Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.02.2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІI „В“ въззивен състав, в закрито
заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от младши съдия Илиева ч.гр.дело № 1983 по описа за 2020
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 00897
от 15.01.2020 г., подадена от длъжника З. „Б.И.“ АД, срещу постановление за
приети по делото разноски от 06.01.2020 г. по изпълнително дело № 20197900402296 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790
на КЧСИ. В жалбата се съдържат оплаквания, че адвокатското възнаграждение на
взискателя е прекомерно с оглед действително извършените действия. Жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намалено до минималния размер
по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (НМРАВ) по чл. 10 във вр. с чл. 7, ал. 2, евентуално до
минималния размер по Наредбата за образуване и водене на изпълнително дело.
Претендира разноски. Не представя списък.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е
постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело – Н.А.А.чрез
процесуалния ѝ представител адв. О.М.в което излага становище, че жалбата
е неоснователна, като моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Не представя списък.
Частен съдебен изпълнител Р.М. е
дала обяснения във връзка с извършените изпълнителни действия, като счита, че
жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите,
изложени в жалбата и възражението, и се запозна с доказателствата по делото,
както и с обясненията на частния съдебен изпълнител, прие следното:
Изпълнително дело № 20197900402296
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, е образувано по молба от 12.12.2019 г. на взискателя
Н.А.А.чрез процесуалния ѝ представител адв. О.М.срещу З. „Б.И.“ АД, което
дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 7127 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, по изпълнителен лист от 06.12.2019 г., издаден по гр.
дело № 39735/2018 г. на СРС, II ГО, 144-ти състав.
Към молбата е представен договор
за правна защита и съдействие от 12.12.2019 г., в който е уговорено адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 1000,00 лв., заплатено в брой,
съгласно отбелязването в договора, който служи и за разписка.
В молбата процесуалният
представител на взискателите е възложил на ЧСИ, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да
набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението.
В молбата е направено и искане за
налагане на запор върху всички банкови сметки на длъжника.
На 12.12.2019 г. частният съдебен
изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, в която е
описан актуалният размер на дълга, ведно с дължимото адвокатско възнаграждение
в изпълнителното производство в размер на 1000 лв. и 1216,72 лв. – такси и
разноски по ТТР към ЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 17.12.2019 г.,
който е възразил в срок единствено срещу претендираното адвокатско
възнаграждение.
С постановление за приети по
делото разноски от 06.01.2020 г. частният съдебен изпълнител е оставил без
уважение възражението срещу адвокатското възнаграждение и е постановил отказ да
намали същото. Съобщението е връчено на длъжника на 08.01.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Според чл. 436, ал. 1
от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на
изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е
присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи
- от деня на съобщението. Жалбата е подадена на 15.01.2020 г., поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните
съображения:
Според чл. 79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното
дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след
започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.
По своето естество отговорността
на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е
ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен
характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в
това, че неизпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина
за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от
взискателя в същото разноски. Тези разноски обаче трябва да са били: 1/ във
връзка с изпълнението и 2/ да са били необходими за принудителното реализиране
на вземането. Затова длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието
извършване не е било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за
тези разноски, които са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които
са останали нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други
способи.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а е заявена
претенция за присъждане на 1000 лв.
При съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, действително
извършените от процесуалния представител на взискателите действия, които се
изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на
изпълнителен способ – запор на всички банкови сметки на застрахователя. Този способ
обаче не е довел до удовлетворяване на вземането, тъй като видно от извлечение
от банкова сметка ***. 14 от делото длъжникът е превел по сметка на ЧСИ цялата
дължима сума по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение и предвид обстоятелството,
че с молбата на ЧСИ е възложено да определя изпълнителния способ (чл. 18 ЗЧСИ),
съдът приема, че определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител
в размер на 1000 лева е прекомерно и следва да бъде намалено до 200 лева,
представляващи минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето
защо с оглед фактическата и правна сложност на делото взискателят има право
само на адвокатско възнаграждение за образуване на делото, но не и за неговото
водене по чл. 10, т. 2 от НМРАВ.
Предвид горното, въззивният съд
намира, че жалбата срещу постановлението за разноските, представляващи
адвокатско възнаграждение на взискателя, е основателна, а обжалваният акт следва
да бъде отменен, като адвокатското възнаграждение на взискателя се намали от
1000 лева на 200 лева.
Заявената претенция за присъждане
на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно, тъй като освен че по
делото не са представени доказателства, че дружеството е направило такива,
независимо че жалбата е частично уважена в настоящия случай взискателят не може
да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие
на съдебния изпълнител. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу
която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно
предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на
съдебен изпълнител като взискателят не е дал повод за съдебното производство със
свое поведение или действие, а отговорността на съдебния изпълнител за вреди може
да бъде реализирана по реда на чл. 441 от ГПК при наличие на предпоставките за
това.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление
за приети по делото разноски от 06.01.2020 г. по изпълнително дело № 20197900402296
на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя З. „Б.И.“ АД за намаляване размера на адвокатското възнаграждение
на взискателя Н.А.А.по посоченото изпълнително дело, и вместо него постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК размера на адвокатското възнаграждение на взискателя Н.А.А.по
изпълнително дело № 20197900402296 на ЧСИ Р.М., с рег. № 790 на КЧСИ, дължимо
от З. „Б.И.“ АД, от 1000,00 лева на 200,00
лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.