Р
Е Ш Е
Н И Е № 260061
гр.
Хасково, 01.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание, на двадесет и седми април, през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател
: Милена Петева
Членове : Филип Филипов
Капка Вражилова
при участието на секретаря Димитрийка
Христова и прокурора Валентина Радева - Ранчева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Вражилова ВНОХД № 131 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С Присъда №260002/15.01.2021г. на
РС-Свиленград, постановена по НОХД№ 646/2020г. по описа на съда при условията
на Глава 27 от НПК, подсъдимата Л.П.Б. ЕГН **********, била призната за виновна
в това, че през периода 25.06.2018г.- 10.07.2018г. в гр.С., обл.Х., в условията на продължавано престъпление – на три пъти, с цел да набави
за себе си имотна облага, възбудила и поддържала заблуждение у Р. Д. Г. от гр. С., че като брокер на
недвижими имоти ще ѝ съдейства за сключване на сделки за закупуване на
земеделски земи в землищата на:
-село Д. М., общ.С. поземлени имоти: с №*****.**.**, с площ 2000 дка в местност „Д. Б.“; с №*****.**.*, с площ 4000
дка в местност „Д.“; с №*****.***.**, с площ 6000 дка в местност „М.“ и с № *****.***.**, с площ
2000 дка в местност „К. p.“, в резултат на което на
27.06.2018г., в гр.С., причинила на Р. Д. Г. от гр.С. имотна вреда в размер на 1000 лева,
-село М., общ.С. поземлени имоти: с
№*****.**.**, с площ
2900 дка в местност „Г.“; с №*****.**.***, с площ 4200 дка в местност „К.“; с №*****.**.***, с площ
3000 дка в местност „К. В.“; с №*****.**.***, с площ 2900 дка в местност „Б.“; с №*****.**.*, с площ 10 000
дка в местност „К. Т.“; с №*****.**.**, с площ 4000
дка в местност „Т.“; с №*****.**.* с площ 3000 дка в местност „Д.“; с №*****.**.**, с площ
3000 дка в местност „А.“; с №*****.**.**, с площ 2000 дка в местност „А.“; с №*****.**.**, с площ 0,500
дка в местност „П.“ и с №*****.***.**, с площ 10
000 дка в местност „М. Г.“; в резултат на което на
27.06.2018г., в гр.С., причинила на Р. Д. Г. от гр.С. имотна вреда в размер на 2 000 лева,
-село Р. М., общ.С. поземлени имоти: с №*****.***.**, с площ 3676
дка в местност „Я. Д.“; №*****.**.**, с площ 3001 дка в местност „К.“; с №*****.**.**, с площ 3998 дка в местност „Д. О.“; с №*****.***.**, с площ 0,953 дка в местност „Н. Л.“; с №*****.**.*, с площ 12 999 дка в местност „Г.“; с №*****.**.* с площ 3070 дка в местност „К. Б.“; с №*****.**.*, с площ 7002 дка в местност „Д. Д.“; с №*****.**.*, с площ 1610 дка в местност „Д. С.“; с №*****.**.**, с площ 9002 дка в местност „Р. М.“; с №*****.**.*, с площ 4568 дка в местност в
местност „Г.“; с №*****.**.**, с площ 4517 дка в местност „Д. Д.“ и с №*****.**.**, с площ 12,05 дка в местност „Н. М.“, в резултат на което на 29.06.2018г., в гр.С., причинила
на Р. Д. Г. от гр.С. имотна
вреда, в размер на 6000 лева,
- село Р. М., общ. С. поземлени имоти: с №*****.**.**, с площ 21 000 дка в
местност „К.“, в
резултат на което на 02.07.2018г., в гр.С., причинила на Р. Д. Г. от гр.С. имотна
вреда, в размер на 4 220 лева или общо имотна
вреда в размер на 13 220 (тринадесет
хиляди двеста и двадесет) лева, поради което и на основание чл.209 ал.1 вр. с чл.26
ал.1 вр. чл.54 ал.1, вр. чл.39 ал.1 от НК била осъдена на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6
месеца, което на основание чл.58а ал.1 от НК било намалено с една трета, на 2
години и 4 месеца “Лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „общ” режим.
Недоволен от така постановената присъда останал служебният защитник на
подсъдимата- адв.Т.К.-***, която я обжалва в законоустановения срок пред Окръжен
съд- Хасково с оплаквания за нарушение на материалния закон, изразяващи се в
явна несправедливост на наложеното наказание. С въззивната жалба се прави
твърдение, че първоинстанционният съд не е определил правилно наказанието и в
съответствие с целите на чл.36 НК. Счита се, че същото не е индивидуализирано
според степента на обществената опасност на деянието и дееца, като не е
отчетено и чистото съдебно минало на подсъдимата като смекчаващо вината
обстоятелство Иска се изменение на първоинстанционната присъда и намаляване
размера на определеното от РС-Свиленград наказание „Лишаване от свобода“.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция служебният защитник на
подсъдимата поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Пледира за
намаляване размера на наложеното наказание при съобразяване с чистото съдебно
минало на подсъдимата към инкриминирания период.
Подсъдимата участва във въззивното
производство чрез видеоконферентна връзка със Затвора- гр.Сливен. Поддържа
жалбата на своя защитник. От своя страна също моли да бъде намалено
определеното й от първата инстанция наказание. Като допълнителен аргумент за
това изтъква здравословното си състояние и предстоящото й оперативно лечение.
Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково намира жалбата за
неоснователна, наложеното от първоинстанционния съд накзание- за правилно
определено с оглед обстоятелството, че се касае за продължавано престъпление,
извършено преди влизането в сила на друга присъда на РС-Свиленград, както и
предвид наличието на други наказателни производства в страната, водени срещу
подсъдимата.
Хасковският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата в предмета и пределите на въззивната проверка по
чл.313 и чл.314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок от
лице сред изброените в чл.318 от НПК, поради което е
процесуално допустима. Същата обаче не следва да се разглежда по същество, тъй
като от състава на районния съд при разглеждане на делото са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат отстранени от
настоящата инстанция.
Производството по делото е протекло в
хипотезата на съкратено съдебно следствие по смисъла на чл.371, т.2 и сл. от НПК, като подсъдимата е
направила признание на фактите и обстоятелствата, отразени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и е изразила съгласие да не се събират доказателства
за тези факти.
За да постанови съдебния си акт
първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Св. Х.
Г., регистриран като земеделски производител, бил
активно подпомаган в дейността си от своята съпруга- св.Р. Г. Двамата се занимавали с изкупуване и
обработка на земеделски земи в землищата на различни села от община С.
Подс.Л.Б. била регистрирана като ЕТ„****- Л.Б.“*** с основна икономическа дейност „извършване на
посредническа дейност по операции с недвижими имоти“.
На 25.06.2018г. подс.Б.
позвънила от своя телефонен номер 0***/ ******
на св.Г., на когото се представила се като „брокер на
недвижими имоти“, и му предложила да закупи земеделска земя в землището на село
Д. м. Св.Г. предоставил на подсъдимата абонатния номер на
съпругата си, за да обсъди офертата с нея. По този начин подс.Б. се свързала
със св.Г.
, на която се представила по същия начин. Предложила й по номера
на идентификатори четири имота в землището на село Д. М. за сумата от 1900 лева. Още същата вечер подс.Б. отново потърсила
по телефона св.Г. Последната й обяснила, че не проявява интерес към
предложените й имоти, тъй като след проверка установила, че от тях само единият
бил обработваем. В хода на разговора св.Г. споделила на подсъдимата, че освен в землището
на село Д.
М., двамата със съпруга й обработват земи и в
землищата на селата Р. М., Р. Г. и М. В тази връзка още на следващия ден,
подсъдимата отново се свързала с нея, с предложение закупуване за земеделски
земи в землището на село М., като предоставила и конкретни идентификатори на имотите. Този
път сем.Г. решили да се възползват от предложението, тъй
като имотите били подходящи за обработване. Още същата вечер, св.Г. позвънила на подс.Б., като ѝ съобщила, че
е съгласна да закупи предложените й земи. Подс.Б. от своя страна поискала
капаро в размер на 1000 лева за имотите в землището на село Д.
М. и 2000 лева за тези в землището на село М., за да бъдат изготвени необходимите документи
за покупко-продажбата. Поискала парите да й бъдат изпратени чрез „И.“ срещу издадена от нейна страна нотариално
заверена запис на заповед за сумата. На 27.06.2018г. св.Й. Я., изпратила по указание на св.Р. Г., чрез каса на „И.“ в магазин „Б.“ в гр.С., сумата от 3000 лева на подс.Л.Б.. За извършения паричен превод
била издадена Разписка №01000*********/27.06.2018г.. На 29.06.2018г. св. Г. получила чрез куриерската фирма „Е.
Е.“ подписана от подс.Б. и нотариално заверена
запис на заповед за посочената сума с падеж 10.07.2018г..
Въпреки, че не била изпълнила поетия ангажимент да посредничи и да
прехвърли собствеността на имотите в землищата на селата Д.
М. и М., на 28.06.2018г. подс.Б. отново се свързала със св.Г. и ѝ предложила други земеделски имоти,
този път в землището на Р. М., за които поискала капаро в размер на 6000
лева. На 29.06.2018г., този път лично, св. Г. изпратила на подсъдимата сумата от 6000 лева
чрез каса на „И.“
в магазин „Б.“ в гр.С. Преводът бил извършен на два пъти по
3000 лева, за което били издадени Разписка №01000*********/29.06.2018г. и Разписка №01000*********/29.06.2018г..
През следващите няколко дни подсъдимата продължила да предлага на
св. Г. и други имоти за изкупуване, един от които бил
в землището на с. Р. М., в местността „К.“ с идентификатор №*****.**.**. За него св.Г. превела на 02.07.2018г. чрез каса на „И.“ в магазин „Б.“ в гр.С. на подс.Б. капаро в размер на 4220 лева, за
което й била издадена Разписка №01000*********/02.07.2018г.. За паричните преводи от 29.06.2018г. и 02.07.2018г.
св. Г. получила отново чрез куриерска фирма „Е.
Е.“ записи на заповед, издадени от подсъдимата с
падеж 10.07.2018 год., както и устно уверение, че до дни ще финализират
сделките за всички имоти и ще прехвърлят собствеността им на св.Г.
След около седмица св.Г. започнала да търси по телефона подсъдимата, за да уговорят
изповядването на нотариалните сделки. Подсъдимата оправдавала забавянето си със
здравословни проблеми и приемането й в болница в гр.С. В продължение на два
месеца, подсъдимата уверявала пострадалата, че покупко-продажбите ще бъдат
осъществени, въпреки желанието на последната да й бъде върнато платеното капаро
в общ размер на 13 220 лева, но това така и не се случило.
Обвинението, по което подсъдимата е била
призната за виновна с обжалваната присъда, буквално възпроизведено по-горе,
съпоставено със съдържанието на обвинителния акт на Районна прокуратура-
Свиленград, не оставят място за съмнение, че са напълно идентични както по
отношение на инкриминираните факти, така и в дадената им правна оценка (правна
квалификация).
Съдебното следствие пред
първоинстанционния съд е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие-
Глава XXVII от НПК- чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимата е
признала изцяло фактите описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласила да не се събрат доказателства за тези факти. В мотивите съдът е
приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се
позовава на признанието на подсъдимата и на доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които го подкрепят.
Обстоятелството, че подсъдимата е
признала всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти, не освобождава
съда от задължението в мотивите да посочи кои обстоятелства счита за установени
по безспорен и категоричен начин, въз основа на кои доказателства и след това
да изложи правните си съображения дали повдигнатото на подсъдимата обвинение е
доказано по несъмнен и категоричен начин. Вярно е, че изискване към мотивите,
съгласно разпоредбата на чл. 373, ал.4 от НПК, е съдът да приеме за
установени признатите и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
обстоятелства, но следва задължително да се обсъди от кои доказателства,
събрани в хода на досъдебното производство, се подкрепя самопризнанието.
Декларативното им изброяване, без да се извърши анализ на действителното им
съдържание, противоречи на принципа, че осъдителната присъда не може да почива
само на самопризнанието на подсъдимия и на този, визиран в разпоредбата на чл.14 от НПК. В случая
първоинстанционният съд е направил анализ в тази насока, но е достигнал до
погрешен извод, а именно, че направеното от подсъдимата самопризнание се
подкрепя от събрания доказателствен материал, поради следното:
Според т.4 от ТР
№1/06.04.2009г., постановено по т.д.№1/2008г. на ВКС, ОСНК, прокламираният в
чл.31, ал.2 от Конституцията на Република
България принцип, възпроизведен и в чл.116, ал.1 НПК, за
недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено
самопризнание, обосновава прилагането на чл.371, т.2 НПК и провеждането на съкратено съдебно
следствие във визираната хипотеза само при налични, надлежно събрани в хода на
досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти. Тези
доказателства заедно със самопризнанието трябва да са достатъчни да потвърдят
по несъмнен начин фактическите твърдения на прокурора, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съответно- при постановяване на осъдителна присъда да
удовлетворяват критерия по чл.303 НПК. Необходимо и
достатъчно условие за приложението на диференцираната процедура по чл.371, т.2 НПК
е надлежно приобщените и проверените гласни, писмени и веществени доказателства
убедително да потвърждават признатите от подсъдимия факти. Незначителните
противоречия в доказателствените материали не представляват процесуална пречка
за прилагане на процедурата. Предявените от законодателя изисквания по чл.372,
ал.4 НПК
са изпълнени и при установени несъответствия в определена категория
доказателствени средства, но при налични други доказателствени източници,
достатъчни за категоричното и безусловно обосноваване на направеното
самопризнание. При констатирани обаче съществени противоречия в
доказателствата, създаващи сериозни съмнения относно съставомерните признаци на
инкриминираното деяние и неговото авторство, предопределящи постановяване на
присъда, основана на предположения, първостепенният съд е длъжен да разгледа
делото по общия ред като се позове на
предписанията на чл. чл.13, 14 и 107
НПК.
В случая, в рамките на досъдебното производство, на първо място не
е било сторено необходимото за установяване собствениците на посочените в
обвинението по идентификатори недвижими имоти. Последното е следвало да бъде
направено с цел събиране на доказателства относно възможността на подсъдимата
да изпълни обещаното съдействие на пострадалата по покупко-продажба на имотите.
Доколкото за осъществяване на измамата е необходимо извършителят да действа с
пряк умисъл и користна цел, следва по делото да бъде установено по несъмнен
начин от доказателствата, че деецът съзнава, че вследствие на неговото
въздействие върху измамения, у последния ще възникнат неправилни представи, в
резултат на което измаменото физическо лице ще извърши акт на имуществено
разпореждане. Именно по този начин се извършва разграничението на измамата от
неизпълнението на договора в гражданския оборот. В практиката си ВКС
неколкократно се е произнасял, че разграничителният критерий между тях е
липсата на изначално намерение у извършителя на измамата да изпълнява поетото
задължение, използвайки договорни отношения, без намерение да се задължи по
тях. В тези случаи деецът нито има намерение, нито има реална възможност да се
задължи по договорното отношение, а то е само средство за въвеждане на
пострадалия в заблуждение, за да извърши той съответното имуществено
разпореждане. От изложеното следва, че в рамките на ДП е било необходимо да
бъдат събрани доказателства за това какво е било намерението на дееца и имал ли
е той поначало възможност да изпълни поетите задължения. Именно в тази насока е
следвало да бъдат проведени разпити в качеството на свидетели на собствениците
на процесните имоти, от показанията на които да се установи дали подсъдимата е
провеждала разговори с тях за осъществяване на посредничество за продажбата им
и дали е била упълномощена от тях за това. Последното е в още по-голяма степен
необходимо предвид наличието на издадени от подсъдимата записи на заповед в
полза на пострадалата, които несъмнено задължават същата до размера на
падежираните в тях суми, съответстващ на този в обвинението. Доколкото
доказателства в тази насока не са били събрани в рамките на досъдебното
производство, това е било задължение на съда, пред който е разгледано делото.
Безкритичното приемане от негова страна, че са били събрани доказателства за
осъществяването на престъплението от обективна и субективна страна при
очевидната липса на такива, в хипотезата на провеждане на съкратено съдебно следствие
по Гл.27, води до съществено нарушение на процесуалните правила.
Горното се отнася в пълна степен и за прибързания извод, който е
направил съда, за наличие на доказателства по отношение авторството на
извършеното престъпление. Обстоятелството, че пострадалата е контактувала с
подсъдимата единствено по телефона, е налагало извършването на разпит в
качеството на свидетел на лицето И. Б. В., установено като собственик на абонатния
телефонен номер, от които са провеждани разговорите с пострадалата. Последното
не е било сторено. Разследването е било извършено повърхностно и без полагане
на необходимите усилия за разкриване на обективната истина. В хода на
досъдебното производство са били извършени разпити на св.Р. Г. и св.Х.
Г., като права на пострадал по смисъла на НПК са
били разяснени само на първата. Не са били положени и минимални процесуални
усилия от страна на разследващите органи да бъде установено, чия собственост са
паричните средства, предмет на престъплението, за което е повдигнато обвинение.
Това е било наложително предвид обстоятелството, че посочените свидетели са
съпрузи и двамата съвместно се занимават с изкупуване и обработване на
земеделски земи. Провеждането на разговори само между подсъдимата и св.Г. и извършените парични преводи от името на
последната, не изключват възможността имотната вреда да е настъпила и за
двамата съпрузи, доколкото не са събрани доказателства паричните средства да са
били изключителна собственост на св.Г.
Теоретично напълно възможна е хипотеза, при която в заблуждение да е
било въведено и поддържано едно лице, а имотната вреда да е настъпила за него
и/или друго лице. Измамата е резултатно престъпление- вследствие на
въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане,
което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното
положение на нещата и по този начин претърпява имотна вреда. Престъплението
бива довършено с неоснователното излизане на имуществото от патримониума на
пострадалия или на друго лице, с чието имущество се разпорежда измаменият.
Престъпният резултат на измамата се състои в имотната вреда, като тя може да
бъде причинена както на заблуденото лице, така и на друго лице, като в този
случай заблуденото лице и пострадалият могат да не съвпадат. В случая не са били събрани необходимите
доказателства за това от чий патримониум са излезли паричните средства, предмет
на престъплението, и разследващите органи не са положили усилия да установят
това обстоятелство чрез събирането на доказателства за осъществяването на този
обективен признак от състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
Отделно
от горното, макар и да не е самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
съдебен акт, е нужно да се отбележи, че в разпоредителното заседание на първата
инстанция, било проведено на 17.12.2020г. в отсъствието на редовно призованата
за него Р. Д. Г.- пострадала, е било допуснато нарушение на
процесуалните правила, като това обстоятелство не е било надлежно удостоверено
в протокола от проведеното открито съдебно заседание.
Констатираните процесуални
нарушения са от категорията на съществените, тъй като са довели до ограничаване
процесуалните права на подсъдимата и останалите страни в процеса и
представляват основание по чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3,
т.1 от НПК,
което е пречка за осъществяване на въззивна проверка върху атакувания съдебен
акт. Те по естеството си са отстраними, но не и от въззивната инстанция, а само
чрез провеждане на ново производство пред районния съд, което от своя страна
налага отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на съда, без да се обсъждат изложените възражения в жалбата.
Така мотивиран, на основание чл.335, ал.2 вр.
чл.334, т.1 от НПК,
настоящият въззивен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Присъда №260002/15.01.2021г.
на РС-Свиленград, постановена по НОХД№ 646/2020г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
на Районен съд-Свиленград от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.