О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105/21.1.2021г.
Град Пловдив, 21.01.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито
заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Анелия Харитева
като разгледа
докладваното от съдията административно
дело № 410 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по 159, т.4 АПК.
Образувано е по жалба С.К. *** против разрешение за строеж № 172 от
16.12.2019 г. на главния архитект на район „Централен“, община Пловдив, с което
на възложителя „Насини“ ЕООД се разрешава да извърши строеж на обект:
„Преустройство – промяна на предназначението на СО с ИД *********– жилище и СО
с ИД ******– жилище в „Заведение за бързо хранене“, ПИ ******, кв.147-стар по
плана на Централна градска част, на адрес: ул. ******, град Пловдив.
С определение № 13428 от 29.10.2020 г. по адм.
дело № 11190/2020 г. на ВАС, ІІ о., е отменено определение № 1310 от 12.08.2020
г. по адм. дело № 410/2020 г. на АС Пловдив и делото е върнато за продължаване
на съдопроизводствените действия по жалбата на С.К..
В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в
цитираното определение, е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със
събраните по делото писмени доказателства. След справка в район „Централен“
вещото лице е установило, че процесният ПИ *****по КККР на град Пловдив попада
в зона „Ц“ – централна устройствена зона – съгласно Общия устройствен план на
град Пловдив, одобрен с решение № 375 по протокол № 16 от 05.09.2007 г. на
Общински съвет Пловдив. Вещото лице посочва, че в правила и норми за устройство
на територията към ОУП за група „Ц“ – централни устройствени зони е записано:
„Зони с многофункционално предназначение – за обществено обслужващи дейности,
обитаване и други допълващи функции. Не се допускат обекти с вредни отделяния и
влияние. Задължително се изпълняват всички изисквания за изграждане на среда по
Наредба № 6. Във всеки УПИ, мин. 10 % от РЗП на приземно и/или първо подземно
ниво да бъдат оформени като публични пространства. Наредба 7 – чл.36 и чл.38“.
Вещото лице посочва още, че в т.1.2 от решението
на общинския съвет е записано: „При прилагането на Общия устройствен план
конкретизирането на правилата, нормативите и показателите да се решават със
средствата на подробните устройствени планове в граници, определени с Наредба №
7 от 13.012004 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, освен в случаите, когато са установени или се
установяват специфични правила и нормативи по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУТ“. В
т.3: „Задължава главния архитект на община Пловдив да упражни контрол по
привеждане на графичната част на Общия устройствен план в съответствие с
настоящото решение от изпълнителя „Ситиплан“ ООД. Според вещото лице такъв план
не е наличен и не й е известно да е изготвян.
Вещото лице посочва още, че графичната част на
ОУП, подпечатана с печат на Общински съвет Пловдив, е неразделна част от
публикуваното в ДВ решение на общинския съвет и е качена на сайта на община
Пловдив.
Според вещото лице действащият ПУП – ПРЗ на ЦГЧ е
одобрен със заповед № 1155 от 29.11.1982 г. и според него ПИ *****попада в
кв.147-стар, в който няма образувани УПИ, както и няма отреждане. Кварталът е
ограден с червена улично-регулационна линия само към ул. „Отец Паисий“, липсва
застроителен план и няма предвидено застрояване.
При разпита вещото лице посочва още, че в
застроителния план на подробния устройствен план за процесния имот и съседните
му имоти е бяло петно, не е предвидено застрояване, не са предвидени парцели,
няма отразени улици, има квартали - № 146 и № 147, които според вещото лице
представляват неурегулирана територия. На място има жилищни сгради и процесният
имот също е жилищен.
Съдът
намира, че със заключението на вещото лице не се установяват нови факти от
значение за настоящия правен спор, доколкото общият устройствен план на град
Пловдив е общодостъпен на сайта на община Пловдив (изрично посочено и от вещото
лице), а по делото е наличен ситуационен план (л.52) и виза (л.51), в които е
посочено, че уличната и дворищната регулация са утвърдени със заповед № 1155 от
29.11.1982 г., както посочва това и вещото лице, а визата се издава на
основание чл.140, ал.1 ЗУТ съгласно ЗРП, одобрен със заповед № 1155 от
29.11.1982 г. Следователно статутът на процесния имот е изяснен в хода на
производството по издаване на оспореното разрешение за строеж, което е издадено
въз основа на влязла в сила виза за проектиране.
Съгласно чл.11 ЗУТ за осигуряване на
целесъобразно устройство поземлените имоти могат да се групират в територии и
устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени
планове и в съответствие с наредбата по чл.13, ал.1 (Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони). В настоящия случай ПУП не е
определил устройствена зона, такава е определена единствено в ОУП и тя е зона
Ц. В този смисъл не може да се възприеме възражението на жалбоподателката и
нейния процесуален представител, че в случая следва да намери приложение
нормата на чл.9, ал.1 ЗУТ, тъй като липсата на план на застрояване в ПУП от
1982 г. за процесния квартал (според вещото лице) не означава, че кварталът
представлява територия без устройствен план изобщо. И доколкото нормата на
чл.11 ЗУТ дава възможност групирането на имотите в устройствени зони да се
извършва както с общи, така и с подробни устройствени планове, а в настоящия
случай устройствената зона е определена единствено в ОУП, то следва да се вземе
предвид именно тази устройствена зона Ц според ОУП, който е влязъл в сила през
2007 г.
Отделно от това,
от представената по делото скица на поземлен имот от 18.02.2020 г. (л.94-95),
извадка от кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив,
одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на изпълнителния директор на
АГКК, ПИ с идентификатор *****е съсобствен и съсобственици са Е.Д., С.К., В.В.,
Т.Б.и „Насини“ ЕООД. Върху поземления имот попадат четири самостоятелни сгради
със самостоятелни идентификатори, от които сграда с идентификатор 56784.520.1108.2
е собственост на „Насини“ ЕООД и в нея с оспореното разрешение за строеж е
предвидено преустройството на две от жилищата в заведение за бързо хранене.
Жалбоподателката С.К. е собственик на 1/5 идеална част от поземлен имот с
идентификатор *****и сграда с идентификатор 56784.520.1108.3, различна от
сградата, в която ще се извършва процесния строеж.
При тези факти съдът
намира, че С.К. би имала качеството на заинтересовано лице единствено в
хипотезата на чл.149, ал.2, т.2, във връзка с чл.39, ал.2 ЗУТ, но доколкото в
настоящия случай обектите, чието предназначение се сменя, се намират в имот,
който попада в зона Ц с многофункционално предназначение за обществено
обслужващи дейности, обитаване и други допълващи функции, а не в жилищна,
курортна или вилна зона, както изисква чл.39, ал.2 ЗУТ, жалбоподателката също
не е от категорията на заинтересованите лица по чл.149, ал.2, т.2 ЗУТ.
Изброяването в нормата
на чл.149, ал.2 ЗУТ е изчерпателно и не може да бъде тълкувано разширително,
поради което жалбата се явява подадена от лице без право на жалба и при липса
на правен интерес. От своя страна, наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване, за която
предпоставка съдът е длъжен да следи служебно. Съответно нейната липса
обосновава недопустимост на жалбата, което налага оставянето й без
разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство.
Затова и на основание чл.159, т.4 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколното определение
от 13.01.2021 г. за даване ход на делото по същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.В.К., ЕГН **********,***, против разрешение за строеж № 172 от 16.12.2019
г. на главния архитект на район „Централен“, община Пловдив, с което на
възложителя „Насини“ ЕООД се разрешава да извърши строеж на обект: „Преустройство
– промяна на предназначението на СО с ИД *********– жилище и СО с ИД ******–
жилище в „Заведение за бързо хранене“, ПИ ******, кв.147-стар по плана на
Централна градска част, на адрес: ул. ******, град Пловдив.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело № 410 по описа на
Административен съд Пловдив за 2020 година.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването.
Съдия: