал. 1
от Наредбата).
По идентичен начин този въпрос е уреден
в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060 от 26.09.2019 г. С визираната
разпоредба е предвидено, че на държавните служители, извършващи в. дейност
десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка
следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в
размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за продължителна служба.
По изложените съображения, се налага извод за наличие на нормативни изискуемите предпоставки, поради което за ищеца е
възникнало правото да получи допълнително възнаграждение включваща
основното месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна
служба.
Същевременно, от представените по делото, на л. 77
и 79 платежни бележки, се установява и размера на вземането. Така, за 2018 год.
основното трудово възнаграждение на ищеца е 818 лева, а допълнителното такова
за прослужено време – 236.31 лв. (а не 327.20 лв. каквито са твърденията на
ищеца), или общо дължимата сума за 2018 г. е 1054.31 лв. За 2019 год.
основното трудово възнаграждение на ищеца е 900 лева, а допълнителното такова
за прослужено време – 360 лв., или общо дължимата сума за 2019 г. е 1260.00 лв.
Изложеното обосновава извод за основателност исковете за заплащане на допълнително трудово възнаграждение в
размер на 1054.31 лв. за 2018 г. и ,1260.00 лева – за 2019 г., поради което и следва да бъдат уважени, на
основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД основателни е
акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава, както следва: 189.49 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 1145.20 лв., начислено за периода
01.01.2019 г. – 08.10.2020 г.; 98.70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1260 лв.,
начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020 г.
Искът за присъждане на главница, представляваща
допълнително трудово възнаграждение за горницата над 1054.31 лв. до пълния
предявен размер от 1145.20 лв. , следва да бъде отхвърлен, като недоказан по
размер, на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР.
По аналогични съображения,
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение
за забава за горницата над 189.49 лв. до пълния предявен размер от 205.82 лв.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, определено съобразно уважената част на исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното възражение за прекомерност, след съобразяване на
цената на иска, минималните размери, визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/
2004 год. на Висшия адвокатски съвет, извършените от пълномощника процесуални
действия, фактическата и правна сложност на спора, се налага извода, че не са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение. При формиране на този извод, съдът съобрази, че
претендирания размер без включен ДДС, е под минималния размер, определен в чл.
7, ал. 1, т. 2 от цитираната наредба. В полза на ищеца следва да бъде присъден адвокатски
хонорар в размер на 461.00 лв.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5.94 лв., определено съобразно
отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС и сумата от 200.40
лв., представляваща дължима държавна такса, определена съгласно правилата на
чл. 69, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г. д. „П. б. з.
н.”, БУЛСТАТ *, с адрес: *, представлявана от Г. к. Н. Н. да заплати на К.К.К., ЕГН: **********,*** сумите от 1054.31 лв. (хиляда и петдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки), представляваща допълнително
брутно възнаграждение за продължителна в. дейност в МВР, за м. декември 2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска до окончателното изплащане на задължението и 1260.00 (хиляда двеста и шестдесет) лева, представляваща
допълнително брутно възнаграждение за продължителна в. дейност в МВР, за м.
декември 2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание 178, ал. 1,
т. 2 ЗМВР; 189.48 лв. (сто осемдесет и
девет лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за
забава върху главницата от 1054.31 лв., начислено за периода 01.01.2019 г. –
08.10.2020 г. и 98.70 лв. (деветдесет и
осем лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава
върху главницата от 1260 лв., начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.К.К., ЕГН:
**********,*** срещу Г.
д. „П. б. з. н.”, БУЛСТАТ *, с адрес: *, представлявана от Г. к.
Н. Н. искове за заплащане на
горницата над присъдените 1054.31 лв. (хиляда и петдесет и четири лева и тридесет и
една стотинки) до пълния предявен размер от 1145.20 лв. (хиляда сто четиридесет
и пет лева и двадесет стотинки), представляваща
допълнително брутно възнаграждение за продължителна в. дейност в МВР, за м. декември
2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР и на горницата над 189.48 лв. (сто осемдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки)
до пълния предявен размер от 205.82 лв. (двеста и пет лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1145.20
лв., начислено за периода 01.01.2019 г. – 08.10.2020 г., на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. д. „П. б. з.
н.”, БУЛСТАТ *, с адрес: *, представлявана от Г. к. Н. Н. да заплати на К.К.К., ЕГН:
**********,*** сумата от 461.00 (четиристотин
шестдесет и един) лева, представляваща извършени по делото разноски за адокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН: **********,*** да заплати на Г. д. „П. б. з. н.”, БУЛСТАТ *, с адрес:
*, представлявана от Г. к. Н. Н. сумата от 5.94 лв. (пет лева и
деветдесет и четири стотинки), представляваща извършени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. д. „П. б. з.
н.”, БУЛСТАТ *, с адрес: *, представлявана от Г. к. Н. Н. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 200.40 лв. (двеста лева и четиридесет стотинки), представляваща
дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми сума могат да бъдат доброволно заплатени от ответника чрез банков превод -
по сметка с
IBAN:***.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: