Р
Е Ш Е Н И Е
№ 112 22.05.2023
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесети април две хиляди двадесет и
трета
год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Стефка
Христова и
в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №83 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63,
ал.1,
изречение второ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на
Началник отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ – гр. Пловдив, чрез пълномощника си по делото гл. юрисконсулт К.К.-П.
против Решение №21 от 19.01.2023 год., постановено по
АНД №506/2022 год. по описа на
Районен съд Казанлък, с което е отменено наказателно постановление №23-061/28.04.2022
год. на началник отдел „РК – Южна България” гр. Пловдив с наложено на С.Д.И. ***
административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв. на основание чл.66,
ал.5 от ЗРА.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения -
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Излагат се
доводи, че нарушението е доказано по безспорен начин, но е налице превратно
тълкуване на нормата на чл.51, ал.1, буква „в“ от ЗАНН. В нормата на чл.51,
ал.1 от ЗАНН са изброени изчерпателно в които дадено длъжностно лице не може да
участва в разглеждането на административно наказателната преписка и издаването
на наказателното постановление, като нито една от тях не е налице в конкретния случай.
Не е спорно, че актосъставителят е член на СНЦ ЦРОО, което стопанисва язовир
Копринка, където е извършван риболова, но това не води автоматично до извода за
заинтересованост от изхода на административно наказателната преписка. Цитираните
ограничения се отнасят до субекта, който следва да разгледа материалите по
административнонаказателната преписка, да прецени извършено ли е нарушение от
лицето, посочено в АУАН, явява ли се действителния извършител, каква е правната
квалификация на деянието, дали да се наложи наказание и в какъв размер. Моли решението
да бъде отменено, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за основателност на касационната
жалба, поради което оспореното решение да се отмени и да се постанови друго по
същество, с което да се потвърди оспореното наказателно постановление.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателите, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по АНД
№506/2022 год.
на Районен съд Казанлък, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл.211, ал.1 от АПК, вр. чл. 63, ал.1 ЗАНН и от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Казанлъшкия районен съд е отменил като незаконосъобразно наказателно
постановление №23-061/28.04.2022 год., издадено от началник отдел „РК – Южна България”
гр. Пловдив, с което на С.Д.И., на основание чл.66, ал.5 от ЗРА е наложено
административно наказание – глоба в размер на 100.00 лв. за нарушение на чл.66,
ал.5 от същия закон. От фактическа страна
административното обвинение се изразява в това, че на 30.03.2022 год. на язовир
Копринка, местност Плачи могила, след подаден сигнал от риболовни надзиратели е
проверен С.Д.И., който извършва любителски риболов посредством три броя въдици.
Управлението на рибните ресурси на яз. Копринка е възложено на СНЦ „Централно
рибно-опазваща организация със заповед №РД09-811, като И. не притежава членска
карта на сдружението, необходима за извършването на любителския риболов на яз.
Копринка.
За да отмени наказателното постановление за извършено
нарушение по чл.66, ал.5 от ЗРА, районният съд е изложил съображения, че е
налице конфликт на интереси, тъй като майката и съпругата на актосъставителя са
съответно председател и член на управителния съвет на сдружението. Това според
съда е нарушение на чл.51, ал.1, б.“в“ от ЗАНН, поради което актосъставителят е
следвало да се отведе, тъй като съществувало съмнение относно неговата
безпристрастност. Всичко това, го е мотивирало постанови решение, с което да
отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Така постановеното решение е неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.5 от ЗРА който
извършва любителски риболов във воден
обект, в който управлението на рибните ресурси е възложено по реда на чл.15а,
без билет и членска карта на сдружението, се наказва с глоба от 100 до 300 лв.,
ако не подлежи на по-тежко наказание. Всъщност спор между страните относно
фактическата обстановка по делото не съществува
- на посочената дата ответника по касация е осъществявал риболов, без да
притежава членска карта на сдружението, което управлява рибните ресурси на
язовир Копринка. Не е спорно също така, че актосъставителя е член на това
сдружение, а неговата майка и съпруга са съответно председател и член на управителния
съвет.
Основният спорен момент е относно тълкуването и
прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.1, „б.“в“ от ЗАНН. Съгласно нея, не
може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в
издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което на първо място е
пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или
пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта
степен, на второ място е съставило акта за нарушението или е свидетел по него и
на трето място което е заинтересувано от изхода на административното
производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които
пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие. Очевидно, е че
законодателят е имал в предвид, длъжностно лице, което ще издава наказателното
постановление. Това е така по няколко причини. Законодателят е употребил термина
административнонаказателна преписка в няколко разпоредби от закона – на първо
място в чл.48, ал.1 от ЗАНН, като впоследствие се съдържа и в други разпоредби
– чл.51, ал.1 и чл.52, ал.1 от ЗАНН. Тълкувайки нормите граматически, както и
систематично, е очевидно че се отнася до вече образувано административнонаказателно
производство, за което приключване съответния административнонаказващ орган /адресат
на чл.51, ал.1 от ЗАНН/ следва да се произнесе относно наличието или не на
елементите от фактическия състав на вмененото във вина на посоченото в АУАН
административно нарушение, каква е вината на нарушителя, дали същият е адресат
на посочената като нарушена норма, налице ли са предпоставките на чл.28 и т.н.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН, административнонаказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно
нарушение. В този смисъл, преди съставянето на АУАН не е налице каквато и да е
административнонаказателна преписка, поради което и хипотезите на чл.51, ал.1
от ЗАНН не се отнасят до актосъставителят. От друга страна самата разпоредба, в
частност чл.51, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, изключва като адресат актосъставителя и
свидетеля по съставения АУАН. В този смисъл, изводът на районния съд, че
актосъставителят не е трябвало да съставя този акт за установяване на
административно нарушение, не съответства на приложимия материален закон.
Доколкото съдът е изложил и мотиви по съществото на
спора, като е приел, че нарушението е установено по безспорен начин, а отмяната
се основава на допуснати процесуални нарушения, то не е необходимо делото да се
връща за ново разглеждане, а следва да се постанови акт по съществото на спора.
С оглед на безспорната установеност на административното нарушение, извършителя
и неговата вина, то е доказано, че С.Д.И. е осъществил от обективна и
субективна страна административното нарушение по чл.66, ал.5 от ЗРА, за което и
при правилно приложение на материалния закон му е определен размера на
наложеното административно наказание глоба.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение второ от АПК съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение №21/19.01.2023 год., постановено по АНД №506/2022
год. по описа на Районен съд Казанлък И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №23-061/28.04.2022 год. на началник отдел „РК – Южна България”
гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.