РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Карлово, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320101036 по описа за 2021 година
Производството е по обективно съединени искове правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, разглеждано по реда на чл. 422
от ГПК.
Ищцовото дружество - „*** П.П.Ф.“ С.А. чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон
Б. твърди, че със съобщение по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен съд -
Карлово, че му е предоставена възможност за предявяване на иск за
установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д.
№ 128/2021 по описа на Районен съд - Карлово заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид това обстоятелство и с оглед
санкцията по чл. 415 ГПК за „*** П.П.Ф.“ С.А чрез „*** П.П.Ф.“ С.А., клон
Б. бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за
установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за
потребителски револвиращ кредит № CARD-15624475 в общ размер на
1694.13 лева, от които 1462.87 лева - главница по договора за кредит; 181.08
лева - възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.11.2018 г. до 04.07.2019 г.; 50.18 лева - мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 04.07.2019 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната
1
лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането. Вземането на ищеца се основава на договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-15624475, сключен на 26.01.2018 г.
(дата на първа транзакция). На 22.08.2017 г. между „*** П.П.Ф.“, като
кредитор и М. М. Ч., като кредитополучател, е бил сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-15167852. С
договора било предвидено, че кредиторът можел да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000.00
лева, като било уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и
свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат за
кредитополучателя след активирането й. Доколкото с договора било
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор били поставени
в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да
извършва плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния лимит
категорично представлявало сбъдване на уговореното между страните
условие, което водело до възникване на задължение за кредитополучателя за
връщане на усвоените суми, респективно плащане на минимална погасителна
вноска. Договорът за заем се считал за сключен от момента, в който
заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума, което следвало
от същността му на реален договор. Процесният договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-15624475 бил сключен на 26.01.2018г. с първата
трансакция по кредитната карта. След активация на картата
кредитополучателят можел да я използва само лично, като бил длъжен да пази
в тайна своя ПИН. След усвояването на суми по кредитната карта за
кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Кредиторът издавал
месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който
2
картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. Извлечението
се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при
изрично негово искане или при липса на електронен адрес в хартиена форма
на посочен от него адрес, като неполучаването на извлечението не било
основание за неплащане на погасителна вноска.
Твърди, че месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в
тарифата, както следва: При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до
1000.00 лева - минималната погасителна вноска била 60.00 лева. При усвоен
кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева - минималната
погасителна вноска била 120.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от
2000.01 лева до 3000.00 лева - минималната погасителна вноска била 180.00
лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева -
минималната погасителна вноска била 240.00 лева. При усвоен кредитен
лимит в размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева - минималната погасителна
вноска била 360.00лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева
до 8000.01 лева - минималната погасителна вноска била 480.00 лева.
Съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР бил изчисляван при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
срок от една година и се погасявал на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Следвало да бъде взето предвид, че не се изготвял погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на
овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият
кредит бил кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който
правото на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановявало
за всяка погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или
частично, до максимално разрешения размер, като правоотношението между
3
страните се запазвало, без да било необходимо ново предоговаряне за всяко
усвояване. По този начин погасената част от главницата била достъпна за
усвояване от кредитополучателя, поради което този вид кредити се наричали
отворени кредити. Тъй като не било известно какъв ще бъде размерът на
сумата, която ще бъде усвоена, дали ще бъде направено частично или
цялостно плащане, както не били известни нито датата, на която ще бъдат
теглени суми, нито датата на погасяване, то не бил фиксиран и размерът на
месечната погасителна вноска, нито крайният падеж, който бил в пряка
зависимост от размерът на усвоената сума и това дали кредитополучателят ще
избере да погаси усвоената сума изцяло или да се възползва от възможността
да погасява частично натрупаното задължение до пълното му погасяване. От
изложеното следвало, че револвиращият кредит се погасявал без погасителен
план. Дължимата сума автоматично се погасявала със средствата, които
постъпвали по сметката, след което средствата по револвиращата сметка
отново можели да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж задължението по кредитната карта било изискуемо, предвид
правилото, закрепено в чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
че длъжникът изпадал в забава и без покана, като въпреки това кредиторът
бил изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника
на 05.07.2019 г.
Сочи, че към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното
задължение по револвиращия кредит, отпуснат на ответника, бил в общ
размер на 1694.13 лева. На 01.11.2018г. кредитополучателят преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокирана. След
блокиране на картата, ответникът направил шестнадесет доброволни
плащания на обща стойност 321.08 лева. Към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, по
чл. 410 от ГПК в Районен съд – Карлово, дължимите суми по договор за
потребителен паричен кредит № CARD-15624475, били както следва: 1462.87
лева - главница; 181.08 лева - възнаградителна лихва за периода от
01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18 лева - мораторна лихва за периода от
04.07.2019г. до 22.01.2021г., законната лихва за забава от датата на завеждане
на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била
равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари
4
съответно от 1 юли на текущата година, плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие
на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били
приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала
на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на
1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.
Сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен съд
- Карлово „*** П.П.Ф.“ С.А. била уведомена за възможността да предяви
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване на
обективираното в издадената по ч.гр.д. № 128/2021г. заповед за вземане,
което обуславяло правния интерес на „*** П.П.Ф.“ С.А. от предявяване на
настоящата искова претенция.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено,
че в полза на ищеца съществува вземането по договор CARD-15624475,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 128/2021 по описа на КрлРС, а именно: 1462.87
лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 04.07.2019
до 22.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендира за
направените разноски по заповедното и исковото производство.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване ш препис от
същия на ответната страна. Банкова сметка, по която може да се плати
присъдената сума: IBAN: ********, ******, *** П. C.A. - клон С..
Ответникът - М. М. Ч., представлявана от назначения й по реда на чл. 47
от ГПК особен представител - адв. Р. Г. счита иска за допустим, като по
основателността му съдът ще се произнесе със съдебния си акт. Въпреки
5
усилията, които е положила да се свърже с ответницата по делото, това не се е
случило. Моли да бъде приложено ч.гр.д. № 128 /2021г. по описа на Районен
съд – Карлово и ще се ползва от доказателствата на ищцовата страна.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото е прието ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че със Заповед № 65/28.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК разпоредено, длъжникът – М. М. Ч. да запрати
на кредитора (ищец по настоящото производство) следните суми: 1462.87
лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
04.07.2019г. до 22.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК – 25.01.2021г. до окончателното изплащане на
вземането, както и 33.83 лева разноски по делото за заплатена държавна такса
и 50.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Поради
връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца е указано
да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок, което своевременно е
изпълнено. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на процесните суми.
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15167852 с размер на кредита за потребителски цели в
размер на 7000 лева, сключен към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-15167852 № CARD-15624475 от 22.08.2017г. между
„*** П.П.Ф.“ С. А., П., чрез „*** П.П.Ф.“ С. А. – клон Б. и М. М. Ч..
По силата на така възникналото между страните правоотношение
кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя кредит в размер
на сумата от 1 000 лв., който се усвоява чрез издаване на електронен платежен
документ – кредитна карта Мастъркард. Установено е, че чрез картата се
6
извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен
достъп до отпуснатия револвиращ кредит, като транзакциите се авторизират
незабавна, ако са в рамките на установения кредитен лимит и приложимите
дневни лимити. С разпоредбата на т. 11 от Договора е установено, че
кредиторът може да закрие картата по своя инициатива при просрочие над
три месеца, неактивност над 6 месеца, злоупотреба или неправилна употреба,
които биха довели до увреждане на интересите на страните, като при
закриване на картата дължимите суми стават изискуеми, начислява се лихва и
се дължат плащания съгласно договора. Установено е, че кредиторът издава
месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца,
което се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а
ако няма такъв – в хартиена форма на посочения от него адрес. С клаузата на
т. 13 от Договора е установено, че месечните погасителни вноски се правят
до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, и са най-
малко в минимален размер, съгласно Тарифата - или 60 лв. при усвоен
кредитен лимит до 1 000 лв. В т. 14 е предвидено, че за ползването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва – при
годишен процент на разходите от 35%, която се начислява върху усвоения
размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Установен е
годишен процент на разходите от 44.90%, както и такса за теглене на пари в
брой, за справка на разполагаем лимит през банкомат, както и месечна такса
за обслужване.
Приложени са извлечения за месечните трансакции и плащания, както и
обратна разписка, подписана от М. М. Ч., в която е посочено получаването на
карта 26.01.2018г.
От изслушаната в производството по делото и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 22.08.2017г. между
страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-15167852 с № CARD-15624475. Кредитът е усвоен от М. М. Ч. в размер
на 1462.87 лева на 01.11.2018г. постъпилите и осчетоводени суми за
погасяване на кредитното задължение при кредитора след блокиране на
кредитната карта възлизат на 321.08 лева. Размера на задълженията на
ответника към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК са както
7
следва: 1462.87 лева - главница; 181.08 лева - възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.; 50.18
лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
04.07.2019г. до 22.01.2021г. или общо в размер на 1694.13 лева. Към датата на
изготвяне на заключението посочените суми са дължими, ведно с
допълнителна мораторва лихва от 202.75 лева за периода от 21.01.2021г. до
09.04.2022г., като по този начин общото задължение възлиза на 1896.75 лева.
Съдът цени заключението на вещото лице като компетентно и
безпристрастно изготвено, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи от правна страна:
При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните
по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез
използването й картодържателя усвоява отпуснатия от банката кредит в
пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и
задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при
сключването на договора.
Приложима към процесното правоотношение е Наредба №
3/18.04.2018г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за
изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти,
в която са уредени съществените характеристики на договора за банкова
карта, а също и редът за издаване и правилата за използване на банковите
карти. Съгласно чл. 26 от същата наредба, платежната карта е вид
персонализиран платежен инструмент (дебитна или кредитна карта), който се
използва многократно за идентификация на оправомощения ползвател на
платежни услуги и за отдалечен достъп до платежна сметка и/или до
предварително договорен кредитен лимит и с който могат да се извършват
платежни и справочни операции. Установено е, че платежната карта е
собственост на доставчика на платежни услуги, издател на картата, като
платежната карта се издава за определен срок. Името на оправомощения
8
ползвател се поставя върху лицевата й страна. С разпоредбата на чл. 26, ал. 7
от Наредбата изрично е установено, че доставчикът на платежни услуги,
издател на платежната карта, я предоставя на разположение на
оправомощения ползвател на платежни услуги в срок не по-дълъг от 10 дни
от сключването на рамковия договор за платежна карта.
Следователно и при съобразяване на посочените разпоредби, съдът
намира, че възникване на процесното вземане по договора за кредитна карта е
обусловено от установяване на правнорелевантното обстоятелство, че
кредитната карта е била реално предадена на оправомощения държател. Това
е така, доколкото чрез използването на това техническо средство – кредитната
карта, картодържателят може да сключва сделки в търговски обекти, които са
технически оборудвани да приемат плащания посредством картата, както и да
тегли кредит в брой срещу задължение от негова страна да погасява на
месечни вноски, определени в месечните извлечения (които му изпраща
ищецът), предоставените му кредити и да заплаща такси.
В случая това обстоятелство е установено, тъй като за установяване на
посоченото обстоятелство е представена подписана от кредитополучателя
разписка.
С Решение № 10 от 19.07.2016г. по т. д. № 3386/2014г., т. к., І т.о. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК е дадено разяснение по въпроса
относно правилата за фактическо предаване на кредитна карта, който
включва и въпросите относно доказателствената сила и задължителното
съдържание на протокола, удостоверяващ предаването на кредитната карта.
Съдът в посоченото решение приема, че независимо от липсата на изрична
регламентация относно срока и реда за предаване на банковата карта,
безспорно едно от задълженията на издателя й е да я предаде на
картодържателя, за да може да бъде използвана за извършване на платежни
операции. Няма изрично изискване за предаването на банковата карта да бъде
съставян протокол, но доколкото предаването е съществено задължение по
договора, то при спор между страните относно изпълнението на договора в
тежест на издателя е да докаже изпълнението на това задължение. При липса
на съставен протокол, няма пречка доказването да стане с всички допустими
доказателствени средства - други писмени документи, в които получаването
на картата е удостоверено от издателя, свидетелски показания и т. н.
9
В този смисъл и като съобрази посочената практика съдът намира, че
предаването на банковата карта може да бъде установено и с други писмени
доказателства, а не само чрез съставянето на протокол, в който смисъл са
възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата молба. Това
правнорелевантно обстоятелство се установява от представената по делото
разписка за предаване на банковата карта чрез куриер и която разписка е
подписана от ответната страна. Този частен свидетелстващ документ не е
оспорен в преклузивните за това срокове относно авторството на изявлението,
поради което се ползва с формална доказателствена сила по смисъла на чл.
180 от ГПК, като следва да се приеме, че изявлението за получаване на
банковата карта изхожда от лицето, сочено като негов автор, а именно –
ответната страна. Нещо повече, това обстоятелство се установява и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице е
констатирало, че във връзка с възникналото правоотношение кредитната
карта е използвана, като начислените задължения са били частично
погасявани от ответната страна.
По отношение на породеното между страните правоотношение следва
да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит,
доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл.
9 от ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
По делото са представени счетоводни извлечения за начисляваните
задължения на картодържателя за процесния период, които извлечения не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, доколкото
представлява едностранно съставени от кредитора частни свидетелстващи
документи, които не носят подписа на длъжника – арг. чл. 180 от ГПК.
От приетата по делото експертиза се установява, че кредитната карта е
10
ползвана на 01.11.2018г., като е усвоен кредит в общ размер от 1462.87 лева,
който е останал непогасен. Установено е, че е постъпило само едно плащане в
размер на 321.08 лева, като общият размер на задълженията възлизат на
1694.13 лева, от която сума: 1462.87 лева е главница; 181.08 лева е
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
01.11.2018г. до 04.07.2019г. и 50.18 лева е мораторна лихва, начислена върху
главницата за периода от 04.07.2019г. до 22.01.2021г.
В случая вземането по договора за издаване на кредитна карта, който
както бе изяснено представлява револвиращ кредит, тъй като до размера на
покритието (лимита) кредитополучателят може да упражнява правата по
договора за кредит, е разсрочено доколкото страните са уговорили, че
картодържателят може да върне в уговорения срок или цялата усвоена сума
или минималната месечна вноска, за продължаващото действие на договора и
за упражняване възможността за ползване на остатъка от отпуснатия
кредитен лимит.
В разпоредбите на договора е установено, че изискуемостта за
заплащане на задължението, което е в размер на поне минималната
погасителна вноска от 60 лв., е на 1-во число на месеца, следващ издаването
на месечното извлечение, което се издава до 15-то число на предходния
месец. В случая от представените в производството по делото доказателства
се установява, че М. М. Ч. е преустановила обслужването на заема на
01.11.2018г., поради което падежът за заплащане на начислените задължения
е настъпил.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е установило
размера на усвоените суми за изследвания период, осъществените плащания
от страна на длъжника и начислената законна лихва. Вещото лице е
установило, че след приспадане на така направените плащания е останала
непогасена сумата от 1462.87 лева за главница, съответно – посочените по-
горе суми за възнаградителни и договорни лихви. Следователно, по несъмнен
начин в процеса на доказване в настоящото исково производство е установен
правнорелевантният факт, че ищецът е изпълнил своето основно договорно
задължение за предоставяне (отпускане) на ответника на кредит, поради което
е възникнало насрещното правно задължение картодържателят да върне на
кредитната институция усвоения кредит от уговорения кредитен лимит,
11
поради което в полза на кредитора е ищец е възникнало вземане за
непогасения остатък от усвоения кредитен лимит от 1462.87 лв.
Следователно и предвид настъпилата изискуемост на задълженията по
договора за кредит с изтичане на срока на договора, в полза на ищецът е
възникнало претендираното субективно материално право за връщане на
заемната сума по договора за кредит.
Съдът намира, че е възникнало и задължение за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 181.08 лева за периода от 01.11.2018г. до
04.07.2019г. В производството по делото не са изложени твърдения за
осъществено от страна на ответника – длъжник заплащане на задължението
по проценсия договор, нито са представени доказателства, съотв. направени
доказателствени искания за установяване на това обстоятелство.
Следователно предявените искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД следва да бъдат уважени изцяло.
Тъй като длъжникът не е изпълнил точно задължението си за заплащане
на главницата на месечни вноски с установен в договора падеж за погасяване,
ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната
лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник
изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано от
датата, следваща падежа на последната вноска до крайната дата на периода на
забава, посочена от ищеца в исковата молба. От заключението на вещото
лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава за периода от
04.07.2019г. до 22.01.2021г. е в размер на сумата от 50.18 лева. Съдът цени
съдебно-счетоводната експертиза като компетентно и безпристрастно
изготвена, дала пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси,
поради което възприема фактическите (доказтелствени) изводи, до които
вещото лице е достигнало. По така изложените съображения в полза на ищеца
следва да се присъди лихва за забава в общ размер от 50.18 лева, като
предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
По отношение на разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
12
разноски, както следва: държавна такса в размер на 124.68 лева, 50.00 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за особен
представител в размер на 348.60 лева и 200.00 лева възнаграждение за вещо
лице или общо разноски в размер на 723.28 лева. Следва на ищеца да се
присъдят и разноските по ч.гр.д. № 128/2021г. в размер на 33.83 лева
държавна такса, както и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, или
общо разноски в размер на 83.83 лева.
По отношение на назначения особен представител, следва да се
разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за
представителство на ответника в производството, по реда на чл. 47 от ГПК, в
размер на 348.60 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че М. М. Ч. от гр. Б., ул. ******* с ЕГН
********** дължи „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано в Търговския и фирмен
регистър под №******, с адрес на управление във Ф., гр. П., бул. *****,
представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на
съвета на директорите ЧРЕЗ „*** П.П.Ф.“ С.А., клон Б., ЕИК ******, гр. С.,
жк. *******, представлявано от законния представител Д.Д. следните суми:
1462.87 лева - главница по договора за кредит; 181.08 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 01.11.2018г. до 04.07.2019г.;
50.18 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
04.07.2019 до 22.01.2021г., ВЕДНО със законната лихва върху вземането,
считано от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК - 25.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за която
сума е била издадена Заповед № 65 от 28.01.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 128/2021г. по описа на Районен
съд Карлово.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М. М. Ч. от гр. Б., ул.
******* с ЕГН ********** да заплати „*** П.П.Ф.“ С.А., вписано в
Търговския и фирмен регистър под №******, с адрес на управление във Ф.,
гр. П., бул. *****, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен
директор и член на съвета на директорите ЧРЕЗ „*** П.П.Ф.“ С.А., клон Б.,
13
ЕИК ******, гр. С., жк. *******, представлявано от законния представител
Д.Д. сумата от 723.28 лева, представляваща разноски по настоящото
производство и сумата от 83.83 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. №
128/2021г. по описа на Районен съд Карлово.
ПРИСЪДЕНИТЕ на ищеца суми могат да бъде внесени по следната
банкова сметка за превод - IBAN: ********, ******, *** П. C.A. - клон С..
РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Р.Н. Г. да се издаде РКО за сумата от 348.60
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
14