№ 11837
гр. С.. 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110164598 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК
Производството е образувано по искова молба на Е. В. Б. срещу С.О, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 3 000
лв. (предявен като частичен от 7000 лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания,
последица нападение над ищцата на бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град С..
ж.к. "М" 4.
Ищцата сочи, че на 13.03.2021г. около 11.00ч. била на разходка с кучето си в парк
в град С.. ж.к. "М" 4. Изведнъж била нападната от глутница бездомни кучета (5-6 на
брой), които били изключително агресивни, големи и кръвожадни. Те скочили срещу
нея и започнали да я хапят по задната част на бедрата. Б. усетила остра болка и видяла,
че тече кръв. Не можела да се защити сама, а кучетата се настървявали още повече.
Започнала да вика за помощ, при което от някъде се появила жена, която успяла да ги
прогони. Целите крака на ищцата били в кръв, панталоните били разкъсани, усещала
остра болка в бедрата. Веднага посетила спешния кабинет на болница "Св. А.". Там тя
била прегледана, а раните - зашити. Тъй като не можела да се движи свободно, се
наложило родителите да я приберат. В дома си не можела да извършва свободно
редица дейности - била на легло, а отиването до тоалетна било придружено с болки и
страдания. Не можела да ходи на работа, което се отразило на доходите . Няколко
пъти се наложило да посещава болница за махане на конци и насочване към
физиотерапия. Заявява, че СО е собственик на парковете, местата за отдих и градините
в столичния град, включително мястото, 2 където била нападната. Като такъв трябвало
да ги поддържа в такова състояние, че да могат да се ползват безпроблемно,
премахвайки опасни предмети и животни, които могат да застрашат живота и здравето
на гражданите. Допускайки наличието там на опасни животни, се обуславяла
отговорност за ответника да обезщети вредите, които те са причинили.
1
С влязло в сила решение, постановено на 10.11.2022 г. по в.г.д. № 4687/2022 г. по
описа на СГС, възз. II-Б състав бил уважен от ищцата иск срещу СО, като последната
била осъдена да й заплати сумата от 1000 лева, предявена частично от 7000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, болки и
страдания, последица нападение над ищцата на бездомни кучета, станало на
13.03.2021г. в град С.. ж.к. "М" 4. В мотивите на постановения съдебен акт било
посочен, че справедливото обезщетение възлиза на 3000 лева, поради което претендира
тази сума в настоящото производство.
Ответникът С.О в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва твърденията
инцидента да е в резултат на противоправно бездействие от страна на общината, както
и че не е изпълнила задълженията й, вменените по закон. Твърди, че общината е
изпълнила чрез служителите си възложените по закон задължения по отношение на
безстопанствените кучета. Оспорва изложените в исковата молба фактически
твърдения досежно времето и мястото на инцидента, механизма на инцидента,
причинените увреждания, причинната връзка между твърдения инцидент и получените
увреждания, както и че кучето е било безстопанствено, както и обстоятелството, че има
възлагане на конкретна работа и бил реализиран състава на чл. 49 ЗЗД. Твърди, че
описаните телесни увреди не било възможно да са получени по описания начин и
причина и не се намират в пряка причинно-следствена връзка с инцидента по исковата
молба. Поддържа, че физическите увреждания на ищцата не отговаряли на типичните
за ухапване от куче. Оспорва претенцията по размер като сочи, че обезщетението
определено от СГС в пълна степен обезщетява претърпените от ищцата вреди.
Претендира сторените в производството разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата от 3
000 лв. (предявен като частичен от 7000 лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания,
последица нападение над ищцата на бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град С..
ж.к. "М" 4.
В тежест на всяка от страните е да докаже верността на наведените от нея
твърдения, на които основава своите искания или възражения.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да
бъдат установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността
за обезвреда: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод
изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното
поведение и вредоносния резултат, включително размер на твърдените имуществени и
неимуществени вреди. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия причинител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в
тежест на ищеца.
С доклада по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното право:
2
С влязло в сила решение, постановено на 10.11.2022 г. по в.г.д. № 4687/2022 г. по
описа на СГС, възз. II-Б състав е уважен предявен от ищцата иск срещу СО, като
последната е осъдена да й заплати сумата от 1000 лева, предявена частично от 7000
лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания,
болки и страдания, последица от нападение над ищцата на бездомни кучета, станало на
13.03.2021г. в град С.. ж.к. "М" 4.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на
ВКС, ОСГТК при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от
вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право,
същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем.
По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части.
Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в
последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието
на вземането и правната му квалификация.
Както е посочено и в определение № 533 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 2874/2018 г.,
ГК, ІІІ ГО на ВКС формираната СПН на решението по частичния иск относно
основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на
ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича
спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане,
прихващане или по друг начин.
Съгласно цитираното ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК
при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да
предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила
решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Посочено
е, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск
разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на
материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради
неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно
материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия
пълен обем според твърденията на ищеца.
В конкретния случай предявеният частичен иск в производството по гр.д. №
29304/2021 г., по описа на СРС, 173-ти състав е първоначлано отхвърлен. С влязло в
сила решение, постановено на 10.11.2022 г. по в.г.д. № 4687/2022 г. по описа на СГС,
възз. II-Б състав е отменено решението на СРС и е уважен предявен от ищцата иск
срещу СО, като последната е осъдена да й заплати сумата от 1000 лева, предявена
частично от 7000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни
увреждания, болки и страдания, последица от нападение над ищцата на бездомни
кучета, станало на 13.03.2021г. в град С.. ж.к. "М" 4.
3
За преценка на обхвата на СПН на посоченото решение на СРС следва да се
вземат предвид и разясненията, дадени от ВКС в ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. №
2/2020 г. ОСГТК на ВКС. В ТР № 2/2020 от 18.03.2022 г., т. д. № 2/2020 г. се доразвива
възприетото в ТР № 3/22.04.2019 г. по т. дело № 3/2016 г. на ВКС, ОСГТК относно
СПН при частичния иск, като в т. 3 се сочи, че силата на пресъдено нещо има
правоустановяващо действие, като обхваща основанието и размера на признатото с
решението по иска субективно право. След формирането й никоя от страните не може
да претендира повече или по-малко, а нов иск за същото вземане е недопустим. С
решението, с което е уважен изцяло частичният иск, размерът на признатото
субективно право остава извън обективните предели на формираната сила на
пресъдено нещо. Това позволява на титуляра да предяви с нов иск частта от своето
право, останала извън процеса.
Доколкото в конкретния случай между страните е постановено съдебно решение,
с което е уважен частичен иск на ищеца – застраховано лице срещу застрахователя, с
оглед разясненията, дадени в двете посочени тълкувателни решения, следва да се
приеме, че със СПН са установени правопораждащите факти на вземането на ищеца и
неговото основание, както и предявеният му размер –1000 лева. Мотивите на СГС
относно размерът на справедливото обезщетение не се ползват със СПН, а размерът на
вредите подлежи на доказване в настоящото производство. В настоящото
производство не подлежат на разглеждане, като преклудирани всички
правоизключващи възраженията на ответника, свързани с основанието на вземането на
ищеца, засягащи валидността на договора за застраховка, обектът на същата, правото
на собственост на ищцовото дружество върху застрахованото имущество,
отговорността на застрахователя, настъпване на застрахователното събитие, съответно
изпълнение на задълженията на застрахованото лице.
В обхвата на доказване е размера на исковата претенция, доколкото СПН по
предявения частичен иск обхваща основанието, но не и пълния размер на
претендираното обезщетение.
За доказване размерът на претендираните от ищцата в настоящото производство
вреди не са ангажирани гласни доказателства. Събраните такива в предходното
производство (по гр.д. № 29304/2021 г., по описа на СРС, 173-ти състав гласни
доказателства и СМЕ не могат да се ползват в настоящото производство. Могат да се
ползват само писмените такива. Производството по гр. № 29304/2021 г., по описа на
СРС, 173-ти състав е приобщено към настоящото по искане на ищцата. От
приложените по него писмени доказателства (амбулаторни листове) се установява, че
ищцата е получила следните травматични увреждания: нанасяне в областта на дясната
подбедрица на две рани с размени 2 на 2,5 см., по вътрешната повърхност на горната
трета на лявото бедро на малка рана - 1 см., 4, които съдът приема, че житейски
логично са причинили физическа болка и страдания на ищцата. Други доказателства не
са ангажирани.
Съгласно ППВС 4-1968 г., справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението: характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.
При установяване получените увреждания, съдът намира че сумата в размер на
3000.00 лв. е справедливо и дължимо обезщетение за понесените от ищцата
4
неимуществени вреди. За обосноваване на така посочения размер съдът съобрази
възрастта на ищцата – 28 години и установеното, че в резултат на нападение от
глутница кучета са й причинени болки и страдания в резултат на следните травматични
увреждания: нанасяне в областта на дясната подбедрица на две рани с размени 2 на 2,5
см., по вътрешната повърхност на горната трета на лявото бедро на малка рана - 1 см.,
4; обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на
инцидента – 13.03.2021 г. С предходното решение искът на ищцата е уважен за сумата
от 1000 лева. С оглед изложеното предявеният в настоящото производство иск се явява
частично основателен за сумата от 2000 лева като за горницата над 2000 лева до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските по производството:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва
да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 80 лева за заплатена
държавна такса съобразно уважената част от претенцията. Доказателства за заплатено
адв. възнаграждение не са представени.
Предвид изхода на делото право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има и
ответната страна, но доколкото тя не е претендирала разноски по делото, такива не
следа да й бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О, с адрес – град С.. ул.“М..“ № на основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД да заплати на Е. В. Б. , ЕГН ********** сумата от 2000.00 лв. /предявен като
частичен иск от общо вземане в размер на 7000,00 лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в телесни увреждания, болки и страдания,
последица от нападение над ищцата от бездомни кучета, станало на 13.03.2021г. в град
С.. ж.к. ж.к. "М" 4 като отхвърля искът за горницата над 2000 лева до пълния предявен
размер от 3000 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА С.О, с адрес – град С.. ул.“М..“ № на основание чл. 49 във вр. с чл. 45
от ЗЗД да заплати на Е. В. Б. , ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 80,00 лева разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5