Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.03.2016г.
В ИМЕТО НА Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: Евгения Генева
при участието на секретаря Д.А.,разгледа докладваното от съдията гр.д. № 898/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, уточнена на 26.01.2015г., от И.Г.Д. с ЕГН от гр.С.,кв.С. бл.00,вх.00********** с адрес ЗО Казичене , с която са предявени кумулативно обективно съединени искове против „Б.Д.”ЕАД *** ЕИК, с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД ,за имуществени вреди в размер на 70 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. Ищецът твърди,че ответната банка неправомерно е наложила по запорно съобщение изх.№ 18703/24.02.2011г. по изп.дело № 20111110420037 на ДСЕ при РС-София Н. М.запор по разплащателната му смета с вътрешнобанков № 166709 като блокирала сметката му,без да отчита дали по сметката има несеквестируеми суми и на обстоятелството, че сметката била с минусово салдо.По сметката постъпвали след наложения запор сметки от трудовото му възнаграждение е обезщетение за временна нетрудоспособност,но ищецът бил лишен от възможността да ги изтегли и да задоволи насъщните си потребности, включително за закупуване на лекарства,считано от 21.02.2011г. до предявяване на иска/входиран като „жалба” вх.№ 2196/23.10.2014г. по описа на СОС, по която е образувано гр.д. № 906/2014г./жалби срещу действия на съдебен изпълнител/.На второ място, ответната банка двукратно отнела сумата 47 491.60лв.,от които главница 40 850 лв. и лихва 1591.60 лв. и неолихвена част 5050 лв., конфискувана с присъда № П-217/16.02.2013г. на Софийски военен съд,влязла в сила на 18.04.2013г.Сумата била запорирана по горепосоченото изпълнително дело, образувано на 21.02.2011г., което следвало да бъде прекратено поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години.Тъй като запорът бил незаконосъобразен,банката не следвало да блокира сметката на ищеца.Ищецът твърди,че незаконно иззетата сума възлиза общо на 81 700 лв.Наред с това,банката не отчела обстоятелството,че с присъдата глобата в размер на 5000лв. е”присъединена” към конфискацията и най-тежкото наказание- лишаване от свобода 5 години, поради което му удържала два пъти по 5000лв.
Ответникът оспорва исковете като неоснователни.Подържа,че в запорно съобщение № 18703/24.02.2011г. на ДСИ Н.М. не се съдържала точната сума, до размера на която да се наложи запорът, както и конкретни указания за отчитане на несеквестируемост на средствата,налични и постъпващи по нея.В такива случаи било прието и технически заложено да се блокира сумата 1 000 000лв.банката уведомила ДСИ М. с писмо от 25.02.2011г. На 30.05.2012г. банката получила от ДСИ съобщение изх.№ 44830/28.05.2012г. за вдигане на заора до 5000лв. за заплащане на адвокатски хонорар от ищеца по определение от 17.05.2012г. на военно-апелативния съд по НОХД № П-30/2012г. и ишецът изтеглил 2000лв. на 31.05.2012г.,2000 лв. на 01.06.2012г. и 1000лв. на 29.09.2012г.С писмо № 1731812.12.2013г. СВС е уведомил банката че с определение № П-217-1830.10.2013г. са отнети в полза на държавата 40 850 лв.,придобити от ищеца чрез престъпление,поради което банката следва да отблокира сметката над тази сума.Същото било разпоредено и от ДСИ М. със съобщение изх.№ 10266/06.02.2014г.,получено на 10.02.2014г.На 28.04.2014г. банката получила разпореждане от публичен изпълнител М. Б. при ТД на НАП гр.С. изх.№ 7544/2013/000009/24.04.2014г. за прехвърляне по сметка на НАП на всички налични суми,постъпващи по сметката на ищеца.С цел защита на неговите интереси банката запитала публичния изпълнител с изх.№ *********.04.2014г. за подробни указания и с писмо от 04.06.2014г. ДСИ М.уведомил банката, че след съвместна среща с публичния изпълнител се установила идентичност между задължението на ищеца по ИД 20037/2011г. и ИД 7544/2013г. при ТД НАП София.На 17.06.2014г. банката превела наличната по блокираната сметка сума 15 073.91лв. по сметка на ТД на НАП –С. и уведомил ищеца с писмо изх.№ 209452/17.06.2014г., след което ТД на НАП актуализирал дълга до 33 598.81лв.С писмо № 220139-1/19.03.2015г. банката направила запитване на ДСИ М. дали следва да вдигне запора, но с изх.№ 55697/14.09.2015г. ДСИ М. отговорил,че липсва основание за вдигане на запора.При тези данни ответната банка изтъква довода,че не е налице първата предпоставка на отговорността за вреди, а именно-неправомерно поведение на ответника.независимо какви налични суми има ,респ. дали има отрицателно салдо, банката като трето задължено лице е длъжна да наложи запор съгласно чл.450, ал.3 ГПК и да не позволява на длъжника да се разпорежда със средствата по нея съгласно чл.452 ГПК.Банката не е компетентна да преценява дали сумите са несеквестируем доход и да отказва налагането на запор на това основание.банката няма фактическа възможност и правно задължение да установи произхода на постъпващите суми/дали са по трудово правоотношение/Това е задължение на органа по принудителното изпълнение по чл.446 ГПК.Необосновано е твърдението за двукратно удържани суми.Извършено е плащане единствено на сумата 15 073.91лв. съгласно чл.503,ал.3 ГПК.Отмяна на обезпечението се извършва по реда на чл.402 ГПК по инициатива на длъжника или на публичния изпълнител, но не и на третото задължено лице.Ответникът възразява срещу претенциите за имуществени и неимуществени вреди като недоказани , а така също излага довода за липса на причинна връзка между поведението на банката и хипотетично увреждане на ищеца.
С отговора по чл.131 ГПК са приложени 19 бр.писмени документи -запорно съобщение и кореспонденция между банката,ДСЕ,публичния изпълнител и ищеца.
Съдът намира исковете процесуално допустими. С определение от 02.12.2015г. доказателствата са приети като допустими, относими и необходими и на ищеца е указано,че е в негова тежест да докаже неправомерно деяние на ответника, конкретни имуществени и неимуществени вреди и техния размер, както и причинна връзка между поведението на длъжностно лице, на което ответникът е възложил работа съгласно чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.Ответникът не е изпълнил указанието и не е ангажирал никакви доказателства.С писмо, изпратено по факса два дни преди заседанието е помолил делото да се гледа в негово отсъствие и да му се „ назначи адвокат”.Съдът не е уважил последното искане ,тъй като с определение № 1933 по ч.гр.д.№ 2813/2015г. на САС, потвърдено с определение № 684/22.10.2015г.ч.гр.д. № 4834/2015г.на ІV ГО на ВКС претенцията му за предоставяне на правна помощ е приета за неоснователна с аргумент по чл.24,т.2 ,пр.1 ЗПП.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира исковете неоснователни.Съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана отговорността по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди, следва да се докажат кумулативно три предпоставки: неправомерно поведение на лице, комуто ответникът/в случая банката/ е възложил работа,реално увреждане на имуществената и/или личната правна сфера на ищеца и пряка причинна връзка между неправомерното поведение от една страна и причинените вреди от друга.Вината на причинителя на вредите се предполага до доказване на невиновността му.Не се спори между страните,че ответната банка е наложила запор върху сметката на ищеца въз основа на запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярка изх.№ 18703/24.02.2011г. на ДСИ В.М. при СИС на СРС по изп.д. № № 20111110420037 , образувано по обезпечителна заповед на Софийски военен съд по ЧВД № П 1091/2011г.Необосновано е твърдението на ищеца,че от сметката му били преведени двукратно суми без правно основание.Видно от определение на СВС от 30.10.2013г.,в полза на държавата е отнета сумата 40 850 лв. и запорът е вдигнат за разликата над тази сума.На 17.06.2014г. ответната банка е превела на ТД на НАП наличната блокирана сума към тази дата в размер на 15 073.91лв. и дългът по изпълнителното дело е актуализиран до сумата 33 598.81лв.При направеното от банката запитване с писмо изх.№ 55697814.09.2015г. ДСИ Н.Младенов е отговорил ,че липсва правно основание за вдигане на запора.Длъжностните лица на ответната банка не са извършили никакви закононарушения във връзка с налагане на запора, превеждане на суми и опериране с банката на ищеца.В дял втори на ГПК”Изпълнение на парични вземания” не са предвидени никакви процесуални правомощия на третото задължено лице да се противопостави на наложения запор, да контролира неговата законосъобразност,включително преценка на секвестируемостта на запорираното имущество, нито да инициира вдигане на запора.Ето защо не може да бъде ангажирана деликтнатата отговорност на банката за вреди, причинени на ищеца от наложения запор.
Предвид неоснователността на иска и разпоредбите на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по бл.7,ал.2 т.5 от Наредба № 4/2004г. на САК-12 680 лв.На осн.чл.78,,ал.6 ГПК ищецът следва да заплати на СОС държавна такса в размер на 4% от цената на исковете съгласно чл.71,ал.1 вр.чл.69,ал. ГПК- сумата 6 000лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединените искове, предявени от И.Г.Д. с ЕГН ********** от гр.С., кв.”С.” чл.00, вх.00с настоящ адрес ***, против „Б.Д.” ЕАД *** ЕИК, с правно основание чл.49 вр.чл.45 ЗЗД за имуществени вреди в размер на 70 000/седемдесет/хиляди / лева и неимуществени вреди в размер на 80 000/осемдесет хиляди/ лева, причинени от наложен запор по изпълнително дело № 20111110420037 на ДСИ при РС-София Н.М. със запорно съобщение №18703/24.02.2011г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН *********** от гр.С., кв.”С.” бл.00,вх0 и настоящ адрес ***, да заплати на софийски окръжен съд държавна такса в размер на 6000/шест хиляди/ лева.
ОСЪЖДА И.Г.Д. с ЕГН *********** от гр.С.,кв.”С.” бл.00 вх.0 и настоящ адрес ***, да заплати на „Б0ДСК”-С., ул.”М. № 00 с ЕИК:, съдебни разноски в размер на 12 680/дванадесет хиляди шестотин и осемдесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: