Р
Е Ш Е Н И Е
№
73
гр. Разград, 12.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 53 по описа за 2023 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК във вр. с чл. 220 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 44 Регламент
(ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за
създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/.
Постъпила е жалба от П. И. П. от гр. Р., подадена чрез
адв. Г. М. от АК – Русе, против Решение рег. № 32-31688 от
24.01.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Русе, с което е постановен
отказ да се приеме декларираната митническа стойност за стоката по митническа
декларация с MRN 20BG004205007862R9 от 18.05.2020 г., определена е нова
митническа стойност в размер на 11 909,09 лв., разпоредено е да се коригират
елементи от данни от митническата декларация и жалбоподателят е задължен да
заплати мито в размер на 488,99 лв. и ДДС в размер на 1 075,78 лв., както и
лихви за забава. В жалбата се твърди, че оспореното решение е постановено в
нарушение на изискванията по чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, тъй
като на жалбоподателя са били съобщени само част от мотивите на органа и му е
отказано да бъдат предоставени документите, на които се основава акта. Сочи се,
че в нарушение на чл. 35 АПК органът не е съобразил всички факти от значение за
случая и неоснователно е отхвърлил декларираната митническа стойност на
стоката. Излагат се доводи и за неправилно приложение на материалноправните
разпоредби на чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 при липса на основание
за прилагане на вторични методи за определяне на стойността. Твърди се и
несъответствие с целта на закона. Иска се оспореният акт да бъде отменен с
присъждане на разноските по делото.
Ответникът оспорва жалбата за
неоснователна. Поддържа съображенията си, изложени в решението и счита, че то е
постановено при спазване на процесуалния ред и на материалния закон. Моли жалбата
да бъде отхвърлена, като претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски за
преводаческа услуга.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 18.05.2020 г. в МП Пристанище Лом е
регистрирана митническа декларация (МД) MRN 20ВG004205007862R9 за допускане до свободно
обращение за стока, описана в елемент от данни 6/8, като: употребяван лек
автомобил марка: Нисан, модел: Rogue, тип: бензин, бр. места: 5, товароносимост:
500, първа регистрация 20190102, цвят: сив, раб. обем: 2500 куб.см, мощност: 170 HPSAE, , шаси №
JN8AT2MV4KW390392. Декларирана е митническа стойност в размер на 7 019,19 лв.
Получател на стоката е П. И. П., с адрес: гр. Р., ул. „******“ № **, ет. **, ап. **. Към МД са представени фактура (invoice) № 2117 от
13.02.2020 г. с посочена стойност на автомобила 3 500,00 USD и стойност на
международен транспорт от Ню Йорк/САЩ до Варна/България - 400 USD. Приложен е
талон на автомобила и транзитна декларация с MRN 2QBG00200220193317. Превозвач
на стоката е „Фрилайн“ ООД - гр. Варна, видно от коносамент HLCUBSC200379553 за
превоз на контейнер BMOU6646371. По МД са взети под отчет и погасени следните
вземания: мито - 701.92 лв. и ДДС - 1 594.22 лв.
При последващ контрол за точността на
информацията в митническите декларации за внесени от САЩ употребявани МПС Централното
митническо управление в Агенция „Митници“ е отправило запитване до Службата за
митническа и гранична защита към Департамента на САЩ по вътрешна сигурност
относно вноса. В отговор е постъпило Писмо с вх. № 32-359976 от 21.10.2022 г.,
с което е изпратена Електронна информация за износ (EEI) ITN Х20200305028915,
представляваща еквивалент на европейската декларация за износ, съгласно която
посоченият в горната МД автомобил е продаден за износ на стойност 9 399,00 USD.
Поради съмнение, че продажната стойност на автомобила
е по-висока от декларираната, е предприето определяне на митническата стойност
по реда на чл. 74 от МКС.
С възлагателно писмо рег. № 32-392548 от
15.11.2022 г. на лицензиран оценител - вещо лице от Списъка на вещите лица при
Окръжен съд – Видин е възложено изготвянето на експертна пазарна оценка на
внесения автомобил. Видно от Експертна оценка от 24.11.2022 г., т. 5, пазарната
стойност на автомобила е определена на 16 020 лв., включваща разходите за
транспорт до мястото на въвеждане в ЕС, мито, разходите за транспорт на
територията на ЕС и ДДС. При оценяването на автомобила е отчетено, че е
претърпял тотална щета, взети са предвид всички идентификационни данни и са
съобразени цените на предлагани на пазара идентични употребявани автомобили.
На основание чл. 22, пар. 6 във вр. с
чл. 29 от МКС във вр. с чл. 8 от Регламент (ЕС) 2015/2447 и съгласно чл. 26 АПК
с Писмо рег. № 32-417399 от 01.12.2022 г. жалбоподателят е бил уведомен за
започването на административно производство по определяне на нова митническа
стойност. В съобщението е посочено, че в ЦМУ е получена информация от Департамента на САЩ по вътрешна сигурност и
съгласно документ EEI за внесения от него автомобил стойността е 9 399 щ.
долара. Посочено е, че стойността не може да се определи по чл. 70 от МКС, че
са неприложими методите по чл. 74, пар. 2 от МКС и съгласно чл. 74, пар. 3 МКС
е използван резервният метод, като е изготвена експертна пазарна оценка, с
оглед на която се определят допълнителни суми за мито и ДДС. На П. е указано,
че има право да изрази становище в 30-дневен срок, като има възможност да се
запознае с наличните по преписката документи на място в ТД Митница Русе. Писмото
е връчено на 07.12.2022 г.
С молба вх. № 32-427622 от 08.12.2022 г.
жалбоподателят е поискал да получи заверено копие от документите, изпратени от
Департамента на САЩ по линия на международното сътрудничество, включително
документ EEI, както и заверено копие от документа, с който са изискани.
С писмо рег. № 32-441767 от 16.12.2022 г.
е уведомен, че поисканата от него информация представлява данъчна и
осигурителна информация по смисъла на чл. 72, ал. 3 и чл. 74, ал. 2, т. 2 ДОПК,
която може да му бъде предоставена само въз основа на акт на съда. Първоначално
писмото се е върнало като непотърсено, а впоследствие е връчено лично на
18.01.2023 г.
С молба вх. № 32-26380 от 20.01.2023 г. жалбоподателят
е настоял да получи документите и информацията, свързана с декларираните от
него данни, като се е позовал на чл. 73, ал. 2, т. 6 ДОПК. Административният
орган не е отговорил на искането.
При горните факти и на основание чл. 29
във вр. с чл. 22, пap. 1, чл. 48, чл. 74, пар. 3, чл. 77, пар. 1 във вр. с чл.
85, пар. 1, чл. 101, пар. 1 във вр. с чл. 102 от МКС във вр. с чл. 140 от РИ,
чл. 19, ал. 1 от ЗМ, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 АПК
директорът на ТД Митница Русе е издал оспореното решение. Предвид получената
информация от митническата администрация на САЩ и след анализ на всички
представени документи и извършена проверка относно приемливостта на продажната
цена е прието, че възникват основателни съмнения, че продажната стойност на автомобила
е по-висока от декларираната. Поради това и на основание чл. 140, пар. 2 от
Регламент (ЕС) 2015/2447 е счетено, че митническата стойност не следва да се
определи по метода на договорната стойност по чл. 70 от МКС. Обсъдено е приложението
на вторичните методи по чл. 74, пар. 2 от МКС, които последователно са отхвърлени.
Посочено е, че при методите по чл. 74, пар. 2, буква а) и буква б) от МКС се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са продадени
с цел износ с местоназначение в митническата територия на ЕС и изнесени в същия
или приблизително същия момент, както и стоките подлежащи на остойностяване. С
цел изследване на възможностите за прилагане на тези два метода е направена
справка в МИС3А /митническа информационна система/, като са извлечени всички
случаи на деклариране за допускане за свободно обращение на стоки по зададени
критерии държави за изпращане: износ САЩ, чиято митническа стойност е
декларирана на основание чл. 70 от МКС и съответно приета от митническите
органи.
Извършена е проверка за наличие на
„идентични стоки“ по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 4 от 14 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 - стоки, произведени в същата държава, които са
еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики,
качеството и репутацията им, но не е била открита достатъчно изчерпателна
информация за тези показатели и методът по чл. 74, пар. 2, б. а) от МКС е
отхвърлен.
Извършена е проверка за наличието на „сходни
стоки“ по смисъла на чл. 1, пар. 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 - стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че не са
еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни
материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговска марка. Предвид обстоятелството, че внесените употребявани автомобили
са били с различна степен на амортизация, митническият орган е приел, че е
практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики,
което прави невъзможно използването на метода по чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС.
Обсъден
е третият вторичен метод по чл. 74, пар. 2, буква в) от МКС, допускащ
определяне на митническата стойност по стойността, основаваща се на единичната
цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото
сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки
на лица, които не са свързани с продавачите. Прието е, че този метод също е
неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава
на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните
стоки, включително за идентични и сходни стоки, каквито не са установени.
Отхвърлен е и четвъртият метод по чл.
74, пар. 2. буква г) от МКС, при който изчислената стойност се състои от сбора
на: i) разходите или стойността за материалите и за производствените или
другите операции, използвани при производството на внасяните стоки; ii) сума за
печалба и за общи разходи, равна по размер на тази, която обичайно се начислява
при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване,
които са произведени от производители в страната на износа за износ в Съюза; iii)
разходите или стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква
д). Митническият орган е посочил, че и
този метод е неприложим, тъй като липсва база данни за необходимите
разходи и стойността на материалите, разходите за производството, за размер на
обичайната печалба и размер на общи разходи.
По горните съображения митническият
орган е приложил резервния метод по чл. 74, пар. 3 МКС, ползвал е специалните
познания на вещо лице и е възприел
изготвената от него експертна пазарна оценка на внесеното МПС. Съобразно тази
оценка от 16 020 лв. е изчислил нова данъчна основа от 13 350 лв.,
която без транспорт в ЕС възлиза на 13 100 лв. и без мито - на
11 909,09 лв. и тази сума е определена като нова митническа стойност на
стоката. Изчислено е дължимото мито от 1 190,51 лв., от която сума е
приспаднато платеното мито от 701,92 лв. и е определен размер за довнасяне от
488,99 лв. Дължимият ДДС е определен на 2670 лв., като след приспадане на
платения ДДС от 1594,22 лв., разликата за довнасяне е 1075,78 лв. Съответно,
жалбоподателят е задължен да коригира следните елементи от МД: елемент от данни
4/6 „Метод за определяне на стойността“ от 1 на 6; елемент от данни 8/6 „Статистическа
стойност“ и „Митническа стойност“ от 7019,19 лв. на 11 909,09 лв. и
елемент от данни „Задължения“: А00 – 11 909,09 лв., дължим размер от
701,92 лв. на 1 190,91 лв.; В00 – 13 350 лв., дължим размер от 1 594,
22 лв. на 2670 лв. Установено е задължение за плащане на митническо задължение
- 488,99 лв. и ДДС -1075,78 лв. със съответната лихва за забава от датата на
възникване на задължението – 18.05.2020 г. до датата на уведомяването, съгласно
чл. 114, пар. 2 от МКС
Съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствена тежест да
установи, че декларираната от него митническа стойност на внесения автомобил е
действително платената цена, като представи доказателства за плащането й. Процесуалният представител на жалбоподателя
заявява, че П. е заплатил в брой цената на автомобила чрез негов
близък, който е в САЩ. Писмен документ за плащането няма. Представя
застрахователна полица за застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
и злополука № BG/11/120002189215 от 06.08.2020 г., Анекс № 1 към нея от 07.08.2020
г. и Договор за покупко-продажба на МПС от 17.08.2020 г., съгласно който е
продал автомобила за 6700 лв.
Въз основа на изложеното от фактическа
страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването, в законоустановения срок
и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В изпълнение на задължението си по чл.
168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 АПК.
Съгласно чл. 101, § 1 от МКС размерът на дължимите вносни или износни мита се определя
от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че
възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом тези органи
разполагат с необходимата информация. В чл. 29 от МКС е указано, че освен
когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл.
28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице
да е подало предварително заявление. Съгласно чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ
митническите органи издават решения за прилагането на митническите разпоредби.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМ предвижда, че решенията по прилагане на
митническото законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или
от директорите на териториални дирекции. В настоящия случай решението е
издадено от директора на ТД Митница Русе в
кръга на неговата териториална и материална компетентност.
Оспореното решение е в необходимата
писмена форма, има съдържанието, изискуемо от чл. 59, ал. 2 АПК и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съдът не споделя довода на
жалбоподателя за нарушаване на чл. 22, пар. 6 от МКС, съгласно който преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи
му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят
възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е
получил или се счита, че го е получил. След изтичане на този срок заявителят се
уведомява в подходяща форма за решението. Процедурата по чл. 22, пар. 6 от МКС
е регламентирана в чл. 8 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията
от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 /Регламент за изпълнение на МКС/.
Съгласно чл. 8, пар. 1 от Регламента за изпълнение на МКС в съобщението,
упоменато в член 22, параграф 6, първа алинея от Кодекса, се посочват: а)
документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват
като основание за своето решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да
изрази своето становище, считан от датата, на която е получило съобщението или
се счита, че го е получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на
достъп до документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби.
Съдът констатира, че митническият орган
е спазил установената процедура. С Писмо рег. № 32-417399 от 01.12.2022 г.
жалбоподателят е уведомен за образуваното административно производство,
съобщена му е цялата информация, с която органът разполага, предоставена му е
възможност за становище и му е указано правото на достъп до преписката.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че не са му предоставени
документите, на които се основава актът. Изрично му е разяснено, че може да се
запознае с наличните по преписката документи на място в ТД Митница Русе. Поисканите
от него документи не съставляват защитена данъчна и осигурителна информация и митническата
администрация неоснователно е счела, че е необходимо разкриването й от съд. Но
жалбоподателят не е бил лишен от достъп до тях и обективно е могъл лично или
чрез упълномощен представител да се запознае с всички материали по преписката и
по реда на чл. 34, ал. 1 АПК да си направи бележки или извадки. Що се касае до предоставянето
на преписи от документите, издаването на заверени копия от документи се осъществява
след заплащане на съответна такса, определена в Тарифа за таксите, които се
събират от Агенция „Митници“ по чл. 12 от Закона за митниците, приета с ПМС №
85 от 17.04.2003 г.
Съдът не намира да е допуснато и
процесуално нарушение по чл. 35 АПК. Жалбоподателят не сочи конкретни факти,
които да не са били съобразени от митническия орган и които биха обусловили
други фактически или правни изводи. В хода на административното производство са
били събрани всички относими писмени доказателства, които са надлежен източник
на доказателствена информация. Тук е мястото да се отбележи, че неоснователно
жалбоподателят оспорва доказателствената годност на документите от САЩ поради
това, че не били легализирани с удостоверение „Апостил“ по реда на Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове
(Хагската конвенция), страни по която са и РБългария, и САЩ. Съгласно чл. 1,
пар. 3, б. b) от Хагската конвенция тази конвенция не се прилага по отношение на
административни документи, пряко свързани с търговска или митническа операция.
Решението е постановено при правилно
приложение на материалния закон.
Съгласно чл. 70, пар. 1 от МКС базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост. В чл. 70, пар. 2 е посочено, че действително платената или
подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва
да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета
страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са
платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните
стоки.
Съгласно чл. 140, пар. 1 от Регламента
за изпълнение на МКС когато митническите органи имат основателни съмнения дали
декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на
плащане сума, посочена в член 70, параграф 1 от Кодекса, те могат да поискат от
декларатора да предостави допълнителна информация. Съгласно пар. 2 ако
съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на
стоките не може да се определи по реда на член 70, параграф 1 от Кодекса.
В разглеждания случай е налице
основателно съмнение, че декларираната митническа стойност е действителната
такава. Посочената при вноса стойност от 3 500 USD е почти три пъти по-ниска от
стойността, декларирана при износа - 9 399 USD. Представена е инвойс фактура, в
която е отразена дължима сума, но не са посочени срок и начин на плащане.
Жалбоподателят не ангажира допълнителни доказателства, които да изключат породеното
съмнение. Не представя документи във връзка с преддоговорни отношения, от които
да се установи кои са договарящите страни, как е постигнато съгласието по
предмета на сделката, как е формирана цената и какви са условията на плащане. Не
представя и доказателства за извършено плащане. Голословна и недоказана е тезата му,
че от негово име трето неизвестно лице е платило цената в брой, за което не е
съставен документ. Изпълнението на задължението за плащане на цена в твърдяния
размер се установява с писмени доказателства, още повече, че доставчикът е търговско
дружество. Фактът, че жалбоподателят е препродал автомобила на цена, която е
по-ниска от декларираната при вноса, не е аргумент, че последната е реално
платената.
С оглед на горното правилно и в
съответствие с чл. 140, пар. 2 от Регламента за изпълнение на МКС митническият
орган е преценил, че стойността на автомобила не може да се определи по реда на
чл. 70, пар. 1 от МКС и е пристъпил към изследване на вторичните методи по чл.
74 от МКС.
Съгласно чл. 74, пар. 1 от МКС когато
митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70, тя се
определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Редът на прилагане на букви в) и г) от
параграф 2 се обръща, ако деклараторът поиска това.
Съгласно чл. 74, пар. 2 от МКС митническата
стойност, определена в резултат на прилагането на параграф 1, е: а) договорната
стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; б) договорната
стойност на сходни стоки, продадени с цел износ с местоназначение в
митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приблизително в
същия момент, както и стоките, подлежащи на остойностяване; в) стойността,
основаваща се на единичната цена, по която се продава на митническата територия
на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени
идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите; или г)
изчислената стойност, която се състои от сбора на: i) разходите или стойността
за материалите и за производствените или другите операции, използвани при
производството на внасяните стоки; ii) сума за печалба и за общи разходи, равна
по размер на тази, която обичайно се начислява при продажбите на стоки от същия
клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от
производители в страната на износа за износ в Съюза; iii) разходите или
стойността на елементите, посочени в член 71, параграф 1, буква д).
В чл. 1, пар. 2 от Регламента за
изпълнение на МКС са дефинирани понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ в
рамките на определяне на митническата стойност, както следва: т. 4) „идентични
стоки“ означава стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във
всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките,
които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като
идентични; и т. 14) „сходни стоки“ означава стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение;
сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на
стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
В чл. 142, пар. 1 от Регламента за
изпълнение на МКС е посочено, че при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се
използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в
продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като
стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава
продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната
стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище
или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да
се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Митническата администрация е извършила
справка в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи /МИС3А/
за наличие на случаи на деклариране за допускане за свободно обращение на стоки,
износ от САЩ, чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от
МКС и е приета от митническите органи. При справката не са били открити записи
за идентични или сходни стоки. Съдът приема за доказано, че не са констатирани
съвпадения по зададените критерии за търсене, тъй като се касае до отрицателен
факт и освен това е логично да не може да бъде установен друг автомобил с
еднакви или подобни технически характеристики и амортизация, който да е бил
изнесен в същия период и да е претърпял същите щети като процесния. Съдът взима
предвид, че именно повредите обуславят определяне на специфична и индивидуална
стойност, а на митническия орган не са представени доказателства за вида им.
Поради това правилно са отхвърлени
вторичните методи по чл. 74, пар. 2, б. а)
и б. б) от МКС. Неприложими са и методът на единичната цена
по чл. 74, пар. 2, б. в) от МКС и методът на изчислената стойност
по б. г) от МКС поради липсата на съответните бази данни,
както е посочено в решението.
Съгласно чл. 74, пар. 3 от МКС когато митническата
стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа
на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват
разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно
от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение
за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и
търговията; в) настоящата глава.
За установяване на действителната
стойност на внесената стока са ползвани специалните знания на лицензиран
оценител – вещо лице, което е отчело конкретните данни за автомобила и
съобразно тях е определило пазарна стойност в размер на 16 020 лв. Увеличената
стойност е основание за определяне на нова митническа стойност от
11 909,09 лв. и допълнителни задължения за мито в размер на 488,99 лв. и ДДС в размер на 1 075,78 лв., както подробно е
посочено по-горе. Съгласно чл. 114, пар. 1 от МКС върху размера на
неизплатените вносни или износни мита се начислява лихва за забава, считано от
датата на изтичане на определения срок до датата на плащане. Съгласно чл. 114,
пар. 2 от МКС когато митническото задължение е възникнало въз основа на членове
79 или 82, или когато уведомлението за митническото задължение произтича от
последващ контрол, лихвата за забава се начислява върху и над размера на
вносните или износните мита, считано от датата на възникване на митническото
задължение до датата на уведомяването. При правилно приложение на посочените
разпоредби митническият орган е разпоредил и начисляване на лихви за забава.
Неоснователно жалбоподателят се позовава
на съдебната практика, изразена в Решение № 5024 от 11.05.2023 г. на ВАС по
адм. д. № 8763/2022 г., I о., Решение № 868 от 26.01.2023 г. на ВАС по адм. д.
№ 4770/2022 г., I о. и Решение № 774 от 24.01.2023 г. на ВАС по адм. д. №
5937/2022 г., I о. Посочените актове са постановени при различни факти,
свързани с отсъствието на надлежни доказателства, обосноваващи основателно
съмнение относно декларираната митническа стойност. А в разглеждания случай е
налице официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – ЕЕI, съставен от длъжностни лица в кръга на службата
им, в установената форма и в обхвата на действие на Спогодбата между
правителството на РБългария и правителството на САЩ за взаимната помощ между
техните митнически администрации (утвърдена с РМС
№ 754 от 15.11.2002 г., издадена от Министерството на финансите, обн., ДВ, бр.
45 от 27.05.2004 г., в сила от 1.04.2004 г.).
Този документ - ЕЕI не е оспорен и
има материалната доказателствена сила да удостовери декларираната при износа
митническа стойност. Докато представената от жалбоподателя инвойс фактура е
частен документ, без достоверна дата и без обичайните реквизити за срок и начин
на плащане, която при липсата на доказателства за плащане по нея е негодна да
удостовери действително платената цена.
Оспореното решение изпълнява и
предвидената в закона цел – да не се допуска използването на нереални
митнически стойности.
По изложените съображения
съдът счита, че не са налице отменителни
основания, решението е законосъобразно постановено и жалбата срещу него следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Претенцията за разноски за преводаческа услуга в размер на
42,53 лв. е основателна, тъй като ответникът е заплатил извършването на превод
от английски на български език на относими документи /писмо и ЕЕI/.
Предвид горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П. И. П. от гр. Р. против
Решение рег. № 32-31688 от 24.01.2023 г., издадено от директора на ТД Митница
Русе, с което е постановен отказ да се приеме декларираната митническа стойност
за стоката по митническа декларация с MRN 20BG004205007862R9 от 18.05.2020 г.,
определена е нова митническа стойност в размер на 11 909,09 лв., разпоредено е
да се коригират елементи от данни от митническата декларация и длъжникът е
задължен да заплати мито в размер на 488,99 лв. и ДДС в размер на 1 075,78 лв.,
както и лихви за забава.
ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на ТД Митница Русе за
разноски по делото сумата 142,53 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.