Присъда по дело №465/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 16
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 12 юли 2022 г.)
Съдия: Стратимир Гошев Димитров
Дело: 20215600200465
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 август 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. ХАСКОВО, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-Г.
Съдия:СТРАТИМИР Г. Д.
СъдебниМ. Т. М.
заседатели:Д. Г. Т.
М. С. Ж.
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
и прокурора Н. С. Т.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. Д. Наказателно дело от общ
характер № 20215600200465 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия В. Д. Д., род. на ***** в *****, живущ в
*******, *****, ****** гражданин, ****, ****, ****, ***, ЕГН **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2020 год. в с.К. А., общ. С., обл. Х. с
особена жестокост - чрез продължително нанасяне на удари с ръце, крака,
метална патерица, стругована дървена дръжка и други предмети в главата,
тялото и крайниците, с причиняване на черепно-мозъчна и гръдна травми,
чрез счупване на костите на носа, на долната челюст, на дясната ябълчна кост,
двустранно счупване на от II до XII ребра, причиняване на кръвоизливи в
мозъка и кръвонасядания по главата, шията, гърба и двете ръце, умишлено
умъртвил по особено мъчителен начин С. А. Д., б.ж. на ********, ЕГН
1
**********, поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 предл.второ и предл.
трето във вр. чл.115 и във вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ години, което
да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим.
На осн. чл.59 ал.1 от НК ЗАЧИТА времето, през което спрямо подс. В. Д.
Д. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, както и
задържане по реда на ЗМВР,считано от 24.08.2020 год.
На осн. чл.68 ал.1 от НК ПОСТАНОВЯВА подс. В. Д. Д. със снета по-
горе самоличност ДА ИЗТЪРПИ наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 9/девет/ месеца, наложено му със Споразумение
№85/29.05.2020 год. и в сила от същата дата по нохд №248/2020 год. на РС –
Свиленград отделно, изцяло и ефективно преди наложеното му по настоящата
присъда наказание при „СТРОГ“ режим.
На оссн. чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подс. В. Д. Д.
едно общо наказание между наложеното му с Присъда №260002/2.09.2020
год., в сила от 18.09.2020 год. по нохд №192/2020 год. по описа на РС –
Свиленград и наложеното му с настоящата присъда, а именно „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от 6 /шест/ години, което да изтърпи при
първоначален „СТРОГ“ режим.
ОСЪЖДА подс. В. Д. Д. със снета по-горе самоличност да заплати
разноски по делото, както следва: в полза на бюджета на ОД МВР – Хасково -
в размер на 5890.38 лв. и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
ОС- Хасково - в размер на 604.69 лв.
Веществените доказателства- чифт черни кожени обувки, чифт сини
чорапи, чифт плетени чорапи, черно сако, черен панталон,черна риза с надпис
"LC Waikiki", кожен кафяв колан, част от метална тока и сини боксерки – да
се върнат на В. Д. Д..
Веществените доказателства - марлена обтривка с физиологичен разтвор, 5
броя части от метална патерица, 8 броя парчета дъски, дървен стол, 7 броя
парчета струговано дърво, 10 броя клечки за зъби сравнителен материал,
сравнителен материал от поднокътно съдържание, проба за ДНК профил,
косми, тампон с влагалищно съдържание на косми от слабините, косми за
сравнителен анализ и биологичен материал епителнни клетки от устна кухина
-като вещи без стойност да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
2
Присъдата подлежи на протест и въззивно обжалване пред АС- Пловдив в
петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по нохд №465/21 год. на ОС- Хасково:

С обвинителен акт Окръжна прокуратура - Хасково е повдигнала против подсъдимия
В. Д. Д., роден в ******, живущ в ***** обвинение затова, че на 24.08.2020 год. в с.К. А.,
обл.Х. с особена жестокост – чрез продължително нанасяне на удари с ръце, крака, с
метална патерица, стругована дървена дръжка и с други предмети в главата, тялото,
крайниците, с причиняване на черепно-мозъчна и гръдна травми, чрез счупване на костите
на носа, долната челюст , дясната ябълчна кост, двустранно счупване на от второ до
дванайсето ребра, причиняване на кръвоизлив в мозъка и кръвонасядания по главата, шията,
гърба и двете ръце, умишлено умъртвил по особено мъчителен начин С. А. Д., б.ж. на
****** – престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. II и III вр. чл.115 от НК.
Прокурор от ОП- Хасково поддържа обвинението както е внесено, а в обвинителната
си реч намира доказана описаната и поддържана по обвинителния акт фактическа
обстановка и осъществяването от обективна и субективна страна на всички признаци на
престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. II и III вр. чл.115 от НК. По отношение на
наказанието намира, че са налице основания за приложение на чл.55 ал.1 т.1 от НК поради
наличие на изключително смекчаващо обстоятелство – лека степен на умствено
недоразвитие на подсъдимия, което не се отразява на вменяемостта, както и на множество
други смекчаващи такива – добри характеристични данни, тежко семейно положение,
изразяващо се в липса на родителска грижа и подкрепа, на подходяща социална среда, и
въпреки наличието и на отегчаващи такива – предишни осъждания и злоупотреба с алкохол.
Пледира да се наложи лишаване от свобода за срок от 8 години.
Подс.В.Д. заявява, че разбира обвинението, без да взема становище дали се признава
за виновен. Дава подробни обяснения, които потвърждават изцяло изложените по
обвинителния акт факти и обстоятелства, с изключение на тези около точния момент и
причините за настъпване смъртта на пострадалата, за които твърди, че не си спомня нищо. В
приобщените по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и 4 от НПК обяснения, дадени от него на
досъдебното производство пред разследващ полицай в присъствието на защитник е заявил,
че се признава за виновен и е дал подробно описание на извършеното деяние, вкл.
нанасянето на удари на пострадалата с дървена дръжка на метла и метална патерица.
Защитникът му адв.В.Х. от АК – Х. приема, че събраните на съдебното следствие
доказателства установяват авторството на деянието на подсъдимия, но съзира основания за
преквалифицирането му в престъпление по чл.124 от НК. Интерпретира същите в насока, че
подсъдимият умишлено е нанесъл телесна повреда на пострадалата, а по отношение
настъпването на смъртта, формата на вината му е непредпазливост. Основание затова
давало заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според което действията му
били импулсивни, отнасяло се за избухване и нанасяне на множество удари с подръчни
средства. Алтернативно пледира, че не са доказани по делото квалифициращите признаци „с
особена жестокост“ и „по особено мъчителен начин“. Дава становище, че поисканото от
прокурора наказание 8 години „лишаване от свобода“ е завишено, несправедливо и
несъответно.
Подсъдимият се придържа към доводите на своя защитник.
Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
Хасковският окръжен съд приема за установено по делото следното:
По фактическата обстановка:
Подс.В. Д. Д. е на *** години, роден в *****, постоянно живущ в *****. ****, *****
гражданин, ******, *****, ******. Бил е осъждан двукратно. Най-напред по силата на
1
Определение №85/29.05.2020 год. за одобряване на споразумение за решаване на нохд
№248/20 год. на РС – Свиленград и в сила от същата дата, за деяния, извършени на
30.04.с.г. и квалифицирани като престъпления по чл.346 ал.2 т.1 вр. ал.1 от НК, а именно –
противозаконно отнемане на мотопед с намерение да го ползва, от което са последвали
повреди за превозното средство, и по чл.345 ал.2 вр. ал.2 от същия – управление на превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, е бил признат за виновен и осъден,
като му е било определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието
изтърпяване е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години, който е
започнал да тече от 30.04.2020 год. С влязъл в сила по-късно /на 18.09.2020 год./ съдебен акт
– Присъда №260002/2.09.2020 год. по нохд №192/20 год. на РС – Свиленград за деяние,
извършено на 29.08.2019 год., по-рано от гореописаните, квалифицирано като престъпление
по чл.216 ал.1 от НК – противозаконно унищожаване чрез запалване на чужди движими
вещи и недвижима вещ - е бил осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“, чието
изтърпяване също е било отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 години. Тъй
като е било отложено изтърпяването и на двете наказания, общо наказание за наложените му
по тези две дела не е било определяно.
Пострадалата С. А. Д., б.ж. на *****, ЕГН ********** е **** на подс.В.Д. и **** на
неговия баща - свид.Д. В. Д.. Тя има и **** – свид.А.Г., която от около 20 години живее в
***** със синовете си – свидетелите В.Г. и Г.Г., също ***** на пострадалата и ****** на
подсъдимия.
Подс.В.Д. бил с лека умствена недоразвитост по рождение. Същата представлява
състояние на задържано, или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с
нарушения на уменията, които възникват в процеса на развитие на личността и дават
отражение при формирането на общото ниво на интелигентност – когнитивните, речеви и
социални умения. Нейните конкретни измерения и отражение върху вменяемостта му ще
бъдат отделно и специално обсъдени по-нататък в настоящото изложение.
Подсъдимият, роден през *** год., бил първо дете в семейството. По-късно, през
***** год. се родил неговият брат – свид.М.Д., който бил напълно нормално дете.
Семейството живеело в *****, в къща на *****. Предвид недъга си, подсъдимият имал
нужда от специална родителска подкрепа, каквато обаче не получил в семейството. Не бил
своевременно диагностициран като малък, не били изследвани и търсени причини за
състоянието му, не бил воден на медицински прегледи, нито заведен на отчет в
психиатрично заведение. Тъкмо обратното, бил отхвърлян от родителите си, които се
срамували от него, а след като им се родило второ, нормално дете, бил отглеждан
практически от дядо си и баба си - пострадалата. Те живеели също в *****, но в друго
жилище – на ******
Особено привързан към подсъдимия бил неговия *** В., съпруг на пострадалата С.
Д.. Двамата се грижели добре за него и подсъдимият прекарвал повече време в тяхната
къща. *** обаче починал преди години и баба С. останала сама. Самият подсъдим от своя
страна бил силно привързан към майка си, която също починала през 2018 год., едва на ****
години. Всички членове на семейството му – приживе неговите дядо, баба, майка, а баща му
и досега, системно злоупотребявали с алкохол. В. пиел рядко и предимно бира, но почти
винаги, докато се напие. Употребата на алкохол водела при него до нарушен контрол на
импулсите, заради което под въздействието му вършел необмислени постъпки. Макар иначе
да бил кротък и неконфликтен, в такива случаи проявявал агресия.
Подсъдимият бил записан на училище, където не бил в състояние да се справя с
учебния материал и възприема преподаваното. Формално бил записван да преминава в по-
горен клас, докато завършил 7-ми клас, но така и не съумял да се научи да чете и пише.
Умее обаче да поставя подпис. Научил се да си служи с мобилен телефон. След като
поотраснал, започнал да работи инцидентно, извършвайки различни услуги на хора от
2
селото, свързани с неквалифициран труд. Той желаел да работи, за да разполага с парични
средства, но родителите му били против, за да не може да си купува бира.
Братът на подсъдимия, свид.М.Д. още като гимназист се отделил от семейството и
заживял на квартира в ****, където впоследствие останал да работи и заживял
самостоятелно. Посещавал близките си на село рядко.
След смъртта на дядо си и майка си, подсъдимият живеел заедно с баща си, който
обаче работел предимно сезонна, селскостопанска работа на различни места и често
отсъствал. Затова почти ежедневно посещавал баба си – пострадалата, която се грижела за
него и му готвела храна. Така, ако се случвало да не отиде за обяд, тя телефонирала на баща
му да пита какво става с него.
Пострадалата обаче имала негативно отношение към своята снаха, майката на
подсъдимия, с която били във влошени отношения отпреди нейната смърт. Често се
изказвала за нея с обидни думи, „кълняла я“. Поради това бащата на подсъдимия свид.Д.В.
почти не я посещавал. Самият подсъдим нямало как да престане да я посещава, тъй като
всъщност бил под нейните грижи. След смъртта на неговата майка, пострадалата
продължавала да се изказва негативно за нея. Това силно го дразнело, той се ядосвал се баба
си, понякога изпадал в ярост. Ако се случело да е употребил алкохол, започвал да посяга.
Отношенията между двамата се влошили след смъртта на дядо му В.. Контролът върху
поведението подсъдимия бил занижен и той започнал да пие по-често, съответно
зачестявали и конфликтите с пострадалата и физическите посегателства спрямо нея.
Така на 11.12.2019 год. пострадалата потърсила помощ чрез „Национална система
112“, тъй като подсъдимият около 23 часа отишъл пиян в дома , започнал да буйства, да я
заплашва, че ще я набие, ако не му сготви, държал се много агресивно. Сигналът бил
посетен от полицейски автопатрул, който заварил В. на двора в къщата на баба си, видимо
пиян. Полицейските служители му съставили протокол за предупреждение по чл. 65 от
ЗМВР и го задържали за 24 часа. Изготвена била докладна записка за случая – рег.№351р-
30450 от същата дата.
Този случай е документиран, но далеч не единствен. Свид.П., съсед на С. Д. и близък
на семейството утвърждава в показанията си, че много пъти е „отървавал“ пострадалата от
физически посегателства на подсъдимия, когото иначе описва като „добро момче, но като
пийне става лош, и то само с баба си“. Съобщава за случай, когато В. я вързал с пластмасови
белезници-играчка, закупени от панаира, и я заключил.
За подобни случаи свидетелстват и роднините на подсъдимия от **** – неговата
леля, свид.А.Г. и братовчедите му, свидетелите В.и Г.Г., на които пострадалата се оплаквала
по телефона за нанесени побои. Известни са им два случая, при които той силно блъснал
баба си в стената. Свид.Г.Г. общувал най-добре с подсъдимия, имал авторитет в неговите
очи. По телефона баба му го молела да разговаря с В. и да му въздейства, което той се
опитвал да направи. Това се случвало късно нощем и В. винаги бил пиян.
Една от гореописаните присъди на подсъдимия е за деяние, с което са били
причинени вреди на мотопед на свид.Г. Б. По тази причина той най-често работел при него,
за да компенсира нанесените щети с труд.
На 23.08.2020 год. преди обед подс.Д. отишъл да помага на свидетеля да приберат
закупени от него дърва. За услугата майката на Б. му дала дребна сума пари и обяд. След
това двамата натоварили едно ремарке със слънчоглед, което откарали в гр.С. Върнали се
около 16 часа на село, свидетелят го завел в заведение на центъра, където го почерпил една
малка бира и към 18 часа го накарал да му прибере животните. Когато и това било сторено,
свид.Б. му дал всички дребни пари, които имал у себе си - около 10 лв.
Подсъдимият отишъл на заведението в центъра и си купил бутилка бира от 2 л.
Обичал да се облича официално, в случая бил облякъл черни панталон, риза и сако и черни
3
обувки. Тама имало и други хора, между които свид.Н. В.. Бил изпил половината, когато
оттам минал баща му свид.Д.В., който му направил забележка. Двамата се скарали. В.
хвърлил бутилката, но баща му го накарал да се прибират в къщи, искал да го придума да си
легне. У дома двамата си поприказвали, след което свидетелят отишъл до тоалетната, а
когато се върнал, В. го нямало. Тъй като самият свидетел бил употребил алкохол, решил да
си легне.
Късно същата вечер, около полунощ, подсъдимият отишъл до дома на своя
съселянин свид.Н. В.. Бил пиян и носел двулитрова бутилка бира. Предложил му да пият,
сипал му в пластмасова чашка. Поискал да поязди коня на свидетеля, яхнал го, но паднал от
него. Свидетелят го приканил да си тръгва, изпратил го до вратата и си легнал.
Подсъдимият огладнял и решил да отиде в дома на баба си, който бездруго бил
наблизо, и да поиска нещо за ядене. Влязъл в двора и отишъл до входната врата на къщата.
Почукал, било заключено, а тя не му отворила. Изкъртил вратата с рамо и ритници и влязъл
в къщата. Светнал лампата, тя се разбудила и го попитала какво търси по това време.
Заявила, че няма да му даде да яде, а ще извика полиция и настояла да си тръгва.
Подразнен от нейната реакцията и под въздействието на изпития алкохол,
подсъдимият изпаднал в ярост. Нахвърлил се върху баба си, преди тя да може да се изправи
в леглото. Започнал да нанася удари с юмруци в лицето. След това я издърпал на земята и
продължил с ритници в областта на гърдите и главата. Пострадалата се опитвала да се
съпротивлява, при което получила множество защитни наранявания. Подсъдимият я хванал
за косата и започнал да я влачи към коридора. По пътя съборил готварска печка, която
паднала върху гърба и главата , в областта на тила. След като я издърпал в коридора,
намерил под ръка стругована, дървена дръжка от метла и я заудрял с нея. Дръжката се
счупила и тогава подсъдимият взел металните патерици, останали от времето на
претърпяната от пострадалата операция на тазобедрена става през 2019 год. Ударите с
патерици редувал с ритници. Част от първите попаднали върху дясната ръка, част от
кожата на която се обелила, а ръката била счупена. Счупили се и патериците, но
подсъдимият продължил да нанася яростни удари по главата, цялото тяло и крайниците на
пострадалата вече с каквото му попадне, докато тя се отпуснала безжизнена. Все още ядосан,
подсъдимият съборил хладилника, загасил лампата в коридора и излязъл на двора.
Там видял, че в дома на съседа, свид.П., свети. Решил да го уведоми, че баба му е
починала. Свид.П. имал проблеми със съня и още не бил заспал, макар да било около 2 часа
след полунощ. Чул стъпки, запалил лампата и видял подсъдимия, който приближавал, и го
викал по име. Свидетелят излязъл да го посрещне, а подсъдимият му казал, че баба му е
починала. П. го попитал какво очаква да направи в 2 часа през нощта и му дал съвет да
извика тяхна родственица, за да започнат да обличат покойницата. Подсъдимият обаче
настоял свидетелят да дойде с него. Бил стреснат, уплашен, не го свъртало на едно място.
Свид.П. се облякъл и тръгнал след него.
Когато влезли в дома на пострадалата, светела само една лампа в най-голямата стая.
След като огледал обстановката, свид.П. веднага съобразил какво се е случило. С. лежала по
очи в коридора /салона/, а до главата имало голяма локва кръв. Цялата покъщнина била
разхвърляна и изпочупена, имало явни следи от борба, преобърнати печка и хладилник. В.
го уверявал, че е намерил баба си така. Свидетелят само го погледнал, и му предложил да
затворят вратата, и да си тръгнат. Излязъл навън, отдалечил се и се обадил на Спешен
център 112. Уведомил, че в ***** е било извършено убийство – В. е убил баба си С.. През
това време подсъдимият тръгнал към дома на баща си, като преди това развил бушоните на
къщата на пострадалата. Свид.П. изчакал пристигането на полицията. Показал им къщата,
трупа на починалата. Полицаите се опитали да запалят осветлението, но установили, че
бушоните са свалени.
Изпратеният полицейски автопатрул бил в състав - свидетелите А. А. и И. И..
4
Първият от тях познавал подсъдимия служебно, бил пращан и друг път в ****** по повод
негови прояви на буйство. Двамата поискали и получили разрешение от оперативния
дежурен да се напуснат местопроизшествието, за да издирят и задържат извършителя, преди
да се е укрил. Помолили свид.П. да остане на място и да не пуска никого, докато дойде
разследващ орган. Отишли в дома на свид.Д.В., разбудили го и попитали къде е синът му В..
Свидетелят видял, че синът му не е в леглото, нито в някоя от другите стаи. Изказал
съмнение, че може да не се е прибрал. Когато полицаите му казали, че вратата е била
заключена при идването им, той съобразил, че може да е на тавана. Качил се и го заварил
там. Не можал да го придума да слезе доброволно. Разрешил на полицаите да влязат и да го
изведат. Те викнали на подсъдимия да слезе на разговор, на което той отвърнал, че жив няма
да излезе оттам и не иска никой да се качва при него. Извикал им, че те са тук заради баба
му, която е починала, но той не я е докосвал. Говорел несвързано, държал се неадекватно.
Полицаите повикали подкрепление, а след идването му се качили на тавана. Подсъдимият
бил гол до кръста, потен, буйствал, оказал съпротива, но в крайна сметка бил задържан.
Според полицаите обаче, действията му не са имали за цел да нарани някого от тях, а да се
измъкне, избяга и се скрие.
Подсъдимият бил отведен в РУ – С., където по-късно – в 5:20 часа на 24.08.2020 год.
бил тестван за съдържание на алкохол в кръвта, при което техническото средство отчело
1,05 на хиляда. Според заключение на назначена по делото експертиза, концентрацията на
алкохол в кръвта му към момента на извършване на деянието /между 3 и 4 часа по-рано/ е
било около 1,5 на хиляда.
Видно от приобщената справка от Национален център 112, телефонното обаждане на
свид.П., с което е уведомил за извършеното убийство, е бил проведен в 2:08 часа на
24.08.2020 год.
Със заключение на назначена на ДП биологична експертиза се установява, че по
дрехите, с които подсъдимият е бил облечен /черна, мъжка обувка, ляв ръкав и ревер на
черно сако, панталон/ е открита човешка кръв, която произхожда от пострадалата.
Дактилоскопна следа, иззета от съборения хладилник в дома на пострадалата, е била
оставена от подсъдимия, сочи заключение на дактилоскопна експертиза.
Назначената на ДП съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ на трупа на пострадалата
е установила изключително голям брой наранявания, както следва: в областта на главата и
лицето – черепно-мозъчна травма, включваща кръвонасядания и рани по лицето и
окосмената част на главата, счупване на носа, счупване на долната челюст, счупване на
дясната ябълчена кост, кръвонасядания и разкъсвания на меките обвивки на черепа, кървава
пелена под твърдата обвивка на мозъка, кръвоизлив под меката обвивка на мозъка, оток на
мозъка; в областта на гръдния кош и гърба – обширни кръвонасядания по гърба и гръдния
кош, рани по гърба, счупване на гръдната кост, счупване на от II до XII ребра и вляво, и
вдясно, разкъсвания на плеврите на белите дробове, контузия на белите дробове,
кръвоизлив в гръдната кухина; по крайниците – множество кръвонасянания, хематоми и
разкъсно-контузни рани по двете ръце и раменете.
Като причина за смъртта се сочи съчетано действие на черепно-мозъчната и гръдна
травми в съвкупност с множеството травми на меките тъкани по гърба, гръдния, кош,
главата и долните крайници. Смъртта е била неизбежна и настъпила за минути. Ударите са
били множество и наслагващи се, нанесени с твърди, тъпи предмети. Голям брой тежки
травми по ръцете имали характер на защитни наранявания. Силата на ударите по лицето и
главата са били достатъчни, за да причинят счупване на долна челюст, носни кости, дясната
ябълчена кост и кръвоизливи в обвивките на мозъка. Ударите по тялото са нанесени с
изключителна сила, признак за което е разрушаването на гръдната клетка, разкъсването на
плеврите на белия дроб и счупените ребра. В областта на гърба са били нанасяни удари с
цилиндричен предмет, което следвало от установени кръвонасядания с характерни вид и
5
форма. Счупването на гръдната клетка и ребрата било по-вероятно да са причинени от
ритници, или удари с предмети с по-голяма маса.
Пострадалата е понасяла силни болки и страдания, а множеството защитни
наранявания следва да се ценят като индиция за продължителност на нанасянето на побоя,
по време на който е оказвала съпротива.
При разпита си на съдебното следствие вещото лице – съдебен лекар добавя
съществени разяснения в следните насоки – пострадалата е променяла местоположението
си, а не е стояла неподвижно, тъй като нараняванията са разпръснати. Разположението им е
характерно за продължително нанасяне на побой, като не може да се посочи определена част
от тялото, която да е била предимно засегната- признак за динамика на събитията. Налице е
ефект на компулсивност – множество удари, които не спират и се наслагват, при
разместване на местоположението на извършител и жертва един спрямо друг. Разкъсване на
плеврата се среща изключително рядко и говори за изключителна сила на ударите,
възможно било скачане с крака върху тялото. Счупването на носната и ябълчената кост са
резултат от директни удари в главата – в мястото, където е попаднал удар, най-често с
юмрук.
Относно причината за смъртта разяснява, че черепно-мозъчната травма и гръдната
травма действат синергично – „подпомагат се“ взаимно в процеса на причиняването на
смъртта, а размачкването на меки тъкани и разкъсването на нервни окончания предизвиква
силен травматичен шок, който също е фактор затова.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приобщените
свидетелски показания на свидетелите П. П., Н. В., Д.В., Г. Б., Е. К., А. А., И. И., А.Г., В.Г. и
Г.Г., обясненията на самия подсъдим, преценени в съвкупност със заключенията на двете
назначени СМЕ, на биологическата и дактилоскопна експертизи и писмените доказателства,
които я установяват безпротиворечиво и дават възможност за еднопосочни и категорични
изводи. Особено ценни са показанията на свид.П., едновременно съсед и близък и на
подсъдимия, и на пострадалата, който познава В. буквално от раждането му. Същите
хвърлят светлина върху вътрешните отношенията в семейството на подсъдимия, за
перипетиите, през които са преминавали отношенията на Веселин с родителите му от една
страна, и с пострадалата от друга, което е съществено за изясняване на мотивите и
подбудите на извършване на деянието, но и за психическото състояние на подс.Д.. По-
малък, но важен принос в тази насока имат показанията на свидетелите А., В. и Г.Г.и. Как
точно са протекли събитията на 23.08./24.08.2020 год. става ясно и от показанията на Г. Б.,
Н. В. и Д.В., а след извършване на деянието – от тези на полицаите А. и И..
С оглед безспорно установената лека умствена недоразвитост на подс.Д., от особено
значение е преценката на съда за способността му да разбира свойството и значението на
своите действия и да ръководи постъпките си, респ. за евентуалното наличие на пречките за
ангажиране на неговата наказателна отговорност, установени в чл.33 ал.1 от НК. Отнася се
за адекватно развитие на психиката и достигане на нужното ниво на зрялост.
Със заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза,
назначена на ДП се установява, че подс.В.Д. страда от умствена недоразвитост /слабоумие/ в
лека степен, като е налице най-ниската степен на лека олигофрения – дебилност. Същата не
е пречка за носене на наказателна отговорност. При нея не е нарушена годността за разбира
свойството и значението на извършеното и да се ръководят постъпките, т.е не води до
невменяемост, но следва да се отчитат примитивното мислене и нарушения контрол над
импулсите, а в конкретния случай – и повлияването им от употребата на алкохол. Възможни
са инцидентни разстройства с краткотраен, или по-продължителен характер, но към момента
подсъдимият не преминавал през такива, не се констатирало разстройство на съзнанието.
При него не били налице данни олигофренията да се развива към шизофрения, което
принципно се срещало в практиката, а само данни за преминаване през депресивни
6
състояния, за което говорели декларирани от него суицидни намерения.
Конкретно при подс.Д. били налице определени дефицити относно развитие на памет
и интелект и нарушени умения – речеви, социални и когнитивни, които са пречка напр. за
устояване на учебен материал, вкл. да се научи да чете и пише. Мисловният процес бил
конкретно образен, без възможност за абстрактно мислене и абстрактни действия, а само
умения за прости аналогии. Налице бил инфантилен профил. Ценностната система била
развита, макар на примитивно ниво. Създал си е среда, която е оказала въздействие върху
формирането . Били придобити практически умения, способност за автоматизирани,
повторяеми действия чрез добро онагледяване и упражнения. В конкретния случай с
подсъдимия – същият умеел да борави с телефон, да пазарува и се снабдява с хранителни
продукти, да се сприятелява, да си намира развлечения. По време на психологическото
изследване се справял с практически задачи, вкл. напр. аритметически задачи с едноцифрени
числа. Теоретично при леката олигофрения е възможно придобиване на практически умения
и такива за комуникация, които дават възможност за справяне в по-малък социум.
Решението дали подсъдимият е вменяем в крайна сметка е на съда, който единствен
преценява юридическия критерий - способността на дееца да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Внимателният анализ на доказателствата по делото, не само заключението на
съдебно-психиатричната експертиза, но и свидетелските показания, даде основания на съда
да приеме, че подс.Д. е вменяем въпреки умствената си недоразвитост.
Леката умствена изостаналост е повече състояние, отколкото заболяване в смисъл, че
не преминава през периоди на влошаване и подобрение и принципно не подлежи на
лечение, а той не е имал, няма и понастоящем психически разстройства, освен депресивни
състояния, в които е изпадал по конкретни поводи, обикновено, когато се е чувствал
излишен, или пренебрегнат. Вместо това е необходима упорита и постоянна, ежедневна
работа, чрез която е възможно да се изградят социални навици и умения – напр. за справяне
с определена работа, овладяване на практични дейности по самообслужване и пр., въпреки
липсата на абстрактно, логическо мислене. Това предполага подходяща социална среда и
семейна подкрепа, каквато подсъдимият не е получил. Все пак доказателствата сочат, че
подсъдимият е успял да изгради и придобие умения и навици, които му дават възможност да
се обслужва сам, да си купува храна, дрехи, да си намира работа, да си създаде среда, дори
забавления. Показателен е разказът на свид.П. затова, че отивал сам на дискотека в С. с
автобуса, след което посред нощ му се обаждал да дойде да го прибере. Борави с телефон,
макар повечето от съселяните му да смятат, че всъщност помнел номерата наизуст. Има
изградено, та дори и примитивно, становище относно най-близките си – за баща си, който
му прави забележки да не пие, за баба си, която мрази майка му. Обясненията, които дава
пред съда са в напълно задоволителна степен подредени и логични. В същото време
демонстрира рефлекс за самосъхранение – макар да описва доста подробно целия ден на
убийството, услужливо „забравя“ и не помни нищо тъкмо за времето от момента, когато е
влязъл в стаята на баба си, до решението си да уведоми свид.П., че я намерил мъртва. След
деянието сваля бушоните и напуска местопрестъплението, прави /макар също толкова
примитивен/ опит да се укрие на тавана и се съпротивлява на полицаите.
Експертизата не само не изключва, но потвърждава развитие на ценностна система,
макар съответна на социалната му среда и поради това примитивна.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият е бил в състояние да разбира и различава
разликата между добро и зло, което е другото име на това да разбира свойството и
значението на стореното, както и че това е много по-достъпно за един интелект с по-нисък
праг, отколкото същността на особените производства по НПК. Да осъзнае, че с действията
си причинява смърт, както и че умъртвяването на друг човек е осъдително и обществено
неприемливо е било достъпно дори за неговото ниско ниво на умствено развитие.
7
Гореизложеният анализ мотивира съда да приеме за доказани по несъмнен и
категоричен начин авторството на деянието и вината на подс.В. Д. Д..
По правната квалификация:
Въз основа на така установените по делото факти, съдът намери основания да
ангажира наказателната отговорност на подсъдимия за извършване на престъпление по
чл.116 ал.1 т.6 предл.второ и предл. трето във вр. чл.115 от НК затова, че на 24.08.2020 год.
в с.К. А., обл.Х. с особена жестокост умишлено умъртвил по особено мъчителен начин С. А.
Д., б.ж. на ****
Дадената от прокурора правна квалификация бе споделена изцяло от съда, тъй като
намира подкрепа в безспорно установени по делото съществени обстоятелства.
При квалификацията по чл.116 ал.1 т.6 предл. трето от НК се отнася за умишлено
умъртвяване чрез способи и по начини, които надхвърлят обичайната степен на агресия,
характеризират се с особено ожесточение и ярост, дори садизъм, липса на съжаление към
жертвата. По своя интензитет изпълнителната дейност на извършителя явно надхвърля
необходимото за причиняване на смърт. За нейната преценка от решаващо значение са-
броят, силата, интензитета и насочеността към жизненоважни органи на нанесените удари, а
съществен ориентир затова са установените обективни находки по тялото на жертвата. По
делото те са особено показателни. Достатъчно е отново да се изброят, и то дори не всички, а
само най- красноречивите от констатираните увреждания и наранявания –преди всичко
разрушаването на гръдната кост и разкъсването на плеврата на белия дроб, рядко срещани в
съдебната и съдебно-медицинската практика, изискващи нанасяне на удари с изключителна
сила, или скачане върху тялото, счупването на по десет ребра и вляво, и вдясно, счупването
на челюстта. Подсъдимият е нанасял удари с всичко, което му е попадало под ръка –
дървена дръжка на метла, крак от дървен стол, метални патерици, юмруци и ритници.
Отделно от това общият брой на нанесени удари е изключително голям и далеч надхвърля
необходимото за причиняване на „обикновено”, макар умишлено умъртвяване. Ясно личат
проявеното от дееца ожесточение и ярост- типични характерни белези на убийството,
извършено с особена жестокост.
Различно е при квалифициращия признак „по особено мъчителен начин“, при който
се преценяват преживяванията на жертвата, понесените болки и страдания. Утвърден водещ
критерий за наличието му е осъзнаването на неизбежно настъпваща смърт от една страна, а
от друга – до кой момент и за какъв период от време жертвата е могла да изпитва и усеща
болка и доколко силна е била същата, респ. мъчителни усещанията.
Заключението на СМЕ не изключва от един момент нататък пострадалата да е
загубила съзнание, при което е невъзможно изпитването на болка. Същевременно обаче са
констатирани и описани, и то множество защитни наранявания, най-вече по ръцете – явен
признак, че жертвата е била в съзнание, съпротивлявала се е и е осъзнавала случващото се.
Доказана е голяма продължителност във времето на нанасяне на побоя, прието е също, че
извършител и жертва многократно са променяли разположението си един спрямо друг,
следователно и да се е достигнало до загуба на съзнанието на пострадалата, това не е
станало никак бързо и скоро. Тя е била в съзнание достатъчно дълго време, за да изпита
мъчителни преживявания и да осъзнава, че насилието над нея ще продължи до смъртта . В
тази насока следва подобаващо да се оценят наранявания, които очевидно не могат да
причинят смърт, но са изключително болезнени - счупването на челюстта, счупването на
ябълчената кост, носната кост, та дори и нараняванията по двете ръце, при които напълно е
свлечен епидермиса.
Гореизложеното даде основание съдът да приеме, че и този квалифициращ признак е
осъществен.
От субективна страна деянието на подсъдимия е умишлено. Умисълът е внезапен,
8
инцидентен, но несъмнено пряк. Деецът е осъзнавал обществено опасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите вредни последици и е искал настъпването им, като това
е била негова пряка и непосредствена цел. Този извод се подкрепя от установеното по
делото, че за внезапното отключване на агресията му, има ясно установени мотиви и
подбуди – натрупан гняв към пострадалата заради негативното отношение към майката на
подсъдимия, отмъстителност, желание да бъде наказана, както и отказът стане от леглото,
да го приеме в дома си късно през нощта и да му поднесе храна, вместо което го заплашила
с полиция.
От значение за преценката на умисъла е и последващото поведение на подсъдимия –
напускането на местопрестъплението, макар свид.П. вече да е могъл да възприеме и
съобрази какво се е случило, свалянето на бушоните в дома на пострадалата, опитът да се
укрие на тавана, събличането на дрехите, които е носел по време на деянието и оказаната
съпротива при задържането му . Колкото и да са неумели, до степен даже на инфантилност,
същите все пак явно са насочени към заличаване на следите, укриване и избягване на
възмездие.
Съдът отхвърля тезата на защитата, че в случая деянието на подсъдимия следва да се
преквалифицира в престъпление по чл.124 от НК. Тук следва да се повторят някои от
изтъкнатите по-горе аргументи, които обаче с пълна сила важат при преценка
приложимостта на разпоредбата на чл.124 от НК, а именно – голямата динамика и
продължителност на нанесения побой, броят и интензивността на нанесените удари и
насочването им практически във всички части на тялото на жертвата, в това число жизнено
важни органи. Всички те изключват причиняването на смърт по непредпазливост,
вследствие на умишлено нанесена тежка или средна телесни повреди, при която пряко
целеният от дееца резултат е надхвърлен. Последното случва при нанасянето на единични,
много по-малко на брой удари, неориентирани към жизнено важни органи и части на
тялото, с по-нисък от установения по делото интензитет.
Мотивите и подбудите за извършване на деянието бяха вече коментирани, относно
причините за извършването му - не бива да се пропускат емоционалната нестабилност,
ниският фрустрационен праг и въздействието на алкохола, като установената концентрация
в кръвта сочи на средна степен на алкохолно опиянение.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето вр. чл.115 от НК се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години, доживотен затвор,
или доживотен затвор без замяна.
При отмерване на наказанието, съдът на осн. чл.54 ал.1 от НК е длъжен да вземе
предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването
на деянието, както и другите отегчаващи или смекчаващи обстоятелства, които са
установени по делото.
Въпреки двете предходни осъждания, личностната характеристика на подс.Д. не е
отрицателна, по-скоро обратното. Той се е ползвал със симпатиите на своите съселяни,
които го описват като добро момче, незлоблив и безобиден, който обаче „става лош, когато
пийне“ и то предимно спрямо баба си. Не е деец с изградени, трайни и вкоренени престъпни
навици и пренебрежително отношение към живота като висша ценност. Отнася се за млад
човек с неуравновесени реакции. Поради това няма основание да се счита, че личността на
дееца притежава висока степен на обществена опасност.
Такава обаче е обществената опасност на деянието, която в конкретния случай
следва да се оцени като малко по-висока, в сравнение с други случаи на извършване на
престъпление от същия вид. Броят, силата и интензивността на нанесените удари е
прекалено голям, както и увредените части от тялото на пострадалата.
9
Подбудите за извършване на деянието са изцяло лични.
Обремененото съдебно минало няма как да не се отчете като отегчаващо
обстоятелство, както пък младата възраст на подсъдимия – като смекчаващо. Друго такова е
сравнително конструктивното му процесуално поведение от самото начало на ДП.
Съдът приема напълно становището на прокурора, че по делото следва да се приеме
за налично едно изключително смекчаващо обстоятелство, при което и най-малкото,
предвидено от закона наказание се явява несъразмерно тежко и това е умствената
недоразвитост на подсъдимия в степен, която не изключва вменяемостта. Тук е мястото да
се съобрази препоръката на вещите лица от съдебно психиатричната и психологическа
експертиза да се отчитат примитивното мислене и нарушения контрол над импулсите, а в
конкретния случай – и повлияването им от употребата на алкохол. Същите имат връзка към
внезапното отключване на агресия, но и към нейния мащаб. Освен това за конкретното
състояние на подсъдимия и конкретните измерения на неговата умствена недоразвитост са
допринесли и странични фактори извън неговата личност – безотговорното поведение на
родителите му, липсата на родителска подкрепа и грижа, но така също и безразличието и
бездействието на държавата и нейните съответни, компетентни институции, като се започне
от психиатрични болнични заведения, социални институции, вкл. такива, имащи отношение
към закрилата на детето, училищни власти и полицейски орани. Установи се по делото, че
при предходното му осъждане същите вещи лица, които и тогава са го освидетелствали,
горещо са препоръчали приемането му в болнично заведение за лечение и са се погрижили
да бъде отведен до ЦПЗ – Х., но приобщените по делото справки оттам са категорични, че
такова лице не е било приемано и лекувано. Година след година подсъдимият е бил
записван напълно формално в по-горен клас, макар очевидно да не се е справял с учебния
материал. Полицейските органи многократно са били изпращани в ***** по сигнали, че
същият буйства и то спрямо пострадалата, но са се задоволявали със съставяне на
предупредителни протоколи и актове.
Най-после, вещите лица изтъкват, че по отношение на подсъдимия не би могло да се
очаква постигане целите на индивидуалната превенция, каквото и наказание да му бъде
наложено. При отмерване на наказанието съдът следва да се задоволи с осъществяването на
генерална превенция – спрямо останалите членове на обществото. Същевременно съдът
намира, че в семейството на подсъдимия, неговата социална среда и населеното място,
където живее едва ли са налице обществени очаквания за някакво особено сурово наказание.
Предвид гореизложеното, съдът намери, че наказанието на подс.В.Д. следва да се
отмери в размер на 6 години. С оглед неговите вид и размер, същото следва да се изтърпи
ефективно при първоначален “строг” режим на изтърпяване, а на осн. чл.59 ал.1 от НК – да
се зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение
„задържане под стража”, както по реда на ЗМВР и с прокурорско постановление за срок от
72 часа, считано от 24.08.2020 год.
Настоящото деяние е извършено преди изтичането на срока, с който е било отложено
изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца по реда на нохд
№248/2020 год. на РС – Свиленград, който е тригодишен и започнал да тече на 30.04.с.г. Ето
защо съдът постанови на осн. чл.68 от НК подс.Д. да изтърпи това наказание отделно,
изцяло и ефективно преди наложеното му по настоящата присъда наказание, също при
„строг“ режим.
По отношение на другото предходно осъждане на подсъдимия пък – това по нохд
№192/2020 год., присъдата по което е влязла в сила едва на 18.09.2020 год., са налице
основанията за приложение на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, а именно съвкупност, поради
което с настоящата присъда съдът определи едно общо наказание по тази и настоящата
присъди в размер на по-тежкото - „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, което също да
се изтърпи при първоначален „строг“ режим.
10
По делото не бяха предявени граждански искове от пострадалите лица.
По веществените доказателства и разноските:
Веществени доказателства които са лични вещи на подс.Д., съдът постанови да му
бъдат върнати, а за останалите, като вещи без стойност, постанови тяхното унищожаване
след влизане на присъдата в сила.
С оглед постановяването на осъдителна присъда и на осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът
постави в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, които присъди поотделно
- направените на досъдебното производство в размер на 5890.38 лв. в полза на бюджета на
МВР, а тези на съдебното в размер на 604.69 лв. - в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС - Хасково.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

Председател: Съдия:

11
Съобщи за изтекли лични данни