Р Е Ш Е Н И Е
№ ................../19.01.2024г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Красимира
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2456 по описа на съда
за 2021 год., съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
В.М.К. срещу „Х.А.Б.“ ЕООД, ЕИК********/с
предишно наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД/, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 154 794,61 лв., във връзка с образувано изпълнително дело №
20158410403713 по описа на ЧСИ Н. М.и изпълнително дело № 20207110400307 по
описа на ЧСИ Д.П.-Я., поради погасяване на вземанията по давност, съгласно
изменение на иска по реда на чл.228 ал.3 от ГПК, според което иска срещу новоконституирания ответник „Х.А.Б.“ ЕООД се счита предявен
от 11.05.2021г., а не от датата на подаване на исковата молба – 15.06.2020г.
В исковата молба
се твърди, че срещу ищеца, в качеството на длъжник, са образувани две дела по
подадени заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. На
18.06.2010г. е образувано ч.гр.д.№ 9012/2010г. по описа на РС – Варна, по което
са издадени Заповед от 16.07.2010г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист за главница в размер на 23 974,03 евро, след което е
образувано изп.дело № 1028/2010г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я.,
което с влязло в сила на 15.05.2020г. постановление е прекратено, поради
липсата на изпълнителни действия от страна на взискателя
за период от две години. По молба на ответника при същия съдебен изпълнител е
образувано ново изп.дело № 307/2020г. с основание
същия изпълнителен лист за сумата от 101 690,91лв. Твърди се от ищеца, че
не са налице основания за принудително събиране на сумите по изпълнителния
лист, доколкото вземането по същия е погасено по давност, тъй като длъжникът е
пропуснал срока за подаване на възражение, поради което заповедта, въз основа
на която е издаден изпълнителния лист, е влязла в сила на 18.06.2010г. Поддържа
се, че давността по отношение на вземанията по изпълнителния лист се счита за
прекъсната от датата на издаване на същия – 18.06.2010г., като от тази дата
започва да тече нова погасителна давност, която към датата на депозиране на
исковата молба е изтекла, а новообразуваното изпълнително дело не прекъсва
давността, тъй като вземането по изпълнителния лист вече е било погасено по
давност.
На 06.08.2013г.
е образувано ч.гр.д.№ 11605/2013г. по описа на РС – Варна, по което са издадени
Заповед от 06.08.2013г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
от 06.02.2015г. за главница в размер на 17 351,40 евро, въз основа на
който е образувано изп.дело № 3713/2015г. по описа на
ЧСИ Н. М.. Поддържа се, че ищецът не дължи сумите по посоченото изпълнително
дело, поради погасяване на вземането по давност. Доколкото ищецът е пропуснал
срока за подаване на възражение за недължимост на
вземането, заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителния
лист, е влязла в сила на 06.08.2013г., като от тази дата е започнал да тече нов
петгодишен давностен период за вземанията за главница
по издадените записи на заповед и тригодишен срок по отношение на вземанията за
обезщетение за забавено плащане на главницата.
Твърди се, че първоначално
кредиторът е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която е направил
искания за предприемане на действия по принудително изпълнение, след което са
извършвани справки за имуществото на длъжника, които действия не са прекъснали
давността, в т.ч. изпращането на Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/. Поддържа
се, че в период от две години след датата, на която е депозирана молбата за
образуване на изпълнителното производство, не са предприемани изпълнителни
действия нито по искане на взискателя, нито от
съдебния изпълнител, поради което изпълнителното производство е прекратено по
силата на закона, като всички действия, извършени след това, не могат да
породят правен ефект и не са прекъснали погасителната давност.
Излага се, че от
датата, на която е подадена молбата за образуване на изпълнителното дело –
27.03.2015г., до датата на подаване на исковата молба са изтекли повече от пет
години, поради което и вземанията, за които е издаден изпълнителния лист са
погасени по давност, както следва: за главницата – поради изтичане на давностния срок в периода от образуване на изпълнителното
дело 27.03.2015г. до 27.03.2020г., а за обезщетението за забава – в периода от
27.03.2015г. до 27.03.2018г., като се сочи, че дори да се приеме, че молбата на
взискателя за извършване на определено изпълнително действие
не прекъсва погасителната давност, а само предприемането на изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, давността се счита
прекъсната от датата на издаване на изпълнителния лист.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника /молба с вх.№ 284532/05.05.2022г./, в който се оспорва предявения иск. Възразява
се, че предявения иск относно вземането по издадения изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 11605/2013г. на РС – Варна е недопустим, поради липсата
на правен интерес за ищеца, тъй като образуваното въз основа на него изп.дело № 3713/2015г. по описа на ЧСИ Н. М.е прекратено с
постановление от 23.12.2020г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК още през
2017г., като се поддържа, че наличието или липсата на изпълнителен титул или
средства за извънпроцесуална принуда са ирелевантни както за наличието на правен интерес, така и по
отношение на въпроса за даването на
повод за завеждане на делото. Възразява се, че предявения иск за вземането по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№ 9012/2010г. на РС – Варна, е недопустим
и неоснователен. Излага се, че от приложените изпълнителни дела по описа на ЧСИ
Д.П.-Я., се установява, че в периода от образуването им до момента на подаване
на отговора на исковата молба са изисквани и извършвани множество изпълнителни
действия, всяко от които е годно да прекъсне давността, като искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи.
Съдът,
след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и
в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно е
между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че въз
основа на молба от „Х.А.-А.-А.“ ООД и изпълнителен лист от 18.06.2010г. по ч.гр.д.№
9012/2010г. на РС – Варна, 18 състав, по който „К.“ ЕООД и В.М.К. са осъдени
солидарно да заплатят на кредитора сумата от 23 974,03 евро, произтичащо
от запис на заповед, издаден на 23.07.2008г. с падеж 01.08.2009г. за сумата от
17 351,40 евро и запис на заповед, издаден на 23.07.2008г. с падеж
01.09.2009г. за сумата 6622,63 евро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 17.06.2010г., до окончателното изплащане на
задължението, както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 937,78
лв., е образувано изп.дело № 20107110401028 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег.№ 711
КЧСИ, район на действие ОС – Варна.
По
същото са извършени и са получени справки от регистър БУЛСТАТ, от НАП, от
Служба по вписванията – Варна, от Община Варна, от КАТ при РДВР – Варна. На
13.08.2010г. на ищеца – длъжник по изп.дело, е
изпратена Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, като със съобщение изх.№
17935/11.10.2010г. ищецът е уведомен от ЧСИ, че с негово разпореждане е
наложена възбрана върху негов собствен недвижим имот, находящ
се в с. Солник, община Долни Чифлик, област Варна, като със съобщение от същата
дата длъжникът е уведомен, че ТД на НАП – Варна е присъединен като взискател по изп.дело за сумата
от 32 368,63лв., на основание чл.458 от ГПК.
Изпратено
е запорно съобщение с изх.№ 10179/08.06.2012г. за
налагане на запор върху банковите сметки на длъжниците
в „Б.П.Б.“ АД, по молба на взискателя.
С
Постановление от 12.02.2014г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжниците, открити в „УниКредит
Булбанк“ АД, по постъпила молба от взискателя, като
до банката са изпратени запорни съобщения на
12.02.2014г.
С
молба от 08.02.2016г. взискателят е поискал
налагането на запор върху притежаваните от длъжниците
банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, като на 09.02.2016г. до длъжниците
са изпратени съобщения за налагане на исканите запори, а до банката са
изпратени запорни съобщения.
Подадената
от ищеца молба от 21.03.2016г. до ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е оставена без уважение,
поради това, че последното изпълнително действие е извършено на 09.02.2016г.
По
молба от 02.02.2018г. от взискателя,
съдебният изпълнител е наложил запор върху всички сметки, банкови касетки и
вземания на длъжниците в „Първа инвестиционна банка“
АД, като на 12.02.2018г. до банката са изпратени запорни
съобщения.
С
постановление от 23.03.2020г. е прекратено изп.дело №
20107110401028 по описа на ЧСИ Д.П.-Я.,
рег.№ 711 КЧСИ, район на действие ОС – Варна.
Въз
основа на молба от 15.05.2020г., поправена с молба от 27.05.2020г., подадена от
ответника по настоящото дело, въз основа на същия изпълнителен лист от 18.06.2010г.
по ч.гр.д.№ 9012/2010г. на РС – Варна, 18 състав, е образувано изп.дело № 20207110400307 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег.№
711 КЧСИ, район на действие ОС – Варна, като е разпоредено
изпращането на ПДИ и извършването на пълно проучване на имуществото на длъжниците чрез изпращане на справки до Община гр. Варна
относно постоянен и настоящ адрес и семейно положение, до ТД на НАП относно
регистрирани трудови договори, до БНБ относно регистрирани банкови сметки, до АВп гр. София относно всички вписвания, отбелязвания и
заличавания по партидите.
С
постановление от 04.06.2020г. като взискател по
изпълнителното дело е присъединена ТД НАП, на основание чл.458 от ГПК за сумата
от 18 674лв.
С
жалба от 11.06.2020г. В.М.К. е обжалвал постановлението от 15.05.2020г. за
образуване на изпълнителното дело, като по делото няма данни дали е налице
произнасяне на съда по тази жалба.
Не
се спори между страните, а и от доказателствата по делото се установява, че по ч.гр.дело № 11605/2013г. на РС –
Варна, 22 състав, в полза на „Х.А.-А.-А.“ ООД, ЕИК********,
е издадена Заповед от 06.08.2013г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено
длъжниците „К. 2006“ ЕООД, ЕИК ********и В.М.К. да
заплатят солидарно на кредитора сумата от 17 351,40 евро, представляваща
главница по запис на заповед с дата на издаване 23.07.2008г., място на издаване
– гр. Варна и падеж на 01.08.2010г., ведно със законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.08.2013г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1468,09лв. – разноски по делото,
като няма данни ищецът по настоящото дело да е подал възражение срещу
издадената заповед за изпълнение.
Въз
основа на молба от 27.03.2015г. от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК******** /с предишно
наименование „Х.А.-А.-А.“ ООД/ и въз основа на
издадения изпълнителен лист от 06.02.2015г. по горепосоченото ч.гр.дело № 11605/2013г. на РС –
Варна, 22 състав, на 27.03.2015г. е образувано изп.дело
№ 20158410403713 по описа на ЧСИ Н. М.с
рег.№ 841 КЧСИ, с район на действие СГС, като с молбата за образуване взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни действия
с цел принудително събиране на вземането и на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ е
възложил на съдебния изпълнител извършването на изпълнителни действия, поискал
е да бъде наложен запор на сметките на името на длъжниците
в „Банка ДСК“ ЕАД и в останалите банки със седалище и адрес на управление ***.
С
разпореждането от 27.03.2015г. за образуване на изп.дело
съдебният изпълнител е разпоредил изпращането на искания за справки от Дирекция
МДТ при общината, КАТ, Служба по вписванията, НАП, СГКК, Общинска служба
„Земеделие“, като на ищеца е връчена ПДИ с изх.№ 083954/14.04.2015г.
На
14.04.2015г. са изпратени запорни съобщения до „Банка
ДСК“ ЕАД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, откъдето са се върнали писма с
уведомяване на съдебния изпълнител, че са наложени запори, като на същата дата
са изпратени запорни съобщения и до „Обединена
българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит
Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“
АД, „Централна кооперативна банка“ АД.
С
разпореждане от 03.10.2015г. е насрочен опис на движимите вещи на
длъжника-ищеца по делото, като на същата дата му е изпратена призовка за
принудително изпълнение. Няма данни опис да е извършен.
С
разпореждане от 02.10.2017г. е насрочен опис на движими вещи на ищеца и на
същата дата му е изпратена призовка за принудително изпълнение, като няма данни
опис да е извършен.
С молба вх.№
046560/11.06.2020г. длъжникът В.М.К., чрез пълномощника си, е направил искане
за прекратяване на изпълнителното дело, поради неизвършването на изпълнителни
действия за период по-дълъг от две години.
Видно от
приложеното към изпълнително дело удостоверение от 30.06.2020г., издадено от
ЧСИ Н. М.е, че към същата дата общият размер на задължението по изп.дело възлиза на 64 537,30лв., както следва:
17 351,40 евро – главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 05.08.2013., която към 30.06.2020г. възлиза на 12 231 евро,
1468,09 лв. – присъдени разноски, както и разноски по изп.дело,
в т.ч. таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4349,55лв., юрисконсултско
възнаграждение – 789,36лв., както и др.такси, дължими до този момент в общ
размер на 108лв.
От
представеното с отговора на исковата молба Постановление от 23.12.2020г. на ЧСИ
Н. М., рег.№ 841 КЧСИ, с район на действие СГС, приложено по делото в заверен
от пълномощника на ответника препис, се установява, че със същото е прекратено
изпълнителното производство по изп.дело № 20158410403713/2015г.,
на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като в постановлението е посочено, че
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона през 2017г.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен
иск за недължимост на вземане, поради изтекла
погасителна давност, дори при липсата на висящо изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден съгласно Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, се явява
процесуално допустим, в какъвто смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в определение
№ 513/ 24.11.2016г. по ч.т.д. № 1660/2016г., І т.о., определение № 410/20.09.2018г. на ВКС по ч.гр.д. № 3172/2018г., IV г.о., решение № 60282/19.01.2022г. по гр.д.№ 903/2021г. на ВКС, III г.о. Предвид установената съдебна практика, възраженията на ответника за
недопустимост на предявения иск се явяват неоснователни, доколкото правната сфера на ищеца се
явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора
изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз
основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е
издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи, поради което и независимо от прекратяването на изп.дело № 3713/2015г. по описа на ЧСИ Н. М., безспорен е интереса на ищеца от осуетяване възможността
за иницииране на ново изпълнително производство.
Съгласно
чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а съобразно
разпоредбата
на чл.439
ал.2 от ГПК, предявеният иск може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Нормата има процесуален характер и визираните
предпоставки обуславят допустимостта на производството, в какъвто смисъл е и
определение № 313/25.03.2011г. по ч.т.д. № 157/2011г. на ВКС, II т.о., като
въпрос по същество е рефлектират ли нововъзникналите
факти върху съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на изпълняемото право.
С
оглед характера на предявения иск, а именно отрицателен установителен, с който
се иска съдебно установяване на несъществуването в полза на ответника на
вземане срещу ищеца, предмет на образувано производство за принудително
събиране, което е прекратено, доказателствената тежест се носи от ищеца.
Съгласно
чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок, като съобразно чл.116 б.“в“ от ЗЗД
давността се прекъсва с предприемане на действия на принудително изпълнение.
С
Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по т.д.№ 3/2020г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес
относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС.
Според
приетото в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие, като със същото тълкувателно решение е обявено за
изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на Върховния съд.
Когато
в рамките на образувано дело пред съдебен изпълнител не са предприемани
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява по силата на закона, на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни
факти. В цитираното по-горе тълкувателно решение по т.д.№ 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС е прието, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Всички предприети изпълнителни действия след
прекратяването на производството по изпълнителното дело се обезсилват по право,
с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи,
от извършването на които трети лица са придобили права и редовността на
извършените от трети задължени лица плащания.
При
съобразяване на приетото в посочените по-горе тълкувателни решения, съдът
намира, че предявения от ищеца иск се явява неоснователен, поради следното:
Установи
се по делото, че по молба на ответника и въз основа на изп.лист
от 18.06.2010г. по ч.гр.д.№ 9012/2010г. на РС – Варна, 18 състав, е образувано изп.дело № 20107110401028 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег.№ 711 КЧСИ, с район на действие ОС –
Варна е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, видно от съобщение с
изх.№ 6980/23.03.2020г. Съгласно приетото в ТР № 3/28.03.2023г. по т.д.№
3/2020г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК,
ВКС, а доколкото изп.дело № 20107110401028 е било
образувано още през 2010г., докато същото е било висящо - до прекратяването му с постановление от
23.03.2020г. от ЧСИ Д.П.-Я., давност
не е текла.
От
прекратяване на посоченото изпълнително дело до образуване на новото изп.дело № 20207110400307 при същия ЧСИ са изтекли по-малко
от два месеца, като въз основа на същия изпълнителен
лист и по молба на ответника от 15.05.2020г., е образувано изп.дело
№ 20207110400307 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., рег.№ 711 КЧСИ, район на действие ОС
– Варна, като е разпоредено изпращането на ПДИ,
извършването на пълно проучване на имуществото на длъжниците
чрез изпращане на справки до Община гр. Варна относно постоянен и настоящ адрес
и семейно положение, до ТД на НАП относно регистрирани трудови договори, до БНБ
относно регистрирани банкови сметки, до АВп гр. София
относно всички вписвания, отбелязвания и заличавания по партидите, а с постановление
от 04.06.2020г., като взискател по изпълнителното
дело е присъединена ТД НАП.
Съдът,
като съобрази горното, както и че новото изп.дело №
20207110400307 по описа на ЧСИ Д.П.-Я. е образувано на 15.05.2020г. и до
предявяването на иска – 11.05.2021г., е изтекла по-малко от една година, намира,
че вземането на ответника не е погасено по давност, тъй като към момента на
предявяване на иска не е изтекла изискуемата по закон петгодишна давност за
главницата и тригодишна давност за лихвата – същата не е текла по време на
образуваното преди това изп.дело № 20107110401028,
поради което и вземането по изп.лист от 18.06.2010г.
по ч.гр.д.№ 9012/2010г. на РС – Варна, 18 състав, е дължимо от ищеца.
Установи
се по делото, че по молба на ответника и въз основа на изпълнителен лист от
06.02.2015г. по ч.гр.дело № 11605/2013г.
на РС – Варна, 22 състав, на 27.03.2015г. е образувано изп.дело
№ 20158410403713 по описа на ЧСИ Н. М.с рег.№ 841 КЧСИ, с район на действие
СГС, като с молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал да бъдат предприети изпълнителни
действия с цел принудително събиране на вземането и на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител извършването на изп.действия.
По изпълнителното дело на 14.04.2015г.
са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК“ ЕАД и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, откъдето са се върнали писма с уведомяване на
съдебния изпълнител, че са наложени запори, на същата дата са изпратени запорни съобщения и до „Обединена българска банка“ АД,
„Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“
АД, „Юробанк България“ АД, „Общинска банка“ АД,
„Централна кооперативна банка“ АД, с разпореждания от 03.10.2015г. и от
02.10.2017г. са насрочени описи на движимите вещи на длъжника и са му изпратени
призовки за принудително изпълнение, макар по делото да няма данни описи да са
били извършени.
Като съобрази извършените изпълнителни действия, както и че изпълнителното дело
е прекратено с постановление от 23.12.2020г., на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, а прекратяването му по силата на закона е от 03.10.2019г., когато изтича
двугодишния срок от последното насрочване на опис на движими вещи с
разпореждане на ЧСИ от 02.10.2017г., и откогато започва да тече новата давност,
съдът намира и че вземането по изпълнителния лист от 06.02.2015г. по ч.гр.дело № 11605/2013г. на РС –
Варна, 22 състав, също не е погасено по давност, доколкото искането от кредитора за извършване на изпълнителни
действия е направено своевременно – с молбата за образуване на изпълнителното
дело е възложил на ЧСИ извършването
на изпълнителни действия, на основание чл.18 ал.1 от ЗЧСИ, и до датата на подаване на исковата молба
– 11.05.2021г., не е изтекъл петгодишния срок по чл.110 от ГПК за главницата и
тригодишния срок за лихвите.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.439 от ГПК се явява
неоснователен и следва да се отхвърли, а с оглед изхода на спора и направеното
искане от ответника, ищецът следва да бъде осъден да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 450лв., на
основание чл.78
ал.8 вр.ал.3 от ГПК вр.
чл.25
ал.2 вр. ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.К., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, офис 6 – чрез адв. Л.Д., срещу „Х.А.Б.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 154 794,61 лв., във връзка с образувано изпълнително
дело № 20158410403713 по описа на ЧСИ Н. М.и изпълнително дело № 20207110400307
по описа на ЧСИ Д.П.-Я., поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА В.М.К. ЕГН **********,***, да заплати на
„Х.А.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 450лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78
ал.8 вр.ал.3 от ГПК вр.
чл.25
ал.2 вр. ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от получаването му от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: