Решение по дело №1665/2022 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 232
Дата: 10 май 2023 г.
Съдия: Христина Иванова Сярова
Дело: 20223530101665
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Търговище, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101665 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на
вземане с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
Съдът е сезиран с искова молба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.София против Основно училище„Св.Св.Кирил и Методий“ с.Драгановец,
общ.Търговище, за установяване на вземане - главница в размер на 359.79лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2022 год. до окончателното й
изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед № 626/01.11.2022г. по
чл.410 от ГПК, с правно основание чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.
В молбата са изложени твърдения, че търговското дружеството ищец е доставило на
ответника плодове през м.септември 2019г., за което е подписан двустранен протокол и са
издадени фактура № **********/30.01.2020г. за сумата от 177.11лв. (с ДДС) и фактура №
**********/28.02.2020г. за сумата от 182.68лв. (с ДДС) и тъй като между страните не е
налице договор, то с посочената сума ответникът се е обогатил без основание и за която
сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1389/
2022г. по описа на РСТ, оспорена от длъжника, при което ищецът приема, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, претендира законната лихва и
разноските в заповедното и в настоящото производство. В съдебно заседание не се явяват и
не изпращат представител. Постъпила е молба управителя на дружеството, в която се
признава обстоятелството, че доставките на плодове през м. януари и фавруари 2020г. са
извършени съобразно Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне
на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема
1
„Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г., за което е
съставен и Договор за предоставяне на услуги, но в него не са посочени конкретните
количества и вид на плодовете; излага още, че доколкото ищецът е подал заявка за плащане
на посочените плодове пред ДФ „Земеделие“ гр.София, но последният не е възстановил
разходите по доставките на ищеца, то същият счита, че получаването на плодовете от
ответника е без основание. Сочи, че макар ищцовото дружество да е одобрен доставчик, вкл.
за извършените такива към ответника, одобрен е с Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5426 от
16.10.2018г., изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, то посоченият акт е „хартийка без
правна стойност“ тъй като в същия не са посочени уговорени цени, срок за плащане, както и
изричен текст, от който да е видно, че учебното заведение не заплаща получените продукти.
С оглед на изложеното, ищецът поддържа претенцията си за установяване съществуването
на вземане против ответника по издадената заповед за изпълнение.
В отговорът по чл.131 от ГПК предявеният иск се оспорва изцяло, като
неоснователен. Оспорва се и изложеното в исковата молба, като се сочи, че между страните
е сключен Договор за предоставяне на услуги за доставката на плодове и зеленчуци от
ищцовото дружество в учебното заведение по схемата „Училищен плод“, като в договора
ясно са посочени задълженията на ответника, сред които не е уговорено задължение за
плащане. В отговора ответникът излага подробни съображения за неоснователност на
претенцията, позовава се на Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за
предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –
Схема „Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, по които доставчика е следвало да
представя отчетните документи към ДФ „Земеделие“, от където е следвало доставеното
количество да бъде заплатено. С оглед на изложеното, ответникът моли съда да отхвърли
иска, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание възраженията се
поддържат от процесуалния представител на ответника.
Съдът, след преценка на представените и събрани доказателствата по делото и
като съобрази доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от
фактическа страна следното:Не е спорно между страните по делото, че ищецът е одобрен
доставчик на плодове за учебни заведение-училища и детски градини, която дейност е
регулирана от Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на
плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –Схема
„Училищен плод и Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г.
(Наредбата), като видно от приложения Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5436 от
16.10.2018г., изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, ищецът е одобрен изпълнител по
Схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци по см. на чл.9 от
Наредбата, за срок до три години, като ответникът е посочен в приложение под № 717 с 46
доставки за учебната 2018/2019г. От Акт за одобрение изх.№ 01-2600/7130 от 25.11.2019г.,
изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“ и Акт за одобрение изх.№ 2600/7132 от
25.11.2919г. се установява, че ищецът е одобрен изпълнител за 2019/2020 учебна година,
като към всеки от двата акта е приложено като неразделна част от тях и приложение № 1 за
2
доставки на пресни плодове, видно от които, ответникът- ОУ“Св.Св.Кирил и Методий“,
ЕИК *********, с.Драгановец, общ. Търговище, с код 2500111, не е включен в доставките за
2019/2020 учебна година. От писмо изх.№ 01-1100/105 от 28.02.2023г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ гр.София се установява, че доколкото ответникът не е бил
включен в посочените актове за одобрение за учебната 2019/2020г., то и към ищеца не са
извършвани плащания на доставки на плодове за м. януари и м.февруари 2020г. От Приемо-
предавателен протокол на продукти по Схема „Училищен плод“, подписан между страните
се установява, че ищецът е доставил на ответника през м.януари и м.февруари различни
плодове, които количества са описани и в издадените от ищеца фактури (неподписани от
страните) на стойност 177.11лв. и 182.68лв. с ДДС, като в същите изрично е отразено, че
сумата по фактурата ще се плати до размера, одобрен от ДФ“Земеделие“-Разплащателна
агенция. От Договор за предоставяне на услуги от 2018г., сключен между страните се
установява, че ищецът, като доставчик предлага, а ответникът-като бенефициент приема
изпълнението на дейности за реализиране на доставки съгласно условията на Наредбата за
условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко
и млечни продукти в учебните заведения –Схема „Училищен плод“-чл.1,т.1, като
доставчикът ще реализира дейността си за периода от 15.09.2018г. до 31.05.2021г.-чл.1,т.2 и
реализирането на дейностите включва предоставяне на плодове и зеленчуци съгласно
предварително одобрен график от ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция-чл.1,т.3.В чл.2 е
уговорено, че договорът влиза в сила от получаване на одобрение от ДФ „Земеделие“-
Разплащателна агенция и е със срок на действие до 31.05.2021г. В чл. 3 от същия са
посочени задълженията на бенефициента, а именно-да декларира вярно необходимите лични
данни, като попълни декларация по чл. 10,т.1 от Наредбата-т.1, да приема и подписва
ежемесечно изготвените отчетни документи от доставчика след предварителен контрол-т.2,
да оказва необходимото съдействие за осъществяване на услугата, като видно от
съдържанието на посочения договор, липсват задължения за плащане от страна на учебното
заведение.
От приложеното към делото ч.гр.д.№ 1389/2022г. по описа на РСТ се установява, че
ищецът се е снабдил със заповед по чл. 410 от ГПК № 626/01.11.2022г., оспорена от
длъжника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:Предявен е установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1389/2022г. по описа на РСТ, за сумата
от 359.79лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника със стойността на получени доставки на плодове през м. януари и м.февруари
2020г. Не е спорно между страните по делото, че посочените доставки за извършени на
основание Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения –Схема „Училищен плод и
Схема „Училищно мляко“, приета с ПМС № 251/27.09.2016г. от 02.04.2018г., съдържаща
нормативната регулация на посочените доставки за предоставяне на плодове и зеленчуци в
3
учебните заведения и определя правата и задълженията на участниците в посочените
схеми.Съгл. разпоредбата на чл. 1,ал.2 от Наредбата, схемите се прилагат за подобряване на
хранителните навици на децата и учениците в дългосрочен план чрез повишаване
консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти при спазване на здравните
изисквания; повишаване на информираността на децата, учениците и на техните родители,
както и на учителите за принципите за здравословно хранене, както и за подпомагане
реализацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в Европейския съюз, като
съгл. чл.2,ал.1 от Наредбата, прилагането на схемите за предоставяне на плодове и
зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения се финансира от
Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет.
Задълженията на директорите на учебните заведения, участващи в схемите за предоставяне
на плодове и зеленчуци включват прилагане на съпътстващи мерки, като напр. тематични
игри, викторини и др., разходите за които не се възстановяват, а относно доставките на
плодове и зеленчуци имат следните задължения: организират приемането и проверката на
продуктите, които им се предоставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-
предавателен протокол съгласно приложение № 1; осигуряват участието на учителите и
служителите в прилагането на схемите; уведомяват писмено съответните компетентни
органи при констатирани нарушения от страна на доставчика при доставката на продукти;
организират участието на учебното заведение в съпътстващите мерки от приложение № 6;
осигуряват условия за приемането, съхранението и раздаването на продуктите в
съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (OB, L 139 от 30 април 2004 г.),
като се спазват условията за съхранение, определени от производителя, в рамките на срока
на трайност-чл.4,ал.5 от Наредбата, а съгл. чл.2,ал.1 от нея, прилагането на схемите се
финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, както и от държавния
бюджет.От чл.8,ал.1 от Наредбата се установява, че продуктите по схемите се предоставят
на децата, отговарящи на изискванията по посочената разпоредба.От следва, че училищата
имат единствено организационни и съпътстващи задължения по приемането, проверката и
отчитането на доставените плодове и зеленчуци, но не и каквото и да е задължение за
плащане, а крайният получател, т.е бенефициери по тези схеми са децата и учениците,
които получават продукти по схемите –арг. от чл.8 и чл.12,ал.1 от Наредбата.
Ищецът твърди, че ответникът се е обогатил без основание с получените плодове,
доколкото ЗФ „Земеделие“ е отказал да удовлетвори заявеното от ищеца плащане на
доставките в ответното детско заведение, а между ищеца и ответника липсва договор,
обуславящо правна квалификация по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.За да се приеме, че е налице
хипотезата на чл.59,ал.1 от ЗЗД е необходимо наличието на следните основни елементи:
обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняването на друго лице свързано със
съответното обогатяване, липсата на правно основание за обогатяването и липсата на друга
правна възможност за защита на обеднелия. Формите чрез които се реализира обогатяването
може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице чрез придобиване
на реални имуществени ползи за сметка на друго лице или обогатяване чрез намаляване на
4
пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са
били направени от друго лице. Единствено обогатяването без основание и то за чужда
сметка е релевантно към фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. До неоснователно обогатяване
може да се достигне в резултат на действия на обеднилото се лице, на действия на
обогатилото се лице, на действия на трето лице или на юридически събития. Обедняването
може да има различни форми на проявление ефективно намаляване на имуществото на
ищеца или пропускане на сигурно увеличаване на имуществото чрез придобиване на нова
имуществена облага, като тази имуществена облага е реализирана от друго лице. Между
посочените елементи от фактическия състав по чл. 59 ЗЗД – обогатяването и обедняването е
необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна, т.е. обогатяването не е следствие на
обедняването и обратно, а те са последица на друг общ факт или факти, поради което е
необходимо да се прецени дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от група общи факти. Тази преценка безспорно е свързана
с отчитане наличието или отсъствието на основание за имущественото разместване. Ищецът
обосновава извършената доставка с Акт за одобрение изх.№ 01-2600/5436 от 16.10.2018г.,
изд. от Изп. Директор на ДФ „Земеделие“, издаден за срок до три години, но видно от
съдържанието на акта, същият касае одобрени доставки само за учебната 2018/2019г., а в
последващите два акта за одобрение ответникът не е посочен, поради което следва да се
приеме, че доставките в периода м.януари и м.февруари 2020г. са лишени от основание и
доводите на ищеца в тази връзка са основателни. Неоснователни са твърденията, че
посоченият Акт за одобрение е „хартийка без правна стойност“ тъй като в същия не са
посочени уговорени цени, срок за плащане, както и изричен текст, от който да е видно, че
учебното заведение не заплаща получените продукти, доколкото същият има характер на
индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК, издаден е от компетентен орган и в
изискуемата форма по образец одобрен от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“,
неоспорен от ищеца, а въпросите относно цени, срокове и плащания са детайлно разписани
в самата Наредба –чл.2, чл.17,ал.2, чл.19 и приложенията към нея. За да е основателен
предявеният иск, обаче, следва да са налице и другите елементи на фактическия състав, а
именно-на първо място обогатяване на ответника, респ. спестяване на разходи, която
предпоставка не е налице, поради следното: Видно от посочената по-горе правна
регламентация, - чл.2 от Наредбата, ответникът няма качеството на лице, задължено за
плащане, доколкото посочените доставки се финансират от Европейския фонд за
гарантиране на земеделието, както и от държавния бюджет, като плащанията се извършват
от ДФ“Земеделие“, а поради проявена от ищеца процесуална пасивност, мълчаливият отказ
на ДФ“Земеделие“ по заявката за плащане от ищеца, не е оспорен. На следващо място-не е
налице обогатяване на ответника, нито спестяване на разходи и доколкото посочените
доставени плодове не са преминали в неговия патримониум, не са станали част от
имуществото му като юридическо лице-чл. 29,ал.1 от Закона за предучилищно и училищно
образование, защото ответното училище има задължения единствено относно приемането и
проверката на продуктите, които се доставят по схемите, чрез съставяне на приемателно-
предавателен протокол съгласно приложение № 1 към Наредбата, както и задължения по
5
съпътстващите дейности, вкл. и по раздаването на продуктите на децата.Казано с други
думи, ответникът няма как да се обогати с получените плодове, тъй като същите не се
придобиват от него, а от посещаващите училището деца, за които са предназначени и които
са бенефициерите по тези доставки-арг. и от чл. 1, чл.8 и чл. 12,ал.1 от Наредбата, при което
доводите на ищеца в тази връзка съдът приема за изцяло неоснователни. С оглед на
изложените доводи съдът приема, че не е налице неоснователно обогатяване на ответника
със стойността на доставените от ищеца плодове в процесния период, обуславящо
неоснователност на предявения установителен иск.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният от „Ню Проджектс
Консулт”ООД, ЕИК ********* гр.София, представлявано от М. Р. против ОУ“Св.Св.Кирил
и Методий“, ЕИК *********, с.Драгановец, общ. Търговище, представлявано от Мария
Янева установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 626/01.11.2022г. по ч.гр.д.№ 1389/2022г. по описа на РСТ
за сумата от 359.79лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване
на ответника със стойността на получени доставки на плодове през м. януари и м.февруари
2020г, е неоснователен и следва да се отхвърли, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1
от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора ответникът има право на разноски, които съобр.
представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 500лв. платено адвокатско
възнаграждение, които ищецът следва да му заплати, на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление : гр.София, ж.к. “Изгрев“, ул.“Самоков“, № 28 „З“, ет.1,
представлявано от М. Д. Р., със съдебен адрес : гр.София, ул.“Лавеле“ № 11, ет.1, ап.3
против ОУ“Св.Св. Кирил и Методий“, ЕИК *********, с.Драгановец, общ. Търговище,
представлявано от М.Ч.Я., действаща чрез пълномощник адв. Н. С. от АК-Търговище
установителен иск за съществуване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 626/ 01.11.2022 г. по ч.гр.д. №1389/2022г. по описа на РСТ, за сумата
от 359.79лв. с ДДС, претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване на
ответника със стойността на получени доставки на плодове през м. януари и м.февруари
2020г., на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.59 от ЗЗД, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Ню Проджектс Консулт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : гр.София, ж.к. „Изгрев“, ул.“Самоков“, № 28 „З“, ет.1, представлявано от М.
Д. Р., със съдебен адрес : гр.София, ул.“Лавеле“ № 11, ет.1, ап.3 да заплати на ОУ“Св.Св.
Кирил и Методий“, ЕИК *********, с.Драгановец, общ. Търговище, представлявано от
М.Ч.Я., действаща чрез пълномощник адв. Н. С. от АК-Търговище, направените по делото
6
разноски в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд – Търговище, на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7