№ 326
гр. Благоевград, 18.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20221200500129 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1, т.2 от
ГПК, във връзка с чл.121 от ГПК, въз основа на подадената от АХМ. АЛ. К.,
ЕГН ********** от с.Орцево, общ.Белица, обл. Благоевград, в качеството си
на баща и законен представител на: АЛ. АХМ. К., роден на 20.10.2012г. в гр.
Разлог, с ЕГН **********, М. АХМ. К., роден на *****г. в гр.Разлог с ЕГН
********** и Ф. АХМ. К., родена на *********г. в гр.Разлог с ЕГН
**********, чрез адвокат Т.К., насочена против Определение №45/02.02.22 г.,
постановено по гр.д.№106/22 г. по описа на РС – гр.Разлог.
С атакуваното определение, първоинстанционният съд е прекратил
производството по чл. 127 СК и е изпратил делото за разглеждане на
компетентния съд- гр.Радомир.
В депозираната жалба се навежда, че определението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено при допуснати от съда съществени
нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон.
Сочи се, че към момента на подаване на исковата молба и по настоящем,
обучението на учениците е неприсъствено и е с дистанционна форма на
обучение, поради което няма значение в кое училище са записани децата,
защото пребиваването може да бъде в различен район от самото училище.
Отделно от това другите две деца, едното от които е на една година, а другото
1
е записано в ОУ-с. Бабяк /видно от издадено удостоверение, намиращо се на
л.7 от първоинстанционното дело/ се намират и по настоящем на територията
на РС-Разлог. Посочено е още, че предвид пандемичната обстановка,
законният представител на децата - ищецът А.К. е намерил временна работа,
която към онзи момент на напускане дома на ответницата е било в гр. Земен,
но и към момента на завеждане на иска и постановяване на обжалваното
определение, всичките ищци се намират на територията на РС - Разлог,
включително и ответницата.
Сочи се, че ищецът сам се грижи за трите си деца, че се намира на
територията на РС-Разлог, в с. Орцево, където отглежда същите с помощта на
родителите си и нецелесъобразно ще се яви пътуването му от с. Орцево до гр.
Земен, което е на разстояние повече от 150 км. в едната посока.
Отправя се искане, да бъде отменено Определение № 45 от 02.02.2022г.,
постановено по гр.д.№ 106/2022г. на РС- Разлог, с което съдът е прекратил
производството и изпратил делото за разглеждане на компетентния съд
гр.Радомир, както и да бъде постановено, същото да се разглежда в РС-
Разлог.
При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател
определение му е съобщено на дата 09.02.2022 год., съдът намира, че частна
жалба с вх. №762/10.02.2022 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и
е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството пред РС – гр.Разлог е инициирано въз основа на искова
молба, подадена от АХМ. АЛ. К., ЕГН **********, действащ като родител и
законен представител на децата АЛ. АХМ. К., М. АХМ. К. и Ф. АХМ. К., чрез
адвокат Т.К.. Искът е предявен срещу ДЖ. М. М., ЕГН **********. Исковата
молба е с правно основание чл. 127 от СК – претенция за предоставяне на
родителски права по отношение на деца, ненавършили пълнолетие,
определяне местоживеене на децата и режим на лични контакти с другия
родител и присъждане на издръжка в полза на децата, дължима от родителя,
на когото не са предоставени родителските права.
Чрез правилата на местната подсъдност, законът посочва, пред кой
2
между различните районни или окръжни съдилища следва да бъде предявен
иска. Делото е местно подсъдно на този съд, с района на който то се намира в
посочена от закона връзка. От различните връзки ГПК определя една от тях
като общ критерий за местна подсъдност, който се прилага за всички
граждански дела, за които не е предвидена друга териториална връзка. Този
общ критерий е посочен в чл.105 от ГПК, предвиждащ, че искът се предявява
пред съда, в района на който е постоянният адрес на ответника. Когато
исковете са насочени срещу лице с неизвестен адрес или срещу лице, което не
живее в пределите на Република България на постоянния си адрес,
местнокомпетентен е съдът по постоянния адрес на неговия пълномощник
или представител, а ако няма такъв-по постоянния адрес на ищеца-чл.107 ал.1
и 2 от ГПК./
Така посочените правила относно общата местна подсъдност могат да
бъдат дерогирани по правилата на изборната местна подсъдност. Изборната
местна подсъдност представлява предоставена от закона на ищеца
възможност само и единствено по негов избор да предяви иска си и пред друг
съд, който не е местно компетентния да разгледа спора по правилата на
общата местна подсъдност, когато са налице посочените критерии, свързани с
особения предмет на делото. Съгласно чл.112 от ГПК, исковете за издръжка
по чл.143 от СК, освен по постоянния адрес на ответника, могат да се
предявят и по постоянния адрес на ищеца. Очевидно е, че се касае за
специална процесуална привилегия по делата за издръжка, които от една
страна винаги са подсъдни на районен съд, независимо от цената им, а от
друга могат да бъдат и завеждани по постоянния адрес на ищеца. Тази
привилегия е предвидена с оглед социалното значение на иска.
От посочените правила касателно общата и изборната подсъдност и
съобразно критерия-постоянен адрес на страна по делото са въведени
изключения с особени правила, предвидени в специален закон, уреждащ
определени обществени отношения, вкл. процесуалния ред за защитата им, а
именно СК. Споровете относно родителските права, относно разногласие
между родители и дете, относно съвместното живеене на родителите и децата
им, относно разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина,
отношенията на детето с близки, ограничаване на родителските права и
лишаване от родителски права, както и издръжката на детето и мерките
относно личните отношения между родителя и детето се разрешават от
3
районния съд по настоящия адрес на детето - чл. 123 ал. 2, чл. 124 ал.
3, чл.126 ал.2,чл. 127 ал.2, чл. 127а ал.2,чл.128 ал.1 и чл. 133 ал.1 от СК.
В случаите, когато законът разпорежда, определени искове да бъдат
заявени по настоящия адрес на дете, за такъв се приема неговото фактическо
местопребиваване към момента на предявяването на исковете, изхождайки от
характера на съдебното производство по споровете във връзка с дете, в което
основната цел е закрилата на интересите на детето. Определянето на
специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава
по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, е обусловено именно от тази цел- спорът
да бъде разгледан от районния съд, който има най-добра възможност да
прецени този интерес, а при нужда - да го изслуша, без детето да бъде
принуждавано да изминава голямо разстояние и да променя ежедневието си,
поради което се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с
последващите процесуални действия по разглеждането на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.127 СК, спорът относно родителските
права се решава от съда по настоящия адрес на детето и субсидиарното
прилагане на §1, т.15 от ДР на ЗЗакрД., според който настоящ адрес на дете е
адресът, на който то пребивава. Посочената подсъдност е съобразена с
необходимостта да се установи в производството обичайна среда на живот на
детето и кореспондира с основната цел за закрила на детето и в частност за
съблюдаване на неговия най-добър интерес. Според съдебната практика,
обективирана в определение №188/17.04.2019 по ч.гр.д. №1331/2019 г. на
ВКС, ГК, IV г.о., определение № 185/23.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2198/2013 г. на
ВКС, ІІ г.о. и др., преценката за местната подсъдност на делото не следва да е
формална, основана на временното местопребиваване на детето на даден
адрес, а да е съобразена с трайното негово фактическо пребиваване, вкл. с
мястото, където то посещава учебно заведение, има личен лекар и т.н. .
Следователно, при спор кой е местно компетентният съд да разгледа иск
относно родителските права следва да се преценява къде е било фактическото
пребиваване на детето при подаване на исковата молба, за да бъде установена
неговата обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от
неговото обичайно местоживеене, не може да обоснове компетентност на
съда да разгледа спор за родителски права на мястото, на което детето е
отведено. В случая, децата живеели при двамата родители в с. Орцево до
4
раздялата им през 2021г., а от началото на м. август 2021 г., едно от децата
пребивава с баща си в гр. Земен. При тези данни, неправилно съдът е приел,
че местна подсъдност на иска по чл.127 ГПК следва да се преценява с оглед
фактическото пребиваване на едно от децата.
При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било
фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата
обичайна среда на живот. Временното отсъствие на детето от това място не
означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното
местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за
разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е
отведено. Местната подсъдност по разглежданите искове изключва общата
подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл.112 ГПК, тъй като е подчинена на
закрилата интересите на детето, поради което административните действия на
родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не
могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва
да се държи сметка за фактическото пребиваване на детето, във връзка с
последващите процесуални действия при разглеждане на спора.
Установяването трайно на ново място на детето, след предявяване на
исковете е факт, който би бил от значение за определяне на привременни
мерки (при искане на родителя), но не може да обоснове местна подсъдност -
Определение №217/27.05.2021 по дело №1439/2021 на ВКС, ГК, III г.о./.
Исковете са заявени пред Разложки районен съд, в района на който са
както постоянния адрес на ищеца, така и настоящия адрес/фактическото
местопребиваване/ на малолетните деца на страните по делото / отразени и в
титулната част на самата искова молба/, поради което съгласно изискванията
на чл.127, ал.2 СК, компетентен да разгледа иска за упражняване на
родителските права е съдът, в чийто район децата пребивават обичайно при
подаване на исковата молба. С оглед естеството на предявените искове,
приложими са правилата на изборната подсъдност, предоставена като
привилегия на ищеца по иска за издръжка, респективно правилата на
специалната такава, въведена в СК за охрана интересите на деца по искове,
породени от разногласия между родителите им , т.е. именно Районен съд-
Разлог е компетентния да разгледа всички искове съд.
Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да бъде
5
отменено.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 45/02.02.2022 г. постановено по гр.д.№
106/2022 г. на РС - гр. Разлог и ВРЪЩА делото на РС - гр.Разлог за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6