Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.11.2020 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският
районен съд състав
На
единадесети ноември две
хиляди и двадесета година
в
публично заседание в състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
секретар Снежина Радева
прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1629 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 124 от ГПК във
вр. с чл.79, предл.1 от Закона за
собствеността.
Депозирана
е искова молба от Н.А.Ч. и С.А.С., с която е предявен иск срещу Н.Д. за
установяване, че ищците, са
съсобственици при равни права при условията на съпружеска имуществена общност
на ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77308.504.1200 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Цар Калоян, одобрени със
Заповед №РЗ-18-19/23.03.2016 г. с административен адрес гр.Цар Калоян, ул.“С“,
№**, целият с площ 655 кв.м. ведно с ½ идеална част от построената в
имота сграда с идентификатор 77308.504.1200.1 със застроена площ 93 кв.м., на
два етажа, и жилищна сграда еднофамилна с идентификатор 77308.504.1200.2 със
застроена площ от 33 кв.м. Сочат, че първият ищец и ответника са братя,
съответно наследници при равни права на баща си А. А. С. /А. Х. Ч., починал на 13.02.1993
г. и на майка си А. М. Чиракова, починала на 09.10.1982 г., че процесният имот
е получен от родителите на страните по наследство и след изкупуване на
наследствен дял. Твърдят, че двамата ищци са съпрузи и са живели в по-новата от
двете сгради, построени в имота, че през 1978 г. ответникът се изселил в
Република Турция, след това – през 1989 г. в Турция заминали и ищците заедно с
бащата на първия ищец и на ответника, че малко преди смъртта му е предал
ключовете на ищците, че през 1994 г. първият ищец се върнал в имота и сменил
ключовете, за да няма достъп брат му до имота. Твърди, че са се отнасяли с
имота като свой – редовно са го ремонтирали, плащали са данъци, възлагали са на
близки да го наглеждат за времето, в което не са били в страната, като в същото
време ответникът повече от 25 години не се бил завръщал в Република България, а
когато дошъл през 2019 г. отседнал при приятел. Претендира и за направените по
делото разноски.
Ответникът счита иска за неоснователен. Признава, че не
се е връщал в Република България, поради хронично заболяване и необходимост от
устройване в Република Турция. Сочи, че в периода 1989 – 1996 г. ищецът със
семейството си и баща им са живели при него. Твърди, че е участвал в строежа на
новата къща със средства и труд, като идеята е била тази къща да е на два етажа
– по един за всеки от синовете, както и че в Република Турция двамата братя са
постигнали уговорка първият етаж да бъде за ответника, а втория за ищеца. Също
твърди, че са имали уговорка ищецът да използва средствата, давани му от
Турската държава за наем и арендните плащания за зем. земи за ремонти и данъци на имота, както и че никога ищецът
не е заявявал на ответника, че счита имота в България за свой. Признава, че
през 2019 г. не отседнал в имота, като обяснява това с обстоятелството, че
знаял, че вторият етаж на имота е необитаем. Сочи, че при това посещение се е
снабдил с нотариален акт за своята идеална част от наследсвените зем. земи и
намерението му е било да заведе дело за делба за процесния имот. Твърди, че не
е направил това по-рано, тъй като е имал здравословен проблем, който лекувал с
години до 2018 г., когато му е била извършена операция, както и че по никакъв
начин не е разбрал за промяна в отношение на брат му към имота. По отношение на
подобренията сочи, че същите са само в жилището на първия етаж, както и че
ищецът заявил на ответника, че е свикнал с този етаж и иска той да е за него.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Първият ищец и ответника по делото са
единствени наследници - синове на А. А. С., починал на 13.02.1993 г. /л.8/. Съответно тримата са наследници на тяхната съпруга,
респ. майка А. М. Ч., починала на 09.10.1982 г./л.10/ През 1996 г. в РС Разград
е вписан отказ на Н.Д. /Н.А.Ч./ - ищеца
от наследството на майка му А. М. Ч. /л.233/.
Приживе баща
им е носел и името А. Х. Ч. /л.9/. С решение от 02.07.1973 г. /л.13/ по
гр.д.№764/1973 г. РС Разград е предоставил в дял на наследодателя парцел VII-1254 в
кв.70 по плана на с.Хлебарово, Разградски окръг, представляващ дворно място от
655 кв.м., заедно с построените в него стара паянтова къща от две стаи и
веранда и нова масивна къща при оценка общо 9 124,50 лв., като е осъдил
същия да плати на останалите съделители
за уравнение на дяловете по 3016 лв. При съпоставяне на мотивите и
диспозитива на това решение се установява, че в изписването на парцела,
предоставен в дял на А. Х. Ч. е допусната грешка – като парцел VII-1254 в
кв.70 е изписан и имота, поставен в дял на Ш. Х. Същевременно в мотивите е
посочено, че А. Х. Ч. иска да му бъде поставен в дял парцел VIII-1254 в
кв.70 , а Ш. Х. - парцел VII-1254 в кв.70. С друго решение по същото дело /л.12/ другите
съделители са осъдени да му заплатят по 1625 лв. за подобрения в същия имот. В
мотивите на решението е записано, че тези подобрения са за направената от него
нова жилищна сграда в парцел VIII-1254 в кв.70.
Видно
от издаденото от Община Цар Калоян удостоверение /л.14/ УПИ VIII-1254 в
кв.70 по ПР на гр.Цар Калоян от 1968 г.
е идентичен с УПИ IX-1200, кв.100 по ПР на гр.Цар Калоян от 1986 г. и
УПИ VIII-1200 от кв.100 по ПР на гр.Цар
Калоян от 1992 г. В кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Цар
Калоян, обл.Разград, одобрени със Заповед РД-18-19/23.03.2016 г. на
Изпълнителния директор на АГКК този имот е с идентификатор 77308.504.1200 с
площ 560 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин
на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Сградите, които са построени
в имота са с идентификатор 77308.504.1200.1 със застроена площ 93 кв.м., брой
етажи 2, предназначение – жилищна сграда еднофамилна и сграда 77308.504.1200.2
със застроена площ 33 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда
еднофамилна /л.15/. Според представените удостоверения /л.16/, издадено от
Община Цар Калоян жилищната сграда с площ 93 кв.м. е построена през 1972 г., а административният
адрес на поземления имот е ул.“София“, №20 /л.17/. В тези удостоверения /л.14,
16 и 17/ е посочено, че същите се издават на наследници на А. А.С. / А. Х. Ч. И
в кадастралната карта имотът е записан със собственик А. А. С.
В
удостоверението за данъчна оценка като собственици на имота са записани Н.А.Ч.
и Н. А. Ч. В нарочно удостоверение /л.21/ е записано, че Н.А.Ч. е декларирал
недвижим имот на територията на Община Цар Калоян, обл.Разград с адрес ул.“С“,
№** на свое име с ½ идеална част и площ на земята 700 кв.м. На
22.05.2019 г. тази партида е била закрита с подадена декларация от Н.А.Ч., като
за периода 1998 г. – 2018 г. данъците за имота са плащани от Н.А.Ч.. През 2019
и 2020 г. за имота са платени данъци и от ответника /л.205-210/.
През
м.август 2019 г. първият ищец се е снабдил с удостоверение от Община Цар
Калоян, че имотът не е актуван като общинска собственост /л.22/ и от Областния
управител на Област Разград, че за същия имот не е съставян акт за държавна
собственост /л.23/. Това е станало във връзка с намерението му да се снабди с
нотариален акт по обстоятелствена проверка.
На
30.03.1980 г. двамата ищци – Н.А.Ч. и С.А.С. са сключили граждански брак в
гр.Цар Калоян /л.20/.
Към
26.08.2019 г. ответникът Н. А. Ч., изселен за Република Турция през 1978 г.
няма заявен постоянен и /или настоящ адрес *** Калоян /л.24/.
Ищецът
е представил документи за заплатено електричество /л.27 - 34/ в процесния имот,
фактури за строителни материали и инструменти, мебели /л.35- л.42/.
Видно
от съдебно решение по гр.д.№351/1997 г. през част от живота си първият ищец е
носил имената Н. А. С.
През
1998 г. първият ищец е упълномощил трето за делото лице – Б. М. да получава приходите от зем земи, получени в
наследство от неговите баща и дядо с площ 5,5 дка и 8,4 дка /л.234/. Съответно
в служебната бележка /л.236/, издадена от ЗКПУ „Торлак“ е отразено, че на ищеца
Н.А.Ч. е изплатена рента за 2016/2017 г. за 2,045 дка, за 2017/2018 г. – за
4,608 дка, за 2018/2019 г. – 3,024 дка.
За последния период е изплатена рента и на ответника Н.Д. за 3,024 дка.
За тази служебна бележка е открито производство по оспорване на истинността
/верността/ с определение, постановено в о.с.з.
на 07.10.2020 г./л.247/. Според
представената служебна бележка от 09.11.2020 г. /л.262/ първият ищец Н.А.Ч. за
стопанските 2017, 2018 и 2019 г. е получил съответно рента от 100 лв., 319 лв.
и 350 лв.
Според
представеното удостоверение от ОД на МВР Разград /л.235/ в архива, съществуващ
от 2010 г., е отразено, че ответникът е влязъл на територията на Република
България на 19.05.2019 г. и е напуснал на 15.06.2019 г.
Във връзка с
твърденията на ищеца, че влошените отношения с ответника са от началото на 90-те
години на миналия век са представени доказателства за това, че бащата на
двамата братя А. Х., известен в Република Турция с фамилното име Д. е починал в
Истанбул, Авджилар, адрес Хасан Йонал Джад, Мутлу Ск,№14, Фирузкьой на
13.02.1993 г. В обясненията си по реда на чл.1 76 от ГПК ищецът съобщава, че
той заедно със семейството си и баща си са заминали за Република Турция през
1989 г. Първоначално се установили в Измир, а след няколко месеца отишли в
Истанбул, Авджилар, където вече живеел ответника. По това време последният
строял къща на „Мутлу сокак“№14 и до 1994 г. живяли в този строеж. Средствата,
получавани от първия ищец и семейството му от Турската държава за наем се
получавали първите месеци от ответника, а след това – от ищеца, но били влагани
в строежа. Според него на този етап не са имали планове да се върщат в
Република България и не са имали никакви уговорки с ответника за разпределяне
на ползването, респ. на собствеността върху къщата в гр.Цар Калоян.
Като свидетели по
делото са разпитани Ф. М., М. Т., А. К., Ф. З. и Р. М. Първата свидетелка е
вуйна на първия ищец и на ответника. Според показанията й, по време на строежа
на къщата ответникът е бил в казармата, след като се върнал живял в тази нова къща,
а след като се оженил, той и съпругата му живеели на квартира в гр.Разград и
„си идвали“ в събота и неделя. Пред тази свидетелка през 1992 г. бащата се
оплакал, че ответникът им искал наем за това, че живеели „в тяхната къща в
някаква дълбока маза“. В същата година А.
Х. отишъл отново в Република Турция, като преди това дал ключовете на по-малкия
си брат. След като и той починал, ключовете за двора били у свид.М. Тя се
грижела за двора и градината, а когато решила, че не може да прави това, дала
ключа на един съсед, който сеел люцерна. По време на наводнението от 06.08.2007
г. в гр.Цар Калоян имало поражения по процесната къща. След това всяка година
първият ищец идвал всяка година и ремонтирал стая по стая, като на втория етаж
ремонтирали само една стая. Първият ищец предоставил на съпруга на
свидетелката, а след неговата смърт, на нея, пълномощно, с което да получават
рента от зем. земи, оставени в наследство от баща му и с тези пари те плащали
електричество, данъци, а когато не били достатъчни, ищецът им давал пари за тези
разходи. Според свид.М. „Комшиите знаят на кого е къщата, къщата беше на
дядото“. Според свид.М., сестра на втората ищца, в Истанбул семейството живеело
в подземие, нямали баня и самостоятелна кухня, миришело на влага и нямали
отделна стая за децата. Пред тази свидетелка и нейната майка, А. Х. се
разплакал и споделил, че не очаквал от големия си син да е студен към тях,
както и че искал да му плащат наем. Казал също така, че като се прибере в
Република Турция, ще даде ключовете на малкия си син, а къщата искал да даде на
внука си А.. А. Х. починал на това място в Истанбул, а след края на 1994 г.
ищците се преместили на друг адрес. Според свид.М. от 1994 г. двамата ищци
посещавали къщата в гр.Цар Калоян и правели ремонти в нея. От 2005 г. често в
къщата идвал и сина на ищците, който по това време бил студент в гр.Варна. Според същата свидетелка „Роднините знаят,
че е на Н. къщата.“ И на на нея й е известно, че „Къщата н гр.Цар Калоян е
строена за синовете“, но според нея има значение това, че бащата е искал да
даде ключовете на по-малкия си син. Свид.Т., племенник на ищцата, има ключ за
къщата. Според него след наводнението от 2007 г. на първия етаж е имало кал.
Той се грижел за почистването и ремонта, като разходите плащали ищците, а през
лятото участвали и с труд. Така ремонтирали всичко на първия етаж без коридора,
както и две стаи на втория етаж. Синът им А. заедно със свидетелят правили
ремонт на покрива. Този свидетел не е виждал ответника в имота. Когато
посещавал гр.Цар Калоян, го питали само за ищеца и за „къщата на Н.“. Според
свид.З., роднина на майката на двамата братя, А. Х. е споделил „добре, че сина
е там и ние сме при него“. С тази свидетелка ответникът разговарял по телефона
и питал как е имота, а тя го информирала, че свид.М. има ключове. Според тази
свидетелка, както и според свид.К. след завършването на грубия строеж,
ответникът направил довършителни работи на първия етаж и се настанил там. Когато
през 1978 г. ответникът и семейството му заминали за Република Турция, ищецът
живеел на втория етаж. Според свид.К. „Това е братска къща, има още един вход“
и „Цялото село я знаят братска къща“. През 1982 г. ищците вече живеели на
първия етаж. Според свид.М. по време на строежа на къщата „Чорбаджия беше баща
им А.“*** знае, че къщата е на двамата братя“. С този свидетел ответникът
споделил през 2019 г., че от две години са в лоши отношения с ищеца. Свидетелите
са категорични, че от началото на 80-те години на миналия век до 2019 г.
ответникът не е идвал в гр.Цар Калоян, съответно и в процесния имот. На свид.М.
и М. е известно, че през 2019 г. той посетил града и поискал да влезе в имота,
но влязъл само в двора, като друг човек му отключил пътната врата, тъй като той
нямал ключ нито за нея, нито за къщата. И свид. Т. знае за желанието на
ответника през 2019 г. да влезе в имота.
Относно твърденията
за медицински проблеми, поради които ответникът не посетил Република България в
продължение на десетилетия, е представена епикриза, издадена през 1971 г. от
Окръжна болница Разград с диагноза епилепсия с неизяснена патология – гран мал
/л.239/ и епикриза от 2018 г., издадена от Областна здравна дирекция Истанбул
на ищеца за лечение в отделение мозъчна хирургия. В последната е отразено
извършването на операция под обща анестезия.
Според
представената влогова книжка, издадена от Банка Вакъфлар Турция с титуляр Н.Д. /име, с което е записан първия ищец в
Република Турция според неговото признание
в о.с.з. на 11.11.2020 г./ за периода м. ноември 1989 г. – м. май 1990
г. са внесени 1402 054 лири и за
този период са изтеглени 1 200 365 лири /л.264 и сл./. Представен е и договор за наем от 10.10.1989
г. /л.270 и сл./, сключен между Н.Д. като наемодател и Н. Д. като наемател,
заверен от кмета на квартал Фирузкьой за апартамент на приземен етаж за месечен
наем от 200 000 лири и срок от една година. Състоянието на имота е описано
„Със завършена работа по дограма, мазилка, боя, ел. инсталация“ и са отразени
извършени плащания за месеците юли, август, септември и октомври 1989 г. по
200 000 лв.
При тази установена фактическа обстановка, съдът направи следните прави
изводи: Предявеният установителен иск предполага ищците да установят правото си
на собственост, т.е. да докажат основанието, на което твърдят, че са придобили тази
идеална част от имота, която съответства на частта от наследството на
ответника. В случая като придобивно
основание се сочи придобивната давност, регламентирана в чл.79 от Закона за
собствеността. Този способ за придобиване право на собственост предполага
непрекъснато владение в приодължение на 10 години, т.е. ищците следва да
докажят, че като съпрузи са упражнявали
фактическа власт върху имота, че са имали намерение за своене на имота в
рамките на горепосочения срок.
По отношение на твърдението на ищците, посочено и в писмените бележки, че
са установили владението приживе на наследодателя, съдът намира същото за
недоказано. Липсват доказателства за такова предаване на ключове. Няма данни
намерението, изразено пред свид. М. за предаване на ключовете да се е
осъществило, още повече, че същото е било съпроводено от съобщаване на
намерение за прехвърляне на имота на сина на ищеца, което намерение със
сигурност не е осъществено. Съответно показанията на тази свидетелка са за
посещения на ищците в имота, респ.
за смяна на ключове през 1994 г., т.е. след смъртта на общия наследодател. Не
може да се твърди , че тази смяна на ключове е демонстриране на владение по
отношение на ответника, тъй като по делото свидетелства /показания на свид. М/,
че и други роднини във времето са имали ключове за този имот.
Предвид установеното положение, че първият ищец и втората ищца като негова
съпруга са упражнявали фактическата власт върху целия имот след смъртта на общия наследодател
и до настоящия момент, основният въпрос който съдът трябва да реши при така
описаната фактическа обстановка е дали ищците са превърнали държането на
наследствения имот във владение за себе си.
Тъй като се касае за отношения между
сънаследници, то разпоредбата на чл.69 от ЗС не намира приложение в отношенията
между страните. Така в Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, докладчик
съдията Здравка Първанова е посочено, че „презумпцията
на чл. 69 ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В
случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите,
намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е
упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС.
Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да
държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв
юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците,
който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна
давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост,
че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си“.
Този принцип е доразвит в решение № 9 от 27.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5520/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева, според което „Когато
съсобствеността върху един имот произтича от наследяване, ползващият имота
сънаследник /а впоследствие и неговите общи или частни правоприемници/ е
владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалните части на
останалите сънаследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот,
владеещият сънаследник /респективно неговите общи или частни правоприемници/
следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяната на намерението
си за своене на имота“. Това е така и в настоящия случай, въпреки, че
втората ищца не е наследник, тъй като всички действия, които тя е извършала в
имота, ги е извършвала като съпруга на първия ищец и имотът се претендира
именно като съпружеска имуществена общност.
Тъй като първият ищец е упражнявал фактическата власт върху имота, следва
да се приеме, че същият е владеел своята идеална част от имота и е държал идеалните части на останалите
сънаследници. В тази ситуация, за да
придобие по давност правото на собственост върху идеалната част, придобита от
ответника в резултат на наследяването, първият ищец е следвало да превърне с едностранни действия
държането си във владение, като тези действия трябва да са явни и недвусмислени
и да показват отричане на владението на останалите съсобственици, в случая
ответника. По делото такива действия не бяха посочени от ищеца и не бяха
доказани, респ. не бе установено кога и по какъв начин ищецът Н.Ч. е превърнал държането на
наследствените на ответника идеални части от имота във владение. Ползването на
наследствения имот, плащането на данъците, дори и правенето на ремонти в същия
не манифестира намерение за своене на същия. По делото не бе установено нито
едно действие на ищеца, с което той да е показал на ответника като сънаследник,
че смята имота само за свой и че отрича правото му на собственост върху идеална
част от същия, преди опита на ищците да се снабдят с нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка, който опит е от лятото на 2019 г. И в документите, с
които са се снабдили тогава, имотът е записан на общия наследодател, респ. на
техните наследници и свидетелите /вкл. и свид.М/ говорят за къщата на дядото,
респ. братската къща, а това, че пред свид.Т. гражданите на гр.Цар Калоян говорят
за „къщата на Н.“ може да бъде обяснено с обстоятелството, че той е негов
роднина, а този свидетел изобщо не е виждал ответника.
Ето защо съдът намира, че по
делото не е установено явно и несъмнено упражняване на владение върху тази
½ идеална част, която е наследствен дял на ответника /възможно е
идеалната част на ответника да е и по-голяма с оглед отказа от наследството на
майката на страните, който е направен от ищеца/, поради което съдът не приема,
че в полза на ищците е текла придобивна давност, респ. че същите са придобили
тази идеална част на това основание, поради което счита така предявения иск за неоснователен и
недоказан.
На основание чл.78, ал.2 от ГПК
ищците следва да заплатят на ответника направените от него разноски по делото в
размер на 800 лв. – разноски за един адвокат
/в случая по-голямото от двете възнаграждения на двамата процесуални
представители/.
По отношение на служебната
бележка, издадена от ЗКПУ „Торлак“, Съдът намира, че въпреки че
доказателствената тежест за установяване на нейната вярност е на ответника, тъй
като той я е представил, депозираната в следващото с.з. служебна бележка от
същата кооперация /л.262/ в известна степен потвърждава верността й, тъй като
сочи получена рента за същите години, но във втората са посочени конкретни суми,
изплатени на ищеца, а в първата са посочени общите суми за всяка от годината,
които са изплатени на всички съсобственици, в т.ч. и ищеца. Ето защо съдът
счита, че не следва да приеме тази служебна бележка за неистинска.
Воден от
гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска, предявен от Н.А.Ч., ЕГН
**********
и С.А.С., ЕГН ********** *** срещу Н.Д., роден на *** в Република България, гражданин
на Република Турция, за установяване, че ищците Н.А.Ч., ЕГН ********** и С.А.С.,
ЕГН ********** са съсобственици при равни права в условията на съпружеска
имуществена общност на основание чл.79, пр.1 от Закона за собствеността по
давностно владение на ½ /една втора/ идеална част от поземлен имот с идентификатор 77308.504.1200 /седемдесет и
седем хиляди триста и осем, точка, петстотин и четири, точка, едно, точка,
хиляда и двеста/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на град Цар Калоян, област Разград, одобрени със
Заповед РД-18-19/23.03.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ 560
кв.м./петстотин и шестдесет квадратни метра/ , с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до
10 м/, както и на построените в имота сгради с идентификатор 77308.504.1200.1 /седемдесет
и седем хиляди триста и осем, точка, петстотин и четири, точка, едно, точка,
хиляда и двеста, точка, едно/ със
застроена площ 93 кв.м. /деветдесет и три квадратни метра/, брой етажи 2 /два/,
предназначение – жилищна сграда еднофамилна и сграда 77308.504.1200.2 /седемдесет
и седем хиляди триста и осем, точка, петстотин и четири, точка, едно, точка,
хиляда и двеста, точка, две/ със
застроена площ 33 кв.м. /тридесет и три квадратни метра/, брой етажи 1 /един/,
предназначение жилищна сграда еднофамилна, както и на ½ /една втора/
идеална част от всички подобрения и приращения в имота като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
Н.А.Ч., ЕГН ********** и С.А.С.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.,
роден на *** г. в Република България, гражданин на Република Турция, сумата 800
лв. /осемстотин лева/ за направените разноски по делото, а именно платено
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: