№ 162
гр. В, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ВЙМ
ГПЙ
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от ГПЙ Въззивно гражданско дело №
20241300500246 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С Решение № 358/13.06.2024 г. по гр. дело №20231320102068 по описа
на Районен съд-В за 2023 г. е осъден Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В да
заплати на Е. Д. М. с ЕГН ********** от гр. В обезщетение в размер на 900,00
/деветстотин/ лева за причинени имуществени вреди, представляващи
пазарната стойност на кучето на ищеца порода „Йоркширски териер“,
умъртвено на 02.05.2023 г. в гр. В от кучето на ответника порода „Питбул“,
както и сумата от 3000,00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживения стрес и уплаха
от нападението на питбула, собственост на ответника, върху ищеца и неговото
куче, ужаса и емоционалните страдания, причинени на ищеца от
умъртвяването на кучето му, ведно със законната лихва върху исковите суми,
считано от деня на увреждането - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Осъден е Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В да заплати на Е. Д. М. с
1
ЕГН ********** от гр. В сумата от 744,00 /седемстотин четиридесет и четири/
лева - разноски по компенсация.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от
Т. И. Т. ЕГН ********** л.к. №*** изд. на 31.07.2015 г от МВР В с постоянен
адрес гр. В , жк. *** чрез В Т.- АДВОКАТ, член на САК с личен №*** с адрес
на кантората С, тел. *** .
Поддържа се ,че постановеното решение е недопустимо поради
противоречия между фактическите твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, изложение и петитума на същата и че е изцяло неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения,
довели до невъзможност на ответника да ангажира допълнителни
доказателства.
Поддържа се ,че изготвеният по делото доклад бил непълен, а исковата
молба нередовна поради следното:
С изрична молба, депозирана на електронната поща на съда на
15.01.2024 г. и налична в кориците на делото ответникът поискал от съда
изготвеният проект за доклад по делото да бъде допълнен в частта по
отношение на наведените с отговора на исковата молба твърдения в точка 2 за
нередовност на исковата молба, изразяващи се в конкретно описани
нередовности, който доклад не бил допълнен, а на ищеца не били дадени
указания, съобразно направеното искане. Ищецът не бил посочил дали
претендираните парични суми за неимуществени вреди са във връзка с
твърденията му, че е бил повален на земята, или претенцията за
неимуществени вреди е за изживените болки и страдания от загубата на
кучето му. В случай, че твърдял, че търпи неимуществени вреди от това, че
„бил повален“ на земята и че „бил целия в кръв“, както и за страдания от
загубата на кучето, не бил посочил каква сума претендира за двата твърдени
от него два противоправни резултата, които били в следствие на различни
фактически твърдения. В случай, че претенцията за неимуществени вреди
била само за твърдените от него изживени болки и страдания от загубата на
кучето му, то отново не ставало ясно посочената сума в този размер само за
тези обстоятелства ли се претендира. Липсата на коректно изготвен доклад от
страна на Районен съд-В препятствала възможността на въззивника да
ангажира съответните доказателства по отношение на горецитираното
2
обстоятелство, което било мотивирано от съда, без да е разпределена коректно
доказателствената тежест между страните.
Твърди се ,че всеки предявен иск следвало да е с ясно и конкретно
съдържание, съобразно предвиденото в закона. Така ответната страна и съдът
можели да направят преценка по отношение на допустимостта и
основателността на предявения иск. Когато нередовността се изразява в
несъответствие между основание и петитум, възниквала невъзможност да се
индивидуализира спорният предмет на делото. При наличие на такова
несъответствие съдът бил длъжен на основание чл. 129 ал.1 и ал.2, вр с чл.
127, т.4 и т.5 ГПК да предостави възможност на ищеца да отстрани тази
нередовност. В противен случаи той не би могъл да определи предмета на
делото и границите на решаващата си дейност. В този смисъл било Решение
№ 18 от 19.02.2014 г на ВКС по гр.дело М92359/2013 г., III .г.о. ГК, съдия
докладчик ДХ.
За редовността на исковата молба съдът следял служебно, което
Районен съд- В не бил сторил, тъй като надлежното предявяване на иска било
условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на
спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК
съдът трябвало да процедира по начина, указан в чл. 129 ал. 2 ГПК, като
предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно
и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства,да върне
исковата молба на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Процесуалните действия на
съда били абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на
неблагоприятните последици по чл. 129 ал.З ГПК. В този смисъл Решение
№76 от 12.06.2012 г. на ВКС, по т.д. №377/2011 г., II т.о., докладчик съдията
БЙ.
Индивидуализацията на спорното право се извършвала от ищеца чрез
основанието и петитума на исковата молба, която трябвало да отговаря на
предвидените в чл.127 ал.1 т.4 и т.5 ГПК изисквания. За редовността на
исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на
иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото
на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между
съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127 ал. 1 т.4. и т.5 ГПК
3
съдът следва да предостави възможност на ищеца да отстрани пороците. В
този смисъл било и Решение №98 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. дело
№5788/2013 г. , III Г.О., ГК, докладчик съдията ЛБ. В тази връзка ответникът
бил постановен в невъзможност да разбере дали претендираната парична
претенция за неимуществени вреди е само за твърдените изживени болки и
страдания от загубата на кучето, или е и за твърденията му, че е бил повален
на земята от неговия питбул, което не ставало ясно от така написаната
обстоятелствена част на исковата молба. По изложените съображения Районен
съд-В бил постановил едно недопустимо решение, без да съумее да разбере от
какви точно деяния и за какви конретни страдания от страна на ищеца са
претендирани.
В тази връзка по отношение на твърденията за нередовност на исковата
молба и във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2001 г от
17.07.2001 г., по гр. дело №1/2001 г г. на ОСГК на ВКС, Въззивният съд, макар
и при условията на ограничен въззив, продължавал да е инстанция по
същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на материалноправния
спор по същество, като дължи даване на указания за поправяне на
нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяването на
допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не
бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като
производството по делото да се прекрати. Иска се на основание чл. 270 ГПК
въззивният съд сам да приложи разпоредбата на чл. 129 ал.2 ГПК, като даде
указания на ищеца да уточни по отношение на претендираните парични суми
за неимуществени вреди дали са във връзка с твърденията му, че е бил
повален на земята, или претенцията за неимуществени вреди е за изживените
болки и страдания от загубата на кучето му. Не ставало ясно посочената сума
в този размер само за тези обстоятелства ли се претендира, като при
неизпълнение на указанията от страна на ищеца се иска да се обезсили
решението на първата инстанция и да се прекрати производството в
изпълнение на общото му правомощие по чл. 270 ал.3 ГПК .
II. По отношение на твърденията за неправилност на съдебното
решение се иска да се вземе предвид следното:
Районен съд -В съвсем бланкетно и с едно изречение, на страница 10 от
решението бил посочил, че „Въпреки че свидетелката Л се намира във
4
фактическо съжителство с ищеца, съдът кредитира нейните показания, като
непротиворечиви, логични и възпроизвеждащи лично възприети
обстоятелства“, като не ставало ясно с какви мотиви съдът е приел
гореизложеното.
На следващо място, на страница 11 в съдебното решение било посочено,
че свидетелката ЕЛН „не е питала ищеца след инцидента как се чувства,
защото видимо се чувствал зле“, което само по себе си представлявало
презумиране на кредитираното от съда обстоятелство.
На следващо място, на страница 14 от съдебното решение съдът бил
посочил, че „отговорността на собственика или ползвателя на вещта е
обективна и не се обуславя от виновно поведение на отговарящия. Тя не
изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е
източник на повишена опасност. Собственикът на вещта и лицето, под чийто
надзор се намира същата ,се освобождава от отговорност за причинените от
нея вреди само когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима
сила или на изключителната вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС).“ Именно цитираното
постановление в решението на районния съд било изцяло в подкрепа на
установената по делото фактическа обстановка, че настъпилия инцидент бил
настъпил само и единствено вследствие на поведението на самия ищец,
подробно описано в отговора на исковата молба.
Съдът изцяло неправилно бил посочил, на страница 15 от решението, че
„ответникът като собственик на кучето е нарушил разпоредбата на чл. 35 от
Закона за защита на животните. Ответникът е нарушил и разпоредбите на чл.
5, т. 4 и т. 9 и чл. 8, ал. 2 от Наредба на Община В за реда на притежаване и
отглеждане на домашните кучета на територията на Община В, съгласно които
собствениците на домашни кучета са длъжни: да осигурят пълна безопасност
за живота, психическото и физическото здраве на гражданите; да не допускат
нападение на кучето срещу хора и животни, освен в случай на неизбежна
отбрана; да вземат мерки, за да не допускат напускането на мястото на
отглеждане, освен за кучета - пазачи на стада, ловни, следотърсачи, планински
спасители и водачи на инвалиди по ред, определен от НВМС“, като изцяло и
без никакви мотиви бил игнорирал обстоятелството, че кучето порода питбул,
се е намирало в частен, ограден двор, а не било свободно пуснато на
5
обществено място.
На следващо място се намира за изцяло неправилно решението на съда
в частта за претендираните от ищеца имуществени вреди на стойност 1000
лева. На страница 15 и стр. 16 от решението съдът бил посочил, че „ съдът
като взе предвид заключението на изготвената експертиза, както и
обстоятелството, че за кучето са полагани добри грижи, като от купуването до
момента на смъртта са провеждани стриктно ветеринарно медицинските
мероприятия - ваксиниране, обезпаразитяване от външни и вътрешни
паразити и чипиране, за което са вложени средства, намира, че предявеният
иск за имуществени вреди основателен за сумата от 900 лева, до която следва
да бъде уважен. “
Ищецът не успял при условията на пълно и главно доказване да докаже
стойността на твърдените от него причинени имуществени вреди. В тази
връзка, единствено недоумение будело решението на съда, че стойността на
кучето е 900 лева, доколкото и видно от изготвеното по делото заключение от
вещо лице-кинолог, същото било посочило вариращи пазарни стойности на
куче с евентуална порода йоркширски териер, вариращи към датата на
смъртта- на кучето 02.05.2023 г. от 850 до 950 лева. В тази връзка се поддържа
,че Районен съд В на практика бил надградил изготвената по делото
експертиза, като бил приел същата за недоказана, като бил посочил средно
установена аритметична стойност на имуществените вреди, претендирани от
ищеца, като неправилно ценил заключението на вещото лице като
„компетентно изготвено“, но независимо от това го игнорирал. Заключението
било депозирано от вещото лице г-н П. Л. Е. към Окръжен съд-М, с
образование висше, професионална квалификация експерт - кинолог, която
информация била общодостъпна и налична в списъка на вещите лица към
Окръжен съд- М.
Темите, анализиращи кинологията като наука, били връзката й с другите
науки, анатомия и физиология на кучето, генетични характеристики на вида,
особеностите при размножаването, зоохигиенните изисквания,
законодателството касаещо условията и правилата за развиване на киноложка
дейност в Европа и България. Кинолозите разглеждали кучетата от всички
ловни породни групи, като темите включвали произхода на всяка една порода,
предпоставките за нейното възникване и развитие, историческите и
6
практичните характеристики ,довели до затвърждаването в кучетата на
уникалните, индивидуални работни качества, консолидирането на които било
резултат от използването им в ловната практика. В науката се акцентирало
върху особеностите на характера при животните от различните породи-
въпрос, касаещ пряко подходите и принципите на обучение и имащ пряка
връзка с използването на кучетата при различните видове лов. В тази връзка
приетото от съда заключение като „компетентно изготвено“ въззивникът
намира за абсолютно неправилно, доколкото вещото лице със специалност
кинология нямало компетенциите и познанията да даде заключение по
отношение на паричната стойност на куче. В тази връзка, както било видно и
от самото заключение, съвсем нормално било ,че вещото лице е срещнало
очевидни затруднения за остойностяването на кучето на ищеца предвид
липсата на експертиза по поставените му от ищеца въпроси, които били
съвсем извън неговата специалност.
На следващо място се поддържа , че при условията на пълно и главно
доказване ищецът не бил ангажирал доказателства изобщо за стойността на
кучето си, доколкото ценената от съда и оспорена от ответника експертиза
била изцяло неправилна, доколкото вещо лице със специалност „кинология“
не било компетентно да остойностява пазарната стойност на куче. Очевидно
било, че мотивите на съда в тази част по отношение на стойността на кучето
били взаимоизключващи се, доколкото за да постанови съдебния си акт,
Районен съд-В имал нуждата от кредитирането на киноложка експертиза, в
която не е посочена точна пазарна стойност на кучето на ищеца, но
независимо от това, съдът бил посочил сам трета пазарна стойност на кучето в
размер на 900 лева, като на практика съдът не се бил съобразил със
заключението на вещото лице, не бил изложил мотиви защо същата не е
правилна, но въпреки това посочвал произволна цена, която не почивала на
доказателствата по делото и която не била мотивирана.
Не ставало ясно защо Районен съд- В кредитира имуществени вреди в
размер на 900/ деветстотин/ лева, следвало ли да се остойностят
претендираните имуществени вреди към месец септември 2020 г.към датата
на инцидента или към момента на приключване на съдебното дирене, каквото
всъщност искане не било и направено. В заключението били посочени
стойностите както следва: в точка 1 от заключение: от 650 лева до 750 лева; в
точка 2. от 850-950 лева; в точка 4 пък било посочено : от 950-1050 лева; в
7
точка 6 било посочено от 900-1000 лева. Твърди се ,че в рамките на
проведеното по делото съдебно дирене, ищецът не съумял да докаже
конкретен размер на претендирани имуществени вреди,поради което искът в
тази му част бил изцяло недоказан по основание и по размер. Имуществените
вреди не се присъждали по справедливост от съда, а подлежали на пълно и
главно доказване.
На следващо място, изцяло неправилни и бланкетни били изводите на
Районен съд -В, посочени на страница 17 от решението, съобразно които
„съдът не кредитира показанията на свид. ВЛР относно твърдението, че след
излизането на питбула, той е стоял на около метър от ищеца и просто е чакал и
тогава ищецът е пуснал кучето си в устата на питбула, доколкото в тази част
показанията са логически неиздържани и не се подкрепят от други събрани по
делото доказателства.“Свидетелските показания на единствения свидетел-
очевидец ВЛР били интерпретирани неправилно, изцяло игнорирани и не
намирали никакъв отговор в постановените мотиви към съдебното решение.
Те напълно били изключени, като съдът с едно изречение бил посочил, че
същите са „логически неиздържани“.Игнорираните от Районен съд—В
свидетелски показания на единствения свидетел-очевидец ВР били както
следва:на страница 9 от протокола от проведено открито съдебно заседание на
22.02.2024 г. свидетелят-очевидец разказал следното: „Зададе се Е. откъм
черен път откъм бурените. Доближи се до оградата, неговото куче лаеше. Не е
за първи път да идва до оградата и да се радва на това, че неговото куче лае и
агресира на кучетата на Т.. Имало е случаи по 10-15 минути да седи на
оградата, дори Т. му е правил забележки....“.
На страница 10 от протокола от проведено о.с.з. на 22.02.2024 г . , свидетелят
ВР сочел, че „След това питбулът го видя и Е. (ищецът) каза не за първи път :
„Много ми е интересно какъв ще бъде двубоят между двамата (двете кучета)
“...“Няма дупка в нея ( оградата), тя е от мрежа и циментови колове, висока
два метра. Не мога да кажа, че има някакви забележки по нея. Не съм
забелязал да е
подкопано. Видимо оградата беше вкопана в земята, около 30 см.Реакцията на
Е. (ищецът) беше доста учудваща, защото той пусна кучето точно в устата на
питбула. Питбулът не скачаше по Е., не го нападна категорично.“
От разпита на единствения свидетел-очевидец по делото било видно ,че
8
без действията от страна на ищеца М. не би се стигнало до настъпилия
инцидент с кучето му. Сочи се ,че е налице поведение (действия) на ищеца,
без което не би се стигнало до настъпил инцидент с кучето му, доколкото
същият изключително и заради поведението си бил инициирал и допринесъл
за настъпилия резултат, като каузално го обусловил, дразнейки кучето на
ответника на оградата на къщата.
На следващо място въззивният съд следвало да вземе предвид и
обстоятелството, че кучето на ответника се е намирало в частен, ограден двор,
като действията на ответника по отглеждането на двете му кучета били
правомерни и съобразени с разпоредбата на чл. 173 т.5 от закона за
ветеринаромедицинската дейност, която гласи, че собствениците на кучета са
длъжни когато ги отглеждат вързани на открито, да им осигурят подслон и
площ за свободно движение.От гореописаните показания на свидетеля-
очевидец ВР, можело да се приеме, че кучето се е разхождало в частен,
ограден двор, като оградата на двора е била без видими забележки.
Единствено и само вследствие на тенденциозното и провокативно поведение
на ищеца се било стигнало до настъпилия инцидент, доколкото на страница
10 от протокола от проведеното о.с.з. на 22.02.2024 г. било видно от разпита
на свидетеля ВР, че „при предишни посещения на М., Т. му казваше да не идва
и да не дразни кучетата. Всеки ден минаваше по пътя и идваше до оградата.
Специално се отбиваше до оградата. Специално се отбиваше до оградата на
двора, имаше гъста растителност.“
С оглед на установената по делото фактическа обстановка се твърди ,че
ищецът благоприятствал за настъпването на отрицателния резултат и със
собственото си поведение каузално го обусловил. Тази възможност била
налице в случаите, когато имало съпричиняване от вещта и от действащото
лице независимо на едното от другото, когато вредите от вещта можели да
настъпят и са настъпили без въздействието от виновното поведение на дееца.
Независимо дали ще се възприеме теоретичната постановка или съдебната
практика по въпроса, в настоящия случай било налице действие на ищеца, без
което не би се достигнало до вредоносните последици.
Изложеното сочело на неправилност на постановеното съдебно
решение, доколко съдът не бил анализирал обективно и безпристрастно
установената по делото фактическа обстановка.
9
По отношение на претенцията за неимуществени вреди в размер на 3000
/три хиляди/лева и присъдени такива в искания размер се поддържа ,че в
исковата молба били наведени твърдения, че ищецът бил повален на земята,
както и че бил целия в кръв, което било в пълно несъответствие със
свидетелските показания на свидетеля-очевидец ВР,като видно от разпита му
в протокола от проведеното о.с.з. на 22.02.2024 г. ищецът не бил повален на
земята, както и че не бил целия в кръв. Впечатление правело и постоянното
надграждане на фактическата обстановка от страна на ищеца М., което било
видно от различните твърдения в сигнала му го Община В и в сигнала му до
Районна прокуратура- В.
От свидетелските показания на свидетеля ВР на страница 11 било
видно, че ищецът М. „разхожда друго куче. Изглежда весел и усмихнат.“ В
тази връзка недоказани били твърденията на ищеца, че търпи вреди от
„повалянето му на земята“,както и че е налице деликтно поведение на
ответника, което да е в пряка причинно-следствена връзка с евентуално
настъпили вреди. В тази част показанията на свидетеля ВР били изцяло
игнорирани от районния съд и не намирали никакъв отговор в мотивите на
порочното съдебно решение.
Районен съд В изцяло бил игнорирал и представения по делото
констативен протокол акт №133, том III, рег. №6998/08.11.2023 г. със заверка
на съдържанието от помощник-нотариус при нотариус КБ в гр. С, вписана под
№043 в нотариалната камара с отговора на исковата молба, от който били
видни публичните снимки, публикувани във фейсбук профила на съпругата на
ищеца- свидетелката Х Л, че същият е бил през месец септември 2023 г. на
почивка, като на всички снимки бил ведър, усмихнат и видимо щастлив. На
публичните снимки се виждало, че ищецът на част от тях позира с лице от
женски пол, съпругата му свидетелката Х Л, като една от публикациите от
04.09.2023 г. била озаглавена с текст „Поздрави от прекрасна А и храма на А“ .
На всичките публикации от месец септември 2023 г. въззивникът твърди ,че
ищецът е една жизнена и усмихната личност, позиращ с палец нагоре, много
ведър и усмихнат човек. От публикациите оставал с убеждението, че това е
един щастлив човек, което не било попречило на районен съд-В да присъди
рекордно високо обезщетение от 3000/ три хиляди/ лева със законната лихва,
като съдът бил приел, че ищецът изпаднал в „тежък стрес“.
10
Впечатление правело и че Районен съд- В изцяло бил игнорирал
свидетелските показания на свидетеля РЛР, разпитан по делото, като не бил
отчел показанията му, че вижда ищеца с ново куче, усмихнат и щастлив.
На следващо място, Районен съд- В бил присъдил рекордно високо
обезщетение за неимуществени вреди, доколкото бил преценил, че съобразно
принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД, същите са доказани в
претендирания размер от 3000 /три хиляди/ лева, като не ставало ясно и въз
основа на какви мотиви съдът е приел, че това обезщетение е справедливо в
посочения твърде висок размер. Поддържа се ,че присъдената сума надвишава
почти четирикратно минималния размер на работната за страната към датата
на инцидента. С оглед на изложеното се иска въззивният съд, в случай, че
прецени претенциите на ищеца за основателни, да намали обезщетението в
абсолютен минимум, доколкото същото не следва да служи за неоснователно
обогатяване на ищеца.
Иска се доколкото настоящата въззивна инстанция има правомощията
да реши материалноправния спор по същество, както и да осъществява
собствена пряка преценка на доказателствата и фактите по
материалноправния спор и субсумирането им под съответната правна норма
по аргумент на възприетото в точка 19 Тълкувателно решение №1 от
04.01.2001 г. по т.д. №1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и мотивите по точка 2 на
Тълкувателно региение №1 от 09.12.2013 г. по тълкувателно дело №1 от 2013
г на ОСГК на ВКС да бъдат анализирани събраните пред първата инстанция
доказателства, да се отмени изцяло постановеното съдебно решение като
недопустимо, неправилно и постановено при съществени процесуални
нарушения и при непълнота на доказателствата.
Иска се въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото
след самостоятелна преценка на фактическия и доказателствен материал, при
съблюдаване на изложените аргументи в настоящата въззивна жалба.
Поддържа , че с постановяването на подобно съдебно решение, Районен съд -В
създава и неправилна (противоречива) съдебна практика по отношение на
деликтната отговорност по чл. 50 ЗЗД.
Иска се на основание чл. 270 ГПК и чл. 129 ал.2 ГПК, въззивният съд да
даде указания на ищеца да острани нередовностите в исковата си молба, като
уточни изложените фактически твърдения в обстоятелствената част, в която са
11
описани от една страна твърдения за изживени страдания от ищеца,
вследствие загубата на кучето му, а в изложението е посочено, че самият ищец
бил повален на земята и целия в кръв, като не бил посочил и дали по
отношение на претендираните парични суми за неимуществени вреди са във
връзка с твърденията му, че е бил повален на земята, или претенцията за
неимуществени вреди била за изживените болки и страдания от загубата на
кучето му. В случай, че твърди, че търпи неимуществени вреди от това, че
„бил повален“ на земята и „бил целия в кръв“, както и за страдания от загубата
на кучето, да посочи каква сума претендира за двата твърдени от него
противоправни резултата.
Иска се да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани
по основание и размер предявените спрямо ответника искове с правно
основание чл. 50 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД вр с чл. 52 ЗЗД.
При условията на евентуалност и в случай, че въззивният съд намери, че
първоинстанционното съдебно решение е допустимо, правилно и
законосъобразно,се иска да намали присъденото обезщетение в размер на
3000 /три хиляди/ лева, доколкото същото е прекомерно и се иска да бъде
намалено до минимум, съобразно принципа по чл. 52 ЗЗД.
Претендират се и сторените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции .
Въззиваемият Е. М. оспорва жалбата в отговора на въззивната жалба ,в
съдебно заседание и с представена по делото писмена защита .
Вският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа
страна следното :
Производството пред Районен съд-В е образувано по искова молба на Е.
Д. М. от гр. В, чрез пълномощника адвокат Т К. от АК - В, против Т. И. Т. от
гр. В, с която са предявени два обективно кумулативно съединени иска с
правно основание чл. 50 във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1000,00 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди, представляващи цената на кучето на ищеца на
име К, порода "Йоркширски териер", както и сумата от 3000.00 лева,
представляваща обезщетение за нанесените на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в преживения стрес и уплаха от нападението на питбула,
12
собственост на ответника, върху ищеца и неговото куче, ужаса и
емоционалните страдания, причинени на ищеца от умъртвяването на кучето
му. Претендира се и присъждането на законната лихва върху исковите суми,
считано от деня на увреждането - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди в исковата молба, че през месец септември 2020 година
закупил за сумата от 1000 /хиляда/ лева куче от породата „Йоркширски
териер“, на име К, пол мъжки, цвят черно и кафяво, родено на 05.06.2020 год.
Кучето му било предадено заедно с ветеринарен паспорт, видно от който към
момента на придобиването му от ищеца същото имало направени три ваксини
в периода 21.07.2020 г. - 05.09.2020 г. На 17.09.2020 г. ищецът посетил
Ветеринарно лечебно заведение, находящо се в гр. В, ул. ***, където д-р Ц П. -
ветеринарен лекар, след преглед издал на кучето на ищеца Паспорт за
домашен любимец № ВG 01VР 453361, изд. на 17.09.2020 г. Видно от същия
паспорт/европейски образец, на 03.03.2021 г. на кучето бил поставен чип №
100240000037956 от д-р Ц П..
Ищецът посочва, че регистрирал кучето и в Община В, за което му бил
издаден Регистрационен талон, приложен към исковата молба.
Излага, че с течение на времето кучето К се превърнало от домашен
любимец в член на семейството на ищеца, към който цялото семейство
изпитвало силна привързаност и обич, както към дете.
Твърди, че на 02.05.2023 г. около 18.00 часа ищецът извел кучето К на
разходка. Движели се по маршрут от домашния адрес на ищеца, на който
отглеждал кучето, а именно: от апартамента му в гр. В, ж.к. „***, в посока към
закритата писта на градския стадион, като кучето било на къс повод. След
като свършил черния път, тръгнали в посока ул. „ТВ“. Движейки се по ул.
„ТВ“, достигнали до имот без номер, съседен на имот с № 7, представляващ
дворно място и къща в него. Ищецът видял, че на маса в двора седели двама
мъже, единият от които познавал по име, а именно ответника Т. И.. Ищецът
сочи, че не познава другия мъж. Двамата мъже пиели бира, като ищецът ги
поздравил, вървейки редом с кучето си. Сочи, че се движел на около три метра
от оградата на двора, която ограда представлява метална оградна мрежа.
Видял, че в двора имало едно вързано куче от породата питбул, кафяво на цвят.
Вързаният питбул, като видял кучето на ищеца, започнал да лае. В този
момент в двора се появило друго куче, също от породата питбул, черно на
13
цвят. То било отвързано и без намордник. Тичайки към оградата, отвързаният
питбул се ударил в мрежата, повдигнал я отдолу, промушил се под нея и
излязъл на улицата.
Ищецът твърди, че виждайки, че питбулът се устремява към него и
кучето му, той вдигнал неговото куче с повода във въздуха, с цел да го
предпази от питбула. Въпреки това, питбулът скочил във въздуха и захапал
неговото куче за главата. Ищецът започнал да се бори с питбула, за да пусне
кучето му, при което питбулът го повалил на земята. Ищецът твърди, че
целият бил в кръв, борел се с питбула, при което се търкаляли по земята, като
ищецът го бил хванал за врата и се опитвал да измъкне кучето си от захапката
му, но питбулът не го пускал. Ищецът сочи, че целият бил в кръв, като не
знаел от кого е кръвта, дали от кучето му или и от него самия. След като се
борил така сам известно време с питбула, двамата мъже, единият от които бил
ответникът, дошли и с помощта на дървен кол, който искали да пъхнат в
устата на питбула, се опитали да я отворят, но не успели. Крещели на ищеца
да пусне врата на питбула, но той се страхувал да го пусне, тъй като имало
опасност кучето да се извърти и да го захапе по лицето. След като залели
питбула и ищеца с вода, той си отворил устата и пуснал кучето на ищеца.
Тогава ответникът хванал черния питбул за врата и се прибрал с него в двора
си. Ищецът твърди, че бил целият в кръв и бил мокър, но ответникът Т. И.
изобщо не се поинтересувал как е, има ли някакви наранявания и нуждае ли се
от помощ. Останал сам на улицата и тогава видял, че кучето му било мъртво.
Посочва, че останал така известно време на земята, като не помни колко дълго,
пред входа на дворното място, прегръщайки мъртвото си куче, бил изпаднал в
шок, целият треперел и плачел. По някое време си намерил телефона, който
бил паднал на земята и се обадил на съпругата си, като й казал, че питбул е
убил К и да дойде да го прибере. През това време дошла и една жена, която
живее в жилищния блок, съседен на двора, в който Т. И. отглежда питбулите
си. Същата разхождала кучето си наблизо и като чула виковете на ищеца, се
притекла на помощ. Дала му чаршаф, в който увил мъртвото си куче и го
отнесли със съпругата му вкъщи, като посочва, че 9-годишната му дъщеря
като видяла мъртвото си куче изпаднала в нервен шок, паднала на земята и
започнала да плаче. Тъй като ищецът не бил на себе си и не можел да шофира,
извикал негов близък приятел, с чиято кола отишли навътре в гората, в
землището на с. Каленик цялото семейство и погребали кучето там късно
14
вечерта.
Ищецът сочи, че от нападението на питбула бил изпаднал в тежък стрес,
бил шокиран и изплашен от случилото се. Цяла нощ не спал, като си затворел
очите пред него изниквал образа на голямото черно куче върху него, което
ръмжало и дишало в лицето му, готово да го захапе по лицето и шията. Пред
погледа му бил разкъсаният и окървавен труп на кучето му. Вдигнал
температура. Наложило се да се консултира с фармацевт, който му предписал
успокоителни медикаменти.
Ищецът излага, че пет месеца след нападението той не може да
преживее и превъзмогне случилото се. Често нощем сънува един и същи
кошмар - как черният питбул е върху него и той се бори с него, за да спаси
кучето си и себе си - да не го захапе за шията. Събужда се мокър и треперещ,
със сърцебиене. В същото време се налага да се преструва пред малката си
дъщеря, че всичко е наред и да я успокоява, че кучето е на небето и е щастливо
там, защото и тя не е забравила и тъгува за мъртвото куче. Всичко това
ищецът сочи, че му коства огромни психически усилия и мъка.
Ищецът посочва, че за нападението на 02.05.2023 г. подал жалба в
Районна прокуратура - В на 04.05.2023 г., като била образувана прокурорска
преписка № 1368/2023 г. по описа на РП - В. Подал жалба и до Кмета на
Община - В, заведена под вх. № АО-02-06- 568/12.05.2023 г., по която е
започнало административно-наказателно производство срещу Т. И. Т..
Ищецът излага, че са налице настъпили за него имуществени и
неимуществени вреди, причинени от кучето на ответника Т. И. Т., порода
питбул, черно на цвят. Посочва, че ответникът е лицето- собственик, под
чийто надзор се е намирало кучето на 02.05.2023 г. в двора, в който го е
отглеждал заедно с още едно куче от същата порода. Държал го е отвързан, в
място оградено с телена мрежа с височина около 130 см., от границите на
което питбулът лесно се измъкнал изпод мрежата, като просто се подврял под
нея.
Ищецът твърди, че собственикът на питбула и ответник по делото е
бездействал - не е обезопасил двора, в който е отглеждал кучетата си, в
частност черния питбул, не е вързал кучето, не му е поставил намордник. В
резултат на това кучето на ищеца било умъртвено, а животът и здравето на
ищеца били поставени в реална опасност.
15
Предвид изложеното, ищецът поддържа, че е налице непрекъсната
причинно-следствена връзка между бездействието на собственика на кучето
порода питбул, черно на цвят - Т. И. Т., върху което същият не е упражнил
достатъчен надзор, в резултат на което за ищеца настъпили имуществени и
неимуществени вреди, причинени от поведението на животното.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000.00 /хиляда/ лева за причинени
имуществени вреди, представляващи цената, за която през м. септември 2020
г. ищецът е закупил кучето си на име К, порода йоркширски териер, както и
сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
нанесените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживения
стрес и уплаха от нападението на питбула, собственост на ответника, върху
ищеца и неговото куче, ужаса и емоционалните страдания, причинени на
ищеца от умъртвяването на кучето му. Претендира се и присъждането на
законната лихва върху исковите суми, считано от деня на увреждането -
02.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК, с който е оспорил исковете като неоснователни.
Ответникът твърди, че на процесната дата 02.05.2023 г. след обяд се е
намирал в частен двор в близост до стадиона в гр. В заедно с негов приятел и
кучето му на име Б, порода питбул, както и другото му възрастно куче, от
женски пол на име Б. Твърди, че двете кучета са изключително спокойни и
никога не са били агресивни спрямо други хора или животни. Дворът, в който
се намирал ответникът с кучетата си на 02.05.2023 г. ,бил ограден с плътна
ограда, висока около или над два метра, изградена от мрежа и колове от бетон,
забити в земята. Кучето Б било пуснато вътре в двора, за да се разхожда.
Ищецът минал покрай оградата, а кучето му, чиято порода ответникът
оспорва, било на повод с него. Ответникът твърди, че кучето на ищеца не
спирало да лае и било много агресивно, а ищецът започнал да се смее и
шегува, че желае да провокира битка между двете кучета /на ищеца и на
ответника/, за да види какъв ще е крайният резултат. Ответникът разговарял с
неговия приятел в другия край на двора и тъй като познавал характера на
кучето си, което не е реагирало в подобни ситуации, бил спокоен и мислел, че
16
ищецът ще отмине по пътя си и няма да се занимава с тях, още повече, че
кучето на ответника е пуснато в частен, ограден двор и нямало никаква
видима възможност да излезе извън него. В този момент ищецът отпуснал
повода и кучето му се доближило плътно до оградата, която в тази част е от
мрежа. Кучето на ищеца отдалеч лаело, не спирало да лае и било видимо
агресивно. При пристигането му ищецът тенденциозно и целенасочено все
още дразнел кучето на ответника, което не реагирало по никакъв начин.
Ответникът твърди, че кучето му на име Б в този момент се засилило и успяло
да се провре под оградата, да я огъне, като очевидно било изпаднало в афект
от целенасоченото му дразнене и захапало кучето на ищеца. Ответникът
излага, че той и приятелят му незабавно се затичали, за да предотвратят
ситуацията. Цялата ситуация се развила за секунди, той й приятелят му били в
шок и също много се разстроили и се притекли незабавно към кучетата с вода,
за да залеят кучето на ответника и да прекратят тази ситуация. Ответникът
твърди, че кучето му ухапало само и единствено кучето на ищеца, а самият
ищец бил напълно невредим. Сочи, че категорично не отговарят на истината
твърденията на ищеца, че неговото куче Б, порода „питбул“ е повалило ищеца
на земята. Твърди, че кучето му не е имало никакво съприкосновение с ищеца,
нито е изразявало каквато и да е било форма на агресия към него или към
други хора назад във времето. Излага, че за това са налични данни и в
Постановлението за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор
от РП - В, в мотивите на което подробно е написано, че не са установени
каквито и да било данни за физически вреди на подателя на сигнала в хода на
проверката, извършена по реда и правилата на ЗСВ. Ответникът сочи, че не
отговарят на истината твърденията на ищеца, че не се е поинтересувал как е и
дали има някакви наранявания. Излага, че след процесната ситуация още
същия ден поднесъл на ищеца извиненията си, макар според него да няма
никаква вина за създалата се ситуация, доколкото изобщо не подозирал, че
ищецът ще се появи отнякъде и ще създаде със собствените си действия
предпоставки и условия за настъпилия инцидент. Ответникът твърди, че ако
ищецът не е дошъл плътно до оградата на частния двор, не би се стигнало до
настъпилия резултат. Оспорва твърденията на ищеца, че бил в шок, сънувал
кошмари и изпаднал в тежък стрес. Оспорва и твърдението на ищеца, че
кучето е починало незабавно след ухапването от кучето на ответника. Твърди,
че ищецът си тръгнал с живо куче и не го е попитал как се чувства самият той,
17
защото двамата с приятеля му видели, че нямало никакво съприкосновение
между ищеца и кучето на ответника, като същият бил напълно невредим.
Оспорва твърденията на ищеца, че жена е чула виковете и му се притекла на
помощ. Сочи, че на процесната ситуация не е имало друг свидетел-
очевидец,освен приятеля на ответника, който бил заедно с него и кучетата на
двора. Оспорва и твърдението на ищеца, че се е консултирал с фармацевт,
който му предписал успокоителни медикаменти. Оспорва твърдението на
ищеца, че е нарушил и разпоредбата на чл. 172, т. 2 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Сочи, че кучетата му са отглеждани в
частен, ограден двор, като кучето му е било в частна собственост, а не пуснато
свободно на улицата или да е било оставено без надзор или да е избягало
извън пределите на имота. Излага, че действията му по отглеждането на двете
кучета са правомерни и съобразени с разпоредбата на чл. 173, т. 5 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, която гласи че собствениците на кучета са
длъжни когато ги отглеждат, вързани на открито да им осигурят подслон и
площ за свободно движение.
Оспорил е твърденията на ищеца, че за него са настъпили имуществени
и неимуществени вреди, за които да е отговорен ответникът.
Оспорва, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 45 от
ЗЗД, доколкото на първо място според ответника липсва деяние. Сочи, че
липсва виновно поведение, както липсва и причинно- следствена връзка
между извършено деяние и настъпилия вредоносен резултат в патримониума
на ищеца.
Излага, че е налице изключително причиняване на инцидента само и
единствено вследствие действията на ищеца. Ответникът твърди, че кучето му
било пуснато на процесната дата, за да играе в двора, като оградата е
достатъчно висока, с бетонни колове, като с цел ограничаване на видимостта
навън около мрежата има и поставен зелен плат. Посочва, че не отговарят на
истината твърденията, че кучето му лесно се промъква под мрежата.
Поддържа, че кучето му е изпаднало в състояние на афект, вследствие на
насъскването от страна на ищеца на собственото му куче и плътното му
доближаване до оградата, като ищецът подценил създадената от самия него
ситуация. В случай, че съдът приеме, че ответникът е осъществил форма на
противоправно поведение, то на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД иска да се
18
намали претендираното обезщетение, тъй като увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, доколкото без неговите действия не би се стигнало
до гореописаното.
Оспорва се размера на исковете за имуществени и неимуществени вреди
като прекомерен.
Иска се от съда да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на направените по производството разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и
изслушана е съдебно-киноложка експертиза.
Окръжен съд-В с оглед събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна ,че ищецът Е. Д. М. и семейството му
отглеждали домашен любимец - куче от породата „Йоркширски териер“ на
име К, родено на 05.06.2020 г. След закупуването на кучето бил поставен чип с
идентификационен № 100240000037956, издаден бил ветеринарен паспорт,
поставени му били съответните ваксини.
Като писмени доказателства по делото са представени заверено копие от
Ветеринарен паспорт на куче с порода „Йоркширски териер“, пол мъжки, дата
на раждане 05.06.2020 г. с име К; Копие от европейски паспорт на домашен
любимец, от който се установява, че кучето е собственост на ищеца Е. М., че
са му поставени съответните ваксини и че е починало на 02.05.2023 г.; копие
от Електронна регистрация на кучета, издадена от ОДБХ - В, от която е видно,
че на кучето е поставен чип с идентификационен №
100240000037956/03.03.2021 г. Представен е и фотоалбум на кучето К.
По делото са приложени копия от пр.пр. № 1368/2023 г. по описа на
Районна прокуратура - В, полицейска преписка рег. № 178600-6530/2023 г. по
описа на РУ- В и административно-наказателна преписка № АО-02- 06-
568/12.05.2023 г. на Община В.
По делото са разпитани свидетелите Ц П. И., Х С Л, Е. Д. С, ЕЛН, ВЛА и
РЛР,съществената част от показанията на които са отразени в мотивите на
районния съд.
От показанията на свидетеля Ц П. И. се установява, че същият е
магистър по ветеринарна медицина, професионална квалификация -
19
ветеринарен лекар със собствена практика в гр. В. Същият твърди, че познава
ищеца от около три години и половина по повод на неговия домашен
любимец, порода „Йоркширски териер“. Свидетелят сочи, че той е издал
паспорта за регистрация на кучето, поставил е микрочип и е издал европейски
паспорт. При издаване на паспорта е видял кучето, като след предявяване на
приложения по делото фотоалбум свидетелят потвърждава, че именно това е
кучето на ищеца. Сочи, че ищецът е водил редовно кучето на преглед, същото
имало поставени задължителните ваксини, редовно било обезпаразитявано за
вътрешни и външни паразити. Кучето не е боледувало, било е добре гледано и
с изключително добри грижи, полагани за него, свързани със здравословното
му състояние и начина му на отглеждане. От показанията на свидетеля се
установява, че той е направил отбелязването за датата на смъртта на кучето в
паспорта му по данни на ищеца, според който на въпросната дата кучето било
умъртвено от друго куче - питбул.
От показанията на свидетелката Х С Л се установява, че същата се
намира във фактическо съжителство с ищеца и имат дъщеря. Сочи, че купили
кучето К, порода „Йоркширски териер“ на 12.09.2020 г. от гр. Стамболийски
за сумата от 1000.00 /хиляда/ лева, като кучето било навършило три месеца,
имало бяла книжка /предпаспорт/, в последствие го регистрирали в Община -
В и свидетелят Ц П. И. му издал ветеринарен паспорт. Кучето имало всички
ваксини, обезпаразитяване всеки месец за вътрешни и външни паразити.
Свидетелката излага, че на 02.05.2023 г. ищецът излязъл на разходка с кучето
К около 18:00 часа. Малко след това й се обадил по телефона и плачейки казал
„Убиха го, едно куче откъсна главата на К, мъртво е“, като постоянно
повтарял „Убиха го, убиха го“. Дъщеря им чула разговора и започнала да
пищи и да плаче. Свидетелката я оставила вкъщи да плаче и тръгнала да търси
ищеца и кучето. Видяла ги на ул. „ТВ“ близо до къщата, в която се отглеждат
два питбула. Свидетелката посочва, че единият е черен, а другият кафяв.
Твърди, че ищецът бил целият в кръв, треперел. Първоначално свидетелката
си помислила, че има рани по него, тъй като цялата му страна, от главата, вкл.
горнището на анцуга му били в кръв и ръцете. Тя го попитала има ли му нещо,
но той не могъл да й отговори, само плачел, стискал кучето и повтарял, че е
мъртво. Свидетелката сочи, че не е виждала ищеца друг път да плаче. Твърди,
че видяла кучето К, което било мъртво, очите му висели, били изскочили от
орбитите, главата му била размазана, езикът му бил излязъл от устата и висял
20
на една страна, козината му била сплъстена, явно от кръвта, нямало признаци
на живот. Посочва, че ищецът бил сам с кучето, ответникът не бил при него.
Впоследствие дошла свидетелката ЕЛН, която се прибирала от разходка с
нейното куче. Тя ги попитала дали да повика линейка, но те и казали, че К е
мъртъв. Тя им донесла калъфка от възглавница, с която да завият кучето, след
което те си тръгнали. Прибрали се вкъщи и детето, като видяло, че кучето е
мъртво, започнало да пищи, а ищецът плачел, целите му дрехи били в кръв.
Свидетелката запазила самообладание и взела кучето от ръцете на ищеца,
който го стискал и не й го давал. Тя го наместила в калъфката от възглавница и
го завила с горнището на анцуга на ищеца, което било цялото в кръв, както и
калъфката и го сложила в чувал, за да не им изцапа дрехите, след което
решили да го погребат. Свидетелката установява, че след смъртта на кучето
ищецът се чувствал много зле, като до момента не е превъзмогнал травмата,
не спял, будел се много често, пиел чай посред нощ, като тя му давала
Валидол да се успокои. Ищецът плачел и се усамотявал, за да остане сам с
мъката си, избягвал да плаче пред детето, стремял се да не я разстройва.
Свидетелката твърди, че от инцидента му е останала травма и все още ищецът
се бори със своите страхове. Посочва, че той се е борил с питбула, като имало
опасност да захапе и него, тъй като главата му била непосредствено до врата
на ищеца, което породило силен страх и шок у него. Свидетелката твърди, че
ответникът изобщо не се е свързал с тях, нито им се е извинил. Посочва, че е
събирала подписка за евтаназията на питбулите. Сочи, че кучето на ответника
се е промушило под оградата, която е телена и необезопасена, като има дупки
в самата тел, така че кучето може да излезе безпрепятствено.
Въпреки че свидетелката Л се намира във фактическо съжителство с
ищеца въззивната инстанция споделя извода на районния съд,че нейните
показания следва да бъдат кредитирани като непротиворечиви, логични и
възпроизвеждащи лично възприети обстоятелства.
От показанията на свидетеля Е. Д. С се установява, че същият познава
ищеца от 15 - 20 години и са в приятелски отношения. Сочи, че знае за
инцидента. Ищецът му се обадил на 02.05.2023 г. след обяда, като плачел,
трудно му обяснил какво се е случило и го помолил да отидат да погребат
кучето, тъй като е много разстроен и не може да шофира. Свидетелят посочва,
че видял главата на кучето, която била смазана, очите му били изхвръкнали,
което го шокирало, тъй като за първи път виждал нещо подобно. Посочва, че
21
ищецът плачел и прегръщал кучето. Свидетелят твърди, че никога не е виждал
ищеца толкова разстроен. Дълго време ищецът бил много разстроен и очите
му били в сълзи, като не е преодолял напълно
травмата и към момента, вероятно затова закупили друго куче от същата
порода „Йоркширски териер“. Свидетелят посочва, че знае от ищеца, че преди
три години е закупил кучето К за хиляда лева.
От показанията на свидетелката ЕЛН се установява, че същата познава
ищеца от доста години. Свидетелката посочва, че живее в гр. В, на ул. „ТВ“ №
9, като излага, че знае за инцидента с кучето К, който се случил през лятото,
след 17:00 часа. Същият ден тя извела кучето си в квартала (нейната
кооперация се намира до къщата с питбулите), чула плач и познала
свидетелката Х Л, която била с ищеца. Свидетелката отишла при тях и видяла,
че ищецът седи и плаче много силно, бил с червено лице, имал кръв, бил
потен и мокър. Тя ги попитала какво се е случило и той казал, че са убили К,
като плачел и викал „моето момченце“. Свидетелката видяла главата на
кучето и че очите му са изскочили от орбитите. Гледката била покъртителна.
Ищецът и свидетелката Л й казали, че питбулите са убили К. Свидетелката
сочи, че няколко дни по-рано нейният приятел я предупредил да внимава,
защото ще местят в съседната къща до тях питбулите, а те имат малко куче.
Свидетелката отишла до дома си и свалила вода и калъфка от юрганче, за да
повият К. Посочва, че оградата на имота, в който се отглеждат питбулите, била
от телена мрежа, която била стара и не била здрава. Свидетелката твърди, че
се е срещала с ищеца след инцидента и той бил много зле, тотално сринат, все
едно че е починало малко дете. Свидетелката Л се държала, но ищецът бил
много зле. Един следобяд го срещнала с нейното куче и той го взел на ръце и
започнал да плаче. Посочва, че никога преди не е виждала ищецът да плаче.
Свидетелката твърди, че породата на К е йоркширски териер, а породата на
нейното куче е пинчер. След инцидента на оградата на имота били сложили
зелена маскировъчна мрежа. Не е питала ищеца след инцидента как се
чувства, защото видимо се чувствал зле.
От показанията на свидетеля ВЛР се установява, че живее в ж.к. ***,
като познава ответника лично, а ищеца - само по физиономия. Излага, че на
02.05.2023 г. седели с ответника в двора, където последният държи кучетата
си, на масичка на около 4 - 5 метра от оградата. По улицата се задал ищецът с
22
кучето си.Доближил се до оградата, като неговото куче лаело. Свидетелят
твърди, че не било за първи път ищецът да отива до оградата и всеки път се
радвал от това, че неговото куче лае и агресира на кучетата на ответника.
Свидетелят твърди, че преди инцидента имало случаи ищецът да стои с
кучето си по 10 - 15 минути до оградата, като дори ответникът му правел
забележки. Сочи, че в началото питбулите не обърнали внимание на кучето на
ищеца, което лаело постоянно. Кучето на ищеца било на около десет
сантиметра от оградата. В този момент свидетелят твърди, че ищецът казал и
при това не за първи път, че му е много интересно какъв ще бъде двубоят
между двете кучета. В този момент черният питбул станал и се затичал към
оградата, блъснал се в нея и се промушил. Свидетелят посочва, че не е имало
дупка в оградата, тя е от мрежа и циментови колове, висока два метра, като
свидетелят не е забелязал да е подкопана или да има забележки по мрежата.
Видимо оградата била вкопана в земята, около тридесет сантиметра.
Свидетелят твърди, че ищецът вдигнал кучето си за една секунда, а питбулът
стоял на около метър от него и просто го чакал. Реакцията на ищеца била
доста учудваща, защото той пуснал кучето точно в устата на питбула.
Свидетелят твърди, че питбулът не е скачал по ищеца и не го е нападал и
ищецът не е бил повален на земята. Когато питбулът захапал кучето на ищеца,
последният легнал върху питбула. Свидетелят и ответникът веднага изтичали,
като ответникът се опитал да прескочи оградата, но не могъл, при което се
върнал и излязъл през портата. След това излязъл и свидетелят Рангелов, като
носел десет литрова туба с вода, която била напълнена предварително, защото
от тази вода дават на кучетата. Всичко се случило в рамките на десет секунди.
Свидетелят твърди, че при предишни посещения на ищеца, ответникът му
казвал да не идва и да не дразни кучетата, но ищецът всеки ден минавал по
пътя и специално се отбивал до оградата на двора, защото му било интересно
как неговото куче лае питбулите. Свидетелят посочва, че питбулите винаги са
вързани в двора и си имат къщички, като ответникът прибира черния питбул в
апартамента, където си има отделна стая за него. Твърди, че на 02.05.2023 г.
кафявото куче било вързано, а черният питбул бил пуснат в двора да се
разходи. След предявяване на фотоалбума, приложен по делото, свидетелят
твърди, че не може да каже дали това е кучето на ищеца, тъй като кучетата от
тази порода му изглеждат еднакви. Посочва, че лично той се е опитвал да
вдига оградата и тя е вкопана тридесет сантиметра в земята, но все пак кучето
23
на ответника някак излязло. Посочва, че категорично ищецът не е имал кръв
по лицето, като не е видял да има и кръв по гърдите, имал само по ръцете, но
тя била от кучето, а не от него. Кучето на ищеца починало. Свидетелят сочи,
че след това ответникът се извинил на ищеца и го попитал: „Защо го направи
бе човек?“, като се извинил на ищеца с думите: „Какво да ти кажа,
извинявай!“. Свидетелят твърди, че е виждал ищеца да разхожда друго куче,
изглеждал весел и усмихнат. Посочва, че кучетата на ответника не се
отглеждат за боеве. Твърди, че инцидентът станал на улицата, черният питбул
излязъл под оградата, захапал кучето К за гръдния кош. Той и ответника
полели питбула с вода, като сипвали в носа на кучето с цел да освободи
захапката.
Във въззивната жалба се съдържа оплакване относно това ,че изводите
на Районен съд -В страница 17 от решението били цяло неправилни и
бланкетни ,че съдът неправилно не кредитирал показанията на свид. ВЛР
относно твърдението, че след излизането на питбула през оградата той е стоял
на около метър от ищеца и просто е чакал и тогава ищецът е пуснал кучето си
в устата на питбула.Поддържа се ,че свидетелските показания на единствения
свидетел-очевидец ВЛР били интерпретирани неправилно и че били изцяло
игнорирани съдът с едно изречение бил посочил, че същите са „логически
неиздържани“.
Оплакването в тази му част е неоснователно ,тъй като Районен съд-В
правилно е кредитирал показанията на свидетеля в частта им ,в която се
свидетелства относно това ,че кучето на ответника минало под оградата и
нападнало кучето на ищеца ,при което причинило смъртта му .Съдът правило
е игнорирал свидетелските показания в частта им,в която свидетелят ВЛР
твърди ,че питбулът не спрял пред ищеца и не го нападнал нито него ,нито
кучето му ,а бил принуден да стори това от действията на ищеца ,който
вдигнал кучето си и го пъхнал в устата на питбула.Очевидно е ,че кучето
порода питбул е минало под мрежата с очевидното намерение да нападне и
умъртви кучето на ищеца –за това свидетелства внезапното и решително
нападение ,настървението ,проявено при захапването и умъртвяването на
кучето на ищеца и при демонстрираните изключително упорство при
умъртвяването на кучето на ищеца и нежелание да прекрати атаката и да
за освободи захвата въпреки положените изключителни усилия от
ищеца,ответника и от свидетеля ВЛР.
24
Напълно непоследователни и нелогични са и обясненията на свидетеля
ВЛР относно това ,че оградата била масивна и вкопана на 30 сантиметра в
земята ,тъй като е очевидно ,че в този случай кучето порода питбул не би
успяло да п.се провре под мрежата .
Показанията както на доведените от ищеца свидетели Х С, Е. С и ЕЛ,
така и на свидетеля ВР,доведен от ответника , са непротиворечиви и
еднозначни относно това, че кучето на ответника се е промушило под
оградата, захапало е кучето на ищеца и го е умъртвило.
По делото е допусната съдебно - киноложка експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно изготвено. В отговор на
поставените въпроси вещото лице е посочило, че пазарната стойност на
кучето на ищеца порода „Йоркширски териер“ към месец септември 2020 г. е
от 650.00 лева до 750.00 лева, а към датата на инцидента, съобразена с
неговата възраст, е от 850.00 лева до 950.00 лева. Пазарната стойност на
кучета порода „Йоркширски териер“ към датата на раждането не се дава, тъй
като предлаганите за продажба кучета са на около минимум 2 месеца.
Пазарната стойност на кучета порода „Йоркширски териер“ към датата на
изготвяне на експертизата е от 950.00 лева до 1050.00 лева. Пазарната
стойност на процесното куче порода „Йоркширски териер“ към датата на
изготвяне на експертизата е от 900.00 лева до 1000.00 лева. Вещото лице, след
запознаване с представените по делото доказателства, включително албум със
снимки, е приело, че кучето на ищеца е от породата „Йоркширски териер“.
Посочени са характеристиките на породата съгласно класификацията на
Международната федерация по кинология. Вещото лице е констатирало,че за
кучето са полагани добри грижи, като от закупуването до момента на смъртта
са провеждани стриктно ветеринарно медицинските мероприятия -
ваксиниране, обезпаразитяване от външни и вътрешни паразити и чипиране.
С протоколно определение от 30.01.2024 г. съдът е обявил като
безспорен между страните и ненуждаещ се от доказване фактът на физическо
съприкосновение между кучетата на ищеца и на ответника, както и
собствеността на кучето на ответника.
С протоколно определение от 19.02.2024 г. съдът е обявил за безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че кучето на
ищеца е без родословие.
25
От показанията на свидетелите се установява по безспорен начин ,че на
02.05.2023 г. привечер ищецът извел кучето К на разходка от дома на ищеца,
към закритата писта на градския стадион, като кучето било на къс повод .При
движението по ул. „ТВ“ ищецът достигнал до имот , представляващ дворно
място и къща в него.Дворът бил ограден с метална оградна мрежа. В двора
имало едно вързано куче от породата питбул, кафяво на цвят,както и
отвързано куче без намордник , също от породата питбул, черно на цвят. На
маса в двора седели двама мъже, единият от които познавал по име, а именно
ответника Т. И., а другият мъж бил свидетелят ВЛР .
Тичайки към оградата, отвързаният питбул се промушил под нея и
излязъл на улицата,след което се устрЕ. към ищеца и неговото
куче.Предполагайки,че атаката е насочена към кучето,ищецът вдигнал
своето куче с повода във въздуха, с цел да го предпази от питбула.Това не
спряло питбула,който скочил във въздуха и захапал кучето на ищеца за
главата. Ищецът започнал да се бори с питбула, за да го принуди да освободи
захапката ,при което при което питбулът го повалил на земята. Ищецът
потънал , като към този момент не знаел от кого е кръвта, дали от кучето му
или и от него самия.
Виждайки случващото се ,ответникът Т. Т. И. и свидетелят ВЛР веднага
се намесили ,като първо се опитали да отворят устата на питбула с помощта
на дървен кол, а след като не успели ,свидетелят ВЛР залял питбула и ищеца с
вода,след което питбулът пуснал кучето на ищеца и ответникът прибрал
питбула в двора си.
Ищецът констатирал ,че целият е мокър и в кръв и че кучето му е
мъртво. Свидетелят Х С Л ,извикана от ищеца по телефона ,пристигнала
веднага на мястото на инцидента и заварила ищеца в шок да прегръща
мъртвото си куче, да трепере и да плаче. Свидетелят Х С Л видяла ,че очите
на кучето били изхвръкнали ,че главата му била размазана,че езикът му бил
излязъл от устата и че висял на една страна,както и че козината му била
сплъстена от изтеклана кръв .
Свидетелката ЕЛН , живееща в съседен жилищния блок разхождала
кучето си наблизо и като чула виковете на ищеца, се притекла на помощ. Дала
му чаршаф, в който ищецът увил мъртвото си куче и го отнесъл в дома си .
26
С оглед на така установената фактическа обстановка, Вският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр.
д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне
на мерките относно упражняването на родителските права, личните
отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище; като по
останалите въпроси въззивният съд е ограничен от релевираните във
въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея искане за
произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
27
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения, които довели
до невъзможност на ответника да ангажира допълнителни доказателства
,както и относно това ,че исковата молба е нередовна .Твърдяната
нередовност се изразявала в това ,че ищецът не бил посочил дали
претеидираните парични суми за неимуществени вреди са във връзка с
твърденията му, че е бил повален на земята, или претенцията за
неимуществени вреди е за изживените болки и страдания от загубата на
кучето му. Според въззивника за повалянето на земята и окървавяването на
пострадалия ищец следвало да се предяви отделен иск, а за болките и
страданията на същия ищец от загубата на кучето друг иск. Горните доводи са
неоснователни ,тъй като в константната си практика ВКС посочва ,че
неимуществените вреди ,причинени с конкретно деяние (деликт ) следва да се
определят глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.2005 по
т.гр.д.№.3/2004 на ОСГК на ВКС/.
От съдържанието на исковата молба е видно ,че болките и страданията
на ищеца започват от момента на стартирането на нападението на питбула
/скока му върху вдигнатото във въздуха кученце/, продължават без прекъсване
по време на реалната, фактическата борба между питбула и ищеца ,
продължават и след прибирането на питбула от неговия собственик, тъй като
ищецът останал да седи сам на улицата с окървавено лице, ръце и горнище на
анцуг, мокър и държащ в скута си кучето с окървавено тяло и изхвръкнали
очи ,продължават и през следващите седмици и месеци ,през които ищецът
не можел да спи ,тъй като в съзнанието му изпъквали отново картини от
случилото се. Налице е едно деяние и следва да се заплати едно-единствено
обезщетение съобразно практиката на ВКС .В практиката на ВКС се приема
,че ако едно деяние причини множество телесни увреждания ,не се дължи
отделно обезщетение за всяко едно увреждане ,а се дължи заплащането на
едно-единствено глобално обезщетение .
28
Съгласно чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато
животното е избягало или се е изгубило.
Отговорността на собственика или ползвателя на вещта е обективна и не
се обуславя от виновно поведение на отговарящия. Тя не изисква животното
да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена
опасност. Собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се намира
същата се освобождава от отговорност за причинените от нея вреди само,
когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила или на
изключителната вина на пострадалия или на трето лице (т. 10 от
Постановление № 7 от 1959 г. на Пленум на ВС).
За да се окачестви едно събитие като непреодолима сила, необходимо е
не само то да е настъпило, но неговото настъпване да не може да се вмени във
вина на длъжника.Природните бедствия са случайни по своя произход, чието
настъпване длъжникът не е в състояние нито на предвиди,нито на
предотврати. Затова те представляват непреодолима сила,поради което
непредвидимостта и неотстранимостта на вредите обхваща случайността на
събитието, причиняването на невъзможността и невъзможността за
изпълнение. Случайно е такова събитие, което не е могло да се предвиди или е
осъществено в резултат на непреодолима сила.Вредоностният резултат при
непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато той се предхожда от виновно поведение. Изхождайки от тези
принципни позиции, залегнали в правната доктрина ,Окръжен съд –В намира,
че в случая с оглед на събраните по делото доказателства не е налице
установена непреодолима сила като причина за настъпилото увреждане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установяват
по несъмнен начин елементите от фактическия състав на нормата на чл. 50 от
ЗЗД.
Не се спори между страните и се установява от доказателствата по
делото, че ответникът е собственик на куче порода "Питбул", което на
02.05.2023 г. в гр. В в присъствието на ищеца е причинило смъртта на
неговото куче порода „Йоркширски териер“.
Съгласно чл. 35, ал. 1 от Закона за защита на животните, собственикът на
29
животно-компаньон е длъжен да вземе мерки да не допуска животното само
да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на
обществени места,а ал. 2 задължава собственика да предотврати всяка проява
на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при
ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни.Въззивната
инстанция споделя извода на Районен съд-В ,че ответникът като собственик
на кучето е нарушил както разпоредбата на чл. 35 от Закона за защита на
животните,така и разпоредбите на чл. 5, т. 4 и т. 9 и чл. 8, ал. 2 от Наредба на
Община В за реда на притежаване и отглеждане на домашните кучета на
територията на Община В, съгласно които собствениците на домашни кучета
са длъжни да осигурят пълна безопасност за живота, психическото и
физическото здраве на гражданите, да не допускат нападение на кучето срещу
хора и животни, освен в случай на неизбежна отбрана, да вземат мерки, за да
не допускат напускането на мястото на отглеждане, освен за кучета - пазачи на
стада, ловни, следотърсачи, планински спасители и водачи на инвалиди по
ред, определен от НВМС.От събраните по делото доказателства се установява
по несъмнен начин,че ответникът не е взел мерки да не допуска кучето само
да напуска мястото на отглеждане –той наистина е построил масивна метална
ограда около двора ,обитаван от кучето порода питбул ,но същата не е
достатъчно масивна и вкопана в земята по начин да възпрепятства
излизането на кучето извън двора.
В настоящия казус несъмнено е доказано наличието на вреди, тъй като
по делото е установено, че ищецът е бил собственик на куче порода
"Йоркширски териер", което на 02.05.2023 г. е било умъртвено. За собственика
е настъпила вреда, от една страна имуществена вреда - доколкото животното
има пазарна стойност, от друга - неимуществена, доколкото загубата на
обичания домашен любимец е причинила на собственика душевна болка и
страдания със значителен интензитет.
Относно стойността на имуществените вреди по делото е назначена и
изготвена съдебно - киноложка експертиза. Според заключението на вещото
лице, което съдът възприема като компетентно изготвено, пазарната стойност
на куче порода „Йоркширски териер“, без родословие, към датата на смъртта -
02.05.2023 г. е от 850 до 950 лева.
Въззивната инстанция намира ,че районният съд правилно е определил
30
цената на кучето ,изхождайки от заключението на изготвената експертиза,
както и обстоятелството, че за кучето са полагани добри грижи, като от
закупуването до момента на смъртта са провеждани стриктно ветеринарно
медицинските мероприятия - ваксиниране, обезпаразитяване от външни и
вътрешни паразити и чипиране, за което са вложени средства.
Имуществените вреди са оценими в пари.
Според възприетата у нас теория за разликата имуществената вреда е
разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това,
което би имал, ако нямаше засягане (в този смисъл а.Кожухаров
,Облигационно право.Общо учение за облигационното отношение.Книга
първа.С.1992,стр.270).Имуществените вреди са два вида — претърпени загуби
(damnum emergens) и пропуснати ползи (lucrum cessans). Делението на
имуществените вреди на претърпени загуби и пропуснати ползи е легално
уредено в чл. 82 ЗЗД.
Претърпените загуби са последиците от засягането на налични блага -
намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на разноски,
възникване на задължения в полза на трети лица и др.
Окръжен съд-В намира за неоснователни развитите във въззивната
жалба доводи относно това ,че ищецът не успял при пълно и главно доказване
да докаже стойността на причинените имуществени вреди ,че вещото лице
било некомпетентно,че дало приблизително заключение ,че Районен съд-В
надградил изготвената по делото експертиза и пр.поради следното :
Според разпоредбите на чл. 130 ГПК (отм.) и чл. 162 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже по несъмнен начин само основанието на предявения иск, а
когато няма достатъчно доказателства за неговия размер, съдът определя
същия по своя преценка или взема заключението на вещо лице. Това означава,
че при наличие на доказателства за основателността на иска, съдът не може да
го отхвърли като недоказан по размер. Преценката на съда обаче във всички
случаи не е произволна, а трябва да се извърши с оглед на всички
обстоятелства, които са от значение за спорното право (Решение № 130 от
29.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
МП).
В задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл. 290
ГПК решения на ВКС (решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г.
на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о.;
решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.; решение №
175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др.) е прието, че
31
при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го
отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е
длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя
преценка или като вземе заключението на вещо лице.
Районният съд е действал в стриктно съответствие с разпоредбата на
Чл.162 ГПК ,като е приел ,че стойността на кучето е около средната измежду
най-ниската и най-високата стойности ,посочени от вещото лице .
Обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 от ЗЗД се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето
и цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в
патримониума на увреденото лице. Справедливото обезщетяване, което
изисква чл.52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не
по общи критерии – пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде
обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен
случай /реш.№.111/17.03.2014 по г.д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на
факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен
начин възприема едни и същи факти. Такава преценка е направил и съдът в
обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му
изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика, в това
число на ППВС 4/68.
В настоящия случай, в резултат на поведението на кучето на ответника
е настъпила смъртта на кучето на ищеца по мъчителен и жесток за животното
начин. Ищецът е възприел непосредствено тази смърт ,което се е отразило
тежко върху психическото и емоционално му състояние . От показанията на
свидетеля Х Л се установява ,че кучето К е било повече от домашен любимец
в семейството на ищеца и че грижите, полагани за него и привързаността към
него са били като към дете в семейството. Освен това ищецът е претърпял и
ужас ,борейки се с кучето порода питбул ,което във всеки един момент е
можело да насочи агресията си и към него и да му причини тежки телесни
наранявания.Свидетелят Х Л свидетелства относно това ,че не била виждала
ищеца друг път да плаче,че след смъртта на кучето ищецът се почувствал зле
,че не е превъзмогнал травмата,че се будел много често,плачел и се усамотявал
32
.Показанията на свидетеля Х Л ,въпреки че същата живее на съпружески
начала с ищеца,следва да бъдат изцяло кредитирани ,тъй като са
последователни и логични и тъй като възпроизвеждат емоционалното
състояние на ищеца ,адекватно на преживяните от него страх и ужас при
умъртвяването на домашния му любимец.Емоционалното състояние на ищеца
е възпроизведено и от свидетелите Е. С и ЕЛ,които установяват,че ищецът
плачел и прегръщал кучето,че бил мокър,целият в кръв ,че напълно се сринал.
Въззивната инстанция напълно споделя извода на районния съд относно
това ,че претендираната сума от 3 000 лева в случая би репарирала
претърпените неимуществени вреди и че се явява справедливо
обезщетение.Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законна
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата
на увреждането - 02.05.2023 г. до окончателното изплащане.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Съпричиняването на вредата предполага
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде
както действие, така и бездействие, но то винаги следва да води до настъпване
на вредоносния резултат.
По въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, следва да изходи от указанията указанията, дадени в т. 7 от
ППВС № 17/1963 г., както и от принципните становища по приложението на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, изразени в задължителна, по смисъла на т. 2 от Тълкувателно
решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС практика- решение по т. д. №
525/2008 г., решение по т. д. № 977/2010 г., решение по т. д. № 618/2011 г. и
други.
В т.7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС се приема
,че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно дете
или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
33
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В Решение № 45 от 15.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 525/2008 г., II т. о.,
ТК, докладчик съдията КЕ се приема,че за да бъде намалено обезщетението за
вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване. Необходимо
е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в извършването на
определени действия или въздържането от такива действия от страна на
увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице само
ако именно поведението на увредения е станало причина или е повлияло по
някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Например сам по
себе си обаче, фактът, че увреденото лице е пътувало в автомобила, участвал в
пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на
вредите от злополуката.
От събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
допринесъл за инцидента. Същият е разхождал кучето си на повод на
обществено място, а събитието е настъпило внезапно. Съдът не кредитира
показанията на свид. ВЛР относно твърдението, че след излизането на
питбула, той е стоял на около метър от ищеца и просто е чакал и тогава
ищецът е пуснал кучето си в устата на питбула, доколкото в тази част
показанията са логически неиздържани и не се подкрепят от други събрани по
делото доказателства. В този смисъл, възражението за съпричиняване е
неоснователно и определеното обезщетение не следва да бъде намалено при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В ,ж.к.*** следва да бъде осъден да заплати
на Е. Д. М. с ЕГН ********** от гр. В ,*** сумата от 900 лв.разноски за
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното и на основание Чл. 272 ГПК Съдът
РЕШИ:
34
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 358/13.06.2024 г. по гр. дело
№20231320102068 по описа на Районен съд-В за 2023 г.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с ЕГН ********** от гр. В ,ж.к.*** да заплати на Е.
Д. М. с ЕГН ********** от гр. В ,*** сумата от 900 лв.разноски за адвокатско
възнаграждение .
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
35