Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
Гр.Ловеч,……….2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
гражданско отделение в открито заседание на двадесет и първи септември
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа
докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 463 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 197/05.07.2018 год., постановено
по гр.д. № 626 по описа за 2012 год., Троянският районен съд е извършил
допусната с влязло в сила решение делба, като на основание чл.353 от ГПК е поставил в дял на М.И.П., ЕГН **********,
адрес: ***, следните недвижими имоти: северната част от
сграда с идентификатор 73198.509.116.2 по КККР на гр. Троян (поддял 1-2 от
заключението на СТЕ) - лятна кухня с полезна площ 14.35 кв.м и пазарна оценка 4
400 лева; крайната южна част
на сградата с идентификатор 73198.509.116.2, състояща се от преддверие
и клозет върху септична яма с обща полезна площ 3.61 кв.м с пазарна оценка 600
лева и сградата с
идентификатор 73198.509.116.3 по КККР на гр. Троян - селскостопанска
сграда със застроена площ
Със
същото решение РС Троян е поставил в дял
по реда на чл. 353 от ГПК на П.И.В., ЕГН **********, адрес: ***
следните недвижими имоти: южната част от сграда с идентификатор 73198.509.116.2
по КККР на гр. Троян (подлял 1-1 от заключението на СТЕ) - жилище със самостоятелен вход,
състоящо се от входно антре, санитарен възел, кухненски бокс и жилищно
помещение с обща полезна площ
като за
уравнение на дяловете осъдил П.И.В. да заплати на М.И.П. сумата 2 800
лв.
С
решението ТРС е отхвърлил като неоснователни и недоказани, съответно погасени
по давност, направените по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки от
съделителя П.И.В. – подобрения в делбения имот, възлизащи общо в размер на 13 843 лева.
Със същото
решение съделителката М.И.П. е осъдена да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна
такса в размер на по 604.00 лв., а на П.И.В. сумата 2 497.50 лв. сторени съдебно-деловодни разноски съразмерно с дела
му.
С решението си
ТРС е осъдил П.И.В. с горните данни да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ТРС 4 % държавна
такса в размер на по 604.00 лв., 553,72 лв. - 4 % върху размера на иска по
претенциите за сметки, изчислена сума по заключението на СТЕ и на М.И.П.
сумата 1 395.04 лв. сторени
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с дела й.
Срещу решението
на РС Троян в частта, с която е извършена делба на имотите, е подадена въззивна
жалба от М.И.П., чрез адв. С.С.. Счита
решението за незаконосъобразно в частта, с която съдът е разделил лятната кухня
без одобрен инвестиционен проект на два дяла и е поставил в дял на М.П.
северната част от сграда с идентификатор № 73198.509.116.2 - лятна кухня с полезна
площ 14.35 кв.м., крайната южна част на сградата с идентификатор №
73198.509.116.2, състояща се от преддверие и клозет върху септична яма с обща
полезна площ от 3.61 кв.м., както и в частта, с която на М.П. е поставена в дял
сграда с идентификатор № 73198.509.116.3. Излага съображения, че така извършена
делбата противоречи на основната цел на този процес, а именно всяка от страните
в него да получи самостоятелни обекти, обособени като такива от съсобствените
имоти, предмет на делбата. Твърди, че предвид помещенията, от които се състои сграда с идентификатор № 73198.509.116.2
следва да се приеме, че предмет на
делбата са едно жилище и една лятна кухня, а всъщност обект на делба е една
сграда, за разделянето на която няма изготвени и одобрени инвестиционни проекти.
Счита, че съдът незаконосъобразно е извършил делба на самостоятелна сграда само
въз основа на съдебно-техническа експертиза, като я е разделил на лятна кухня и
жилищна сграда. Твърди, че така извършена делбата не съобразява факта, че ел.
инсталацията на тока на наречената лятна кухня, поставена в дял на ищцата се
прекъсва и в помещението, представляващо преддверие с клозет, няма
електричество. В него няма и ВиК, а септичната яма на това сервизно помещение е
септична яма и на така нареченото „ жилище", поставено в дял на ответника.
Освен това ищцата няма да има достъп и до тавана на поставената й в дял „лятна
кухня". На следващо място изтъква, че между т.нар. „лятна кухня”, възложената
на ищцата и „жилището”, възложено на ответника, има функционална връзка -
врата, която съществува и в момента и може да се ползва да достъп между тях. Оспорва, че „освен общ покрив, между двете помещения
няма конструктивна, функционална или друга зависимост”. Не приема извода на
съда, който се е позовал на разпоредбата на чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ, която е
цитирана в нормата на чл.202 от ЗУТ, относно липсата на необходимост от
инвестиционен проект за разделяне на тази сграда. Позовава се на чл.203, ал.1 от ЗУТ, в който изрично е
посочено, че съдебна делба на съсобствена сграда, жилище или друг обект се
извършва, само ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни
обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от
обикновените, при спазване на строителните правила и нормативи, както и че
главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в определен от
него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран отказ. В случая
съдът не е съобразил факта, че само наименованието на тази постройка е лятна
кухня, а той възлага в дял на ответника не лятна кухня, а жилище, както и че
действително тази сграда отговаря по брой, квадратура и вид помещения за едно жилище.
На следващо място изтъква, че така постановено
решението е в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, в която се приема,
че обект на собственост може да бъде само самостоятелен обект. В този смисъл
цитира Решение № 30 от 07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 401/2011 г., I г. о., Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 4598/2014 г., II г. о., ГК и решение №
249/10.02.2014 г. по дело № 3511/2013 на ВКС, ГК, I г.о. Затова счита, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения в частта, с която сграда с идентификатор №
73198.509.116.2 е разделена от съда на два обекта.
Тъй като съдът е възложил в дял на ищцата и сграда №
73198.509.116.3, която вече не е плевня, а е с променено предназначение без
нейно знание и съгласие от ответника, то счита, че съдът неправилно е приложил
нормата на чл.353 от ГПК, като не е съобразил, че тази сграда би било много по
- удобно да възложи в дял на ответника, който е променил предназначението й с
оглед извършваната от него стопанска дейност. Твърди, че е логично сгради №
73198.509.116.3 и № 73198.509.116.4 да бъдат възложени в дял на ответника, тъй
като те са свързани с неговата производствена дейност. В тези сгради той е
извършвал подобрения, ненужни на ищцата, за които тя е заявила, че не желае да
се ползва от тях.
Посочва, че обжалва решението и в частта за разноските,
тъй като то е функция от възложените обекти на страните.
Счита, че решението в частта за подобренията е
правилно и законосъобразно и в тази част не го обжалва.
Моли въззивната инстанция да отмените решението в
обжалваните му части, ведно с всички законни последици и да постанови решение,
с което да бъде извършена делбата по реда на чл.353 от ГПК съобразно правата на
страните по закон, като на всеки един от тях му се възложат самостоятелни
обекти на собственост при преценка на факта, че е променено предназначението на
сграда № 73198.509.116.3 от ответника за негови лични нужди, както и че
построена от ответника сграда № 73198.509.116.4 е изцяло за негови лични производствени нужди
без знанието и съгласието на ищцата. Счита, че ако той получи в дял тези
сгради, а на нея се възложи в дял сграда № 73198.509.116.2, стойността на дяловете
е почти напълно еднаква, ще е съобразена с извършваните подобрения от ответника
и ще се създаде възможност за реално разпределение на ползването на дворното
място така, че никой да не пречи на другия при ползване на разделената
собственост.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от П.И.В., чрез адв. Т.Б.,
с който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила
решението в обжалваната му част. Излага съображения, че за разделянето на т.н.
лятна кухня не е необходим инвестиционен проект. Твърди, че по делото е безспорно установено, че под
покрива на въпросната сграда № 2 са налице две стаи, бивши саи, строени през
различни години и по съответно издадени за тях две различни строителни
разрешения, които са приложени към делото. Позовава се на заключението на в.л. арх.А.,
което изрично е заявяло, че всеки от трите обекта е със самостоятелен вход.
Счита, че нанасянето им в кадастъра като една сграда е без значение за правния
им статут. Самото нанасяне в кадастъра има констативен, не конститутивен
характер.
По отношение на инвестиционния проект излага
съображения, че в случая не става въпрос за един, а де факто за два обекта поради
издадени две строителни разрешения.
На следващо място твърди, че се касае за допълващо
застрояване, а общото правило на чл.203 от ЗУТ важи за поземлени имоти, жилищни
сгради и самостоятелни обекти в сгради. Съгласно чл.202 от ЗУТ за делби и
транслативни сделки е необходим инвестиционен проект, но „с изключение на
обектите по чл. 147, ал. 1, т. 1.“, т.е. за тях инвестиционен проект не е
необходим. Според чл.46, ал.1 от ЗУТ второстепенни постройки на допълващото
застрояване са летни кухни и за тях не се изисква инвестиционен проект. Затова
счита, че проектът за делба по последното заключение на в.л. Влайчев следва да
се изпрати на Гл. архитект на Община Троян, което следва от чл.202 вр. с
чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. В този смисъл е и казаното в писмото от общината до
съда.
Счита изложените във въззивната жалба доводите за
липса на електричество в „помещението, представляващо предверие с клозет” за
несъстоятелни, тъй като в действителност там има електричество, но дори да няма,
то прекарването му е елементарно и евтино.
Счита за несъстоятелно и твърдението, че сгради № 3 и
№ 4 са свързани с производствената дейност на ответника. В тях, както и в
цялото УПИ, от близо десет години не се осъществява каквато и да било
производствена дейност. Така че сгради № 3 и № 4 са просто стопански сгради,
които могат да се ползват и възложат на всяка от страните.
Моли съда да му присъди направените по делото
разноски.
Срещу решението
на РС Троян в частта, с която се отхвърлят направените претенции по
сметки, е постъпила въззивна жалба от П.И.В., чрез адв. Т.Б.. Счита за неоснователен
извода на първоинстанционния съд, че по отношение на сметките е настъпила
погасителна давност. Навежда доводи,
че това би било така, ако претенциите бяха заявени в отделно производство.
Предявяването им обаче в делбено производство има специален смисъл - прихващане
при уравнение на дяловете. Безспорно е, че с погасени по давност вземания може
да бъде правено прихващане (чл.103, ал.2 от ЗЗД), както и че ако такова вземане
бъде платено, то не е налице недължимост на същото и не се дължи неговото
връщане (чл.118 от ЗЗД).
Отделно от това твърди, че отчитането на претенциите
по сметки може да предопредели начина на възлагане на делбените имоти, така че
да се сведе до минимум реалното разплащане при уравнението на дяловете между
съделителите.
Счита за неоснователни и несъответстващи с доказателствения
материал по делото изводите на районния съд, че ищцата не е знаела за
извършваните подобрения. Самата тя твърди, че е прекарвала много време в Троян,
както продължително през лятото, така и ежемесечно в останалото време, така че
е изключено да не е знаела или пък да не е била съгласна с извършването на
тези подобрения.
На следващо място посочва, че неоснователно районният съд е приел в
решението си, че не било доказано по делото от кого са извършени подобренията
(най-вече по отношение на сграда № 3 и на общия двор). Твърди, че по делото от
показанията на свидетелите по безспорен начин е установено, че подобренията са
извършени изцяло от ответника с помощта и на неговото семейство. Напълно
произволен е изводът на съда, че строежите /подобренията, конкретно в сграда №
3 и цялата сграда № 4, представляват незаконно строителство и цитираната в тази
връзка практика, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат
като подобрения. Това твърдение е абсолютно невярно, тъй като преустройството в
сграда № 3 няма характер на строеж по смисъла на ЗУТ и няма как да подлежи на
премахване. Сграда № 4 е абсолютно законна, с надлежно издадено разрешение за
строеж, приложено по делото. Счита за несъстоятелно и твърдението, че сграда №
4 подлежи на премахване, тъй като същата е построена преди ЗУТ и съответно дори
хипотетично да е незаконна, то ще е в режим на търпимост.
С оглед изложеното моли съда да отмени решението в
обжалваната част, както и да му присъдите направените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба на П.И.В. от М.П., чрез адв.С.С.. Счита за необосновано
твърдението на ответната страна, че погасителната давност по отношение на
сметките ще е настъпила, ако претенциите са били направени в отделно
производство. Претенциите по сметки, предявени по реда на чл. 346 ГПК, имат
облигационен характер и представляват осъдителни искове, за предявяването на
които законът не изисква специално искова молба и предварително заплащане на
държавна такса, единствено е определил преклузивен срок - първото съдебно заседание
след допускането на делбата. Твърди, че вземането за подобренията се подчинява
на общата петгодишна давност по ЗЗД и става изискуемо от момента, в който
владението на подобрителя бъде смутено (Решение
№ 394 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д № 111/2012 г., І г.о). В случая
ответникът В. има качеството държател по отношение на частта, която принадлежи
на неговата сестра. Вземайки предвид този факт, претенцията следва да бъде
квалифицирана като такава по чл. 59 ЗЗД, поради което с оглед правилата на чл.
114, ал.1 ЗЗД следва да се счита, че вземането за подобренията става изискуемо
от момента на извършването им.
На следващо място счита, че превратно и неточно се обсъжда
във въззивната жалба, че след като ищцата е била в гр. Троян, е знаела за
подобренията, извършвани от семейството на нейния брат. От друга страна от
нейното знание не може да бъде направен еднозначен извод за съгласието й относно
тяхното извършване. Самата ищца неколкократно заявява, че не е била съгласна и
не желае да се ползва от незаконното строителство, извършено в имота. Съгласно
практиката на ВКС „Подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат
като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги запази”. В този
смисъл цитира ППВС № 6/1974 г.
Счита, че правилно Районен съд - Троян в мотивите на
решението си е приел, че не е доказан фактът, че подобренията са извършени от П.В..
Претенциите по сметки в този процес са предявени освен от П.В. и от М.П. В., която
не участва като страна във втората фаза на делбата, тъй като исковете по
отношение на нея за всички имоти, допуснати до делба, са отхвърлени. Правилно
съдът приема, че са недоказани претенциите по сметки, тъй като в процеса
липсват изцяло доказателства за извършваните подобрения в двора на съсобствения
имот. Що се отнася до изградената работилница / сграда с идентификатор
73198.509.116.4/, то от показанията на свидетелите става ясно, че са използвани
материали на ищцата, както и материалите от съборена постройка, за която само
един от свидетелите твърди, че не била с тухлени стени. Освен това, за голяма
част от подобренията се твърди, че са изграждани по времето, когато са били
живи родителите на страните и са участвали в изграждането им. За направените
баня и тоалетна към лятната кухня от ответника има противоречиви показания,
като една част от свидетелите твърдят, че са построени от него, а друга част
твърдят, че те са съществували още когато са били живи родителите на страните и
само са приобщени от него към едната от стаите на лятната кухня. Смята, че
относно въпроса от кого са направени подобренията, не следва да бъдат взети
предвид само показанията на разпитаните трима свидетели на ответника, а
заключението на експертизата да бъде игнорирано. Вещото лице инж. В. установява
в заключението си, че са използвани 70% стари материали, в какъвто смисъл са и
свидетелските показания, че са използвани материали от старата плевня.
По отношение на сградата с идентификатор №
73198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв.м., предназначение: селскостопанска
сграда не оспорва, че е строена през
Що се отнася до строителството в сграда с
идентификатор № 73198.509.116.3 счита, че то също е незаконно, тъй като е
променено предназначението на тази постройка. Това е извършено без знанието и
съгласието на М.П.. Не оспорва годината на извършване на подобренията в тази
сграда -
Затова моли съда да остави без уважение въззивната
жалба и потвърди решението на първоинстанционния съд в тази му част като
правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът М.П. се явява лично и чрез
процесуалния си представител адв.С. поддържа подадената въззивна жалба на
изложените в нея основания и оспорва въззивната жалба на П.В.. Подробни
съображения излага в представената писмена защита.
В съдебно заседание въззивникът П.В. се явява лично чрез
процесуалния си представител адв.Б. и пълномощника П. В. поддържат подадената
от него въззивна жалба на изложените в нея основания и оспорва въззивната жалба
на М.П.. Подробни съображения излагат в представената писмена защита.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. При извършената служебна проверка въззивният състав намира, че
първоинстанционното решение е валидно, но недопустимо в частта, с която са отхвърлени като неоснователни и погасени
по давност направените по
реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки от съделителя П.И.В. за направени подобрения
в делбения имот, възлизащи общо в размер на 13 843 лева.
Настоящето
производство е за съдебна делба във фазата по извършването й и за претенции по
сметки.
Делбеното
производство е особено исково производство, което протича в две фази, като в
първата фаза с решение съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти се извършва тя, както и каква е частта на всеки съделител. След влизане в
сила на това решение, се извършва делбата по реда на предвидените в ГПК
способи. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява чрез
разпределение на имотите по реда на чл. 353 ГПК, посредством теглене на жребие, чрез възлагане
по реда на чл. 349, ал.1 и 2 ГПК или чрез
изнасяне на имота на публична продан, като най-важният критерий за избора на
способ е дали броя на реалните дялове съответствува на броя на съделителите и
доколко стойността на реалните дялове съответствува на стойността на дяловете
на съделителите.
Основен принцип
при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от
съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността
или ако това е невъзможно - да получи реален дял, който да е максимално близък
по стойност до дела от наследството, който се пада на съответния съделител. За
да бъде определен по кой от способите следва да бъде извършена делбата, съдът
преценява всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, а именно
техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и
подобрения, а така също размера на дяловете, броя на съделителите, както и
всички други установени и относими факти и обстоятелства.
В случая е налице влязло в
сила решение, с което районният съд е допуснал делба между съделителите М.И.П. от гр.
**** и П.И.В. *** на недвижими
имоти, находящи се в гр. Троян, обл. Ловешка, а именно: СГРАДА с идентификатор №
73198.509.116.2, със застроена площ от
От
доказателствата по делото се установява, че в ПИ има изградена сграда с
идентификатор 73198.509.116.1 на два етажа
със застроена площ 85.00 кв. и предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, като собственик на първия етаж е ищцата М.П., а на втория – М. В..
Всеки един от съделителите по делото е собственик на гараж в изградената в ПИ сграда с идентификатор
73198.509.116.5 на един етаж със застроена площ от 42 кв.м. и предназначение:
хангар, депо, гараж. Тези две сгради и дворното място са извън предмета на
настоящето делбено производство.
След допускане на делбата съделителят П.В. и
бившата му съпруга М.П. В. са предявили на основание чл. 346 от ГПК искания за
сметки – подобрения в делбените имоти с идентификатор 73198.509.116.2, 73198.509.116.3 и 73198.509.116.4, описани подробно в подадената молба, които са
приети за разглеждане в проведеното на 23.10.2015 г. съдебно заседание.
Общата стойност на извършените
през
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.06.2016
г., районният съд е заличил като съделител в процеса М.П. В..
С молба вх. № 6667/30.10.2015 г. съделителката М.П. чрез пълномощника
адв.С. е направила възражение за погасяване на давност на претенцията за
извършени подобрения в сгради с идентификатор 73198.509.116.2 и 73198.509.116.4,
както и по отношение на подобренията в двора.
Като е отчел квотите на страните, броя и стойността на допуснатите до
делба имоти, предявената претенция по сметки от съделителя П.В., данните за
реално разпределение на ползването помежду им, указанията на Ловешкия окръжен
съд в постановеното решение по в.гр.д. № 318/2017 г., както
и задължителната съдебна практика,
Троянският районен съд е приел, че най - подходящият
способ за извършване на делбата се явява разпределението на имотите по реда на чл. 353 ГПК.
Въззивният състав споделя изцяло този извод. Следва
да се добави, че при разпределението по чл.353 от ГПК съдът се ръководи не само
от цената на имотите, но и от техния вид и предназначение. Съдебната практика
не определя поредност, в която следва да се преценяват изброените критерий.
Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се
съблюдава и правилото на чл.69, ал.2 от ЗН – всеки от съделителите да получи
реален дял, като разпределението се съобрази и с това между тях да се създават най-малко
неудобства, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения
във формираните дялове по аргумент от т.5 на Постановление № 7/1973 г. на
Пленума на ВС, което не е загубило силата си, тъй като в тази част правната
уредба е запазена.
Във въззивната
жалба от М.П. са направени оплаквания за незаконосъобразност на решението на
районния съд в частта, с която е извършена делба на сграда с идентификатор №
73198.509.116.2, тъй като на страните не са възложени самостоятелни обекти,
същата е разделена без одобрен инвестиционен проект, като в дял на съделителя П.В.
е възложено жилище, а на нея – лятна кухня.
Според съдебната
практика, уредените в закона способи за ликвидиране на съсобствеността се
прилагат в зависимост от вида /естеството/ на имотите, които се делят, както
това е установено в решението, с което делбата е допусната. Щом е налице влязло
в сила решение, с което е допусната делба на определен вид сграда, независимо
от характера на застрояването и начина на изпълнението му, за разделянето на
имота ще важат изискванията за разделянето на имот от съответния вид.
Правилността на решението по допускане на делбата не може да бъде коментирана
във втората фаза на делбата, тъй като е извън предмета на това производство. В
този смисъл са решение № 465/06.07.2012 на ВКС по гр.д. № 1054/2010 г. на І
г.о, решение № 834/16.11.2009 г. по гр.д. № 1413/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.
В случая от влязлото в сила решение по гр.д. № 626/2012 г. на РС – Троян е
видно, че допусната до делба сграда с идентификатор № 73198.509.116.2 е с предназначение: «друг вид сграда за обитаване»,
а сгради с идентификатор № 73198.509.116.3 и № 73198.509.116.4 – „селскостопанска
сграда“.
От приетото като доказателство заключение на
комплексната съдебно-техническа експертиза, което съдът приема като компетентно
и обосновано се установява, че по действащия регулационен план на гр.Троян, в
сила от 1965 г., кв. „Кнежки лъг и Василевско“, поземлен имот с идентификатор
73198.509.116 представлява УПИ І-79 и УПИ
ХХ1-70,80 в кв.32, като УПИ І - 79 е предназначен за ниско жилищно
застрояване. Сграда на основното застрояване е двуетажната жилищна сграда,
което не означава, че в имота не може да има втора сграда на основното
застрояване. При направената проверка вещото лице арх.К. е констатирало, че в
плана от 1965 г. сграда с идентификатор 73198.509.116.2 се намира на мястото,
където по кадастралния план от
Експертът дава заключение, че разрешените през 1950
г. и
Съгласно
заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, предназначението на
сграда с идентификатор 73198.509.116.2 по КК на гр.Троян - „друг вид сграда за
обитаване“, е определено съгласно приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба №
РД - 02 - 20 - 5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри. Тя е с код 190, докато
допълващото застрояване е с код 180. Според вещото лице арх.К. сградата
с идентификатор 73198.509.116.2 не отговаря на действащите правила за лятна
кухня като сграда на допълващото застрояване, защото не може да бъде разположена
на уличната регулационна линия и височината й е по-голяма от определената в
чл.46, ал.2 от ЗУТ. Тя е предназначена и за постоянно, а не за временно
обитаване като „лятна кухня“ и затова в КК е класифицирана с код 190 – „друг вид сграда
за обитаване“. Експертът дава заключение, че сграда с идентификатор
73198.509.116.2 има характер на жилищна сграда, защото се обитава постоянно и в основната си част,
която се ползва от съделителя П.В. се състои от коридор, две стаи, едната от
които с кухненски бокс и обща баня - тоалетна, които имат изискващата се
жилищна височина. Заради липсата на складово помещение в тази част не отговарят
на изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ, но според закона то може да се
намира и извън него.
Вещото лице
арх.К. дава заключение, че в одобрения от гл.архитект на Община – Троян
инвестиционен проект, между жилищно помещение от 14 кв.м. и лятна кухня от 14
кв. м. има врата, която ги свързва функционално, но не е отразена. В сградата с
идентификатор 73198.509.116.2 са обособени два самостоятелни обекта с
незначително преустройство, като се зазижда съществуващата врата между двете
стаи, но не е показано в проекта. Това преустройство е незначително и не засяга
конструкцията на сградата, защото се зазижда отвор, а не се прави нов. В
проекта обаче този отвор не е показан, както и че се зазижда.
Сграда
с идентификатор 73198.509.116.3 съгласно заключението на комплексната
съдебно-техническа експертиза е на 2 етажа. Към
В
одобрения от Община - Троян проект, сграда с идентификатор 73198.509.116.3 е
разделена хоризонтално и са обособени два самостоятелни обекта без
преустройство. По проект
предназначението на сградата е както по КК - стопанска сграда. Стопанските
постройки са допълващо застрояване, чието предназначение и правилата за тяхното
изграждане са определени в чл. 44 - 46 от ЗУТ. Според експерта, обособените с
проекта два самостоятелни обекта в сграда с 73198.509.116.3 не отговарят на
изискванията, посочените чл. 44 - 46 от ЗУТ.
В процесния ПИ се намира и сграда с
идентификатор 73198.509.116.4, която също
е предмет на делбата. От заключението на комплексната съдебно-техническа
експертиза е видно, че тя е двуетажна с предназначение по КК „селскостопанска сграда“.
На първия етаж са разположени две помещения, пространствено свързани помежду
си. Вторият етаж се състои също от две помещения, пространствено свързани като
тези на първия етаж. Тази сграда е неподеляема, тъй като е с един вход. На
първия етаж се влиза от северното помещение, а в южното е разположена стълба за
втория етаж. Тя е изградена със стоманобетонова носеща конструкция, тухлени
ограждащи зидове, дървена покривна конструкция и покрита с цигли.
Съгласно
заключението на вещото лице инж.Г. пазарната оценка на сграда с идентификатор
73198.509.116.2 е 13 450 лв., на сграда с идентификатор 73198.509.116.3 е
7290.00 лв. а на сграда с идентификатор
73198.509.116.4 – 11 400.00 лв.
От показанията на разпитаните по делото св.С.С., И.
П. и П. П. се установява, че в двете стаи на сграда с идентификатор
73198.509.116.2 са живели родителите на страните, като са ползвали и двете бани
на двора. След тяхната смърт преди около 10 години ответникът П.В. е правил
ремонти на „лятната кухня“, като продължил една стена и двете бани вкарал във
втората стая, в която живее. Отворил от неговата стая врата, направил едно
коридорче, едната баня станала баня и тоалетна, а другата – кухня. В
показанията си св.В. Т. и Б. Ч. също твърдят, че ответникът В. ги е наел и
двамата са правили ремонти в тази сграда.
Предмет на делбата по настоящето дело са три
самостоятелни имота, съделителите са двама и имат равни квоти. Сгради с
идентификатор 73198.509.116.3 и 73198.509.116.4 са с предназначение
„селскостопанска сграда“ и са постройки на допълващо застрояване, а сграда с
идентификатор 73198.509.116.2 е с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“. При съдебната делба, за да
бъде разделена една съсобствена сграда на два реално обособени дяла, са
необходими две условия – одобрен от главния архитект инвестиционен проект,
както и спазване на изискването преустройствата да не бъдат значителни и
да не се създават неудобства, по-големи
от обикновените. При упражняване на контрол за законосъобразност на
инвестиционния проект по реда на чл.203, ал.2 от ЗУТ, съдът следва да преценява
дали с него са спазени строителните правила и норми и отделните дялове могат да
бъдат самостоятелни обекти на правото на собственост.
В настоящия случай съдебният състав счита, че
представения от ответника и одобрен от гл.архитект на Община- Троян инвестиционен
проект е незаконосъобразен. На първо място същият касае разделянето на сгради
„допълващо застрояване“, а сграда с идентификатор 73198.509.116.2 е с код 190 и
предназначение „друг вид сграда за обитаване“, а не с код 180 „постройка на
допълващо застрояване“. Както беше посочено вече, правилността на
решението по допускане на делбата относно вида на допуснатите до делба сгради не
може да бъде коментирана във втората фаза на делбата, тъй като е извън предмета
на това производство. Според приетото заключение на
комплексната съдебно-техническа експертиза, сградата с идентификатор
73198.509.116.2 не отговаря на действащите правила за лятна кухня като сграда
на допълващото застрояване, защото не може да бъде разположена на уличната
регулационна линия и височината й е по-голяма от определената в чл.46, ал.2 от ЗУТ. Тя е предназначена и за постоянно, а не за временно обитаване като „лятна
кухня“ и затова в КК е класифицирана с
код 190 – „друг вид сграда за обитаване“. Обособените с одобрения инвестиционен
проект самостоятелни обекти в сгради с идентификатори 73198.509.116.2 и
73198.509.116.3 представляват обособени
части от
съответните сгради. Според проекта в сграда с идентификатор 73198.509.116.2 са
обособени двата самостоятелни обекта - лятна
кухня и
обект, чието предназначение не е посочено, а само това на помещенията, от които
се състои. Според
заключението на поред
вещото лице арх.К. обособените с инвестиционния проект два самостоятелни обекта
в сграда с 73198.509.116.3 не отговарят на изискванията, посочените чл. 44 - 46
от ЗУТ.
На следващо място съдебният състав приема, че в
представения инвестиционен проект за сграда с идентификатор 73198.509.116.2 са обособени два
самостоятелни обекта, които имат отделен вход, но между тях има
врата, която ги свързва функционално и може да се преминава от едното в другото.
В заключението си експертът посочва, че в одобрения инвестиционен проект този
отвор не е показан, както и че се зазижда.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗУТ и чл.18
от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Основното застрояване съответства на
конкретното предназначение на имотите, определено с ПУП – чл.20, ал.2 и чл.37,
ал.1 от ЗУТ, а застрояването със спомагателни, стопански, обслужващи и
второстепенни постройки допълва основното застрояване в УПИ – чл.20, ал.3 и
чл.41, ал.1 от ЗУТ. Според нормата на чл.37, ал.2 ЗУТ сградите на основното застрояване по
предназначение са жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено
обслужващи и др., както и сгради със смесено предназначение. Постройките на
допълващото застрояване се предвиждат към сградите на основното застрояване и
имат спомагателни, обслужващи предназначение и функции, т.е. обусловени са от
основното застрояване. Като такива те не са самостоятелни вещи, а са
принадлежност към жилищни обекти. Делба на такъв обект е допустима само заедно
със самостоятелния обект, чиято принадлежност са.
В случая е установено, че поземленият имот
е с предназначения за нискоетажно жилищно застрояване.В него има изградена и сграда
с идентификатор 73198.509.116.1 на два етажа
със застроена площ 85.00 кв. и предназначение: жилищна сграда
еднофамилна, като собственик на първия етаж е ищцата М.П., а на втория – М. В..
При тези данни и с оглед изложените по-горе съображения съдебният състав счита,
че не е налице законова пречка делът на съделителката М.П. да бъде формиран от
сгради на допълващото застрояване, тъй като тя е собственик на сграда на
основно застрояване /жилищна/ и сгради
с идентификатор 73198.509.116.3 и 73198.509.116.4 следва да бъдат поставени на нея в дял. Такова
становище същата е заявила и в проведеното на 01.10.2019 г. съдебно заседание.
В
дял на съделителя П.В. следва да бъде поставена сграда с идентификатор 73198.509.116.2 и предназначение
„друг вид сграда за обитаване“. Налице е влязло в сила решение, с което в първата фаза е допусната до делба този вид
сграда. Същата е
самостоятелен обект и от приложената по делото скица на ПИ с 73198.509.116 и
заключението на комплексната съдебно - техническа експертиза се установява, че нейното предназначение е определено
съгласно приложение № 4 към чл.16, ал.3 от Наредба № РД - 02 - 20 - 5/2016 г.
за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри с код 190 /друг вид
сграда за обитаване/. Според вещото лице арх.К. сграда с
идентификатор 73198.509.116.2
има характер на жилищна сграда, т.е. по своето предназначение тя е сграда на
основно застрояване. Същата се обитава постоянно и в частта, която се ползва от
съделителя П.В. се състои от коридор, две стаи, едната от които с кухненски
бокс и обща баня - тоалетна, които имат изискващата се жилищна височина. Заради
липсата на складово помещение в тази част не отговарят на изискванията за
жилище по чл.40 от ЗУТ, но според закона то може да се намира и извън него. С
поставянето в дял на този съделител и на северната част, към това жилище ще има
и складово помещение. За да направи този извод за разпределение на допуснатите
до делба имоти, съдът взе предвид фактическото ползване на този имот от
съделителя П.В., неговия вид и предназначение, както и извършените от него
подобрения в същия съгласно заключението на вещото лице инж.Е.Г. - тухлена
зидария за стени, доставка и монтаж на фурнирована входна врата, поднастилка от
бетон южно крило, редене на ламелен паркет в южната стая, настилка от теракотни
плочки антре, коридор, баня и бокс, облицовка на тухлени стени с гипсокартон
южна стая, облицовка с теракотни плочки баня, вътрешна водопроводна инсталация,
pvc тръби
за канал ф 50/1.8 и pvc тръби за канализация ф 110/2.2.
Поради изложените съображения решението на ТРС,
който е приел, че допуснатите до делба три недвижими имота са сгради на
допълващото застрояване следва да бъде отменено в частта относно направеното по
реда на чл.353 от ГПК разпределение и вместо него постановено друго, с което в
дял на съделителката М.П. бъдат поставени сгради с идентификатор 73198.509.116.3 и
73198.509.116.4, а на съделителя П.В. сграда с идентификатор 73198.509.116.2.
Обжалваното решение на ТРС следва да бъде отменено и
в частта, с която П.В. е осъден да
заплати на М.П. за уравнение на дяловете сумата от 2800.00 лв. От заключението
на комплексната съдебно-техническа експертиза се установява, че пазарната
оценка на поставените в дял на съделителката М.П. сгради е в размер на 18
690.00 лв., а пазарната оценка на поставената в дял на съделителя П.В. сграда с
идентификатор
73198.509.116.2 е 13 450.00 лв. Като
взе предвид, че страните по делото са с равни квоти, то за уравнение на
дяловете М.П. следва да заплати на П.В. сумата от 2620.00 лв., ведно със
законната лихва от влизане в сила на настоящето решение.
Във връзка с направените от въззивницата М.П.
възражение за наличие на незаконно строителство следва да се отбележи, че по
делото не са ангажирани доказателства за влязла в сила заповед по чл.225, ал.1
от ЗУТ за премахване на такова, поради което при оценка стойността на дяловете
следва да се вземе увеличената стойност с тези строежи.
След проверка на
данните по делото и протоколите от съдебните заседания въззивният съд
констатира, че обжалваното решение на ТРС в частта, с която се е произнесъл по
претенцията на съделителя П.В. с правно основание чл.346 от ГПК, е недопустимо.
Същото е постановено по искания по сметки, предявени извън преклузивния срок по
чл. 346 ГПК. В
делбеното производство предявяването на искания по сметки от някой от
съделителите е ограничено от срока, посочен в тази разпоредба. Тези искания
трябва да се предявят най-късно в първото по делото съдебно заседание след
допускане на делбата с влязло в сила решение. Трайната и задължителна съдебна
практика приема, че първото по делото заседание във втората фаза на делбеното
производство е това, за което страните са били редовно призовани и е даден ход
на делото. Този срок е преклузивен и не може да бъде продължаван нито по искане
на страните, нито по почин на съда. Съдебният състав счита, че такова в случая
е съдебното заседание, проведено на 04.09.2015 г., за което страните са били
редовно призовани и са се явили, без заличената по-късно като страна в процеса М.П. В.. За това
съдебно заседание са постъпили молби от пълномощниците на страните по делото да
бъде отложено за друга дата. В молбата си адв.С. е изложила, че поради служебен
ангажимент няма възможност да се яви в съдебното заседание, като доказателства
за това не са представени с молбата или в следващото съдебно заседание. В
постъпилата молба от пълномощника на съделителя П.В. – адв.Б. е посочено, че в
периода от 31.08.2015 г. до 13.09.2015 г. е на почивка извън България, а пълномощника
на М. В. адв.Т. също е на почивка от 01.09.2015 г. до 08.09.2015 г. С оглед
обстоятелството, че датата е неудобна и за тримата адвокати по делото, е
помолил същото да се отложи за друга дата. В нея не е направено искане на основание
чл.63, ал.1 от ГПК за продължаване на определения от закона срок заради наличие
на някаква важна причина, поради която страните да не могат да извършат
действия във връзка с предявяване на претенциите за сметки по чл.346 от ГПК. Без значение е обстоятелството, че в това заседание не
са извършвани процесуални действия и делото е отложено за друга дата с оглед
постъпилите молби от адв.С. и адв.Б.. Страните са били редовно призовани, взели
са участие в съдебното заседание на 04.09.2015 г. и са били длъжни да упражнят
правата си, които се преклудират с приключването на първото съдебно заседание
след допускане на делбата и липсата на съдебен акт за продължаване на срока. В
случая исканията по сметки на съделителя П.В. са предявени с молба в следващото
съдебно заседание, проведено на 23.10.2015 г. и районният съд недопустимо ги е
приел за разглеждане. Упражняване правото на съделителя да претендира
стойността на извършени подобрения в съсобствен имот е ограничено със срок
относно възможността да се предяви в делбеното производство, а
упражняването му извън преклузивния срок
има за последица недопустимост на претенциите за уреждане на сметки в рамките
на делбеното производство. Разглеждайки по същество исканията по сметки на
съделителя П.В., първостепенният съд е
постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили, а
производството по исканията по сметки - да се прекрати. В този смисъл са
решение № 127/17.12.1984 г. на ОСГК на ВС на НРБ, определение № 445/09.12.2013
г. на ВКС по гр.д. № 6922/2013 г. на II г.о.
С първоинстанционното решение съделителите са осъдени да заплатят по
604.00 лв. държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт, изчислена
върху цената на получения дял. С оглед стойността на дяловете в настоящето
производство и на основание чл.8 от Тарифата за държавните за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, М.П. и П.В. следва да доплатят върху
стойността на дела си в полза на бюджета
на съдебната власт по сметката Окръжен съд – Ловеч още 38.80 лв. всеки от тях.
В настоящето производство М.П. е
заявила претенции за разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК в
размер на 1525.00 лв. Съделителят П.В. също е направил искане за присъждане на
направените във въззивното производство разноски съобразно представения списък
по чл.80 от ГПК в размер на 1420.00 лв. При този изход
на делото и с оглед разпоредбата на чл. 355 от ГПК П.В. следва да заплати
на М.П. сумата от 762.50 лв., а М.П. на П.В.
- 710.00 лв.
Водим
от горното и на основание чл.270, ал.3 и чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 197/05.07.2018 год., постановено по гр.д. № 626 по описа за 2012 год.
по описа Троянския районен съд в частта,
с която е извършил допусната с
влязло в сила решение делба, като е поставил в дял по реда на чл. 353 ГПК на М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** следните недвижими имоти:
северната част от сграда с идентификатор
73198.509.116.2 по КККР на гр. Троян (поддял 1-2 от заключението на СТЕ) - лятна кухня с
полезна площ
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл.353 от ГПК на М.И.П.,
ЕГН **********, адрес: *** следните недвижими имоти: сградата с идентификатор 73198.509.116.3 по КККР на гр. Троян с
предназначение „селскостопанска сграда“
със застроена площ
ПОСТАВЯ В ДЯЛ по реда на чл.353 от ГПК на П.И.В., ЕГН **********,
адрес: *** следния недвижим имот: сграда с идентификатор 73198.509.116.2 по КККР на гр. Троян с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“ със застроена площ със застроена площ 57 кв.м. и пазарна оценка от 13 450.00 лв.,
която сграда е изградена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община
Троян, Ловешка област, одобрени със заповед №
РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления
имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „Генерал Карцов” № 227, с площ
ОТМЕНЯ решение №
197/05.07.2018 год., постановено по гр.д. № 626 по описа за 2012 год. по описа Троянския
районен съд в частта, с която П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** е осъден да заплати на М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** за
уравнение на дяловете сумата 2800.00
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.И.П.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати за уравнение на дяловете на П.И.В., ЕГН **********, адрес: *** сумата
2620.00 лв./две хиляди шестстотин и
двадесет лв./, ведно със законната лихва от
влизане в сила на настоящето решение.
ОБЕЗСИЛВА решение № 197/05.07.2018 год., постановено по
гр.д. № 626 по описа за 2012 год. по описа Троянския районен съд в частта, с
която е отхвърлил като неоснователни и недоказани, съответно погасени по
давност, направените по реда на чл. 346 от ГПК искания по сметки от съделителя П.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** – подобрения в делбения имот, възлизащи общо в
размер на 13 843 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА
М.И.П., ЕГН ********** с адрес: *** и П.И.В.,
ЕГН ********** с адрес: *** да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен
съд - Ловеч държавна такса в размер по
38.80 лв. /тридесет и осем лева и 80 ст./ всеки от тях, представляваща разликата до пълния
размер на дължимата от тях държавната такса по делото за делба.
ОСЪЖДА П.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на М.И.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 762.50
лв. направени съдебно - деловодни разноски във
въззивното производство, съразмерно с дела й.
ОСЪЖДА М.И.П.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на П.И.В.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата 710.00 лв. съдебно-деловодни разноски във
въззивното производство, съразмерно с дела му.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
основанията по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.